Илиян Василев: Отношенията между България и Русия стават все по-неискрени

Илиян Василев, член на УС на Центъра за балкански и черноморски изследвания и бивш посланик на България в Русия, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Русия изгони български дипломат в отговор на решението на българските власти да обявят първия секретар на руското посолство в София за персона нон грата. Реакцията е очаквана, въпросът е защо реципрочната мярка изчака разговора Борисов-Тръмп и срещата на НАТО в Лондон. Преди посланик Атанас Кръстин да получи нотата за освобождаването на член от екипа си в Сочи президентът Владимир Путин обвини България в умишлено забавяне на продължението на газопровода „Турски поток“, в София в задочен отговор по телевизора премиерът реагира, че може би информацията на Путин е стара. Както и да ги погледнем, трудно ще кажем, че случките нямат нищо общо. Какви послания изскачат от тяхната последователност във времето – следва анализът на Илиян Василев, член на УС на Центъра за балкански и черноморски изследвания и бивш посланик на България в Русия. Посланик Василев, защо руският президент е разтревожен от поведението на България, което намира за странно, както пише „Московский комсомолец“?

Илиян Василев: Това е типична част от неговия арсенал от психологически инструменти във външната политика, при което той предполага, че с публичен натиск може да постави българската страна или опонента, защото невинаги сме само ние там, в положение на отбранителна позиция и оправдателна позиция. Това е много стар арсенал. Винаги съм казвам, че това е негово право да го прави. Въпросът е на наше желание, дали изобщо ще му отговорим и дали ще се вържем на тази психологическа уловка. Защото голяма част от казаното от него, особено във връзка с „Турски поток“ и възможностите да се заобикаля България, в това също има елемент на неистинност, включително и онази предварителна информационна артилерийска подготовка, заедно с Вучич. Защото там не трябва да забравяте, че при посещението на Вучич имаше един шпионски скандал, който доста от проруските депутати от сръбския парламент свързваха с действия от България, изобщо попаднахме в един епицентър на неблагоприятни развития. Включително и вече това, за което конкретно става реч, е, че високопоставени политици в Сърбия казаха, че „Сръбски поток“, тоест частта на „Турски поток“ в Сърбия, е завършена, което се оказа тотална неистина. Но така се създава психологически натиск, че видите ли, Сърбия е свършила своята работа, пък България изостава. Което е просто част от пресинга, който Путин прилага. Но той попада в същата схема, както беше в „Южен поток“. Колкото и да натиска, както и да натиска, независимо от българските реакции, проектът става и се решава не в България, не в София, а в Брюксел. И той прекрасно го знае. И затова ние с бързи крачки вървим към ситуацията в крайната фаза, ендшпила на „Южен поток“, при което България отново се оказва виновна за нещо, което не зависи от нея. И изобщо влизаме в цялата тая драма на не състоялите се добри намерения, и отново някой трябва да връща пари.

Водещ: Кой каквото е взел, трябва да си го върне, така ли?

Илиян Василев: Абсолютно. Включително и тази история, че нас накрая ни обвиниха, че ние сме спрели „Южен поток“ – това е пълен нонсенс, защото спирането никога не е зависело или е било  решаващо от една или друга реакция. И затова, когато аз помолих в един такъв спор някой да ми даде документ от българска страна, с който се спира „Южен поток“, те не можаха да го дадат. Но затова пък аз предоставих документ от седмица или 10 дена преди да бъде прекратен, помните онова знаменателно изречение на Путин на визита в Анкара или преди нея. Всъщност историята е, че просто партньорът на „Газпром“, италианската компания Eni, трябваше да извади близо един милиард свои средства или гарантирани от нея  средства, за да компенсира невъзможността на „Газпром“ да набере подобен кредит, тъй като вече бяха влезли санкциите срещу „Газпром“ след анексията на Крим и Eni отказа. И при положение, че основният партньор на „Газпром“ отказа, вече схемата ставаше невъзможна.

