Илхан Кючюк: Не може държавите от Западните Балкани да бъдат в „чакалнята“ на Европа, защото те са част от Европа

снимка: pixabay.com

Илхан Кючюк, евродепутат от ДПС/„Обнови Европа“, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Евродепутатът от ДПС/„Обнови Европа“ Илхан Кючюк е новият постоянен докладчик на Европейския парламент за Северна Македония през следващите 5 години. Г-н Кючюк работи от години по процеса на разширяването на Европейския съюз с държавите от Западните Балкани. Той е първият български политик в Европейския парламент, който става постоянен докладчик на държава от региона. Как приема решението, ще научим от срещата с него. Илхан Кючюк е нашият гост. Какво означава поверяването на доклада за напредъка на Северна Македония на евродепутат от България?

Илхан Кючюк: Изключителен успех както за моето политическо семейство, за партията, която представлявам, но преди всичко за Република България. Ние винаги сме разсъждавали по този начин – всеки успех на български гражданин е успех за страната ни.

Водещ: Г-н Кючюк, във Външната комисия на Европейския парламент знаят ли за проблемите, които съществуват между България и Македония, за напрежението по историческите въпроси?

Илхан Кючюк: На мен ми се иска в контекста на доклада да не говорим толкова за историческите наслоения, а по-скоро за политическите перспективи, които трябва да бъдат дадени на Република Северна Македония и на всички държави от региона. Изключително важно е в новия много ключов момент за Европейския съюз, а и за страните от Балканите да се даде ясната перспектива, че те не са забравени и някой ден трябва да бъдат част от Европейския съюз. Не може държавите от Западните Балкани да бъдат в „чакалнята“ на Европа, защото те са част от Европа.

Водещ: Какви са вашите цели? Изготвяйки докладите как ще работите занапред?

Илхан Кючюк: Целите ми са много обективни и те са свързани с това да направя много балансиран доклад, който да отразява демократичното развитие на Република Северна Македония. Аз съм докладчик и в тази роля ще обединявам мненията както на всички съдокладчици, така и на широк кръг от хора, които ще работят по въпросите на разширяването, и в този конкретен случай на Северна Македония.

Водещ: Знаете, че за трети път в рамките на 16 месеца Европейският съвет не постигна съгласие за започване на преговори за присъединяване на Северна Македония. Вие виждате ли себе си като адвокат в този процес или по-скоро ще бъдете безпристрастен наблюдател?

Илхан Кючюк: Нито Европейската комисия, нито Европейският парламент са безпристрастни в този процес. Ние имаме своите резолюции. Последната, която беше приета само преди 2 седмици, в която категорично се казва, че трябва да бъде потвърдена позицията от Солун през 2003 година, абсолютно потвърдена позицията на Софийската декларация, която включва ясна пътна карта за държавите от региона по пътя им към НАТО и Европейския съюз. А и ние не можем да бъдем безпристрастни. И тук не говорим за приемането на държавите, видите ли още утре или вдругиден в Европейския съюз, а говорим за даване на зелена светлина. И нека да припомня, че отваряне на първата преговорна глава става с единодушие. Тоест, моят призив към Съвета е да гледа малко по-разширително на присъединяването на държавите към Европейския съюз. А самото първо гласуване не означава отварянето на първата глава, това по категоричен начин не означава и присъединяването на тези държави. Знаете, това е много сложен процес, който е и доста пъти бюрократичен с политически нюанси, ще отнеме време, но това ще бъде ясен сигнал към обществата на тези държави най-вече, че тяхното бъдеще е в Европейския съюз. А то определено и в световен мащаб означава сигурност, означава равноправие, означава просперитет и означава най-високи демократични стандарти.

Водещ: Какво трябва да очакват в Северна Македония от вас като докладчик?

Илхан Кючюк: От мен ще очакват безпристрастен модератор, който ще гледа по равно отдалечен начин и към опозицията, и към управляващи, ще чува гласа и на гражданското общество, ще има доста чести контакти с всеки един представител, независимо от коя страна на проблемите се намира и ще допринася за обогатяването на доклада. И много интензивна работа, която ще включва и в крайна сметка безпристрастна оценка, ясна е целта – солидна позиция на Европейския парламент, която позиция да бъде потвърдена и от Комисията, и от Европейския съвет.

Водещ: Когато България преминаваше глава по глава и се готвеше за присъединяването си за Европейския съюз докладчик бе Джефри ван Орден от Великобритания. В онези години в нашата страна той стана един от най-популярните политици и може би най-познатият евродепутат. Отворих платформата „Тайм енд кей“, която селекционира новини на македонски, искам да ви кажа, че доста медии обръщат внимание, че именно българин ще бъде докладчикът и решаващият глас по тяхното присъединяване.

Илхан Кючюк: Надявам се положително да го оценяват този факт.

Водещ: На този етап е положително. Какви препоръки бихте им отправили?

