Илиян Василев: Има много големи принципни въпроси и рискове пред инвестицията на „Фолксваген“ в България

Илиян Василев, член на УС на Центъра за балкански и черноморски изследвания, бивш председател на Агенцията за чуждестранни инвестиции, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: България е готова да удвои субсидиите, които ще получи Volkswagen, ако германската компания дойде в България и направи тук новия си завод. Според бившия президент Росен Плевнелиев, който е председател на Автомобилен клъстер България, страната ни предлага на Volkswagen Group вместо 135 млн. евро 250 до 260 милиона евро държавна субсидия. Засега Фолксваген отложи за неопределено време крайното официално решение, къде ще бъде локализиран новият завод на компанията, заради нахлуването на турската армия в Северна Сирия. Отмъква ли България с удвоената държавна субсидия завода на Фолксваген от Турция? Следва анализът на Илиян Василев, член на УС на Центъра за балкански и черноморски изследвания, бивш председател на Агенцията за чуждестранни инвестиции, основател и почетен председател на Българския икономически форум и на Икономическия форум за Югоизточна Европа. Г-н Василев, в публикуван през юли ваш анализ вие прогнозирахте, че инвестицията на Фолксваген в Турция неизбежно ще бъде изправена пред значителни и потенциално ескалиращи политически рискове, които трудно могат да бъдат управлявани и смекчени и вероятността тя да се осъществи е минимална. Въпросът е: увеличават ли се шансовете за България?

Илиян Василев: Не непременно. Не непременно, тъй като в състезание или въобще като алтернатива на Турция България не е единствената страна, Румъния също се разглежда. Изобщо винаги трябва да се разглежда в по-широк план тази възможна перспектива. Освен това аз още през юли посочих, че подобни големи стратегически инвестиции, особено свързани с това, че основната част от производството в този завод, който трябваше да се разположи в Турция, трябваше да се продава в ЕС, и тогава логиката някак си ставаше прекалено тънка, тъй като ако Фолксваген визира пазара на Близкия Изток да продава – да, локализацията в Турция на този завод е окей. Но в Източна Европа и изобщо в цяла Европа от Турция да се продава, и там да се локализира завод, за който германски производител фокусира избора си върху субсидиите, които страна извън ЕС може да си позволи, а в ЕС не може да си позволи, това просто нямаше как да се случи. Тъй като имайте предвид, че това веднага става въпрос за трансфер на тъй наречената държавна помощ и просто има много, много други проблеми, които технически стоят пред тази инвестиция. Но вашият въпрос дали ако не стане инвестицията в Турция, тя автоматично ще стане в България, пак казвам, има много големи принципни въпроси и рискове на такава инвестиция, свързани с България, които са си типично местни. И една част от тях могат да се решат в контекста на специално обслужване, внимание към тази стратегическа инвестиция от министерства, т.нар. фаст трак на Агенцията по инвестиции, на правителството. Но друга част много трудно може да се компенсира. Тук визирам институционални дефицити, проблеми в съдебната система. Знаете, че този завод няма да бъде в изкуствена среда, той ще трябва да консумира всички плюсове и минуси на институционалната среда. И когато, само си представете, какво огромно количество от контракти, договори, взаимоотношения ще има.  И когато една система съдебна не функционира ефективно и бързо, когато реакциите на местно и на централно равнище е мудна, защото няма електронно правителство или защото обмена на документи, реакциите на всякакви други нива не са адекватни и бързи, когато нямате достатъчна квалифицирана работна ръка. А практически той е завод с 4-5000 души, той няма къде другаде да се разположи освен край София.  Такова количество работна ръка няма къде да се намери на друго място. И тогава какво излиза? Значи ние отново ще привлечем към София, като създадем изкуствени регионални дисбаланси, квалификациите ни, защото стана известно, че специално ще се открият техникуми за нуждите на този завод. Изобщо ще правим специално обслужване, но ако макросредата не е много адекватна, плюс инфраструктура, която трябва да се създава. Има неща, които са решими, и това, че сега в момента ги нямаме, не е толкова страшно, тъй като те могат да се построят. Проблемът е в осъзнаването на правителството, че те не трябва да решават проблемите само заради този институционален  инвеститор германски, а заради всеки друг инвеститор, в това число и български. Защото „Фолксваген“ са големи, те си имат зад тях германски посланик, германско правителство, но за другите, които нямат тези специални условия да развият своята дейност, няма кой да се застъпи. И да не забравяме това, което го писах и в статията, което е много важно и тук някак се пропуска. Основният лобист за инвестицията да не бъде в България, да бъде в Турция беше бившият германски канцлер Шрьодер, който фактически изпълнява една мисия, която му е възложена от Кремъл, да реализира една инвестиция, както и да помогне на новия приятел на Путин Ердоган да направи тази германска инвестиция в Турция и да не е в България. И тая тема някак си изчезна от българските медии и никой не си дава сметка, че всъщност битката не е, това не е състезание, което да е честно. Тук има много скрити козове и конци и не на първо място стои равнището на субсидиите.

