Инж. Венцислав Фурлански, РДГ – Смолян: Мисията на лесовъдите е да създаваме и пазим хармонията в природата

Интервю с директора на Регионална дирекция по горите – Смолян, по повод Седмицата на гората.

 

„Фокус“: Инж. Фурлански, какво е състоянието на горите в област Смолян след зимата – какви са пораженията от силния вятър през януари и снеговете?

Инж. Венцислав Фурлански: На 18 януари тази година, в следствие на ураганен вятър имаше нанесени повреди в държавни и недържавни гори на територията на горските стопанства в Смолян, Смилян, Славейно и незначителни повреди в останалите стопанства в областта. Инвентаризацията все още продължава, не мога да се ангажирам към момента с точни цифри. До месец всички повреди, ще бъдат инвентаризирани и ще се задействат процедурите по усвояването на дървесината. Направиха се промени в нормативните документи, за да може процеса по разрешаване на ползването на такъв тип насаждения да бъде съкратено, въведоха се предписания, които не са свързани с процента на повредата и те се дават от РДГ и не минават през РИОСВ и спестяват доста време. Макар че и в стандартната процедура се разглеждат бързо. Промяната се направи, за да сме максимално ефективни и да няма административни пречки. Освен вятъра, имаме и засушаване в предходните години. През 2012, 2013 г. имаше сериозно засушаване, след това 2015 г имаше тежък снеговалеж и пораженията се доразвиха с нападение от корояди в неусвоените площи. Последващите през 2016 и 2017 г увеличения, взеха своя пик от корояди. Пораженията са основно в източните стопанства, където е разпространен дървесния вид бял бор. Нападенията са не само на иглолистни култури, а и върху иглолистни насаждения като надморската височина се качи на 1300-1400 метра и нагоре. Във високата зона, над 1000 метра усвояването на дървесината и шанса да се спре корояда е възможен, докато в по-ниската част щетите ще са доста сериозни.

„Фокус“: Предвиждат ли се залесителни мероприятия – колко декара гори ще бъдат залесени и къде?

Инж. Венцислав Фурлански: По действащи горскостопански планове и програми площите, подлежащи на залесяване в горските територии на РДГ- Смолян са около 240 дка средногодишно.  През 2017 г.  са  залесени 225 дка в държавни горски територии. В ТП ДГС- Борино 13 дка, Михалково 20 дка, Златоград 167 дка, Доспат 25 дка. 71 дка са попълване на култури и 96 дка  подпомагане на естественото възобновяване. През настоящата 2018 г. е предвидено да се залесят 155 дка и 47 дка попълване  на култури. През 2017 г. не са извършени залесявания в горски територии на общини, частни физически и юридически лица, както и не са предвидени такива през настоящата 2018 г. По-голямата част от територията на дирекцията имам много добро естествено възобновяване и там, където има такова, лесовъдски не е правилно да се извършва изкуствено залесяване. Където имаме естествено възобновяване сме длъжни да направим всичко необходимо, за да го подпомогнем и да разчитаме на естествения вид, защото той във времето се е адаптирал и е най-устойчив.

„Фокус“: Предвиждате ли залесяване на площите, засегнати от ураганния вятър?

Инж. Венцислав Фурлански: Първо трябва да се усвои тази дървесина в максимално кратки срокове, за да може да не допуснем развитие на каламитети. Предимно насажденията тук са от смърч и вредителят е типограф и той е много по-агресивен от върховия и шестозъбия корояд. Тук имаме опасения , че ако тази дървесина се забави в своето усвояване, процесите ще станат като тези, които бяха в културите. Работи се много интензивно. Има интерес към тази дървесина, много фирми работят в момента, включително и такива извън Смолянска област. Дървесината е атрактивна – тя е предимно едра и средна от ценен дървесен вид и това мисля, че ще е основната причина тя да бъде усвоена. Колегите от Горско стопанство – Смолян работят много интензивно, в много кратки срокове успяха да инвентаризират почти всичко, което беше в държавни гори. Колегите на частна лесовъдска практика направихме няколко срещи с тях и работят много в държавни и в недържавни гори, освобождават площи и навлизат навътре в масивите. Тук имаме насаждения, които  са двуетажни и има налично естествено възобновяване. Плодоношението е много добре и съм убеден, че на 90 % от площта ще имаме естествено възобновяване в Смолян и Смилян. Всички повреди са на над 1000 – 1100 метра и на тази надморска височина имаме добро естествено възобновяване. Стигне ли се до залесяване, законодателят е предвидил в тригодишен период от освобождаване на площите да се започнат действия по залесяване. Така че имаме време и трябва първо да се освободят площите.

