Илия Лазаров, СДС: Трябва да се подходи отговорно към водната криза в Перник

Главният секретар на СДС Илия Лазаров в интервю за предаването „Вече 30 години – времето е наше“ на Радио „Фокус“

Водещ: Председателят на парламентарната група на БСП Корнелия Нинова обяви на пресконференция в Перник, че ще бъде внесен вот на недоверие заради кризите с водата и боклука. Каква е позицията на СДС по този въпрос?

Илия Лазаров: Преди да кажа позицията на СДС, бих искал да кажа, че по празници обикновено политиците, които проявяват излишна активност, правят грешки. И в момента поради липса на сериозни събития, всички се опитват да яхнат две кризисни ситуации. Да, безспорно всички виждаме, че няма снеговалежи и че имаме водна криза, не само в Перник, а и в много райони количеството вода намалява. Това е факт. Глобалното затопляне е един факт. И в момента, особено опозиционните политици, се опитват да яхнат тези проблеми. Чест прави на кмета на Перник, който не пожела да влезе в тези политически спекулации, интриги или както искате да ги наречем, игри, и отказа да участва в пресконференцията на лидера на БСП. Според мен това е грешно и не води до нищо. Трябва да има общи усилия. Грешки са допускани много във времето. Със сигурност много грешки са допускани именно от БСП. И липсата на проекти, които са извършени по време на БСП – правителството на Жан Виденов, и по време на правителството на Орешарски, и нищо, което не беше извършено по времето на тройната коалиция – все неща, които са изпуснати през годините и БСП има сериозни пропуски в своето управление, за да може в момента да се явява някакъв морален коректив или стожер и да търси отговорност. СДС категорично не споделя това политизиране на тези проблеми. Същата тема е и проблемите, които в момента се говорят и за боклуците. БСП третира боклука като боклук и това е един от големите проблеми през годините. А в цяла Европа и в съвременният свят боклукът е суровина. Това е източник и модернизацията, утилизацията на отпадъците, в които има много важни суровини – метали, пластмаси, органични съединения и т.н., аз не съм специалист в тази сфера, но знам, че в цяла Европа боклуците са източник на суровини, които се използват, рециклират се. И ние не можем да си позволим лукса да изоставаме от тези темпове. Напротив, трябва да се модернизираме, трябва да не пропускаме и да не насаждаме психоза в населението. А напротив, то да бъде информирано, да знае какво се прави, как се прави. И това е позицията на СДС. Не трябва да се спекулира с такива важни въпроси. Виждаме, че в момента няма снеговалежи, виждаме, че има глобално затопляне, което си е един факт в световен мащаб, той ще се отрази по един или друг начин и на България, ние не сме на някаква друга планета. Така че трябва просто да се предвидят тези неща, трябва да харчим по-малко вода. Имам предвид водата, която се изразходва. Говори се, че има над 60-70% загуби по тръбопроводите, което е недопустимо в съвременния свят. Ние сме една от богатите държави на водни източници, но трябва да ги използваме рационално, трябва да ги пестим и трябва да сме отговорни към тези природни богатства. Защото спокойно можем да кажем, че поговорката „Вода гази, жаден ходи“ е валидна за нас.

Водещ: Тоест искате да кажете, че темата се използва за политически ПР?

Илия Лазаров: Да, тя се използва за политически ПР. Ние смятаме, че трябва да си взимаме поуки, да видим кое не е направено, кое трябва да се направи и какво трябва да се прави в бъдеще. Помните, че преди около 27-28 години пак имахме проблеми. Ами по времето, когато БКП-БСП управляваше, партията на Корнелия Нинова в миналото, преди 30 години, цяла България беше на воден режим, включително и София в определени моменти имаше воден режим, ако си спомним. Това бяха несериозни неща – тя да се явява морален стожер. Просто ние всички заедно трябва отговорно да подходим към тази тема. И пак казвам, че държавническото поведение и на главния прокурор, и на кмета на Перник, е много важно и показателно. Именно такова трябва да бъде поведението на всички политици. И СДС застава зад този тип поведение.

Водещ: Друга тема в общественото пространство, която е силно дискутирана – изграждането на „Турски поток“. Много анализатори, и по-точно политическото говорене е, че строежът ще бъде забавен. Какво е вашето мнение?

