Илия Лазаров: Борбата на СДС оттук нататък е страната ни да удвои БВП, за да достигне стандарта на живот в Централна Европа

Илия Лазаров, главен секретар на Съюза на демократичните сили, в интервю за обзора на седмицата на Радио „Фокус“ „Метроном“

 

Водещ: Навършват се 30 години от учредяването на Съюза на демократичните сили, което се случва на 7 декември 1989 година. Какво постигна за това време СДС, какво му предстои – разговаряме за перспективите с Илия Лазаров – главен секретар на партията. Честит празник, г-н Лазаров! На 30-годишния рожден ден каква е равносметката на партията?

Илия Лазаров: Ние през цялата седмица, подтиквани и от ваши колеги, се занимаваме именно с това да си направим равносметката: какво сме постигнали дотук и какво предстои пред СДС, както вие казахте. СДС беше учредено преди 30 години като съюз от няколко партии, движения, които бяха по-стари партии от времето преди 9 септември или малко след 9 септември, като БЗНС „Никола Петков“, Демократическата партия, Бог да го прости, бай Борис Кюркчиев, Радикалдемократическата партия с проф. Елка Константинова и от новоучредените партии бяха Клубовете за гласност и демокрация, „Екогласност“, Движение „Граждански инициативи“ и други подобни. И те всичките бяха обединени именно от идеята да сменят комунистическата система към онзи момент – 1989 година. Това става месец и малко по-късно след извършването на промяната на върха на БКП, смяната на Тодор Живков с Петър Младенов, и именно за да създаде необратим характер не самовътрешнопартийна смяна, а и смяна на системата като такава, за да има политическо въздействие. Може да се каже, че тази своя задача СДС, който еволюира от движение от различни партии и съюз през 1997 година се трансформира в политическа партия от дясно-консервативен тип, така че да, може да се каже, че тази задача СДС я изпълни. Но той я изпълни едва в периода 1997-2000 година, тъй като дотогава имаше доста сериозна съпротива. Ще ме питате какво точно имам предвид – имам предвид, че смяната на системата не се състои само в политически декларации и политически действия, а се състои в реалната смяна на собствеността. Характерното за комунизма беше липсата на частна собственост върху средствата за производство. Това беше най-важното нещо. Хората днес не могат да си  представят цялата икономика да бъде одържавена, да се управлява с решения на Централния комитет и на Политбюро на една партия, всички икономически решения да се вземат там. И както помните, навремето имаше един виц: „какво пречи на България – сушата, кишата и Гришата“. Има се предвид Гриша Филипов, който беше премиер, а после отговаряше за икономиката. Именно волунтаристичният подход от партиен подход без възможност за промяна. И именно тази смяна СДС я извърши. Също така ние отчитаме, че извършихме изключително много грешки в начина на парване на тази смяна, и те са къде обективни, къде субективни по простата причина, че никой до тогова не беше извършвал такава промяна. Същевременно нямаше как серия от грешки да не бъдат извършени. Представете си вие хора, които са човешки същества с всички страсти и пристрастия, стават министри, някои имахме прецеденти за министри на по 28 години станаха, с едни заплати от порядъка еквивалент тогава на 300-400 долара министерски заплати, до 500 долара бяха към онзи момент, и управляват сектори на икономиката, които трябва да реформират, да приватизират за милиони и милиарди. Изкушението на човешката душа е винаги голямо и много трудно е някой да не се поддаде на това нещо. Другото, което го отчитаме, че може би не направихме най-правилния тип раздържавяване, така да се каже, но в крайна сметка никой не беше наясно, никой не беше правил това нещо. И включително, ако трябва да бъдем честни, и на Запад, и на Изток никой нямаше представа. Моделът, който тогава се възприе при нас, беше за бързото и тотално раздържавяване, за да може да се направи необратима смяната на системата.

Водещ: А промени ли се през годините мисията на СДС, г-н Лазаров?

Илия Лазаров: Да. Ние това го отчитаме, че тя хем се промени, хем не се променя, ако трябва да бъда точен. Мисията на СДС беше именно тази смяна на системата, която се свежда до смяната на собствеността, влизането трайно в западноевропейските структури, тоест, европейски структури – когато Източна Европа се присъедини към Западна Европа те сват цялостно европейски структури. Това са НАТО и Европейския съюз. Но ние имаме да довършваме своята работа. Най-важното, което имаме да довършваме, това е вече бидейки европейски граждани, пълноценни членове на Европейския съюз, на НАТО, ние оттук нататък нашата битка е хората да живеят по европейски. Тоест, българските граждани да живеят като нормални европейци от Централна и Западна Европа със средните европейски доходи и със средното европейско качество на живот. Това е, което, бързайки в тези всички промени, които ние тогава извършвахме, пропуснахме да го направим. Ние го направихме като икономика, като макроикономика, като политически решения и визия, но не обърнахме силно внимание върху съдбата на отделния човек, което беше наша грешка, и което ние държим да коригираме именно в това: хората да могат да живеят като европейци. В София стандартът на живот е приблизително като в Централна Европа държавите, но в останалата част от страната, за съжаление, хората живеят доста бедно. И затова ние сме в момента най-бедната държава в рамките обаче на този богат Съюз. Защото ако погледнете Северна Македония, която остана извън Европейския съюз, и видите какво е нейното икономическо състояние и положение, ще видите каква огромна е разликата с нас. Дори в една съседна Сърбия ако отидете, в Белград, който минаваше за един от най-красивите градове на Балканите по времето на Титова Югославия, ще видите един тъжен, сив град, с олющени фасади, доста по-зле живеещи хора в цяла Сърбия от нас, което показва, че когато ти не си член на този Клуб на богатите, си доста по-зле. Сега, въпросът е да не бъдем в периферията на този клуб – това е нашата битка. И нашата битка е именно за доходите на хората, за качеството на живот и за стандарта на живот.