„Фокус“: Споменахте за засегнатите площи от корояд. Продължава ли борбата с корояда, как се извършва тя и къде са най-сериозно пострадалите насаждения?

Инж. Венцислав Фурлански: Основна задача в горските територии на РДГ- Смолян през 2018 г. е усвояване на повредената дървесина в насаждения, засегнати от ветролом и ветровал вследствие ураганния вятър през месец януари 2018 г. Своевременното провеждане на принудителни сечи и изнасянето на свежата пречупена и повалена дървесина в засегнатите от ветровала насаждения е важно горскостопанско мероприятие за ограничаване на разпространението и масово развитие на насекомните вредители (корояди) в иглолистните гори в териториалния обхват на РДГ- Смолян. Собствените, в лицето на Южноцентрално държавно предприятие, общините, горските кооперации, частни и юридически лица, трябва да направят необходимото за усвояване на тези насаждения и приоритетно там да работят. Направили сме предписания до всички собственици. Те да работят и да се полагат усилия в насажденията, където вредителят е наличен, а не да се върви след събитията. Новозасегнатите площи от корояд трябва да бъдат освободени, останалите гори, където короядът е минал корите на дървета са опадали те са предпоставка за развитие на горски пожари. Основната борба е изнасяне на тази дървесина от насажденията. Доказано е, че летежа на короядите варира от 3 до 5-6 км. Тя трябва де се изнесе и преработи. Другият начин на борба е чрез залагане на оловни дървета. Това също се прави, но то е много трудоемко и там основната грешка, която може да се допусна е ненавременно обелване на дървесината и така вместо да се унищожи вредителя, може да се намножи. Всичката дървесина, която е с диаметър над 3 см трябва да бъде изнесена от сечищата, защото тя представлява хранителна среда за вредителя. Много е като мащаб това нападение. От 2015 г апелирахме да се насочат всички усилия към тези насаждения пострадали от снеговал и снеголомл. Тогава нямахме такова развитие на корояди. Бумът започна, когато им беше осигурена среда. Хубавото е, че има паразити по короядите и те осъществяват естествена биологична борба. Основните проблеми при усвояването на повредената дървесина са, че част от повредената дървесина е в недостъпни басейни, за които е необходимо изграждане на пътища на стръмни и скалисти терени, което не може да се осъществи за кратко време. Проблем е и липсата на квалифицирана работна ръка и съвременна производителна техника за дърводобив.

„Фокус“: Колко проверки са извършени от служителите на РДГ – Смолян през 2017 г. и какви са най-сериозните нарушения?

Инж. Венцислав Фурлански: През 2017 г. общият брой на извършените проверки е 16 254 бр., както следва: 5449 бр. превозни средства; 1650 бр. проверки в обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина – складове, гатери, обекти по чл. 206; 6143 бр. сечища; 3692 бр. ловци; 84 бр. риболовци и 970 бр. на други физически лица. Основната задача на РДГ е проверка на сечищата – да се запазят всички жизнени дървета в пострадалите насаждения, да бъде завишен контрола и да има превенция за недопускане на нарушения, за да има едни устойчиви гори. Най-важно е какво е състоянието на гората. От 2011 г. приоритетът на проверките са сечищата. Около 80 % от времето на служителите на дирекцията са насочени към проверки в сечищата. През 2017 г. са съставени са общо 74 броя актове за установяване на административни нарушения, като по Закона за горите са – 68 бр. и по Закона за лова и опазване на дивеча – 6 бр. Констатираните нарушения с констативен протокол, без съставени актове са 33 бр. за нарушения с неизвестен нарушител и 11 бр. за нарушения с известен нарушител. Когато нарушенията попадат в Наказателния кодекс при констатацията се уведомяват органите на МВР и бъде върнато за административно наказание сме компетентни ние. Разпределението на съставените актове за незаконна сеч по собственост на горските територии е както следва: 31 бр. в държавни горски територии и 12 бр. в горски територии, собственост на физически и юридически лица. През 2017 г. са извършени 106 бр. проверки с РД „ПБЗН”, относно изпълнението на заложените противопожарни мероприятия в годишните оперативни планове на ТП ДГС/ДЛС, Общини собственици на горски територии, горски сдружения и юридически и физически лица собственици на горски територии. През 2017 г. съвместно с органите на МВР се извършиха 4 бр. проверки по ЗЛОД, съгласно утвърдени оперативни планове. През цялата 2017 г. се извършиха регулярни проверки с органите на ИАРА на реките и водоемите на територията на областта. През 2017 г. на територията на РДГ-Смолян се изградиха съвместно с органите на МВР и Гранична полиция множество временни контролни горски пунктове.