Водещ: Защо реципрочната мярка за изгонени дипломати изчака разговора Борисов-Тръмп и срещата на НАТО в Лондон?

Илиян Василев: Първо, както и да разположи тази реакция, тя трябва да носи в себе си скрито послание. И вероятно той е изчакал натрупването първо, което беше ясно, че той ще изчака визитата на Борисов в Белия дом, след това срещата в НАТО, за да реализира това реципрочно или огледално действие. Като, забележете, тук има два елемента, които у нас се пропускат. Първият елемент – че съобщението за отзоваване на български дипломат, тоест не отзоваване, защото това не е точният термин, а за обявяване на български дипломат за персона нон грата, беше направено публично достояние в съобщение от нашето министерство, поради което говорителят на руския МИД изрази недоволство, че ние сме направили публично това действие. Второто нещо, което също се пропуска, е,  че Русия не обявява за персона нон грата дипломат с точно равностоен ранг, защото се оказа, че нашият дипломат е с ранг съветник, докато този, когото ние изгонихме, беше с ранг първи секретар. Това също има значение. Тоест като имате предвид, че съставът на Българското посолство в Москва е тотално нереципрочен на онзи, който Русия има тук в България, то реципрочността вече е много относителна. И затова аз казах, че тези отношения стават все по-неискрени, тъй като Путин реализира натиск, който много добре съзнава, че при цялото желание на нашия премиер и на българското правителство, колкото и да натиска, колкото и да блъфира с това, че в Сърбия вече е направен проектът, тръбата е положена и че може да заобиколи през Гърция, което е пълен блъф, тъй като Гърция има същия проблем, както и България, като член на Европейския съюз в предоставянето, в невъзможността да предостави изключение от газовата директива. И съответно пък българският премиер му отвръща с аналогична неистина, че полагаме по 5 км на ден тръба. И в тази размяна на неискреност човек може да диагностицира едно особено състояние на българо-руските отношения, при което и двете страни искат повече, отколкото другата може да даде.

Водещ: Ако в изчакването за нотата на Москва посещението на Борисов при Тръмп има някаква роля, то защо трябваше да мине и срещата на Алианса в Лондон?

Илиян Василев: О, не. Аз не мисля, че срещата на Алианса е била ключов фактор. По-скоро онова, което провокира, е срещата на Вучич с Путин. Това провокира реакцията. Защото именно, пак повтарям, реакцията на Путин спрямо България, дойде, негативната, ултиматумът, на пресконференцията на Вучич с Путин. Тук няма кой знае какво значение срещата на НАТО, тя е многостранна, там не сме само ние, дори с нищо особено България не може да се отличи. Докато в контекста на руската балканска политика и специалните й отношения със Сърбия, България заема друго място в интересите на Русия. Изтече информация, че Русия е разрешила на Сърбия да вземе на кредит противовъздушната система С-400, което си е натрупване на такива напрежения, за да може в условията им да си прокарваш намеренията. Това е като в покера – вдигаш залозите и който мигне пръв.

Водещ: Посланик Василев, ако ви разбирам правилно, „Турски поток“ или „Балкански поток“ у нас има все по-малко шанс да бъде изграден. Така ли?

