Илиян Илиев, ОЦОСУР – Варна: Ще трябва да минат десетилетия, докато пластмасата изчезне от масовото производство, но първо самите хора трябва да сменят навиците си

Илиян Илиев, член на Управителния съвет на гражданската организация Обществен център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР) – Варна, в интервю за Радио „Фокус“ – Варна във връзка с новия европейски закон, забраняващ пластмасовите изделия, предназначени за еднократна употреба, който трябва да влезе в сила до 2021 г.

Фокус: Господин Илиев, Европейският парламент подкрепи нов закон, който забранява пластмасови изделия предназначени за еднократна употреба, като чинии, прибори, сламки и клечки за уши. Съществува ли екологичен проблем свързан с пластмасовите изделия за еднократна употреба?

Илиян Илиев: Екологичен проблем съществува с пластмасовите изделия като цяло. Не само тези, които са обект на тази европейска наредба, а и много други, които остават извън нея. Резултатите са все по-видими от различни репортажи от цял свят за все по-голямото и нарастващо замърсяване на океаните и моретата с пластмаса.

Фокус: Според Вас каква е ситуацията в България. Можем ли да кажем, че ние също така се борим с този проблем?

Илиян Илиев: Ние по-скоро следваме големите тенденции, не сме от активните държави, които имат някакво водещо значение. До колкото можем ситуацията да я пренесем от световен мащаб към нашия мащаб, български учени откриха също така пластмаса в Черно море. Наскоро излязоха публикации, че са открили пластмаса и в морската сол, която се добива в солните мини. Така, че проблема не ни заобикаля, той стои пред нас.

Фокус: Според Вас как ще отрази ограничаването на използваните пластмасови изделия за еднократна употреба върху състоянието на околната среда?

Илиян Илиев: Самия закон е една голяма крачка за човечеството, както беше казал един известен американски астронавт, обаче не е голям скок, тъй като тя третира само определен вид пластмаси т.е. тя е стъпка напред, ще допринесе за намаляване на замърсяването с пластмаса, но не достатъчно. В смисъл, че влиянието към настоящия момент ще е много минимално, тъй като използването на пластмаси, които не могат да се рециклират повторно са много повече от тези, които са изброени в самата разпоредба.

Фокус: Има ли  алтернативни материали от които могат да бъдат направени такива изделия?

Илиян Илиев: Има такива алтернативни материали. Те могат да заменят пластмасата, но вижте всъщност истинската борба, за да се справим с проблема с пластмасите е промяната в мисленето на хората. В смисъл такъв, всичко, което в повечето случаи забраняване под знаменателя на еднократно използване. Би трябвало да започнем да мислим как да променим навиците си и да се връщаме към използването на неща за многократна употреба, защото дори да заменим. Представете си, че заменяме пластмасовите чашки за кафе с вафлени чашки да речем, или направени от царевица. Представете си какъв огромен ресурс ще трябва да използваме отново, тъй като пак ще пием еднократно и ще хвърляме. Да, вярно тя ще се разлага в природата и няма да оставя опасен отпадък и замърсяване, обаче чисто като енергоемко, като ресурси, това са проблеми, пред които планетата също е изправена и те ще си останат. Затова наред с тези технологии, които се въвеждат за замяната на пластмасата, за неразградимата пластмаса с по-природни материали, е добре да започнем да мислим и да променяме навиците си към нещо по устойчиво.

Фокус: Споменахте мисленето на хората. Може ли да дадете съвети на хората, за това какво могат да направят, за да намалят своя негативен отпечатък върху природата?

Илиян Илиев: Трябва да спомена, че организацията, в която аз работя от 2 години работи по програма „Мисия: Аз избирам чаша за многократна употреба“ и тя се фокусира именно върху тези горещи точки, където хората могат да подменят този вреден навик, който се изгради през последните години и да се използват еднократните чаши.

Ако ми позволите да отворя една скоба. Много хора си мислят, че така наречените хартиени чаши са един вид спасение, тъй като те не са пластмасови. Трябва да кажем, че това не е никакво решение, тъй като те изглеждат хартиени, но вътре са покрити със слой пластмаса. Така, че те са дори още по-лоши за околната среда, отколкото дори пластмасовите чаши. Давам ви пример веднага. Навика да сменим сутрешното си кафе или дневното кафе, което пием постоянно от чаша за еднократна употреба, било то пластмасови, било то хартиени, с порцеланови. Защо да не седнем в едно кафене да изпием едно кафе на спокойствие, вместо да бързаме по улиците, крачейки с една такава чашка. Може да изглежда модерно, съвременно, но не е добро за околната среда.

