Илиян Василев: АЕЦ „Белене“ няма да се реализира, сега сме в етапа на пиара

Илиян Василев, анализатор и бивш посланик в Русия, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Пет са компаниите, към които страната ни ще отправи покана за предоставяне на обвързваща оферта за избор на стратегически инвеститор и с които желае да води преговори за АЕЦ „Белене“. Това са руската „Росатом“ чрез дъщерното й дружество „Атоменергопром“, китайската CNNC, корейската Хидро-атомна корпорация, френската „Фраматом“ и американската „Дженерал Електрик“. Припомням, че министър Теменужка Петкова обяви процедурата за избор на стратегически инвеститор за гъвкава, която ще даде възможност на избрания изпълнител да води преговори с останалите кандидати, заявили миноритарно участие в проекта или интерес за закупуване на електрическа енергия. Сред тях има три български фирми, както и официално заявен интерес от Северна Македония за придобиването на миноритарен дял в проектната компания и заявление за изкупуване на електрическа енергия от бъдещата атомна централа. Завърши ли търсенето на стратегически инвеститор за АЕЦ „Белене“, питам анализатора и бивш посланик в Русия – Илиян Василев. Посланик Василев, възможно ли е този път да се реализира над 30-годишния проект?

Илиян Василев: Не. Това в момента всичко, което виждате, е толкова непрофесионално, това е извън всякакви процедури за стратегическо структуриране на проекти и за изчистване на интереса на отделните страни. Това, на което сме свидетели, е пиар. Ние сме още в етапа на пиара. И тъй като, за да се навлезе в реалната история, трябва първо да не ни обясняват, че имало пет възможни инвеститори, след като няма такава случка. Инвеститорите могат да бъдат само руснаците и китайците. Корейската компания има външен интерес, а пък да назовавате американците и французите като инвеститори, защото докарват оборудване, това просто си е пиар от стремежа на правителството да представи проекта като глобално значим, т.е. балансиран геополитически и по всякакъв друг начин. От гледна точка на професионалния подход подобно говорене също е несъстоятелно, особено за такъв ядрен проект, който ще добави към енергийната система, която има базисно потребление в тихите сезони април и септември по 3500 мегавата, вие да добавите още 2200 мегавата – това е очевидно и човек се запитва: тези хора, които го развиват, толкова ли не разбират, че вкарват цялата страна в някакво такова съзерцателство. Гледаме запалянковска история. Едните с другите се надговарят, а пък човек като се запита, за да влязат тези 2200 мегавата при потребление от 3500, значи някой трябва да излезе. Тоест този проект може да доведе до такава дестабилизация на енергетиката, че не само ще загубим тези 3 млрд., които до този момент сме вложили, ами ще загубим много повече от това, че система, която е извадена извън баланс с форсирания, закривания на въглищни централи, с тотална депресия, тоест потискане и репресиране на други алтернативи само и само, за да се въведе тази мощност от 2200 мегавата. Не е толкова трудно човек да предположи, че напъните за закриване на двете американски централи, за прекратяване на договорите по-скоро с тях, отново са свързани с огромното желание да се говори за АЕЦ „Белене“, включително и проблемите на ТЕЦ Марица 2, която пък нея я убиват с дезинвестиции, тоест отказ от инвестиции. И нея искат да я прекратят. И това е голямото желание да се извадят Мариците, тоест Тецовете от уравнението, при това като им отказват дори шанса да се модернизират или изобщо да стане нещо добро от тях, само и само да си бълбукат на тема АЕЦ „Белене“, политиците да си говорят и да се правят на значими. А най-накрая нещата са прости. Първо никакъв смисъл няма, поне не е оценен риска от гледна точка на потреблението и прогнозите за такова потребление. Второ, тази история с България, дето щяла в рамките на апортната си вноска да не инвестира повече, очевидно започва да добива, приближава се, като минаваме от пиара към среща с реалността, започваме да се доближаваме до истината, че ако случайно апортната вноска я оценят на 14%, а пък ние искаме 34%, значи трябва и пари да даваме. Тоест цялата притча за това, че ние искаме да избием едни пари, които сме давали, няма да стане така точно, защото ще даваме нови пари и то пак нови милиарди, и пак ще ги гарантираме. Второто нещо, няма никакъв начин, запомнете го това, няма никакъв начин за дългосрочни договори, които да покрият значителната част, 70-80% от потреблението и по този начин да обезпечат финансовият риск. Тъй като пазара се движи в друга посока – от дългосрочни договори към срочни, в които подобни гигантски, мамутски проекти, които са на дълга база, които ще се откупуват по 25 години, висят като дамоклев меч, просто като някаква есктраваганция. Да не говорим, че подобни ядрени проекти хората, които се занимават с развитието им, те нямат опит в правителството. Те дори не са си наели консултантска компания. И аз се чудя изобщо,  защо цялото общество си губи времето да гледа как правителството си играе някакви пиарски системи при положение, че това е много сложна материя. Да не говорим, че степента на ангажимент на държавата е такъв, че може да бъде във всякакви нюанси на реакцията – от тотално отрицание до някакво умерено позитивно отношение, поне от гледна точка да се изследва интереса. И нали ви казвам, аз вече загубих интерес дори и да ги гледам, защото въртят, сучат най-накрая ще трябва в Народното събрание да се гласуват милиарди за АЕЦ „Белене“, защото е сигурно, че в Народното събрание всичките „Ура“ ще кажат и по този начин ще освободят тези, които в момента ни занимават и ни вкарват в нови разходи, от отговорност. Защото знаете системата, ако някой в изпълнителната власт иска да се освободи от отговорност, той вкарва някакво решение на Народното събрание, което автоматично изчезва вината и те досега тези 3 млрд. някой да отговаря? Защото пак правителствата ги бяха взели. И пак правителствата ги бяха харчили.

