Илияна Попова, заместник-кмет на Петрич: Илинденско – Преображенското въстание оставя кървави дири по гръбнака на нашата национална история

Илияна Попова, заместник – кмет на Община Петрич, в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин.

Фокус: Г-жо Попова, тази година се навършват 114 години от началото на Илинденско-Преображенското въстание. Какво е за Вас тази дата?

Илияна Попова: В медийното пространство от няколко години срещам заглавие, което в едно изречение сякаш успява да каже много за Илинденско-Преображенското въстание, и то е: „Илинден, майко, Илинден – за българите Великден“. В българската история, свободата винаги е била голготата, която народът ни извървява, за да извоюва изконни човешки права, а това въстание остава кървави дири по гръбнака на нашата национална история. Повече от 15 000 български къщи в Македония и Одринско са опожарени. Обезлюдени са стотици села. Хиляди са изкланите, убитите, отвлечените и обезчестените. Една нова вълна кервани на бежанци потеглят към България. Копитата на конете газят водите на река Рилска, преминавайки границата, а пресъхналите  от плач очи се взират назад към пожарите на Македония. Това всъщност довежда до това, че във всеки един български град в Княжество България се създава по една македонска и по една тракийска махала. Пожарите на Илинден и Преображение, и страшните клетви на Смилево и Петрова нива повеждат в следващите години български полкове, а оцелелите въстаници по урвите на Родопска Шипка, по склоновете на Каймак Чалан и Беласица, по кървавите полета на Люлебугас и Чаталджа в крайна сметка извоюват свободата ни.

Фокус: Въстанието завършва с неуспех и ужасяващи последици – репресии и бежански вълни към България. В тази връзка защо е важно да помним тези събития?

Илияна Попова: За размера на въоръжената борба, за жестокостта при потушаването на въстанието, свидетелстват архивите, според които в Македония и Одринско са станали около 240 сражения, в които са участвали 26 400 въстаници срещу 350-хилядна армия редовна войска и башибозук. Опожарени са над 205 села, съвършено разрушени са над 12 000 къщи, над 4 600 души са оставени без подслон, 30 000 са били принудени да напуснат родното си огнище и да търсят спасения. Всичко това трябва да помним. Тези събития са раната и болката на България. Тази рана гори снагата и буди хората от нашия край. Тя събира вятърът в тревожните нощи. Тя ни кара да бъдем отговорни и да не забравяме кой сме днес, тук и сега, и благодарение на кого сме тук.

Фокус: Според Вас достатъчно неща ли са направени, за да не забравяме войводите и комитите от Илинденско-Преображенското въстание?

Илияна Попова: Знаем много, но за съжаление младото поколение като че ли чете по-малко. Добре, че ги има съборите на Предел, Папаз чаир, и на различни места в Пиринска Македония. В Петричко например над 10 населени места отбелязват датата с различни събори през юли и август, за да могат хората да пазят паметта и традицията, защото това е родовата памет на българина и защото дори и в обединена Европа тази памет заслужава да помним, че сме българи и сме останали такива благодарение на цялата плеяда герои, борили се за свободата ни. Смятам, че това е България, която винаги ще ни връща при себе си; която ще ни вика; ще ни врича; ще ни дава любовта на земята си, а тази земя е пропила кръвта на нашите предци и герои.

Фокус: Още в годините на подготовка на въстанието жителите на областта показват, че силно обичат България и са готови на всичко за това да се присъединят към нея. В тази връзка пазят ли и днес жителите на Петрич силното чувство на родолюбие и патриотизъм?

Илияна Попова: Радвам се за въпроса Ви, защото ако говорим за Илинден и Преображение, не можем да не говорим и за Горноджумайското въстание от 1902 година, което е близо година преди Илинденско-Преображенското, защото петричкия район не успява да се успява да се включи активно в Илинденското, поради факта, че 10 месеца по-рано и по двата бряга на река Струма всъщност се водят въстанически действия и броят на сблъсъците до потушаването му са приблизително 19 за месец. При потушаването на този бунт са подложени на опожаряване и разграбване 15 села в горноджумайско и разложко. Най засегнати са селата Железница, Сърбиново, Градово, Лешница. Войската извършва масови убийства, насилие и репресии срещу жени, деца и мъже. Така например свещениците Стефан Стоименов от Падеш и Атанас от Ораново са обесени с главата надолу над горящ огън. Повече от 2000 българи са принудени да напуснат родните си места и да търсят спасение в Княжество България. Църквите Свети Йоан Предтеча в Бистрица и Свети Илия в Железница, са превърнати в йахъри, а много от тях са разрушени. Всичко това обезсилва участието на хората от този район в последвалото Илинденско-Преображенско въстание 10 месеца по-късно. Но политическите последици от Горноджумайското въстание са значими, защото още на 20 септември се свиква митинг на площад „Позитано“ в София, в подкрепа на „останалите отвъд Рила“ и при появата на първите бежанци в много градове – София, Варна, Пловдив и други,  се свикват големи митинги, които отправят апел към Европа и българското правителство за намеса. Всъщност жестокостите на турските власти и след двете въстания предизвикват реакции сред европейската общественост и заставят Великите сили да се намесят.

Фокус: Как оценяваме днес саможертвата на въстаниците?

Илияна Попова: Ако ми позволите ще използвам още един прекрасен цитат, който казва „В белите августовски нощи, Свети Илия разпрегнал конете си и на святата земя българска, отекнал тътенът на едно въстание, сбрало в едно Македония и Одринско“. Всъщност това е духът на една идея, стремежът към една обща съдба, жаждата за свобода и независимост. Погромът на това въстание роди силата на една страна и вярата на един народ към едно обединение. Затова нека на Илинден запалим свещ за всички изгорели във въстанието. Нека сведем глава, защото днес нямаше да сме тук и нямаше да сме това, което сме, без саможертвата, белязала с кървав печат миналото ни.

Ливия НИНОВА