Инж. Богдан Милчев, Институт за пътна безопасност: Първата стъпка към по-малкото жертви на пътя е промяна в транспортната ни система, след нея ще дойде и промяна у водачите

 

В късните следобедните часове на днешния последен работен ден преди серията почивни дни и утре традиционно се очаква изключително натоварен трафик във вътрешността на страната. Това ни кара и превантивно да обърнем внимание и на пътната безопасност и най-вече отговорността ни като шофьори. За причините за инцидентите и ефективността на мерките за тяхното предотвратяване разговаряме  с инж. Богдан Милчев, член на Управителния съвет на Институт за пътна безопасност в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

 

Водещ: Инж. Милчев, преди този традиционно рисков летен период, в който и тежките катастрофи са повече, отчита ли се към днешна дата понижение в черната статистика на пътя?

Богдан Милчев: Аз мога да ви кажа със сигурност, че каква е статистика никой не може в тази държава да ни каже. Информацията, която ние получаваме от различните институции, се разминава и толкова сериозно се разминава, че просто се притеснявам въобще да го споменавам и да го коментирам. Това ни навежда на мисълта, че докато не идентифицираме какъв е точно проблемът, къде се корени, ние няма как да го лекуваме и да го решим този проблем.

Водещ: Добре, да започнем все пак отнякъде – има ли промяна поне в причините, водещи до тези тежки пътни инциденти? Те, знаем традиционно са висока скорост, неспазване на предимство. Остават ли те основните фактори за по-сериозните катастрофи?

Богдан Милчев: Статистически това са основните фактори, а реално според нас и нашите експерти от Института за пътна безопасност, един от основните проблеми за това да загиваме толкова много по пътищата е човешката грешка. И тя е незаобиколим фактор – ние, хората винаги ще допускаме грешки. И за да може това нещо да бъде прекъснато е необходима изцяло нова промяна на мисленето на държавната администрация към транспортната система. Тоест, транспортната ни система трябва да бъде съобразена с това, че ние допускаме грешки, и така да бъде изградена, че да не загиваме.

Водещ: За съжаление почти всяка година има поне по един тежък пътен инцидент, след който отново темата за безопасността се повдига. Въпросът е какво се променя след тези случаи, вземат ли се адекватните мерки?

Богдан Милчев: Обикновено има много оставки, надежда, че с новите хора ще дойде и новото мислене. Де факто към този момент не може да се констатира, че сменяйки хората, мисленето се променя. Затова считаме, че е много нужно и ние, неправителствените организации да се включим активно в този процес и да направим едно просвещение в цялото общество как можем да решим проблема. И аз веднага ще кажа, като първа крачка е ние, хората, ние, потребителите на транспортната система, да поискаме повече сигурност. И идва въпросът от кого да я поискаме тази сигурност на пътя повече? От самите нас. Ами да, ние всеки ден я искаме от самите нас, защото едва ли има някой, който да излиза на пътя и да иска да загива. Само че тези, които доставят транспортната система, трябва да променят мисленето в посока, че отговорността за безопасността на тази транспортна система е тяхна. Защото дълги години на нас ни се вменява постоянно, че българският шофьор е лош шофьор и затова той загива по пътищата, което е абсолютно невярно и некоректно. Защото същият този български шофьор, когато промени средата, и отиде в друга страна да кара, като Гърция, като Германия, той променя своето поведение. И затова ние считаме, че е необходима промяна в транспортната среда, за да променим поведението. Иначе няма как да направим интервенция на 7 милиона потребители на транспортната система в България, върху всеки да направим някаква промяна.

Водещ: Българският шофьор не е лош шофьор казвате, съгласете обаче, че от друга страна обича да не спазва правилата в някакви конкретни моменти. Може ли тази промяна, излизайки извън пределите на страната ни в поведението му на пътя да бъде свързана и с едни по-сериозни изпълняващи се санкции?

Богдан Милчев: Знаете ли, ние имаме в нашия Управителен съвет в института един швед, който живее повече от 20 години в България. И той казва: „Богдан, когато аз съм в България, аз карам по-лошо дори от българите, но когато отида в Швеция, съм най-добрият швед по каране.“ Тоест, тук въпросът въобще не опира „Ние, българите“, тук опира, че в нашата транспортна среда можеш да нарушаваш правилата и за това да не търпиш санкция. И това поведение и отговорност за това нещо не е на шофьора, това е отговорност на този, който доставя транспортната система. Ще дам още един пример: когато вие си купувате една пералня или един електроуред, има инструкция за безопасна експлоатация. Ако тази инструкция за безопасна експлоатация вие не я спазвате и ви се случи нещо, производителят трябва да има т.нар. „бушони“, с които животът ви да бъде защитен. При инцидент с подобни уреди се обръщаме към съответните органи и те действа. А ние, потребителите на транспортната система към кого да се обърнем? Би трябвало към КАТ. КАТ е призован в момента като законодателство да може да регулира този процес. Само че КАТ, виждате ли, преди да изградим транспортната система е съгласувал тази система, този проект на конкретния път. И след това ние искаме същия този КАТ, който е съгласувал този проект и е казал, че всичко е наред, да контролира дали пътят отговаря на изискванията. Ние наистина трябва много ясно да дефинираме и да видим добрите европейски практики, а те са именно в тази посока – че доставчикът на транспортната система носи общата отговорност за състоянието на пътната безопасност.