Друг пример – вендинг машините, където може би постоянно пием такива кафета с еднократна чаша. Търсете такива вендинг машини, където има копче за кафе без чаша. И ако една такава машина е в една институция не е проблем да си вземе чашата от бюрото и да я използваме.

Друг пример мога да ви дам. Отивате в хлебарницата да си купувате хляб. Имате хляб, който е нарязан на филийки в найлонова торбичка и хляб, който е цял и вие може да нарежете. Може да изберете хляб, който е без найлоновата опаковка, защото тази найлона също не се разгражда. И ето тя не е обект на тази европейска разпоредба т.е. тя ще продължи да се произвежда и ще продължи да се изхвърля. Тя има два пътя – или да бъде заровена в някое сметище, или да бъде изгорена в някой инсенератор. Вярвайте ми и двата метода не са добри за хората.

Фокус: Може би имаме навик да не носим други помощни средства или пликчета, които може да използваме няколко пъти и вече имаме вкъщи?

Илиян Илиев: Знаете ли, аз съм си правил експеримент. Взимам си една купа, която е пластмасова, но е за многократна употреба и отивам в тези заведения, които сега в момента е практика, хората да си купуват храна за вкъщи.

Там храната също масово се пакетира в еднократни опаковки. Казвам им: Моля ви, сложете ми храната в тази купа, която аз си нося.“ Те ми казват, че било забранено. Не знам как ще се справим с проблема. Не знам дали това е вътрешна разпоредба или има някаква друга забрана, но повярвайте ми аз не виждам някаква опасност ако те просто ми сипят храната в тази купа. Нито се докосва до нещо, нито нищо.

Ами забелязали ли сте напоследък колко ресторанти за бързо хранене се отварят, където нищо не се мие там. Всички е пластмасови чинийки, пластмасови ножчета и това става норма за българина по този начин да му минава ежедневието. Нали си даваме сметка, че живеем във времето на миялните машини, където една миялна машина струва 300 лв. Не мием вече на ръка, не е нужно да имаме миячки в ресторантите. Питахте за решение и как да се справим. Ми ето го техническото решение. Имаме миялни машини. Не е толкова тежко, както беше едно време. Просто трябва да се оборудват, но то трябва желание да има в тази посока.

Фокус: Все пак не от днес използваме пластмасовите изделия. Възможно ли е те вече да са станали неизменна част от живота ни и ще бъде ли труден може би обратния преход?

Илиян Илиев: Ще ми позволите ли да кажа още нещо.Обикновено ще има хора скептици, които е кажат, че не е точно така, че има пластмаса, която се разгражда. Ето имаше някакви найлонови торбички, които уж бързо се разграждат и т.н. Обаче тези хора трябва да знаят – пластмасата не се разгражда. Единственото нещо, което до момента науката успя да измисли е тя по-бързо да се раздробява на по-дребни парченца, така че ние да не  я виждаме. Чисто визуално. Тоест новите торбички, които минаха след закона в България и ЕС, така наречения дегрален. Те не се различават много. Те се различават от старите торбички по това, че вече много по-бързо се разпадат на малки парчета. Така, че като отидат на сметището, този ефект дето ги виждахме да се веят от улиците и дърветата вече изчезва по-бързо. Но самата пластмаса като пластмаса си остава в природата. По принцип всяка пластмаса старее, с времето се раздробява на все по-малки парчета и това става още по-голям проблем, защото тя може да попадне в животни, в рибите, които ядем и чрез тях да попадне и в нашето тяло.

Фокус: Господин Илиев, искате ли да добавите нещо?

Илиян Илиев: Това са факти, които все по-често излизат и ще се доказват, въпреки че много хора все още ще ги оспорват, но това е абсолютно се случва, като това, което науката открива. Ако трябва нещо да кажем като призив: Сменете сутрешното си кафе от чашка за еднократна употреба с чашка за многократна употреба. Ако 365 дни пиете по едно кафе сутрин, значи 365 чашки ще отидат по-малко в сметището. Ако ги мултиплицираме по един град, като Варна, който е да речем половин милион души, представете си какво количество се получава, ако го мултиплицираме за цялата държава и т.н. Ето от едно най-обикновено  просто действие.

Аз съм реалист. Аз знам, че ние няма утре да спрем пластмасата и утре няма да се откажем от нея, и ще трябва да минат десетилетия, докато минем в някаква друга форма, тъй като пластмасата е заела нашето ежедневие и още дълго ще има сектори, в които тя ще продължи да доминира, защото няма да имаме с какво да я заместим. Но в сферата на еднократното използване на чаши, ножчета, вилички, сламки и т.н. ние трябва колкото се може по-бързо да се отървем от тези навици.

Бояна АТАНАСОВА