Илко Семерджиев: Доплащаме най-много за лекарства, а не за здравеопазване

Илко Семерджиев, министър на здравеопазването в различни правителства, бивш вицепремиер и бивш директор на НЗОК, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: След като на 19-ти юли министър Кирил Ананиев представи новият здравноосигурителен модел, който предвижда демонополизиране на Здравната каса при запазване на вноската за здраве от 8%, обеща конкретни цифри и разчети да се появят до края на годината. 2019-та мина и замина, разчети не се появиха и така и не стана ясно, какво точно ще включва основният пакет от медицински услуги, които пациентите ще получават срещу вноската си за здраве и какво ще трябва да доплащат на частните здравни фондове. В концепцията е записано, че новият модел ще влезе в сила, когато поне един от застрахователните фондове набере нужните 500 000 души. И досега не се знае кои застрахователните фондове участват в демонополизацията, още по-малко докъде са стигнали в набирането на нужния брой пациенти. Вместо това два месеца преди края на мандата му като управител на Националната здравноосигурителна каса д-р Дечо Дечев открито заговори за тежките проблеми, пред които е изправена Касата и здравната ни система заради водената от държавата политика. Колкото и скандални да звучаха неговите свидетелства, те бяха информационно заглушени от кризите заради безводието, мръсния въздух и заливащия ни вносен боклук. Здравноосигурителният модел и състоянието на здравеопазването минаха на заден план до появата на грипната епидемия и китайския вирус, които ни накараха да се запитаме: готово ли у българското здравеопазване за по-усложнена епидемична ситуация? Задаваме го на Илко Семерджиев, министър на здравеопазването в различни правителства, бивш вицепремиер и директор на Националната здравно осигурителна каса.

Илко Семерджиев: Аз не мога конкретно да отговоря на този въпрос, тъй като в момента не съм министър на здравеопазването и няма как да зная доколко е подготвен този управленски екип за спешна реакция. Колкото до това дали самата здравна система е в състояние да отрази такива заплахи, определено мога да кажа, че да. И ще ви дам един пример. През 2017 г. в рамките на служебния кабинет, когато бях служебен министър на здравеопазването, през месец февруари възникна епидемия от морбили, която ние овладяхме за три месеца. Повишихме с почти 4 % имунизираността на населението, както за първа, така и за втора имунизация. И в резултат на това епидемията беше спряна на 165 заболели. Същата тази здравна система обаче получи през 2018 г. доста по-слаба оценка. В смисъл, че след едногодишно прекъсване пак възникна епидемия от морбили. Защо? Защото бяха намалели с няколко процента имунизираността на населението и новият управленски екип в Министерството на здравеопазването и досега не може да изкорени епидемията от морбили. Тоест важно е, кой управлява, с каква компетентност, с каква оперативност. А самата система е подготвена да приема предизвикателства. Тя се е справяла и го доказва.

Водещ: Д-р Семерджиев, публикували сте в социалната мрежа анализ, който е препечатан от немалко сайтове, но той ме впечатли с неговото заглавие. Че в Европа нашият фармасектор е класиран на първо място по доплащанията за лекарства, в размер на 6 пъти по-висок от средния за целия ЕС, като в публичното пространство обобщаващо се тиражира неистината, че доплащаме най-много за здравеопазване, вместо истината, че доплащаме най-много за лекарства. Защо се мълчи по тези статистики, каква е причината?

Илко Семерджиев: Според  мен тук има умишлено прикриване на този тип доплащания, като наистина в това общо говорене, че най-много доплащаме за здравеопазване, се губи конкретиката. А именно, че в България за лекарства се плаща най-много, а не за здравеопазване. Нека да ви дам няколко числа като илюстрация. Примерно при директните плащания, които са 40,6%, само 4,1 е за болнична помощ, 5% е за извънболнична, за дентална помощ е 1,5%, 32,7% е за лекарства. Тоест виждате, че всички други здравни сектори не могат да се мерят дори, те са повече от три пъти по-малко, отколкото доплащането на лекарствени продукти. В същото време на фона на нашите 32,7%  в ЕС средно се доплаща 5,5%. Както и вие споменахте, 6 пъти по-малко. Ние, бедна България, които сме на опашката на ЕС по разходи за здравеопазване, плащаме обаче повече, отколкото се плаща средно в ЕС за лекарства. И тук ви давам конкретни числа. Примерно средният размер на доплащането в ЕС за лекарства е 522 евро. В България е 567 евро. Тоест повече, отколкото в Европа. Това се нуждае от специално внимание, и то от Министерство на здравеопазването. Защото регламентите ги определя министерството, правилата на играта се определят там. И това, което изнесе д-р Дечо Дечев, е само една малка илюстрация. Той спомена за лекарството Пеметрексед, което се плаща, забележете, от едни болници на 118 лева, а от други на 1063. Това е седем пъти и повече разлика. Някой трябва  да поеме отговорност и да си свърши работата.