Водещ: Посланик Василев, АЕЦ „Белене“ ще може ли да бъде осъществен като проект на пазарен принцип?

Илиян Василев: Изключено. Пак казвам ви, не може да бъде осъществен на пазарен принцип, защото трябва да има държавна гаранция. Както ядреният риск се носи от държавата, т.е. няма как и където и по света някой ядрен проект да се осъществи чисто на пазарен. Това е един особен тип бизнес, особено за малки страни като България да претендира, че нещо може да стане на чисто пазарен принцип. В ядрената енергетика е просто абсурд. Ето примерно давам ви разликата. Турците се стремят към Акую и тези 4 реактора, които „Росатом“ им строи, първо защото „Росатом“ им ги финансира от „а“ до „я“, направиха един опит да привлекат турско финансиране, но не стана. И основното е, че Турция иска да стане ядрена сила. Да почне да обогатява уран за оръжейни цели. Ние нямаме никаква нужда от това. Нито България ще става ядрена сила, нито пък имаме нужда да правим разчети в проекти, на които дори жизненият им цикъл не може да се изчисли, тъй като говорят сега за 60,80 години. Първо да кажа и на слушателите. Изваждането от експлоатация на ядрен обект, който ние тепърва влизаме в това тресавище, има две фази. Едната е така нареченото кафяво изваждане, тоест остават сградите и само се изваждат тъй наречените радиоактивни елементи, оборудване и т.н., както и горивото, и си остава сградата. При това, този тип евтино изваждане от експлоатация се разходват до 40% от първоначалната стойност на инвестицията. И това остава за стотици години, по ред причини. Тъй нареченото зелено изваждане, което означава да се върне до зелена поляна, което е било преди, има нужда от 100% от тези инвестиции. Ние още не сме сметнали и в този фонд „Козлодуй“, който би трябвало да има парите за извеждане от експлоатация, а ние нямаме пари, с които можем да изведем ядрените си блокове в Козлодуй от едно до четири. И хвърляме нови пари за друга централа. Понякога си мисля, че най-големият проблем на България е в това, че ние нямаме история на предприемаческата култура, което принуждава хора с голямо желание да се занимават с крупен бизнес, което не им е на равнището нито на опита, нито на квалификацията, но те имат достъп до държавен пост и превръщат достъпа до държавен пост в играчка да се правят на огромни предприемачи. И спекулират с държавни пари, с публични финанси и най-накрая – ей тука 3 млрд. ще загубим, там ще загубим друг един милиард. И така те се опитват, правят бизнес.

