Инж. Веселин Нинов, директор на СИДП: Индивидуалният лов е възможност, която трябва да бъде използвана сега за намаляване на запасите от дива свиня за максимално кратки срокове

Инж. Веселин Нинов, директор на Североизточното държавно предприятие, пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус: Г-н Нинов на какъв етап е въвеждането на превантивни мерки за недопускане на заболяването афиканска чума по свинете у нас?

Инж. Веселин Нинов: Една от превантивните мерки, която сме предприели е провеждането на мащабна разяснителна кампания сред ловците и ползвателите на дивеча, за да може в максимално кратки срокове да се извърши регулиране на запасите от  дива свиня, доколкото е възможно. Колкото по- бързо намалим запаса на дивата свиня като цяло на територията на страната, толкова по-малка е вероятността от нахлуване и разпространението по скоро  на заболяването.  Колкото по-ниска е числеността на дивата свиня, толкова по-бавно ще се разпространява заболяването, оттам по-лесно ще се ограничава в отделните огнища на възникване. Респективно, по-високият запас на дивите свине и тяхната численост означава по-бързо разпространение на заболяването, като то и по- трудно ще се контролира. От година и половина говорим интензивно за това заболяване, че е реално опасно, още когато го открихме на северната граница, в Румъния. Още преди година и половина трябваше да има законодателни мерки по отношение на ловуването на дивите свине, да се вземат задължителни мерки за техния отстрел. Затова правим тези срещи с ловните дружини и с председателите, за да обясняваме на хората колко е важно възможно най- бързо, с всички в момента разрешени мерки от закона, а те не са малко и сега възможностите за отстрел на диви свине  в районите, които те стопанисват, с цел да  намалим запасите максимално бързо.

Фокус: Има ли процент или брой  с колко надолу трябва да се редуцира тази популация?

Инж. Веселин Нинов: Използват се цифри от порядъка на това, че отстрелът трябва да засегне  2/3 от популацията най- малко. Истината е една-  колкото повече се отстрелят,  колкото по-малко останат, толкова по- добре. В редица европейски държави, в които все още няма чума отдавна се взеха крути мерки в това отношение- тотален отстрел с всички възможни средства на ловуване за ограничаване на популацията.  У нас закъсняваме.

Фокус: Какви са разрешените от закона възможности за отстрел на диви прасета на този етап?

Инж. Веселин Нинов: Законът позволява индивидуален и групов лов. Груповият лов е разрешен след 1 октомври до края на годината. Внесено е предложение да бъде открит доста по- рано. Но законът разрешава  целогодишно всеки ден да се ловува индивидуално в ловно стопанските райони. Това е голямата възможност, която съществува. Българските традиции в лова, особено що се отнася до ловните дружинки, са в известно противоречие с този начин на лов. Нашите ловци са свикнали да ловуват групово, с кучета. В тази част от годината, в летния сезон когато има царевица, слънчогледи, неприбрани реколти, в гората всичко е зелено и гъсто, груповият лов е много опасен и неефективен. Той е ефективен и безопасен от гледна точка на недопускане на инциденти, най- вече когато настъпи есенният и особено зимният сезон. Когато са прибрани реколтите, дивите свине са в гористите райони, тогава и видимостта е по- голяма, се отстрелват значителен брой прасета. За съжаление, почти всички наши ловни дружини не са снабдени с чакала и подхранвания на прасетата, както е в цяла Европа, където прасетата ходят всеки ден и отстрелът може да бъде много ефективен. Въпреки това има възможност ако се ловува индивидуално да бъдат отстреляни не малък брой прасета във всички ловни райни, успоредно след това с провеждането на групов лов на диви свине. В някои дружинки в годините назад такъв индивидуален лов съществува. Всичко зависи от местните хора, от членовете на дружинката, от председателя, от ръководството на Сдружението. Всичко зависи от тях- дали ще ловуват индивидуално или не. Законът дава право на това, въпрос на вътрешна организация е, те сами решават в рамките на района по какъв ред ще ловуват в рамките на закона. В много от дружинките има ловци, които притежават удостоверения за подборен лов на дива свиня, имат право да ловуват индивидуално дива свиня, но другите им колеги ги спират: не няма да излизате, защото ние не можем да ходим, или защото отивайки за дива свиня няма гаранция, че няма да убивате сърни, елени и т.н. Това не е правилният подход. При индивидуалния лов задължително се ловува с разрешително, което се издава от Сдружението. Задължително горският на района  присъства или най- малкото знае във всеки един момент къде е този ловец, председателят на дружинката също знае, всички знаят. Той много рискува ако започне да бракониерства и да убива друг неразрешен в разрешителното дивеч. Много рискува, няма мотиви да го прави, когато е излязъл законно, в същото време има дивеч. Това трябва да се разбере от противниците на индивидуалния лов. В цяла Европа основният метод на лов е индивидуалният, но нашите български традиции са донякъде в противоречие с това. В европейските държави навсякъде е разрешено използването на термални и нощни прицели. У нас това е забранено от закона. Шумозаглушителите, устройства, които намаляват звука при изстрел, също са забранени у нас, докато в европейските държави те са разрешени.