Водещ: Управителят на НЗОК д-р Дечев каза, че частните болници купуват по-скъпо лекарства, защото имат свой дистрибутор. Така ли е, или защото им е създадена възможност да го правят?

Илко Семерджиев: Не, проблемът не е в частните болници и тук трябва  да се избегне тази манипулация с тях. Всъщност проблемът се намира в т.нар. позитивна лекарствена листа, където всяко лекарство, за да бъде регистрирано в България и да получи разрешение за употреба, трябва да е регистрирало пределна цена. Това конкретно лекарство е регистрирало тази цена и никой не може да я промени, но на практика се стига до 700% отстъпка от него. Всъщност има отговор и този отговор е следният: Тази комисия е регистрирала цена седем пъти по-висока цена и това стана ясно едва в края на тази година, защото се хванаха тези разлики между различните болници. Има държавни болници, които също пазаруват на по-високи цени. Например на 118 лева купува болницата в Плевен, която е държавна болница и общинска, а чисто държавната болница, специализирана при това за онкология в София, купува на 300 лева. Ами там би трябвало да има най-високи обороти и най-ниски цени. Тоест тук въобще не трябва  да говорим за собствеността, а за това, че е пробита наредбата за ценообразуване и за регистриране на цени в България. А това е работа на Министерството на здравеопазването.

Водещ: А кой трябва  да контролира прилагането на наредбата и на ценообразуването и защо не го прави?

Илко Семерджиев: По принцип пазарът на лекарства в България трябва  да се контролира от Изпълнителната агенция по лекарствата. Но аз, ако си спомняте, получих обвинение и бях съден три години, защото се опитах да накарам тази агенция да си върши работата.

Водещ: И бяхте оправдан.

Илко Семерджиев: И то ме оправдаха на три инстанции. Съвсем наскоро и Върховният касационен съд произнесе оправдателна присъда. И ако прочетете самата мотивация на присъдата, ще видите, че тя е комплимент за мен. Аз съм направил всичко необходимо, за да си свърша работата, но ми е било попречено точно от директора на ИАЛ и целият фарма-сектор на практика се оказа неконтролиран, а институцията, която е специализирана за това, един безучастен наблюдател, да не кажа нещо по-лошо.

Водещ: Тоест ние тук наблюдаваме още един такъв парадокс, който наскоро констатирахме с Комисията по хазарта. Има лоша ценова политика, не се контролира ценообразуването, има по седем до десет пъти разлика в цените на лекарствата, а институцията, която трябва  да осъществява контрола, разпъва чадъри. Така ли е?

Илко Семерджиев: Ами сравнението не мога да го отрека. На практика точно това се вижда. Един такъв паралел е неминуем. Още повече че ако си спомняте, бившият директор АИЛ магистър-фармацевтът Цветана Стоименова отказва да отиде в Народното събрание, за да даде обяснение за лекарства за сърдечноболни, в резултат на което там беше гласувано единодушно да бъде принудително доведена. Тя в резултат на това след известно време подаде оставка, но между временно настани и свой приемник и по този начин по абсолютно точна приемственост продължи същата политика на АИЛ. Смени се човекът, не се промени политиката. Дефакто това се доказва от случая, който изнесе д-р Дечев.

Водещ: Д-р Семерджиев, кой взима повече от здравната система, фармасекторът или лекари, които по неясни критерии печелят баснословно?

Илко Семерджиев: Не се заблуждавайте. Това с лекарите е публична кампания, зад която се крият истинските печалби. И те не са в здравеопазването, те не са нито в болничната, нито в извънболничната помощ, още по-малко в денталната медицина. Те са изключително във фармаиндустрията, и то в корпоративния фармасектор. Миналата седмица се засегнаха някои представители от Българския фармацевтичен съюз. Но нека да ви кажа, те самите като корпоративни асоциации доста често, тоест всяка година публикуват данни за своите обороти, за своите печалби и го правят под формата на хвалба. Ние чухме, че примерно корпоративният фармасектор  едва ли не не можел да мине 4 млрд. лева, но чуйте сега какви числа се изнесоха в списание „Икономист“, в специализираното приложение за фармацевтичната индустрия. Отчели са за 2017-а година, за която твърдят, че не могат да достигнат по никакъв начин 4 млрд., тогава са отчели 5,432 млрд., аз цитирам това списание и техните собствени рекламни колонки.