Водещ: Добре, при това положение кой ще финансира строежа на АЕЦ „Белене“? Откъде ще дойдат парите и срещу какво?

Илиян Василев: Ето, значи за да влезе, някой трябва да поеме гаранция. Защото китайците казаха, аз съм се срещал с тях, няма как да го направят, понеже схемата на инвестиции на китайски компании зад граница е такава, че трябва да има гаранция. Тази китайска компания, тя няма да ги извади от портфейла си тези инвестиции, а има един специален комитет, който е включително към техния ЦК, техните политбюра, защото знаете, там каква е историята, и те разглеждат тези проекти по съвсем различен начин и ако няма държавни гаранции или гаранции за връщане, те не инвестират. „Росатом“ – тези, които си мислят, че „Росатом“ има тези възможности, които имаше само преди 5-6 години, преди Крим, сега много дълбоко се лъжат. „Росатом“ имат над 32 реактора за строене в света, които трябва да финансират сами. И няма откъде да ги финансират, защото нямат достъп до банково финансиране. Вижте, аз много съм се занимавал с този проект. Няма такъв случай на банково финансиране на ядрен проект в България. Това е заблуда. Няма да има финансиране, няма да има проект, просто ще загубим малко време. И междувременно, пропуснахме възможността да намерим други решения или поне да ги разгледаме. Другите решения бяха евентуално някой от проектите да реализираме в чужбина, или да го продадем и да го съреализираме в чужбина.

Водещ: Имате предвид реактора.

Илиян Василев: Да, реактора с цялото оборудване включване, с опита на нашите инженери и т.н. Това си е съвсем инженерна работа, която би могла да се случи. Сега какво става? Ковачки излиза от енергетиката със страшен запис и „актив“ – каквото можахме взехме, не платихме и т.н., и сега влиза става ядрен енергетик. И другите компании да не мислите, че са някакви други – и те са такива: едната е на един олигарх, втората – на втори олигарх без никакъв опит в ядрената енергетика. Понеже на тези проекти се гледа като каса на разпределение на пари. Разбира се, аз не говоря нищо за „Росатом“ и за китайската компания, те са си професионални компании, както и американците. Те ако могат нещо да направят бизнес, да направят печалби – окей, но нашето тук не мога да го разбера. Не мога да видя смисъла. Ето, помните ли  2002-2003 година когато отваряха АЕЦ „Белене“? И тогава казваха, че ето затваряме 4 реактора, и ще стане страшно 2011 година, ако не въведем в експлоатация „Белене“, ще настъпи срив и катастрофа в системата. Да е станало такова нещо? Не само, че не стана, нямаше дори и сянка от подобно нещо. И сега в момента е това, което правят. 2025 година Европа ще ни наложи зелена енергия и т.н., ние трябва да затваряме въглищата, и за това трябва да заложим на ядрената. И аз питам: ами момчета, ами ако случайно има други предприемачи, които дават на свой риск и могат да реализират друг вариант за развитие на енергетика – примерно комбинирани ВиК и газови централи, каквито са в Турция една голяма част от генериращите мощности, или в Гърция, или на друго място, при това те имат огромната привилегия да могат да покрият пикови потребления, тоест, да играят и баланс, и пик. Някой решил, че ще прави ядрена енергетика, и понеже видите ли, вече толкова е скучно за зрители и слушатели, и читатели – това е като 30-40 години едно и също: „Умирай бавно“ 1, 13, 15, 20, 30 и една и съща е сценката. Само че преди години загубите бяха 1 милиард, след това станаха 2 милиарда, сега са над 3.5 милиарда. И всеки се упражнява в т.нар. „държавен бизнес“, упражнява се в големите проекти с претенцията, че разбира нещо. Кой от хората в момента разбира от това, което е на висок политически пост, който да има един проект да е направил, който да е минимално съизмерим с това, което в момента се занимава? Министърът на енергетиката ли, шефът на НЕК ли, премиерът ли, президентът ли?