Илиян Василев: Не, не казвам това. Аз казвам, че за да бъде построен, а той може да бъде построен, защото на този етап никой не може да спре България да харчи свои пари или гарантирани от нея пари, за да построи този проект. Проблемът е в момента, в който влезе в експлоатация – разрешението за влизане в експлоатация. Тук има една уловка, която и „Булгар транс газ“, и премиерът, те и затова настояват да не се нарича „Турски поток“ през България, а „Балкански поток“. Защо? Защото, ако се възприеме, както всички го възприемат, видяхте и американският посланик каза, че това е просто транзитен проект, така се третира и проектът в Брюксел – че това е транзитен проект. Когато той е транзитен проект, той не може да подлежи на регулация от националния регулатор, и вие сами можете да разберете – след като тръгва през Турция с едни количества и обслужва, и 90% от капацитета му на влизане в Сърбия са резервирани за „Газпром“, тоест очевидно не става въпрос за просто обикновен проект, който използва преносната система на България, а за специално насочен транзитен проект, който минава през няколко страни. Тъй като минава през страни повече от една, пускането му в експлоатация и разрешението за изключения от газовата директива, които се дават на проекти за ползване на над 50% от капацитета на газопровода, ще го дадат в Брюксел. Но това разрешение няма как да се даде, при условие, че вече първо, газовата директива е в действие; второ, имаме решение на Европейския съд, който по случая с продължението на „Северен поток“ – OPAL, подобен казус имаме и по новото продължение, което е паралелно на OPAL – NEL, тоест България не може да гарантира, че ще даде на „Газпром“ и възможност тя да ползва капацитет над 50%, което обърква цялата приходна логика. Тоест приеманията, въз основа на които ние инвестираме тези големи приходи, приходите просто за 50% вече не са сигурни. Което пък лишава проекта от онази геостратегическа насоченост, която Русия му вкарва, а именно чрез монополно влияние и владеене на капацитетите, тя да може да блокира достъпа на конкурентен газ, както в България, така и в Сърбия, така и в целия регион. Защото като ангажирате капацитети на 90%, вие фактически ограничавате възможността на конкуренция за някакви 10%. Тоест предварително си гарантирате пазар, което няма как Брюксел да го допусне. Независимо от това какво се говори в България, как ние тук правим разширение на газопреносната система, като идеята на това нещо, както казах, е след построяването на газопровода той да бъде регулиран от КЕВР.  Няма как това да стане. Прекалено е елементарна схемата и Брюксел вече е предупредил.

Водещ: Което означава, че изграждането на този тръбопровод е безсмислено, така ли?

Илиян Василев: Не бих казал, че е безсмислено.

Водещ: При положение, че той няма да изпълни задачките си, няма и на България да служи, за какво ни е?

Илиян Василев: Не, напротив, напротив. Във всяка една работа им смисъл. Ако ние започнем да маркетираме капацитети към Сърбия, това, което „Газпром“ да вземе, примерно да влезе на негово място азерски газ да бъде продаден, да бъде продаден и втечнен природен газ, той може да има смисъл. Но въпросът е, че както виждате в дадения момент,  никой не говори за това. А капацитетите са отдадени 90% на изхода на „Газпром“. Тоест ние съзнателно ограничаваме възможността за диверсификация на т.нар. спедитори на газ само и само да направим там, защото схемата финансовата особено тя не е засега, да не говорим за нея, защото е по-сложен въпросът.

Водещ: И всъщност ние изграждаме газопровод, по който не можем да транзитираме количеството руска газ, каквото предварително е договорено?

Илиян Василев: Каквото Путин и „Газпром“ очакват от нас.

Водещ: Очакват?

Илиян Василев: Да.

Водещ: И как ще балансира тогава българското правителство, какво трябва  да бъде неговото поведение?

Илиян Василев: Ами просто българското правителство веднъж завинаги трябва  да престане да създава фалшиви очаквания за неща, които не зависят от него. Това е.  Иначе в момента, в който подходи с реалната картина на това, което може да направи, което е изгодно, ще видите, че нещата ще се случат. Защото имайте предвид, че „Газпром“ не е в състояние да диктува вече условията. Тъй като азерски втечнен природен газ, друг вече има. Тоест номерът с врътването на кранчето повече не върви, защото в момента, в който врътне кранчето, е загубил за дълги години пазарните си дялове. Имайте предвид, че „Газпром“ прави значителна премия, тоест разликата между цените на газ в Югоизточна Европа и на борсите в Западна Европа е значителна. Някъде при средна цена на природния газ, който „Газпром“ продава за Европа, 169 долара, средната цена в региона е 235. Можете да си направите, като умножите по количества, които се продават, а те са около 16 млрд., можете да си представите, за какво става реч.