Илхан Кючюк: Аз ще бъда безпристрастен към онова, което виждам, това, което чета, и това, което получавам като информация. Ще се съобразявам с решенията на моите колеги, ще се опитвам да обединя всички гледни точки в една, за да има Европейският парламент солидна позиция. Това е работа на всеки докладчик. Разбира се, докладът се изготвя заедно с Европейската комисия. Той е на първо четене, Европейската комисия е органът, който на първо четене се произнася по демократичните критерии в дадена държава и съответно по тяхното развитие, устойчивост във времето. След което идва Европейският парламент, и ние с резолюция излизаме с консолидирана позиция по определени маркери, които са заявени предварително. Моят поглед ще бъде прагматичен и професионален. Гражданите на Република Македония и това поколение, и следващо поколение трябва да бъдат в Европейския съюз. Това го дължим на тях. А за мен всеки предприсъединителен период е преди всичко за гражданите на тази общества. На второ място е в името политическите елити. Разбира се, от политическите елити очаквам необходимите реформи.

Водещ: В какво ще се състои работата ви през следващите 5 години?

Илхан Кючюк: Ще имам много пътувания до Република Северна Македония, ще се срещам с властите на Република Северна Македония и с всички заинтересовани страни. Определено страната се намира в кризисен период. Както знаете, най-вероятно на 12 април ще има и предсрочен парламентарен вот. Преди това ще има и техническо правителство, служебно, което в някаква степен ще забави нашата работа. Докладите ще бъдат обединени в един – тоест, за 2019/2020 година ще има общ доклад, а през следващите години, както си е рутинната процедура, ще има по един годишен доклад за напредъка на всяка от страните от Западните Балкани.

Водещ: Съществуват ли притеснения в Комисията по външни работи на Европейския парламент, че след едни предсрочни избори в Северна Македония може да се промени ориентацията на страната? Могат да надделеят националистическите страсти да бъде поставен под въпрос Договорът от Преспа, да има по-сериозни последици.

Илхан Кючюк: Не ние, винаги има такива притеснения и те се пораждат от последното решение на Европейския съвет. Не е тайна, че Договорът от Преспа донесе голям импулс в Република Северна Македония и този импулс е много справедлив и очакванията на македонското общество бяха да започне преговорния процес. Мнозина от моите колеги споделят същите очаквания, в това число и аз. Но за съжаление Съветът е орган, който има ключово решение в този процес и решението беше да не започне преговорния процес с Република Северна Македония и Република Албания. Разбира се, винаги съм смятал, че такова ключово геополитическо решение трябва да обединява усилията и на опозицията, и на управляващите. И имаме много пресен пример в това отношение. Във Великобритания, когато двете най-големи партии не успяват да намерят общ език, един голям въпрос и за Великобритания, и за ЕС през годините вече се отлага многократно. Призивът ми към всички македонски политически сили е да направят онова усилие, което да доведе до извеждането на национални приоритети. И безспорно членството в НАТО и в ЕС са два от националните приоритети на македонското общество.

Водещ: Казахте в началото на нашия разговор, че вашият избор е в контекста на декларацията от София, с която завърши българското председателство на Съвета на ЕС. Виждате ли се като продължител на започнатото от този процес?

Илхан Кючюк: Безспорно. Срещата в София постави още един нюанс и с това задълбочи отношенията между ЕС и Република Северна Македония. Няма да бъде преувеличено да кажа и за останалите държави от Западните  Балкани. Темата Западни  Балкани някак си беше оставена встрани. Ние по време на нашето председателство успяхме да я изведем на преден план. Но на мен ми се иска да не спираме дотук, до външна политика, а да продължим по-активни действия по подкрепа на всички тези държави и да настояваме за ясна пътна карта от страна на останалите ни политически партньори и европейски институции. Защото в крайна сметка когато нямаш конкретика, много лесно разговорът се изгубва в общото говорене.

Водещ: Постижима ли е тази пътна карта с необходимата конкретика и вие как я виждате във времето?

Илхан Кючюк: Разбира се,  че е постижима. Постижима е и с оглед на това, че предстои председателство в лицето на Хърватска, което също си поставя много амбициозни цели по отношение на Западните  Балкани. Предстои важен Съвет, т.нар. Загребски съвет през май. Ние сме амбицирани точно до въпросната среща на високо равнище да имаме изготвени политически резолюции от страна на Европейския парламент с консолидирана позиция, която да бъде ясна, точно и аргументирана и нееднозначно подкрепяща присъединяването на страните от региона към ЕС. И това ще бъде много силен знак, политически знак към държавите от региона и България може да изиграе своята ключова роля. Страна, която веднъж е била председател на Европейския съвет, и на второ място, познаваща задълбочено проблемите и комплексността на политическия елит в тези държави.

Водещ: Съзнавате ли, че с тези ваши думи давате невероятна надежда на хората в Северна Македония? 31 май не е чак толкова далечно време.

