Инж. Василий Маринковски, ЮЗДП: От пожара между Симитли и Кресна са засегнати около 15 хил. дка територия, повредената дървесина е около  100 хил. кубически метра

Инж. Василий Маринковски, началник отдел в Югозападно държавно предприятие в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин.

 

Фокус: Инж. Маринковски, какво е състоянието на горските стопанства в областта към момента?

Инж. Василий Маринковски: Бих казал, че състоянието на горските стопанства към момента е доста стабилно. Дори мога да заявя, че вече сме изпълни около 95 % от годишната си програма за добив и реализация на дървесина, което всъщност е и една от основните дейности на предприятието.

Фокус: Какви са мерките, които традиционно предприемате за борба с незаконната сеч?

Инж. Василий Маринковски: От близо три години към Югозападно държавно предприятие са формирани 7 мобилни звена, които следят за опазването на горските територии. Те са оборудвани с високо проходими автомобили, цялата им необходима техника и са разположени на различни места, така че да могат да реагират възможно най-бързо и адекватно при подаването на всеки сигнал за незаконна сеч и въобще посегателство върху горските територии.

Фокус: Кои стопанства са най-проблемни от тази гледна точка и защо според Вас?

Инж. Василий Маринковски: Мога да спомена няколко стопанства, но преди това искам да кажа, че и в тях усилията, които полагаме към момента дават положителни резултати. Дори категорично мога да заяви, че има една много добра тенденция към намаляване на нарушенията и пресичане на тези неправомерни действия на определени лица. Все още в района на Държавно горско стопанство – Разлог и Държавно горско стопанство – Симитли, на границата с Разлог, имаме някаква интензивност на нарушения, които се стремим с денонощни дежурства да ограничим. Другите стопанства, които са проблеми са Дупница, което е в Кюстендилска област, но е в съседство на Благоевградска област и последното е Петрич. Във всички тези стопанства, Югозападно държавно предприятие е предприело необходимите мерки, като за целта са изготвени специални графици, дадени са наредби. В самите невралгични точки осигуряваме денонощни дежурства, за да предотвратим нарушения.

Фокус: А как стои въпросът с бракониерството на територията на предприятието?

Инж. Василий Маринковски: Ако имате предвид лова, то ако кажа, че няма, значи ще излъжа. Но и там се стремим, съвместно със службите на Министерството на вътрешните работи и Регионалната дирекция по горите, да работим усилено. При всеки един сигнал действаме незабавно и се опитваме чрез широк набор от действия да пресичаме подобен вид престъпления още в зародиш.

Фокус: С какъв брой служители разполагате в Област Благоевград и достатъчни ли са те да посрещат нуждите на предприятието?

Инж. Василий Маринковски: Служителите, с които разполагаме са напълно достатъчни. Те са добре подготвени, професионално и са добре мотивирани, тоест смея да твърдя, че те професионално си вършат работата.

Фокус: А по отношение на екипировката и материалното обезпечаване как стои въпросът?

Инж. Василий Маринковски: Там също нямаме никакви проблеми, като бих искал да отбележа, че миналата година бяха купени високо проходими автомобили, които бяха предоставени на горските и ловните стопанства. Закупихме техника като багери и булдозери, които да поддържат горската пътна инфраструктура. Закупени са теренни и униформени облекла за служителите на нашето предприятие, редовно се закупуват и обувки. В общи линии всичко, което се изисква от нас, за да осигурим спокойствието и безопасната работа на нашите служители е свършено от страна на Югозападно държавно предприятие.

Фокус: След края на пожароопасния сезон, каква е равносметката Ви за Област Благоевград?

Инж. Василий Маринковски: Общо взето равносметката ни е, че сезонът бе тежък. Особено пожарът в Кресна и Симитли, като дори в Кресна бяха два. Там ситуацията наистина беше много тежка, като дори се стигна до обявяване на бедствено положение. Все пак мисля, че се справихме доста добре.

Фокус: Пожарите, които споменахте са едни от най-сериозните за областта през последните години. Има ли вече по-голяма яснота за нанесените щети?

Инж. Василий Маринковски: Разбира се. Цялата площ вече е обходена, инвентаризирана и описана. От пожара между Симитли и Кресна са засегнати около 15 хил. декара територия, от които 13 хил. са горска територия. Опожарената и овъглена дървесина е в размер на около 100 хил. кубически метра.

Фокус: Започнахте ли вече дейности по разчистването на района и всъщност какво предстои оттук насетне по отношение възобновяване на горският фонд?

Инж. Василий Маринковски: Да, още в началото на месец октомври колегите от Държавните горски стопанства в Симитли и Кресна направиха пълна инвентаризация, обособиха обектите. Мога да кажа, че от тези 100 хил. кубика, които споменах по-горе около 45 хиляди вече са предоставени на фирми, които реално работят и реализират дървесина с цел освобождаване на тези площи от опожарената дървесина. След това ще започнем подготовка за тяхното залесяване. Ръководството на Югозападно държавно предприятие предприе мерки като освен фирмите в нашия район, информира и фирми в целия регион, които откликнаха и се включиха в освобождаването на площите, за което искам да им благодаря. Всички тези фирми проявиха разбиране и много активно се включиха в дейностите по добиване на дървесина и освобождаване на площите. А по отношение възобновяването на горските територии то ще кажа, че от предприятието предвиждаме да кандидатстваме по програмата за „Развитие на селските райони“ по мярка 8.3 или 8.4, сега не мога да цитирам точно, за възобновяване на опожарени територии. Тоест там ще кандидатстваме с едни  2000 декара, които да залесим и се надяваме, че проекта ще ни бъде одобрен, за да може да извършим самото залесяване. Освен това Югозападно държавно предприятие в началото на тази година спечели проект по програма „Лайф +“, където също се предвижда залесяване на площи по „Натура 2000“. Искам да подчертая, че една значителна част от пожара в Кресна и Симитли попада в зоните на „Натура 2000“. Тоест и тук максимално ще се опитаме да използваме програмата, за да може да залесим територии. Не на последно място имаме средства по така нареченото „Компенсационно залесяване“, които са при отчуждаване на горски територии и голяма част от тях също ще бъдат използвани за залесяване на тези територии. В общи линии искаме да направим така, че всяка площ, която се освобождава от дървесина, да бъде подготвена и залесена. Това ще се случи най-малко в рамките на три години, но най-много в рамките на четири. Нашата цел е да направим всичко възможно, за да заличим тази трагедия.

Фокус: За финал – през зимните месеци няма опасност от пожари в горските територии, но за сметка на това често ставаме свидетели на паднали дървета от тежестта на снега, например. В тази връзка как Вие помагате в такива ситуации?

Инж. Василий Маринковски: Във всяко едно териториално поделение – Държавно горско или Държавно ловно стопанство ние имаме поне по двама, а в момента правим курс на обучение за служители, които да имат правоспособност „дървосекачи-мотористи“. Имаме сформирани екипи и при подаване на сигнал от Агенция „Пътна инфраструктура“, КАТ, полиция или общини, имаме готовност незабавно да реагираме и да се включим в действия по освобождаване на пътища. Тоест вече сме в пълна готовност да реагираме и да помагаме на всички органи при почистването на повредена дървесина.

Ливия НИНОВА