Водещ: При това положение защо се случва този сценарий в България, след като страната ни е член в Европейския съюз? Къде отиде „Евратом“?

Илиян Василев: Не, той „Евратом“ не може, както се казва – в кошара не се вкарва. „Евратом“ е организация, която трябва да защитава интереса на атомната промишленост. Вероятно някъде има такива. „Хинкли Пойнт“ го правят в Англия, защото там извадиха толкова много реактора, че те гледат все пак при много реактори да управляват риска в т.нар. „базова част“ на енергетиката. Но разберете, у нас, ние, нашето потребление се движи от гледна точка на пикови, върхови сега някъде към 7 000 мегавата, а през сезоните на крилатата, както казахте, ниските сезони – 3 500. И като имате в момента „Белене“ 5-ти 6-ти 2 200 мегавата, и още 2 200 и какво правим? Ама тя е проста сметка. На всичко отгоре имате ВЕИ, имате ВЕЦ-ове, имате ТЕЦ-ове. Ама щяло да бъде регионално, Македония щяла да взема. Абе, момчета, няма такава приказка. Няма кой. Играе се на борси. Как от една страна ще имаш борса, а от друга страна – дългосрочно финансиране? Кой ще го покрие? Такъв непрофесионализъм не съм виждал и не съм вярвал, че ще стигнем. Разбирате ли? Това е огромен проект, а вие дори нямате консултант на хората, който развиват този проект. А те не разбират, нито един от тях няма никакъв опит. Най-големият опит, който имаха НЕК преди да се захванат с „Белене“, беше „Цанков камък“, който е завършеният имам проект. Помните ли, и това говори за тяхното умение да управляват стратегически големи проекти, за да видят какъв риск е това. „Цанков камък“ започна с 80 милиона евро мисля, че беше първоначална оценка, завърши на 500 милиона. Е, какво управляват тези хора? Нито могат да разберат, колко ще им струва, нито могат да управляват разходите в процес на изграждане, и като ви кажат те, същите хора: не, не, сега като подпишем за едни 12 милиарда, представяте ли си – 12 милиарда, че те няма най-накрая да станат 15-16 милиарда. Ама те милиардите голяма работа, нали? Те ги нямат. И между временно, през всичкото това време на  опитване те да изглеждат значими собственици като големи държавни бизнесмени, България си остава закотвена на дъното на Европа по доходи, по благосъстояние. И като се питаме: „Къде ни е благоденствието?“, ами ей там, изтича. Изтича ни благоденствието. Навсякъде има корупция.

Водещ: И вашата прогноза е, че този проект няма да стане?

Илиян Василев: Няма да стане. Ще си бълбукат, ще си правят пиари. И в момента, в който се опре до реалните пари и до факта, и до осъзнаването, че влиза цунами в енергийния сектор, тогава отново ще почнат: ама, ние сега тук не това имахме предвид, като в тол системите. Сега в момента е същата работа. Понеже не са професионалисти, не са професионални управленци, не влизат в някакъв голям проект с достоверно, независимо разбиране на рисковете в него, на цялата информацията, която трябва да имат, а те си влизат просто по решение, така щото някой Бога ги е погалил по главите. Така нищо няма да стане. И аз пожелавам на слушателите на радиото просто да се съсредоточим върху рождественските празници, върху добри неща, после ще минат още няколко години и пак ще си говорим за това, пак че нещо може би няма да стане и че пак ще опитат. И така, в България реалните неща, които трябва да се правят, не се правят.

Цоня Събчева