Водещ: То не излиза ли, че при тях е изтекъл почти целият ресурс на Здравноосигурителната каса?

Илко Семерджиев: Ами нека да ви кажа, за 2017-а какъв е всъщност бюджетът на НЗОК. Това, което спокойно мога да цитирам, е общото число. За здравноосигурителни плащания през 2017 г. НЗОК е прехвърлила в здравния сектор за медицинска помощ 3,497 млрд. Но давате ли се сметка, че в тези пари също има пари за лекарства. Аз мога да ви ги цитирам. Примерно в графата лекарства за домашно лечение от тези пари, които казах, малко над 3 млрд., 697 милиона са за извънболнични лекарства, а 288 са за онколекарства, на всичкото отгоре има калкулирани лекарства и в клиничните пътеки, 98 милиона са за медицински изделия. Тоест виждате, че почти 1 млрд. от тези 3,5 млрд. отново отива за лекарства. Тоест окончателният извод е, че за лекарства отиват много повече пари, отколкото за здравеопазване.

Водещ: Д-р Семерджиев, това в министерството не го ли знаят, министър Ананиев не чете ли тези справки, които вие в момента ни четете, та се занимаваме цяло лято със здравноосигурителен модели и демонополизация на касата? Докато никой не говори за приходите от фармасектора.

Илко Семерджиев: Ами би трябвало да ги вижда. Защото той на всичкото отгоре е бюджетар, и то не от вчера, а от последните 30 години. Този секторен бюджет за него би трябвало да бъде напълно ясен, защото той е в управлението на касата от 1999 г. почти несменяем. Така че държавният бюджет е негово дело, бюджетите на касата са негово дело и той би трябвало най-добре да познава тия неща. Но за съжаление вие може би видяхте, на второто представяне на т.нар. застрахователен модел той дори не извади едно число пред публиката, за да убеди някого, че предлага нещо смислено.

Водещ: Той обеща такива числа да дойдат до края на годината, обаче краят на годината мина и числата ги няма.

Илко Семерджиев: Нещо повече, преди две седмици пред Народното събрание каза, че пак ще тръгне да налага застрахователния модел, но как го налага, за никой не е ясно.

Водещ: Какво ще спечели отрасълът, ако средствата за здравеопазване попаднат в ръцете на частните застрахователи? Защо за това настоява толкова много министър Ананиев?

Илко Семерджиев:  Ще е случи нещо драстично. Здравното осигуряване работи на солидарен принцип, докато застраховането е един легален бизнес, който обаче работи на риск по принцип. Когато за вас и за вашето здраве бъде направено специално обследване, за да бъде разбрано какъв ще е рискът, който ще носи застрахователят, конкретно медицинският риск, здравният риск, естествено, ако вие сте с наднормено тегло, ако имате вредни навици, ако сте болни от хронични заболявания, рискът за застрахователя ще е много по-голям. Той има два начина да постъпи. Или да ви откаже да ви присъедини, или ако е задължен да ви присъедини, да отиде при законодателя и да каже, извинявайте, ама аз с вашите премии, които сте ми определили, въобще не мога да покрия здравните нужди на този човек, вдигнете премията или позволете аз сам да я определя въз основа на неговия здравен риск. Тогава се правят и разчети и изведнъж от 24 лева, колкото е сега вноската, най-малката вноска – 24,40 лева, може да стане 240, а може да стане и 2040.

Водещ: Тоест този модел може да доведе до безконтролен размер на застрахователните вноски за сметка на пациентите, така ли?

Илко Семерджиев: Там, където има застрахователен модел, примерно в цяло Европа това е единствено Швейцария, САЩ са яркият пример, тези страни харчат вече над 9 хиляди долара на глава от населението за здравеопазване. Нашият БВП на глава от населението общо е по-малък. И ние не можем, не сме толкова богати, не можем да си го позволим.

Водещ: Което означава, че населението не е готово за новия здравноосигурителен модел, освен, че няма и представа за какво става дума?

Илко Семерджиев: При положение, че отговорното лице, а именно министърът на здравеопазването, не дава такава яснота, няма кой да е наясно. Ние можем само да гадаем, какво ни замисля той, но аз това се опитвам да кажа – такива системи в света има, те са малко, разбира се, но има и по тяхната практика можем да съдим, какви ще бъдат последствията.

