Инж. Адриана Велева, „Духът на Дупница”: Не трябва да се забравя, че след барикадите край Дупница, България погледна към НАТО и Европейския съюз

Снимка: Община Бургас

Инж. Адриана Велева, член на Сдружение „Духът на Дупница” и участник в Дупнишките барикади през 1997 година, в интервю за Радио „Фокус” – Кюстендил

 

 

 

Фокус: Инженер Велева, навършват се 22 години от Дупнишките барикади – многохилядните протести от зимата на 1997 година,  с които хората от града положиха началото на европейския път на България, какви са вашите спомени от това време?

Инж. Адриана Велева: В средата на месец януари жителите на Дупница излязоха на протести срещу държавното управление, шествия обикаляха целия град всяка вечер, а исканията бяха ясни – край на ужаса с инфлацията, празните магазини, стопените заплати, стопените спестявания и стопени възможности за живот и работа. След това, на 25 януари, започнаха изграждането на барикади на няколко точки в града. Най-голямата блокада бе вдигната на жп релсите и  път т Е-79. Спомените от тези събития са много, много може да се разказва за това. Трябва да се наблегне на това, че събитието „Дупнишки барикади”, което създадохме с огромна организация с активистите на всички демократични сили, с подкрепата на цялото население в Дупница, а след това и с подкрепата на много съмишленици от другите градове, това обърна нещата така, че България погледна към НАТО и към Европейския съюз. От тези събития, които се предизвикаха от дупничани, от другите градове, след това тръгнаха и барикадите в София. Така се предизвикаха събитията, съществени за България в това време. Това ние не искаме да се забравя.

Фокус: Ако това не се беше случило, къде щеше да бъде сега България?

Инж. Адриана Велева: Според мен, ако това не беше се случило, няма как да се гадае. Нямаше гаранция, че мандатът щеше да бъде даден и ние можеше да си останем в същото положение. Може би нещата нямаше да се обърнат в демократичен аспект. В тази насока да се развива България. Възможно е и друго – влизането ни в Европейския съюз да се забави с много години напред. Не трябва да се забравя, че с нашите барикади, това което беше организирано в Дупница и голямата подкрепа, започна предизвикването на самите събития. Ние бяхме лъч на светлина в тези събития. Сега това се пропуска, започва се от връщането на мандата, но предпоставка за да стане всичко това са нашите действия. Нас дори ни отразиха в американските медии.

Фокус: Кой е споменът, който никога няма да забравите от тези дни?

Инж. Адриана Велева:Много беше трогателно това, че изпратиха да ни пазят полицаи не от Дупница, а от Кюстендил. Момчетата бяха изключително толерантни спрямо протестиращите, не се предизвиквахме едни – други. Имаше на ръба, защото винаги има провокатори, но нещата се овладяваха. Имаше малки деца, включително моята дъщеря, тези малки момиченца искаха да сложат карамфили в дулата на автоматите. Те бяха малки, не можеха да стигнат до автоматите – протягаха се, а полицаите клякаха за да може децата да слагат карамфили в дулото на автомата. Това е много мил спомен. Ние удържахме.

Фокус: Споменахте, че според вас, тези събития не трябва да бъдат забравяни, как може да стане това?

Инж. Адриана Велева: Преди години, по време на едно друго управление в Дупница, ние бяхме направили паметник на барикадите. Той беше скромен – могила и няколко традиционни за барикадите кръстосани метални винкели. По-късно точно това място беше продадено от това управление. Имотът беше заграден, ние не успяхме да го изкупим. В съседство на него има един общински имот. Той е малък, но ни беше предоставен от настоящото управление на Дупница. Сега предстои да бъде направена първа копка. Събрахме средства от хората и при затопляне на времето ще го изпълним. Направихме и сдружението „Духът на Дупница”.

Фокус: Какво ще представлява този паметник?

Инж. Адриана Велева: Този знак ще представлява бетонови крила и съответните надписи. Ще имаме отново символът на барикадите – метални хиксове. Ще има изписани няколко думи върху плоча. Ще направим алеи около този знак, ще направим и озеленяване. Ще има три пилона. Те ще бъдат за националното ни знаме, за знамето на Европейския съюз и за знамето на Дупница. Така ще направим един вечен спомен за идните поколения.

Венцеслав ИЛЧЕВ