Илия Лазаров: Четох, че колеги от различни политически сили се явяват едва ли не като инвеститорски контрол на руските интереси в България. За България стратегически е важно колкото се може повече инфраструктурни проекти, газови и не само газови, енергийни да минат през страната. Това е важно. Диверсификацията на енергийните източници в България също е важна. За нас е важно да мине и „Турски поток“, който да стане „Балкански“ и да премине през България. Също е важен интерконекторът с Гърция, за да може да имаме доставка на втечнен газ. Важни са и бъдещите проекти, които ще се случат в Средиземноморието, които са в средносрочен план. Така че диверсификацията на източниците е важна. „Турски поток“ за нас е важен дотолкова, доколкото това ще осигури  определени приходи в държавната хазна. Иначе ние в момента вече започваме да ползваме газ от Турция, който идва, и това беше целта на руската политика – да се заобиколи Украйна, въпреки че там нещата вече лека-полека започват да се нормализират. Това е една от темите и за „Северен поток“. Ние много добре знаем, че руската политика да се използват енергийните източници и суровините като политически инструменти е валидна открай време. Така че руснаците си се грижат за своите интереси, а българските политици да си се грижат за българските интереси.

Водещ: САЩ наложиха санкции на компаниите, строящи „Северен поток 2“. Има ли такава опасност това да се случи и за „Турски поток“?

Илия Лазаров: Това е едно от решенията, които в Европа не се възприема еднозначно. Санкциите губят своя смисъл, ако се прилагат постоянно и навсякъде. Те имат смисъл, когато са целеви и целенасочени. „Северен поток“ е един икономически проект, вярно, има и своите политически отражения, който е важен не само за Русия. Той е важен и за Германия. Неслучайно в този проект участва един бивш канцлер на Германия, същевременно обаче той има и стратегическа цел – да се заобиколи Украйна, за да може да се извършва определен натиск върху Украйна. Така че има си своите политически измерения. Въпросът е на диалог между европейските партньори и САЩ, които са партньори в рамките и на НАТО, тъй като енергийната сигурност е част от общата сигурност. Така че тези неща трябва да се обсъждат, а не да се прибързва с налагане на санкции.

Водещ: Има ли риск санкции да бъдат наложени върху „Турски поток“, върху строежа?

Илия Лазаров: Винаги би могло да се случи такова решение. Въпросът е ние да си гоним българските интереси и да си ги защитаваме. Най-важното за България е да има диверсификация на енергийните и суровинните източници, да ги имаме от различни места. Дали ще получаваме руски газ през Украйна или ще получаваме руски газ през Турция, това не е диверсификация. Това е един и същи газ, който идва по различен път. За нас е важно, освен руския газ, да имаме възможност и за други газови източници, петролни и т.н. източници.

Водещ: След визитата на премиера Борисов в САЩ се появи идеята за изграждането на координационен център на НАТО във Варна. Дали това ще увеличи напрежението в Черноморието или цели по-скоро постигането на баланс в силите?

Илия Лазаров: Според мен координационният център по-скоро ще намали напрежението, защото без такава сериозна координация на място, може да се допуснат грешки. Така че ние знаем, че има специален режим и на проливите, още през вековете винаги се е третирала тази тема – Дарданелите и Босфора, присъствието на различните флотилии в Черно море са също в определен режим и времето на престоя. И този координационен център, според мен целта е да не се допусне ескалация на напрежението в Черно море и по възможност да не бъде арена на противопоставяне, а на взаимно контролиране и взаимно уважение. Така че това е по-скоро нещо положително. Същевременно е положително всеки един команден пункт, контролният център е вид команден пункт, който се настанява в определена държава, е нещо хубаво за съответната държава.

Водещ: Тоест това по никакъв начин не застрашава националната сигурност на България?

Илия Лазаров: Напротив, увеличава я.

Водещ: На последната среща, която се проведе декември месец, на НАТО имаше доста сблъсъци между лидерите на отделни страни. На какво се дължат те?