Водещ: Как ще завърши тази сага?

Илиян Василев: Ами, мога още отсега да ви гарантирам, че ще завърши с разсърдени лица, с взаимни обвинения и т.н. Начинът, по който завърши „Южен поток“. Ние без вина виновни, защото обещаваме повече, Брюксел съответно ще бъде обвинен и лошите западняци, че не ни дават  възможност да се разгърнем в отношенията ни с Русия. При положение, че нещата са пределно ясни и газовата директива никой не е отменял нейното действие. И знаете ли, какво най-накрая ще стане? Ако си спомняте, понеже бяха изхарчени много големи пари покрай „Южен поток“, като уставен капитал бяха дадени изключителни оборотни, близо 670 милиона евро и понеже голяма част от тези пари вече ги няма, сега отново се правят разходи. Но вече те са за сметка на обезпечение чрез активите на „Булгартрансгаз“ и в тези схеми най-накрая кой плаща сметката? Сметката се плаща именно в разликата и в това, че България отказва да преразгледа през „Булгаргаз“ цената, ние плащаме по-висока цена и така „Газпром“ през по-високата цена, която е близо 70 долара, си възстановява загубите или щетите, които корупцията през няколко олигарха е взела тези пари от другите сметки. И така българските потребители нито имат евтин газ, нито някой в правителството, ето „Булгаргаз“ до този момент няма нито една директна доставка, договор за директна доставка на втечнен природен газ. И българските потребители купуват по-скъп газ, индустриалните потребители също купуват по-скъп газ, с което стоките си по-неконкурентоспособни. Изобщо всички плащаме някакъв данък на това, че един-двама души са взели едни пари от руснаците и ние трябва  да им ги връщаме, защото те не ги връщат. И затова, аз съм казвал, когато г-н Путин, вие си спомняте на тази среща с Борисов, той каза: едни 800 милиона ние загубихме. Нали се сещате, че тези 800 милиона са пари, които някой ги е взел и сега ние ги връщаме. Връщаме ги през цената, по-високата цена на природния газ, който, както знаете, на 3 декември изтече срокът, в който „Булгаргаз“ можеше да предоговори по-изгодни условия, по-ниски цени на газа, включително промени в дестинации и други точки.

Водещ: Което не бе направено.

Илиян Василев: Не бе направено. А това  е един път на две години. Представете си, просто корупцията е толкова ендимична…

Водещ:  И как се изплащат 800 милиона евро?

Илиян Василев: Ами, ето показвам ви, на година разликата между цените на по-скъпия газ и онова, което е в Западна Европа, на година ни коства над 200 милиона долара. Които ние надплащаме. 200, дори 220. И като ги сметнете две-три години, четири години, те се покриват.

Водещ: В тази сметка играят ли американците? Тоест има ли някакво влияние срещата на Борисов с Тръмп?

Илиян Василев: Ами, вижте, какво влияние има. Първо, г-н Борисов говори много, обещава, че ние ще купим втечнен природен газ. Но до момента няма нито един договор за директна доставка. Докато и Гърция има договор, и Турция има договор. Да не говорим за Полша, за Балтика, Украйна сключи договор, ние нямаме договор. Обясних вече защо нямаме. Защото трябва  да купуваме руски газ, и то на всичките цени. Второто нещо, което обещахме в Белия дом, е, че ние ще разгръщаме АЕЦ „Белене“ като глобално балансиран проект, тоест, американците ще участват. Обещахме, че ще имаме диверсифицирани доставки на свежо ядрено гориво. Да, ама вчера сме подписали договор до 2025 за доставка на гориво откъде? От руската горивна фирма ТВЕЛ. Значи и тази работа не стана. И така, говорим си, обещаваме разни работи, балансираме. Като дръпнем чертата, не пипваме интересите на корупционерите, огромни средства изтичат към тази паразитна класа и всичко е за сметка на икономиката, на потребителите и на данъкоплаците.

Цоня Събчева