„Фокус“: Има ли констатирани нарушения по време на ловния сезон – бракониерски прояви и какви?

Инж. Венцислав Фурлански: През ловния сезон на местен дребен дивеч и групов лов на дива свиня 2017-2018 г. са извършени 28 бр.проверки при провеждане на ловните излети, които се организират събота и неделя и официалните празници. Проверени са общо 3692 бр. ловци, като някои ловци са проверявани по няколко пъти. Проверките са извършени от служители на Регионална дирекция по горите гр.Смолян, от служители на териториалните поделения на Южноцентрално държавно предприятие гр. Смолян, със съдействието на служители на Областна дирекция на МВР гр. Смолян и Районите полицейски управления. При проверките се следи, както за законността при провеждането на ловните излети, така и за спазването на мерките за безопасност – провеждането на инструктаж преди ловния излет, използването на шапка или облекло с ярък цвят, забраната за ползването на едри сачми при групов лов на дива свиня и забраната за употреба на алкохол по време на лов. Съставени са 6 бр. актове на ловци за установяване на административни нарушения по Закон за лова и опазване на дивеча. Един е за ловуване без редовно заверен ловен билет, а останалите 5 са за преследване на ранена дива свиня и пренасяне на същата, извън определеното по разрешителното за лов ловище.

„Фокус“: Има ли установени извършители на незаконна сеч, в кои райони и какви са санкциите за това нарушение?

Инж. Венцислав Фурлански: За периода от началото на 2017г. до края на същата, са съставени 14 броя АУАН за незаконни сечи. Също така са съставяни АУАН при констатиране на незаконни сечи на лицата упражняващи лесовъдска практика, както и лицата назначени по опазване на горските територии на горите кооперативна собственост за неосъществен контрол/неопазване на горските територии от незаконни сечи. Районите в които са констатирани са: Златоград – 6 бр., Смилян – 3 бр., Смолян – 1 бр., с.Ягодина – 1 бр. и  Триград-3 бр. Санкциите по Закона за горите за незаконна сеч са по чл. 266. (1), където наказанието е глоба от 50 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти. Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 100 до 5000 лв. Възможно е да се стигне и до наказателна отговорност на нарушителите съгласно Наказателния кодекс. По чл. 235, който без редовно писмено позволително или с редовно позволително, но извън указаните в него места, срокове, количество и дървета сече, събира, добива, взема или извозва от горския фонд каквито и да било дървета или част от тях, включително отсечени или паднали, се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба от хиляда до двадесет хиляди лева.

„Фокус“: Какви са основните акценти на дейността на РДГ – Смолян през настоящата 2018 г.?

Инж. Венцислав Фурлански: Най-важната задача, която предстои в бъдеще е възстановяването на освободените площи след проведените санитарни и принудителни сечи с интензивност 100%. Инвентаризацията на освободените площи продължава, поради което не можем да се ангажираме с точни данни, но наблюденията от ежедневните проверки, които извършваме в област Смолян сочат, че приблизително 80% от засегнатите площи вече са възобновени по естествен начин, а най-хубавото е, че възобновяването е смесено от различни иглолистни и широколистни видове характерни за района. Продължава постоянното наблюдение и обследване на горите, съответно сигнализиране, за да може да се предприемат незабавно необходимите действия при констатиране на нови площи, нападнати от болести и вредители или пък повредена от други фактори дървесина и предотвратяване на разширяването на площта на увредените гори. Настроени сме позитивно и оптимистично, че с минимална лесовъдска намеса, природата ще възстанови засегнатите от повреди площи.

„Фокус“: На финал, какво ще пожелаете на своите колеги и на жителите на област Смолян в Седмицата на гората?

Инж. Венцислав Фурлански: Тази година седмицата на гората минава под мотото „Децата и гората на България за бъдещето на зелена Европа“. Акцентираме за една приемственост, последователност и продължаване на добрите традиции и практики, които са направени от поколенията преди нас. Постигнатите резултати от тях са голяма отговорност и дълг на всички лесовъди, за да може да останем верни и да продължим мисията, която е поета от лесовъдите преди нас – да създаваме и пазим хармонията в природата. Седмицата на гората е празник не само на всички лесовъди, но и на всички хора, които обичат, милеят, опазват българската гора. Пожеланието ми към лесовъдската колегия и всички граждани е да гледаме на родопската гора като един ресурс, на базата на който съжителстваме и живеем в хармония. Този ресурс трябва да го опазим и да го предадем на поколенията след нас поне в състоянието, в което е в момента.

Нели ГЕРГЬОВСКА