Илияна Попова, зам.-кмет на Община Петрич: Полковник Борис Дрангов е символ на българщината и родолюбието

Илияна Попова, заместник-кмет по „Култура и хуманитарни дейности“ към Община Петрич, в интервю за Радио „Фокус“-Пирин

 

Фокус: Г-жо Попова, символ на какво е за Вас полковник Борис Дрангов?

Илияна Попова: Полковник Борис Дрангов за мен е символ на българщината и на родолюбието. През целият му живот неговата голяма мечта е да види България единна и свободна. Затова Дрангов притежава любовта и преклонението на България и докато я има България, и докато тече  вода от Дрангова чешма през южното петричко поле и всеки, който се наведе да отпие от нея и прочете надписа „На падналите юнаци от 5-ти Македонски полк“, ще го има и Дрангов, защото той е България и днес, повече от век след смъртта му българските полкове застиват пред името му.

Фокус: Дори и последните думи на полковник Дрангов са изключително вдъхновяващи – „Колко много исках още да служа на България“. Смятате ли, че той е продължил наистина да служи на Родината и Отечеството си, именно чрез уроците, които е завещал на своите войници?

Илияна Попова: Дрангов е личност Вселена – и революционер, и участник в Илинденско-Преображенското въстание, и редови войник, и офицер, и първият военен теоритик по тактика, но е и човек, който запазва скромността си. Той е изключителен пример за всеки, който има сърце и дух да оцени тези качества. Вярвам, че той продължава да служи на България, дори след героичната си смърт. Неговите мисли и завети са съхранени през годините. Да си припомним авторската му книга „Помни войната“, излязла преди повече от 100 години. В нея той сам казва „Стреми се към високото, за себе си мисли само негодника“. Можем спокойно да приемем, че заветът му към бъдещите поколения е записан в страниците на тази книга и докато тя се чете, ще са живи и уроците по човечност и лидерство на автора й.

Фокус: Разбираме ли днес тази негова отдаденост и жертвоготовност в името на Родината?

Илияна Попова: Вероятно за мнозина неговият живот и готовност за саможертва днес, звучат като част от роман или приказка, но това което той говори тогава, преди повече от 100 години, не са само голи изречения – той ги потвърждава с житейските си избори, които прави и начина, по който изживява живота си. Припомнете си неговите думи „Две смърти няма, без една не може“, „Животът се мери не по дължина, а по години, съдържание и подвизи“, „Българският войник е създаден да бие и побеждава, а не да бъде бит и мачкан“. Това е Борис Дрангов – отдаден на Отечеството и пример за родолюбие, и ако днес някой не разбира тази отдаденост и жертвоготовност, в името на свобода и Родина, то това са хора, които не заслужават да живеят свободно и да претендират за ДНК принадлежност. За такива бедни духовно хора, не си струва да говорим. Този наш разговор е за хората в България с голямо сърце и дух, със сензитивност за криволичещата линия на времето и историята. Тези хора оценяват невероятната личност Борис Дрангов.

Фокус: Как според Вас легендите и разказите за полковник Дрангов успяват да оцелеят дори 102 години след неговата смърт, макар да знаем, че приживе той е имал известни проблеми с военните ръководства, защото е следвал максимата, че винаги трябва да защитава своите войници?

Илияна Попова: Да, въпреки че приживе е имал проблеми с военното ръководство, още тогава полковник Борис Дрангов е легенда. Припомнете си дори и съболезнователните писма на френските войници след неговата смърт или пък изсечените с нож по дърветата на планина Беласица признания на войниците, които пишат „Има Дрангов, има хляб“. Роден през епохата на Възраждането той и голяма част от лидерите по онова време, са хора, израснали с идеята за свободата. Мечтаейки за свободата Борис Дрангов не се възползва от нея, а я пази и с нея прекрачва в новото време. Такива личности като Дрангов са рядкост в световен мащаб, ето защо трябва по-често да си припомняме житейския път на полковника и неговите дела, негова отдаденост към войника, уважението му към всички, но същевременно с това неговата непримиримост към предателството, към нежеланието да се работи и към кражбата. Той е достоен пример за подражание и ние наистина трябва по-често да говорим за него.

Натали СТЕФАНОВА