Водещ: Вие говорите за корпоративен лобизъм при демонополизация на касата, говорите за корпоративен лобизъм при цените на лекарствата, нещо друго не върши ли министерството, или корпоративният лобизъм е толкова силен, че всички възможни измерения на здравеопазването се влияят от неговите действия?

Илко Семерджиев: Трябва  този въпрос да го зададете директно на министър Ананиев. Аз ще ви дам само един пример, който излезе като число от доклада на ЕК за българското здравеопазване през 2017 г. Там се казва, че този застрахователен сектор, който всъщност наследи закрития доброволен осигурителен сектор, има участие в организираното финансиране на страната едва 0,5% от общите разходи за здравеопазване. В същото време министър Ананиев се готви да им повери да управляват 99,5 %. Имате ли представа какъв капацитет е необходим, за да скочиш от 0,5 на 99,5 %? Това е абсурдно.

Водещ: Защо го прави, какво е обяснението?

Илко Семерджиев: Не мога да дам обяснение вместо него. Нещо си е наумил.

Водещ: Опитвам се да вникна в идеята му, питам ви като експерт.

Илко Семерджиев: Аз казах, корпоративен лобизъм. Това е в полза на тези, които ще управляват тези пари, защото вижте, в застрахователния бизнес само административните и акредитационните разходи са не по-малко от 35%, отиват до 50 % и повече, достигат и до 58% и 60%. Това означава, че от общия ресурс за здравеопазването този процент ще трябва  да остане в застрахователя, защото той трябва  да прави рискови фондове, трябва  да прави гаранционни фондове, застрахователни пулове, плаща много по-високи заплати. Докато този тип разходи в НЗОК са по-малко от 1%. Виждате за какъв тип изтичане на средства и за какъв тип частен интерес става дума.

Водещ: Д-р Семерджиев, какво може и трябва  да се направи? От една страна, имате фармасектор, който източва НЗОК в милиарди, от друга страна, ни се задава здравноосигурителен модел, който ще източи за поддържането си до 60% от здравните вноски. Какво трябва  да се направи в случая?

Илко Семерджиев: Аз искам да бъда много точен в числата, за да бъда и коректен, както към вас, така и към слушателите. Всъщност за 2020 г. планираните средства в касата за лекарства са 1,243 млрд. Така че това е размерът на милиардите, които касата ще плати на фармасектора. Но от джоба на хората изтичат останалите близо 4 млрд. Така че този тип доплащания наистина не трябва  да ги тропосваме и не трябва да бъдат за сметка на колегите лекари и на колегите стоматолози. Те са си на корпоративния фармасектор и това трябва  да се каже много ясно. А вие питате, какво да се направи. На първо място, трябва  да се преразгледа позитивната листа и пределните цени, които са регистрирани, защото те са очевидно в пъти по-високи, отколкото могат да бъдат.

Водещ: А що се отнася до  здравноосигурителния модел?

Илко Семерджиев: Здравноосигурителният модел в България е изключително балансиран. Нека само да ви припомня, че през 2010 г. от НЗОК бяха прехвърлени към държавния бюджет 1,413 млрд. Следващата 2012 г. тогавашният министър прехвърли от 340 от касата към Министерството на здравеопазването, следващата година още 100 и беше осъден от Конституционния съд. Тоест НЗОК не само е устойчива, ние нямаме такъв друг прецедент в света, осигурителна система, осигурителна каса да финансира държавата. Ние сме уникални в това отношение. Ето защо искам да кажа, не разваляйте нещо, което работи, което е устойчиво и благодарение на което всяка година българските граждани получават над 40 милиона прегледа и над 2 милиона хоспитализации. Ако някой посегне на това, ще настъпи доста тежък хаос и доста голям проблем.

Водещ: А защо д-р Дечо Дечев, управител на касата, говори за проблеми, говори за лошо управление?

Илко Семерджиев:  Аз също говоря за лошо управление.

Водещ: Тоест трябва  да се прави разлика между принципната работа на модела и управлението на този модел, така ли?

Илко Семерджиев: Разбира се, разбира се. Нека да дам следната илюстрация. На един лош шофьор можете да му дадете последен модел „Мерседес“, той ще го вкара в канавката. Говорим за лошо управление, не говорим за лош модел.  Когато някой управлява лошо, а всъщност ни предлага да сменим модела, това означава, че той прикрива лошото си управление и върши точно онова, което не трябва  да се върши.

Цоня Събчева