Водещ: А какво е състезанието с Турция, техническо,  пазарно, политическо? Геополитическо?

Илиян Василев: Всъщност то състезанието е в много аспекти. Първо, ние трудно може да се състезаваме с Турция по отношение на мащабите на икономиката и на работната ръка. Защото не забравяйте, че този завод все пак най-накрая една част от производството му ще се реализира на местния  пазар. Сега състезанието, в което печелим, обаче пак не го доизиграваме като хората, големият недостатък на Турция, както написах в статията, са политическите рискови, които са неуправляеми от който и да е стратегически инвеститор. Защото утре примерно ще се наложат санкции, те вече имат такива санкции от Европа, на двустранна основа. Утре ще се наложат санкции от Щатите и фактически този западен или европейски инвеститор той ще трябва да пренасочва и да управлява този риск със санкциите. Защото няма как заводът да остане изолиран от този режим на санкциите. Те ще се разпространят върху доставчици, върху турски политици, лица, министри, компании. Това няма как да се управлява. В тая част България е много добре ситуирана. Но пак ние имаме една такава политика, която тук минава за голямо достойнство в политиката – ние да не се караме с Турция, това не е лошо, защото по повод на „Фолксваген“ ние няма как да се скараме с Турция. По-скоро това е състезание на двама мачовци. Като единият мачо Ердоган е толкова уверен в победата си, че дори не обръща внимание на другия мачо, който иска да привлече инвестицията. В интерес на истината, докато Ердоган лично дърпа инвестицията към Турция, тук Борисов не е толкова очеваден в ангажимента си. По-скоро основното роля се игра от бившия президент Плевнелиев, който използва контактите си в Германия да неутрализира влиянието на Шрьодер, но невинаги успява сам.

Водещ: Затова ли се избягва фокусирането върху ролята на Герхард Шрьодер в тази сделка и  задкулисното участие на Кремъл?

Илиян Василев: Ами то това е проблемът, че ние перманентно не смеем да се обадим и се снишаваме, колчем стане въпрос да кажем, че да, в случая Кремъл работи срещу българските интереси през проксито си, лобиста си Шрьодер. Ако го кажем явно и в прав текст, само ще усилим позицията си. Изобщо има някакво тотално сбъркано отношение и представа, че Кремъл, ако ние се снишим, огънем, някак си ще ни се размине от Кремъл. Кремъл уважава само силния и изправен човек. Такива сгънати хора минават за съвършено друга група.

Водещ: Как ще завърши сагата със завода на „Фолксваген“?

Илиян Василев: Какво да ви кажа. Слушах изказването на сегашния шеф на Агенцията по инвестиции. Не бих направил това на негово място. Първо, да речем, че тази агенция беше понижена като статут, от когато аз бях шеф на агенцията на инвестициите, тя беше към МС и това й даваше възможност да реализира дейност, която да засяга всички министерства, а не само Министерството на икономиката, както е подчинена. Второ, той може би е прав в това да реагира, но не може и не би трябвало да има разминаване между това, което той казва, и да се явява в публичното пространство, само за да опровергае или поне да допълни президента Плевнелиев в негативен контекст. Някак си трябва да има единно говорене, да има, и Външно министерство да се намеси, тъй като много политики има в това нещо. Голяма инвестиция има много големи политики. Всъщност силните черти на България, те контрастират на фона на рисковете и недостатъците на средата в Турция, а не като обективни преимущества. Тоест слабостите в Турция са най-силния ни коз и те са дългосрочни, устойчиви, които не могат за бъдат прогнозирани като развитие от който и да е, камо ли от бизнес конгломерат като „Фолксваген“.

Водещ: Ползвам възможността, че сте наш гост, за да ви попитам за още една ваша прогноза. Преди седмица написахте, че предстои пътуване на главния прокурор и неговия заместник до САЩ. Прокуратурата потвърди за започналото преди три дни посещение, като в делегацията са и тримата ръководители на службите у нас. Противодействието на корупцията, организираната престъпност, прането на пари, както и действията в защита на националната сигурност са обяснимо сред темите на разговорите. Посещението има ли друга цел и каква би мога да бъде тя? Питам ви в контекста на недостатъците ни по „Фолксваген“.

Илиян Василев: Не, във връзка с „Фолксваген“ това посещение няма отношение.

Водещ: Нямам предвид за инвестицията на „Фолксваген“, а за недостатъците ни като държава, които стоят пред тази и всякаква друга инвестиция – съдебната реформа, борбата с корупцията.