Водещ: СДС промени България. А как СДС се променя днес?

Илия Лазаров: СДС през своите 30 години на съществуване постоянно, ама постоянно еволюираше. В началото, колкото и смешно да звучи, това еволюиране много често се наричаше „цепене“. В началото беше едно единно СДС, после се появиха ако помните 1991 година СДС-център, СДС-либерали. Всички предричаха, че СДС ще изчезне – СДС не изчезна тогава. Много подобни движения в Източна Европа направиха първите стъпки и изчезнаха. Помните, и „Солидарност“ включително и много други в Чехия и в Словакия. След което обаче СДС тръгна да еволюира – имаше един период на колебание в движение, съюз на партии. И през 1996 година се положи началото на структурирането на по-единното СДС. Тогава за пръв път се избра Национален изпълнителен съвет, тогава за първи път се избра и Национален съвет. Тоест, малко по-централизирано, преминавайки към партия. А 1997-1998 година СДС стана дясно-консервативна християндемократическа партия. В последствие имаше също серия от цепения в рамките на СДС, включително и излизането на ДСБ с бившия лидер на СДС Иван Костов към онзи момент, който учреди ДСБ с идеята, че тогавашното СДС според него е станало по-центристко, по-либерално, както той казваше. И той тогава положи т.нар. „жалон за дясно-консервативното“ в политическото пространство. Днес ние наблюдаваме иронията, че именно в ДСБ вече няма нищо дясно-консервативно, еволюирало до една ляво-либерална партия в една ляво-либерална коалиция, а в СДС, което се смяташе, че е минало на по-центристки позиции тогава, вече е дясно-консервативна партия и отстоява ценностите на средния и дребен бизнес, които са основата на т.нар. „западно общество“ или капиталистическото общество, върху което се гради. Едрият бизнес е характерен повече за азиатските държави, за по-недостигнали западните ценности, винаги го има, но той не е доминиращ. Това е нашата цел. Нямаме нищо против едрия бизнес, но той трябва да бъде по-малката компонента, а обществото трябва да се изгради върху средния и дребния бизнес, върху предприемачеството на всеки отделен индивид, който да си изкарва хляба, да създава работни места и да генерира брутен национален продукт. Именно удвоявайки БВП ние можем да достигнем стандарта на живот на Централна Европа.

Водещ: Добре ли е или несъвсем да бъдеш главен секретар на партия с такава динамика и склонност към промяна?

