Илияна Попова, зам.-кмет на Петрич: Невъзможно е полк. Дрангов да бъде описан само с една дума, но може би „Отечество“ го олицетворява най-добре

Илияна Попова, заместник-кмет на Община Петрич по култура в интервю за предаването „Петрич – древен и вековечен“ на Радио „Фокус“ – Пирин.

Фокус: В навечерието на годишнината от рождението на полк. Борис Дрангов във Военната академия в София бе открит негов паметник. Вие сте част от инициативния комитет, а също така помогнахте финансово. Защо и какво е за Вас полк. Дрангов?

Илияна Попова: Смятам, че патриотичното възпитание започва със знание и памет. Знанието олицетворява нашата родова памет, а паметта остава чрез словото и чрез паметните знаци, тоест паметниците. Надявам са, че малцина ще са онези, които си задават въпроса „Защо Петрич?“ и каква е връзката с Дрангов. Истината е, че освен всичко останало, полк. Дрангов оставя късче от душата си, а надявам се и от духа си в земите на Петрич. А ето и малко история. През февруари – март 1916 година 5-ти пехотен Македонски полк, от 11-та пехотна Македонска дивизия е дислоциран в землището на село Дрангово. По идея и личното ръководство на полк. Дрангов е изградена каменна чешма с надпис: „В памет на падналите юнаци от 5-ти пехотен Македонски полк“. Освен това самото село Дрангово в Община Петрич възниква благодарение на тези исторически събития. След Междусъюзническата война през 1913 година в нашият край започват да пристигат българи-бежанци от Егейска Македония, които са прогонени от гърците, от родните си места. Те обаче решават да се заследят в близост до границата с надеждата – скоро да се завърнат по домовете си. Местността около село Дрангово, където се случва това се казвала „Картечин“. Все още наследници на бежанците разказват как полк. Дрангов е споделял хляба си с войниците и бежанците, и как нощем е обикалял лагера, грижейки се за всички. Чешмата, съградена от Дрангов и неговите бойни другари и до днес, повече от 100 години, дарява „глътка вода“ на жадния и уморен пътник, припомняйки за героизма на онези, които са платили с живота си за свободата на България.

Фокус: В Петрич се намира едно от трите села в България, носещи името Дрангово. Там, както и Вие споменахте, се намира прекрасният паметник Дрангова чешма. Можем ли да кажем, че Община Петрич се грижи за съхраняването паметта на полк. Дрангов?

Илияна Попова: С гордост мога да отговоря на този въпрос, положително. На кратко ще припомня събитията, организирани от Община Петрич във връзка с полк. Дрангов. През 2016 година по повод 100-годишнината от освещаването на Дранговата чешма бе възстановен военният паметник чрез реставрация и консервация на надписа. Освен това оформихме пространството около него. На 16 април 2016 година пък организирахме тържествено честване, военен ритуал и църковно освещаване. Отделно бе ремонтиран и възстановен бюст-паметника на полк. Дрангов, който се намира на главния път в населеното място. През 2017 година бе решен дългогодишният проблем със собствеността на паметника, като най-накрая имаме издаден акт за публична общинска собственост. По повод 145-годишнина от рождението и 100 години от смъртта на полк. Дрангов, Община Петрич бе домакин на част от националните чествания и инициативи, като на 26 май 2017 година на военният паметник Дрангова чешма се проведе църковна служа. След това имаше тържествено честване и ритуал по полагане на цветя и венци. Гостите пък бяха нагостени с „войнишка чорба“ в двора на църквата. Интересен момент бе, в който камбанен звън огласи цялата Неврокопска митрополия. Имахме и много високопоставени гости. Освен това в Народно читалище „Братя Миладинови“ се проведе научна конференция под надслов: „Полк. Борис Дрангов – един век по пътя на величието“. Имахме и много съпътстващи събития като фото-изложба на снимки от семейният албум на семейство Дрангови. На централният площад в града се проведе и много тържествена част, включваща заря-проверка и празничен концерт.

Фокус: А помним ли днес заветите на полк. Дрангов?

Илияна Попова: Неговите завети са едно голямо предизвикателство към паметта на всички българи и предизвикателство по пътя, по който сме избрали да вървим. Все още „бършем праха на забравата“ спрямо великият българин полк. Борис Дрангов, чието място е до това на Левски и Ботев. Все още сякаш плахо се докосваме до един възторжен идеалист, честен до самопожертване, смел до безумство, влюбен в България до фанатизъм човек. Полк. Дрангов до сетния си дъх не е спирал да мисли за Отечеството, именно затова и последните му думи преди да загине на 26 май 1917 година са: „Колко още исках да служа на България“. Историята на случилото се в онези далечни години е част от нашата велика историческа памет и трябва да бъде вдъхновение за всички нас, които сме длъжни да се връщаме към онези години. Само така ще успеем да засвидетелстваме почитта си към жертвоготовността на този истински и неподправен героизъм.

Фокус: Има ли хора като Дрангов в наши дни и съгласна ли сте с твърдението, че днес, повече от всякога имаме нужда от хора като него?

Илияна Попова: За съжаление ми се струва, че първата част от Вашият въпрос е риторична. Нека си припоним какво Дрангов пише до жена си: „Ти отлично знаеш как стоят работите в нашата родна земя. Там юнашка кръв се обилно лей. Никога по усилно време за майка Македония не е било. Аз отлично чувствам това и като нейн мил син, не мога да не се притека на мъченическия й зов. Аз заминавам, мойта драга невеста! В тоя тържествен миг, аз, без да се колебая, поставям Отечеството по-високо от семейството, неговата доброчестина по-горе от нашите лични блага. Не тъжи за мен. Предопределеното от горе с тъги не можеш измени. След Отечеството, теб и децата най-много обичах в тоя свят“ – колко хора лично Вие познавате днес, които биха написали подобно нещо? На втората част от въпроса Ви ще отговоря с „Да“ – имаме нужда от хора като полк. Дрангов. Затова отново ще се върна на откриването на паметника му във Военна академия. Един факт ме прави изключително горда – през 1991 година урна с пръст от двора на храм „Св. Димитър“, където е погребан Дрангов бе поставена във Военния мемориал-костница в София при костите на над 7 404 български офицери, загинали за свободата на България. При откриването на паметника на 2 март в София бе положена пръст от земята под Дрангова чешма при село Дрангово, Община Петрич от кметът Димитър Бръчков. Изпитвам удовлетворени и оптимизъм за онази България пред която Дрангов така благоговееше.

Фокус: За финал – бихте ли описала полк. Дрангов с една единствена дума?

Илияна Попова: Изключително невъзможно е полк. Дрангов да бъде описан само с една дума, но може би „Отечество“ го олицетворява най-добре. Искам да отбележа, че той е бил много неща – неповторим, честен, той е бил вселена, учител, жертвоготовен, основоположник. Затова и думата „Отечество“ го описа най-добре.

Ливия НИНОВА