Илиян Василев: Това посещение е по линия на ФБР. Има особености в американската политика в този момент във Вашингтон, те дават възможност на отделните ведомства да не провеждат координирана политика. А поради особеностите на тези тримата – Цацаров, Гешев и Георгиев, от гледна точка на ангажимента и опасностите, всъщност начина, по който те тримата ще интерпретират резултатите от това посещение, то и затова заминаха, три дни стоят там и не дадоха предварителен анонс. Три дни след това казват, че са там. Тази секретност може да  издава само две неща – първото нещо, че самата американска страна е държала това посещение да не бъде предмет на публичност или да се използва от тримата за PR, защото няма никакво съмнение, че дискретността на домакините по никакъв начин няма да попречи на Гешев или на Борисов, който организира между другото това посещение, в смисъл той е ключов фактор, той инструктира и даде насоки за това посещение, а след завръщането посещението ще бъде интерпретирано като едва ли не легитимиране или приемане на Гешев като нов главен прокурор. Такова нещо няма от американска страна, но бъдете сигурни, че по този начин ще го интерпретират. Второто нещо, това са опитите на тримата да „продадат“ в САЩ тяхната версия за борба с корупцията, за борба с контрабандата, за борба с руското влияние, която в голяма част от достоверните резултати, които те могат да покажат, са по-скоро въпрос на интерпретация, отколкото на реалност. Ето, примерно тази история с русофилите като шпиони, тя е несъстоятелна, защото в Америка много добре знаят, какви са реалните маркери на борба с руското влияние. Това са: резултатите да ограничат руската агентурна мрежа, да изгонят дипломати и такива, които не са дипломати, да хванат, да осъдят. Нищо подобно. Ние имаме едно PR  събитие, което е много по силите на Борисов, защото той ги владее тези неща. Разиграхме шефа на русофилите, като най-големия руски агент, което е смешно. Другата страна е контрабандата, знаете, че ние постоянно имаме проблеми с контрабандните канали на цигари особено по линия на Пеевски, както и на наркотиците. Това също е тема, която, разбира се, професионално трябва да се обсъди между съответните американски домакини и тримата, и най-вече там очевидно Гешев ще се опита да прокара и да убеди домакините си в това, че той е човек, който има реални намерения да се бори с корупцията. Това според мен е най-слабата част в неговата достоверност, защото нищо от това, което той до този момент е правил, не доказва, че не може да се справи с корупцията по високите етажи. Нито има капацитетът да го направи, нито има решимостта. Да не говорим, че в по-голяма част интерпретациите на тримата как се бори корупцията винаги се обръща в избирателност и бухалка срещу политически неудобните противници, което вече опровергава самия смисъл и самата вяра в това, че тези трима могат да направят нещо. Разбира се, отделям господин Георгиев като шеф на ДАНС от господата Цацаров и Гешев.

Водещ: Можем ли да очакваме арести на политици за корупция след местните избори? Поне такива догадки се прокрадват в медийни публикации.

Илиян Василев: Очевидно ще има шоута, както имаше шоута пред 2013-та, през 2014-та. Изобщо ние сме много силни по този драматизъм. Както беше при Иванчева. Тя цялата история е версията на Цацаров, какво представлява борбата с контрабандата. Значи, вкарвате телевизиите с камери, които да заснемат арестуването на някой, шум, шум, шум, след това дълги години готвене на обвинение, и вече, когато обвинението влезе в съда, имате два варианта: единият дали, ако е в Специализирания съд, който прокуратурата вече контролира, то стана ясно, там могат да изкарат някой друг виновен. Но общо взето в редовния съд обвиненията пропадат и заглавията от първите моменти на първите рейдове, в които арестуват, са големи, докато заглавията за това, че прокуратурата се е провалила за пореден път – са малки или ги няма. Това беше основният въпрос, абсолютно законен въпрос на Лозар Панов към Гешев. Хубаво, ние избираме, ние всички българи избираме Гешев и трябва поне да му дадем някакво доверие на този човек, защото ВВС, те не живеят във вакуум, техните действия така или иначе трябва да получат публична оценка и одобрение, тъй като прокуратурата има одобрение 10%. С 10% тя не може да си върши работата, и ние трябва като избиратели да кажем: „Ето, имаме качествен човек“. Ама този човек трябва да има списък от обвинители актове, които да е спечелил, да е вкарал някой в затвора, а не както сега става : „В бъдеще време ние ще арестуваме.“ Ами хубаво, какво им пречеше тези години, докато бяха на власт, да арестуват някой, да се справят, и каква е вероятността, че след като не са го направили в миналото, сега ще го направят? Вече опираме тук до теорията да си вярваме, аз лично, винаги казвам: когато един път те излъжат, когато втори път те излъжат, когато трети път те излъжат, как да вярваш на четвъртия път? Защото става въпрос за едни и същи герои.

Цоня Събчева