Илия Лазаров: Аз за втори път съм главен секретар. Предишният път бях главен секретар през периода, когато председател на СДС беше г-н Петър Стоянов – нашият президент 1997-2002 година. Това беше 2004, 2005, 2006 година, и честно да ви кажа, никога не е лесно. Но е голямо предизвикателство. Аз не се отказвам от предизвикателства. И смятам, че за тази година откакто председател на партията е Румен Христов и аз съм главен секретар, и заедно с други колеги, включително и опонентът на г-н Христов – д-р Антон Койчев, който беше конкурент на нашата конференция, всички заедно успяхме да постигнем възраждане на СДС. Докато миналата година всички обсъждаха живо ли е или не е живо, и аз тогава казах: „Щом се бием в рамките на СДС, значи има защо“. В момента фактите показват, че СДС е живо, хората имат нужда от нас, имат нужда от идеите и ценностите, които ние изповядваме и политиката, която искаме да прокараме. Ние положихме реидеологизация на дясното. Защото дясното не се свежда само до интеграцията в Европейския съюз, тоест, усвояването на европейски фондове, дясното включва и много ценности: дясно-консервативни, семейни. В смисъл, ние имаме категорична позиция против Истанбулската конвенция, вие видяхте, че дори Конституционният съд каза, че тя е противоконституционна, но още в самото начало нашият бивш лидер Божидар Лукарски застана категорично срещу Истанбулската конвенция. В СДС нямаше никаква дискусия на обратна тема, всички бяха единодушни по това. И много други такива ценности. В момента ние не винаги сме съгласни с това, което се случва в правителството и в мнозинството, и затова си излизаме със своите позиции. Примерно ние смятаме, което е именно дясна политика, че болничните не трябва да се плащат въобще от работодателите, а трябва да се плащат изцяло от НОИ. Аз разбирам философията на финансовия министър, който иска да стабилизира бюджетните разходи – това е съвсем нормално, на един финансов министър това му е задачата. Но от друга страна, ние като дясна партия трябва да кажем, че това е временна мярка, и тя трябва да бъде премахната. След като работодателите и работниците си плащат осигуровките, редно е НОИ да им плаща респективно болничните, когато те са болни. Да, има и спекуланти, но не може да се наказват тези, които не мамят системата за това, че има такива, които мамят системата. Именно това е дясна политика. Трябва да се стимулира развитието на дребния бизнес, на средния бизнес. Ние например имахме категорична позиция срещу въвеждането на категоризации, приравняването на тези, които дават своите апартаменти, говоря за своите апартаменти, не говоря примерно 20 апартамента да ги направиш на полу-хотел и да ги даваш, но има хора, които имат един, максимум два апартамента, дават ги през интернет платформите, които сега са много модерни, под наем, генерират приходи и за себе си, не тежат на държавата като безработни или нещо друго. Освен всичко друго, генерират някакъв вид данъци, и най-вече привличат туристи, които харчат своите пари в България, именно защото им се предлага услуга, която е достъпна, по-евтина, различна от хотелската услуга. Ние смятаме, че по този начин се защитава бизнесът – дребният, средният. Това са съвсем дребни собственици, които имат един или два апартамента, сами ги поддържат, сами ги почистват, това е дребното предприемачество. Именно така разбираме политическата борба на СДС в съвременния етап.

Водещ: А какво предстои пред синята партия?

Илия Лазаров: Пред нашата партия предстои организационно укрепване, което ние го извършваме вече цяла година, включително и тази година и подготовка за следващите парламентарни избори. Ние смятаме, че нашата коалиция или съюз – както искате го наречете, с партия ГЕРБ е много ползотворна. Постигнахме много добри резултати. Предотвратихме промяната в София, ако трябва да бъда точен, което беше за по-лошо. Защото невинаги промяната е за по-добро, да се смени един успешен кмет, който работи – да, със сигурност има слабости, с някой, който няма представа от това какво е да управляваш такъв милионен град и тепърва ще се учи за наша сметка. Беше много важно да не се допусне. Беше много важно да не се поддадем именно на емоции. И затова нашето партньорство с ГЕРБ даде своя резултат не само в София, в голяма част от страната на местните избори, даде своя резултат на европейските избори. Ние имаме съвпадение на възгледите, че това трябва да е цял цикъл от избори, а може би и за повече.

Водещ: В какво състояние са структурите на СДС?

Илия Лазаров: Ако трябва да бъда честен, на много места имаме слабости. Ние се опитваме да ги коригираме, но на много места структурите са жизнени – това го показаха местните избори. Имаме места, където ние постигнахме изключително добри резултати. Нашият кандидат за кмет в Монтана Злати Живков направи рекорд, уникален за цяла България, а именно приключи изборите на първия тур. На първия тур в Община Монтана беше избран не само кметът на общината г-н Живков, бяха избрани всички селски кметове във всичките 23 села още на първи тур, и бяха избрани естествено и съветниците, които се избират в един тур. Тоест, по време на втория тур тяхната Общинска избирателна комисия на практика не е имало за какво да работи. Така че това е своеобразен рекорд. Самият г-н Живков 20 години е кмет и хората си го избраха с абсолютно мнозинство на първия тур за още един 4-годишен мандат. Което показва, че когато една структура, не само нашата, защото там заедно с други десни партии управляваме, провежда правилна дясна политика в полза на хората, тя се харесва. Постигнахме подобен резултат, вярно на втори тур, във Видин, което беше за нас огромен успех. Вие помните, че БСП в предишния мандат на местната власт нямаше нито един областен кмет, а ние имахме и тогава, и сега имаме областни кметове. Това не ни прави по-големи от БСП, защото те на национални избори постигат добри резултати, а ние сме извън парламента, ние не си въобразяваме това, но показва, че нашата партия е много жизнена, и където нашите структури са силни, имаме много позитивни резултати, където са слаби, за съжаление, трябва да се коригира, трябва да се променят нещата, и трябва да се намери формула, защото СДС е потребно, хората го искат. Но и тези, които представляват СДС, трябва да отговарят на изискванията на хората.

Водещ: Какво си пожелавате на празника?

Илия Лазаров: Пожелавам си след време да ме поканят на интервю на 40-та годишнина, и на 50-годишнина на СДС, тоест, той да бъде потребен за България, за да съществува. Защото една партия съществува само тогава, когато е потребна на обществото. Иначе тя изчезва.

Цоня Събчева