Водещ: Говорейки си за сигурността ни на пътя, имаме ли яснота кои са рисковите пътни отсечки у нас с традиционно по-висок процент на катастрофи по тях?

Богдан Милчев: Това е една друга хронична слабост на нашата транспортна система. Ние идентифицираме съответния участък като рисков, като участък с концентрация на пътнотранспортни произшествия, слагаме знака, че тук има много произшествия, и считаме, че проблемът е решен – оттам нататък шофьорите да се оправят. В Европейския съюз когато се идентифицира такъв участък, се предприемат действието всички причини за това да загиват шофьори да бъдат отстранени и този знак да бъде махнат. Ние в България слагаме знаците за опасност и този знак стои постоянно и завинаги. Това е също начин на мислене на държавната администрация, който ние искаме да променим. Що се касае да посочим конкретни места, на които най-често стават катастрофи, те са известни на вас, медиите, това са: Кресненското дефиле, това са нашите магистрали, това е пътят Русе-Бяла. Разбира се, катастрофи се случват навсякъде и могат да се случват навсякъде. Идват светли празници и понеже за съжаление много често по време на тези празници ние ставаме свидетели на трагични инциденти, аз искам да се обърна към всички шофьори, които излизат сега на пътя, и да ги призова да дадат най-доброто от себе си, за да могат не само да стигнат там, за където са тръгнали, а да могат и да се върнат. А останалото, което трябва да се направи в темата „Пътната безопасност“, Институтът за пътна безопасност ще го направи от тяхно име за наша сметка.

Водещ: Много често, говорейки си за родните пътища, виждаме едно разминаване, например между пътната маркировка, поставените знаци, което разбира се, може да бъде фатално. Откъде се получава това разминаване? Знае ли колко са приблизително тези участъци и защо не се вземат необходимите мерки?

Богдан Милчев: До момента инспекция на транспортната ни система, цялостна инспекция дали тя е безопасна или не, не е праване. Затова ние от Института за пътна безопасност искаме да предизвикаме държавните институции да започнем да правим такива инспекции, и тези инспекции да бъдат публични. Затова на 7 май доброволци от Института за пътна безопасност с наши международни партньори, които ще ни подкрепят със съответната техника, ще направим инспекция на една магистрала, на един първокласен път и на един общински път, на който именно това ще идентифицираме – дали тези пътища отговарят за безопасна експлоатация и дали знаците – хоризонталната и вертикалната маркировка отговаря на нормативните изисквания. Много често маркировката отговаря на нормативните изисквания, но трябва да кажем, че тези нормативни изисквания, ако противоречат на сигурността, трябва да се променят.

Водещ: Знаете, особено преди празници зачестяват акциите, които се предприемат на пътя. Имат ли доказана ефективност тази акции, по-скоро за дисциплиниране на водачите?

Богдан Милчев: Аз бих се обърнал и към моите бивши колеги от „Пътна полиция“ да спрат да правят акции, да се концентрират и да започнат да работят всеки ден и да изпълняват законовите изисквания. И ако решат да направят акция, единствената акция, от която българското общество в момента има, е именно МВР да направи акция дали е безопасна транспортната ни система. МВР имат такива правомощия. В Закона за движение по пътищата е възложено на отдел „Пътна полиция“ да контролира стопанина на пътя. И когато констатира несъответствия, може да бъдат налагани глоби до 7 хиляди лева. Такъв случай на нас не ни е познат. И именно за това мога да се обърна към моите бивши колеги, че това е една възможност те също активно да се включат в процеса и да осъзнаят, че няма как да промениш 7 милиона шофьори – можеш да промениш средата, в която те се движат, тогава те ще променят поведението си.

Водещ: От едната страна, да, както и вие казахте, безспорно стоят институциите, тяхната отговорност, от другата – родните ни водачи, обърнахте се и към тях. Във връзка с интензивния трафик, който очакваме и за който повод е днешният ни разговор, често на пътя виждаме ужасяващи неща: изнервени шофьори, предприемане на непозволени действия, каране в аварийната лента. От КАТ периодично напомнят за солените глоби. Колко голям процент инциденти се случват на пътя заради подобни своеволия?

Богдан Милчев: Знаете ли, най-честите инциденти с фатален край се случват тогава, когато шофьорите са допуснали несъзнателна грешка. Тоест, когато шофьорът не е видял знак, не е разбрал и не е направил добро възприятие на пътната обстановка, когато шофьорът е допуснал грешка, разсеял се е. Когато извършват умишлени нарушения, те, тези умишлени нарушения, за които вие говорите, рушат общата дисциплина. Те пораждат много повече гняв вътре в нас. Когато всички ние сме наредили и чакаме с часове да ни дойде редът да преминем през тунела Витиня, когато видите, че в аварийната лента преминават по-хитрите, те го правят, защото знаят, че може да им се размине. Именно тук, този дефицит на справедливост на пътя поражда и тази агресия, според мен. Също така трябва да кажем, че ние, хората каквито сме в живота, такива сме и на пътя, както и обратно. И затова аз пак мога да отговаря, че освен контрола, необходими са и инженерни съоръжения, много мисъл, и разбира се, всичко това е отдавна открито. Повече от 20 години добре развитите европейски страни са променили традиционния подход и стремеж да променят шофьора, те са започнали да променят средата. И тогава шофьорите щат не щат, когато попаднат в една добре организирана среда, която забележете, е добре контролирана, тогава те променят своето поведение. А това не е невъзможно. Дори аз съм убеден, че съвсем скоро предстои да се случи и в България.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА