Илияна Попова, заместник-кмет на Петрич: Балканската война не оставя без рани населението ни, днес те отдавна са излекувани, но не и забравени

Илияна Попова, заместник-кмет на Община Петрич в интервю за празничното издание на предаването „Петрич – древен и вековечен“ на Радио „Фокус“ – Пирин.

Фокус: С какво свързвате освобождението на Петрич по време на Балканската война и защо този ден е важен за Вас?

Илияна Попова: Българското население в Петрич и петричко, като неделима частица от българската нация се включва в тази борба. Балканската война от 1912 година има цел обединение на българската нация в рамките на българската държава и най-ярък пример за характера на тази война е Македоно- одринското опълчение, доброволното обединение на над 15 хил. българи в Македония и Одринско, сред които 125 души са от петричко. Бих искала да не разказвам историческите факти, защото предполагам, че колегата от Историческия музей го направил, но ми се ще да споделя няколко интересни момента от дните, непосредствено след освобождението. В този период опасността от турски контра удар остава и веднага след окупирането на града от отряда на капитан Парапанов от Струмица, на пътя за Петрич се насочва един отряд от редовната турска войска. По-рано този отряд е бил част от гарнизона на Петрич. При наближаването на няколко километра от града, капитан Парапанов със своя отряд и отряда на местния войвода Мите Агликин заемат позиция за отбрана. Тогава се включва Зия бей, който е бил заедно с капитан Парапанов и се среща с командира на турския отряд. Зия Бея успява да обеди командира на този турския отряд да не предприема никакви действия, за да не излага хората на унищожение, тъй като по думите му в града имало многобройна българска войска. Турският отряд се предава и е доведен в града. Непосредствено след това е уведомено командването на Втора армия и българските войски от Трети ексадрон на Пети тракийски полк под командването на ротмистър Горанов и се насочват към град Петрич. Вестта за пристигането на българските войски се разнася бързо. Въпреки проливният дъжд, цялото гражданство се струпва пред моста до казармите, за да посрещни с хляб и сол, представителите на победоносната българска армия. Представянето е много тържествено. Учителят Иван Телятинов произнася пламенна реч. Не са забравени и казаните с топла храна и хляб. Започва изпращането на храни в големи количества за войските, които помагат в подсилването на главното ядро на българската армия към Солун. В този смисъл някак си в страни остава тихия героизъм на жените от този край. Жените, останали сами след заминаването по фронтовете на мъжете понасят цялата тежест за отглеждането на многодетните семейства. Всъщност Балканската война не оставя без рани населението. Днес може да кажем, че тези рани отдавна са излекувани, но не и забравени. С 28 октомври 1912 година започва преломен момент от развитието на Петрич. Освобождението е дългоочаквано и търпеливо подготвяно събитие, резултат от възрожденския идеал за национално единство. Само година по-късно започва период, в който именно наследените от възраждането умения за самоуправление и развитие ще съхранят петричко от ужаса на войните и междуособиците, стопанската разруха и политическите експерименти. Въпреки трудностите стремежа за образование, култура и достоен живот ще създадат забележително общество, което ще остави ясна следа в живота на България и Европа, в периода между двете войни.

Фокус: Помнят ли петричани славното минало и героите на България и респективно на Петрич, които се бориха и загинаха в името на нашата свобода?

Илияна Попова: Категорично да. Всяка семейна история тук на хората от този край по един или друг начин е свързана с Балканската война, Македоно-одринското опълчение , Първата световна война и така нататък. Освен празниците, свързани с историята, които организираме и на които, държа да отбележа, присъстват много хора. В нашата община има много паметници и паметни плочи, които напомнят и възпитават. Да вземем за пример паметника „Загинали за родината“ – той е построен през 1937 година и е посветен на загиналите петричани по време на Балканските войни, Първата световна война и Петричкия инцидент. По-късно е допълнен с паметна плоча за загиналите във втората фаза на Втората световна война.  Паметникът официално е открит на 27 октомври 1937 година по повод 25 годишнина от Освобождението на Петрич. Интересен е много като монумент, каменната му основа наподобява гробница, а скулптурната фигура на двамата войници, символизират готовността на българските войни да защитават родината. Единият войник е изправен и с пушка  в ръка, което изразява бойният вик „Напред, на нож!“. Вторият е приклекнал и с пистолет, притиснал до гърдите си българското знаме. Погледите и на двамата са устремени в една посока. Защо Ви разказвам всичко това? Защото само след няколко дни ще отбележим 80 години от неговото построяване. Паметника „Загинали за родината“ се намира в центъра на Петрич в паркова среда и след предприети мерки през 2016 година, той възвърна своето излъчване. Освен него на централния градски  площад е разположен паметника на освободителя на Петрич – капитан Никола Парапанов. Също така главна улица в града носи неговото име по повод 100 години от освобождението на Петрич, в центъра на града е открит неговият паметник. И още нещо, което е съвсем „горещо“ като новина – от Областна администрация – Благоевград получихме решението на Областна комисия за военни паметници с което Военен паметник чешма на Седма пехотна Рилска дивизия от 1916 година, намиращ се в село Кромидово, Община Петрич, официално се вписва в регистъра на военните паметници. Така че след ремонта на паметника „Загинали за родината“ и възстановяването на военен паметник Дрангова чешма имаме още една стъпка напред в опазването на историческото минало и памети, и засвидетелстване на уважението ни към героите, платили с живота си за нашата свобода. В този смисъл инициативите продължават, а надяваме се в най-скоро време да осъществим намерението си за изграждане на българско военно гробище от 1944 година, което за сега е на етап проектна подготовка за което се надявам, че ще получим и подкрепата на Дирекция „Социална политика“ към Министерството на отбраната.

Фокус: Какво искате да пожелаете на петричани по повод днешния ден?

Илияна Попова: Живеем в едно наистина забързано ежедневие, рядко си позволяваме да се поотпуснем, да поспрем надпреварата със задълженията и задачите. Хубаво е в дни като днешния да погледнем назад към драматичната и трудна история на този край с гордост, но и с благодарност. Пожелавам на всички жители на общината да откраднат малко време, за да погледнат родния си край – нашия роден край, който е така топъл и сгушен в есенните хълмове. Да си спомним за дедите ни, чиято кръв тече и в нашите вени и да се опитаме да проумеем с колко жертвеност, себеотрицание и кръв е платена нашата свобода. Нека на този ден си припомним, че тази прекрасна земя може толкова силно да се обича и че където и да сме, тя винаги ще бъде в сърцето ни. Скъпи съграждани от Община Петрич, честита 105-годишна свобода. Бъдете здрави, бъдете себе си пред изпитанията на света, пазете непреклонния си дух и доброта, както и любовта към род и родина. Градете живота си с много любов, родолюбие и упование в непреходните ценности.

Ливия НИНОВА