Илия Лазаров: САЩ досега плащаха през годините почти цялата сметка за сигурността на Европа. Това е като следствие от Втората световна война. В момента администрацията на президента Тръмп в последните години се опитва да раздели тази сметка заедно с европейските държави. Затова се говореше за 2% от брутния национален продукт всяка една държава да влага в увеличаване на отбранителните си способности и това да увеличава общата сигурност и отбранителните възможности на НАТО. Това е тенденция. Същевременно в Европа ние виждаме, че има една все по-голяма тенденция на федерализация на външната политика, на отбранителната политика, в координацията на службите за сигурност. Няма как да не се стигне до изграждане на някакви такива по-сериозни интегрирани структури и в Европа. Това естествено ще предизвика известни търкания с НАТО. Но НАТО е структура, която е гарантирала през последните 60-70 години сигурността в Европа, и е структура, която ще гарантира още много дълго време сигурността в Европа и баланса в световен мащаб. Така че именно в спора се раждат правилните решения. Личности като президента на Франция Макрон, като президента на САЩ Тръмп, имат своите възгледи и се опитват да ги прокарат в рамките на НАТО. Хубавото е, че всичко се дискутира и в крайна сметка се взимат решения, които се изпълняват от всички.

Водещ: На 14 януари е обявено, че ще се проведе среща на началниците на щабовете на страните от НАТО, на която ще обсъдят сегашната ситуация в Ирак. Има ли реална опасност от нападение от страна на Иран?

Илия Лазаров: От нападение на Иран спрямо САЩ имате предвид предполагам?

Водещ: Да.

Илия Лазаров: Винаги има опасност. Иранският режим вече от 1979 година насам е доказал, че има доста непредсказуеми реакции. Ние помним преди 1979 година, по времето на президента Картър, когато взеха за заложници служители на Американското посолство в Техеран. Това беше една заложническа криза, която се реши в последните дни на мандата на Картър, който вече беше загубил изборите и даже ги загуби заради тази криза. Те не се колебаят, предприемат груби действия. Така че не съм в течение точно кое е предизвикало тази реакция от страна на САЩ за унищожаването на иранския генерал, но най-вероятно е имало своите основания. И тя не е по-скоро заради нещо минало, а е по-скоро за да се предотврати нещо в бъдеще. Надявам се, че няма да има такава ескалация, тя ще бъде по-скоро дипломатическа. Но може да се очаква ескалация естествено, Иран е непредвидим играч на международната арена.

Водещ: Какви са възможните сценарии, имайки предвид и отношенията между Израел и Иран, и като цяло борбата за регионално надмощие в Близкия Изток?

Илия Лазаров: Трудно е да се предвиди. Иран е шиитска държава. Тя е един от основните противници на религиозна основа на основния лидер на сунитите в Персийския залив, това е Саудитска Арабия. От друга страна имаме Турция, която иска да се възроди като също друг център на сунитската сила. Така че същевременно Иран и Турция имат противоречиви интереси в Сирия, Турция смята, че трябва да бъде отстранен Башар Асад, а Иран държи на всяка цена да запази Башар Асад. В Сирия имаме намесване и на руските интереси, които съвпадат с иранските. Същевременно пък на други места руските интереси съвпадат с турските. Така че това е един много интересен пъзел, ако трябва да го наблюдаваме. Не мога да предвидя точно как биха реагирали, защото Иран е доста непредвидим играч на международната арена. Понякога взимат доста радикални решения, казах ви за случая с американските заложници, същевременно отсреща имаме един доста решителен американски президент, който взима своите решения и те не са… така да се каже не е мек президент. Така че може да се стигне до ескалация на напрежението. Българският интерес е да няма ескалация на напрежението, да се премине към дипломатическо решаване на въпросите и на проблемите, и възобновяване на контрола върху ядреното въоръжаване, да се предотврати ядреното въоръжаване на Иран, което беше досега важна стратегическа цел. Колкото по-малко такива държави с непредсказуемо международно поведение не са ядрени държави, толкова по-безопасен ще бъде светът.

Водещ: Един друг конфликт на дипломатическо ниво е сблъсъкът за сондажните дейности около Кипър, между Турция и Гърция. Как бихте коментирали?