Илхан Кючюк: Осъзнавам, че трябва да се случат много неща дотогава. И затова нашият конкретен въпрос и към следващия комисар по разширяването ще бъде, ако се реформират т.нар. Копенхагенски критерии, то в каква степен ще се проведат те като реформи, като конкретни детайли. Второ, ако има такава реформа на целия процес по разширяването, тя дали ще обхваща тези държави, които са започнали вече своя преговорен процес, отворили са глави, затварят ги във времето. Тоест има много неясноти. Тук всъщност имаме голям институционален проблем. ЕК казва по категоричен начин, че подкрепя присъединяването на страните. В конкретния случай Република Северна Македония и Република Албания. Със своята задълбочена експертиза и нека да припомня, че точно комисията е институцията, която разполага с най-задълбочената експертиза и разполага с най-широкия инструментариум за провеждането на съответните анализи. В същото време Европейският съвет се произнесе по точно противоположен начин. Позицията на парламента още в самото начало е ясна, тя е в посока на подкрепа на присъединяването, и то колкото се може по-бързо да се случва. Тоест имаме две институции, които нееднозначно подкрепят и една институция, пак от този институционален триъгълник от инфраструктурата на ЕС, която не подкрепя експертизата и анализите на първите две. И това е огромен проблем от чиста колизия между трите институции, която се среща и на други места и при други решения. И някак си трябва да го преодолеем този момент. Дали ще бъде чрез договорни промени и преминаване към квалифицирано мнозинство вместо сегашния вариант на вземане на решения, който изисква абсолютната подкрепа на всички държави – членки в съюза, е въпрос на разговори. Но времето по никакъв начин не работи за нас, особено когато говорим за вътрешно-външни политически предизвикателства. По отношение на външната политика ЕС трябва да взема много по-бързи и ефикасни решения. Това, за което ЕС е най-често критикуван, е, че прави твърде малко и го прави твърде бавно. Това трябва да бъде променено.

Водещ: Да, може би с такава реформа ще се преодолеят ветата на държавите като Франция, Дания, Холандия – най-агресивна в тази ситуация е Франция, която смята, че ЕС най-напред трябва да се реформира, а пък тогава да отваря границите си.

Илхан Кючюк: Няма лошо в това ЕС да продължи своите задълбочени реформи в рамките на настоящите държави, членуващи в него. Но то не може да бъде за сметка на разширяването – един много силен инструмент за демократизирането на държавите, които граничат с нас. Кой е стратегическият интерес и на България като пряк съсед на Република Македония, и на всички държави, които граничат със страните от Западните  Балкани? За мен безспорно е да споделят нашите високи демократични стандарти. Всички са съгласни, че в ЕС съществуват най-високите /…/ и по отношение на правова държава, и по отношение на свобода на медиите, и по отношение на човешки права, и по много критерии. Тогава защо не намирам общо съгласие да продължим реформите по задълбочаването и по посока на Шенген, и  на банковия съюз, и на енергийния съюз, и на други много ключови политики. Аз съм категорично на страната на Франция по този разговор, но не съм съгласен това да бъде за сметка на разширяването. Разширяването и задълбочаването на вътрешноевропейските реформи могат да вървят ръка за ръка, те не си противоречат, напротив, допълват се.

Водещ:  Разширяването, ако позволите, г-н Кючук, е и фактор за стабилност както на Западните  Балкани, така на Балканите, така и в ЕС.

Илхан Кючюк: Категорично вярно, абсолютно  съм съгласен. Но не бива да гледаме на Балканите с идеята, че са фактор за стабилност само като зона за сигурност. Това ще бъде грешно схващане. Трябва да гледаме като част от ЕС на тези държави, трябва да гледаме като интегрална част от ЕС. Ако гледаме на тях само като стабилизиращ фактор в региона, ние ще ги оставим в сивата зона и ще гледаме винаги на тях като фактора, който допринася за стабилността на ЕС. Те ще бъдат външната допринасяща стабилност на ЕС. На мен ми се иска да гледаме малко по-задълбочено и напредничаво към тях. Като интегрална част от ЕС. За да могат те да допринесат своето богатство за просперитета на ЕС. В крайна сметка не говорим за голям регион, всички заедно са по-малко от една Румъния в числено отношение.

Водещ: Много се радвам, че приехте поканата за този разговор и че го направихме, г-н Кючук. От наша страна като медия в лицето „Фокус“ винаги ще срещнете подкрепа и поддръжници.

Илхан Кючюк: Благодаря. Нужна ми е тази подкрепа, нужна е тази подкрепа и на държавите от региона и както казах в самото начало, тя е нужна най-вече за гражданите на тези държави. Защото аз много добре си спомням, каква беше мечтата на моето поколение, да живеем в свободен и проспериращ свят, и виждахме ЕС като такава възможност. Много ми се иска и моето поколение, и най-вече България като страна,  преминала през този процес, да допринесе за развитието на държавите от Западните  Балкани и най-вече да бъде проактивен фактор в тежкия преговорен процес и допринесе за гражданите на тези държави да почувстват свободата и високите демократични стандарти на ЕС. Те имат нужда от това.

Цоня Събчева