Фокус: И все пак, няма ли да се възползват бракониерите активно в рамките на тази кампания?

Инж. Веселин Нинов: Винаги съществува такава опасност. Със или  без кампании, бракониерството в някаква степен го има. Според мен, когато ти допускаш ловец да ловува законно в своя райfн, когато този човек е там и всички останали знаят, той много ще се замисли дали да бракониерства или ще върши това, за което е получил разрешително. Освен това, самото присъствие на такива хора ще елеминира присъствието  на незаконни. В голяма степен бракониерите ходят без никаква бележка, без разрешително и убиват първото животно, което излезе. Той не прави сметка дали ще убие сърна, елен, прасе, застрелва първото животно, което се появи пред него. Когато обаче излизаш на определен вид лов и всички знаят, ще се замислиш много сериозно дали да убиваш друг вид дивеч.

Фокус: Какви още стои във фокуса на на разяснителната кампания?

Инж. Веселин Нинов: В срещите, които провеждаме задължително осигуряваме и присъствие на ветеринарен лекар. Освен апела за по- голям отстрел на диви свине, обяснява се начинът на вземане на проби от диви свине за чума, обясняват се и други важни детайли, свързани с откриване и превенция на заболяването. Например, много е важно да се знае, че при намиране на труп на диво прасе, прясно умряло или в степен на разлагане, задължително се вземат проби за изследване и от трупа.

Фокус: Къде се намира най- близкото до нас огнище на африканска чума по дивите свине?

Инж. Веселин Нинов: Преди три седмици беше в района на Тулча, Румъния, което е на 150-160 км. от нашата граница. Днес вече имаме официална информация, че е открито огнище  и в района на Констанца, което е на около 60 км. В Тулча огнището беше разрастнато в огромна степен в целия регион за тези няколко седмици. Установяваха се постоянно случаи в широк периметър, не един или два изолирани случаи. Изключително опасно. Както се казва- на врата ни е заболяването. Във всеки един момент оттук натакък би могло да проникне на територията на страната. Една от мерките, по която работим по разпореждане на Министерството на земеделието, храните и горите е прочистване на трасето на граничната зона и прокарване на електропастир по цялата сухопътна граница с Румъния. И вчера, и днес наши колеги са по трасето, извършват обход,  уточняваме в детайли мероприятията и в понеделник стартираме реално на терен дейностите по изграждане на електропастира. За съжаление, вероятността точно диви свине да внесат заболяването, преминавайки границата разбира се съществува,  но не е най- голямата, в сравнение с това заболяването да бъде внесено от хора с животински продукти, или дори от птици, които механически имат контакт с болни животни, а след това прелитат. Заболяването би могло да се пренесе по най- различен начин. Взети са мерки и на границата, за недопускане на заразени продукти, граничният контрол в това отношение е засилен. Статистиката е такава,  че ако огнище на заболяването възниква и е констатирано на едно място, не означава, че върви поетапно и ще засегне съседни площи. Има много случаи, в които болестта се пренася на стотици километри, дори на 1000 км. от мястото,  където е установено огнище, което ще рече, че заболяването не е пренесено постепенно от дивите животни или дивите свине, а най- вероятно от хора с някакви заразени продукти.

Ивелина Иванова