Илия Лазаров: Въпрос на икономически интереси е. Това е много точен въпрос по отношение на темата за международното морско право. Ние имахме един голям специалист в България – проф. Александър Янков, Бог да го прости, който си отиде, който е един от доайените на международното морско право. Турция третира малко по-широко понятието на икономическите интереси на шелфа. Мисля, че тук не само въпросът е до отстояване на гръцките интереси в конкретния случай. Може би трябва да се намери баланс между двете страни, тъй като 200-милната зона между островите няма как да бъде спазена нито от едната, нито от другата страна, те са изключително близко един до друг. И въпросът е как се разделят акваториите – гръцката акватория и турската акватория в този район около Кипър. Същевременно имаме кипърския проблем с разделението на Кипър още от 60-те години. Така че това са доста сложни международни казуси. Мисля, че ще трябва в един момент да бъде решен този въпрос под егидата на Европейския съюз.

Водещ: В момента може би Гърция си търси един вид съюзници в рамките на Европейския съюз и се опитва да прокара идеята за налагане на санкции срещу Турция върху сондажните дейности.

Илия Лазаров: Казах ви, аз лично не съм привърженик на налагане на санкции, прекалено честото прилагане. Санкциите са един от крайните варианти и обикновено санкциите носят ущърб не само на санкционираната страна, а и на санкциониращия. Перманентното налагане и заплашване с налагане на санкции не е най-доброто средство в международните отношения. Винаги трябва да се търси взаимният интерес, взаимният баланс на интереса. Това е по-важното и това е пътят за решаване. Санкциите са краен вариант, малко по-малко краен, дето се казва, от военните действия, но не носят своя ефект, ако постоянно се налагат и постоянно се заплашва със санкции. Така че аз смятам, че по-скоро трябва да се търси дипломатическо решение в рамките на европейското и международното право.

Водещ: Като казахте обогатяването на уран от страна на Иран, Израел има известни…

Илия Лазаров: Да. Говорим за производство на ядрени оръжия. Това е проблемът, да го назовем с директното име, което си е. Проблемът е да не стане Иран поредната държава с ядрено оръжие. Това е целта на Европа и на САЩ. Въпросът е как това да бъде постигнато – дали чрез преговори, дали чрез сила. Това е основната дилема сега.

Водещ: Понеже има опасения от страна на Израел, че Иран вече се е превърнала в такава държава и притежава ядрени оръжия.

Илия Лазаров: Да, това са опасенията. Всяко нещо трябва да се доказва. Имахме опасения за Ирак, че се превръща в химическа сила навремето, и наистина беше факт, че щяха да се превърнат съвсем скоро в държава с голямо количество химически оръжия. Това са все оръжия за масово поразяване, които носят големи страдания и беди. Но заиграването с ядрените оръжия е още по-опасно дори от химическите. Най-простият пример е Чернобил – вече минаха 30 и колко години от аварията в Чернобил – човек не живее в този район, хора няма и е територия обезлюдена. Представете си един локален ядрен конфликт как ще обезлюди една определена територия. Освен това проблемите, които би генерирало и като миграция, и като екология, и като глобални затопляния, охлаждания и т.н. върху атмосферата. Това са много големи опасности. Така че нормално е международната общност да се старае да контролира тези неща и да не допуска държави, които са с непредсказуемо поведение в международните отношения, да се сдобиват с такова оръжие.

Водещ: Кои други държави са с подобен тип поведение?

Илия Лазаров: Една от държавите с подобно поведение е Северна Корея, за която се полагат също усилия да се контролира, доколкото е възможно, това поведение. Индия и Пакистан са държави, които имат ядрени оръжия, но имат предсказуемост в международните отношения. Въпреки всичко винаги светът е нащрек, когато има напрежение между тези две държави. Принципът е, че колкото по-малко държави са с ядрени оръжия, толкова по-сигурен е светът. Въпреки че след Втората световна война пък същевременно ядрените оръжия между двата блока тогава доведоха до липсата на следващи големи световни конфликти. Защото всеки един знае, че може да унищожи другия и да се самоунищожи де факто. Човечеството беше изправено в края на Студената война пред самоунищожение, ако беше се получило, че Студената война да прерасне в ядрена война. Така че това е много тънка тема и трябва да се следи много сериозно от международната общност.

Слав Механджийски