Инж. Георги Ботев: В ДЛС- Тервел три поредни години работим в посока на възстановяване на лесозащитни пояси

Снимка:Радио "Фокус"- Шумен

Инж. Георги Ботев, директор на ДЛС- Тервел, пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус: В много домове в празничните дни има украсени живи елхички. Инж. Ботев, как можем да продължим живота на тези дръвчета в градска среда?

Инж. Георги Ботев: Все повече хора предпочитат да купят за коледните и новогодишни празници живо дръвче, но малцина знаят как трябва да се грижат за него, за да оцелее до пролетта и да бъде залесено и се надявам наистина да бъдем полезни.  Необходимо е да се внесе елхичката у дома едва в навечерието на Коледа. Ако времето е топло, както е през последните седмици, дръвчето може да се държи в двора преди празниците, а ако е студено е по-добре да бъде оставено в неотоплявана стая, коридор в жилището или избено помещение. Пръстта в саксията или контейнера, в който е поставена елхата, трябва да бъде влажна. Дръвчето трябва да се полива периодично, като по време на престоя му в топла стая по време на празниците, това да се случва по-често. Елхичката трябва да е поставена  възможно най-далеко от радиатори, климатици и други отоплителни уреди. Не бива дръвчето да се окичва с множество лампички, защото те допълнително ще изсушат иглиците. Поставянето на тежки украшения би могло да доведе до прекършване на малките клончета. Веднага след празниците трябва дръвчето да се изнесе на хладно. Контейнерите фиданки могат да престоят в отоплено помещение две до три седмици, но не повече. Дръвчето отново се изнася в студено помещение, като не е препоръчително да се оставя на открито, особено при студена зима, когато температурите за дълго време остават под нулата. Тогава има опасност корените на елхата да измръзнат. През март-април фиданката трябва да се засади, като се премества много внимателно от контейнера в почвата, за да се опазят корена и кореновите власинки. И накрая една много добра инициатива на община Русе – създаване на „Коледна гора“. Не всички имат терен, на който да засадят дръвчето си и идеята това да стане на общинска земя е много добра, защото всяка година ще бъдат добавяни нови контейнерни фиданки. По този начин, в близост до градовете ще се създаде зелен пояс, който ще помогне за пречистване на въздуха край най-натоварените и замърсени населени места.

Фокус: А вие какво отчитате в края на годината по отношение на залесителната дейност?

Инж. Георги Ботев: 900 декара с нови гори са залесени през изминалата година на територията на Североизточното държавно предприятие. Последното залесяване беше преди броени дни на територията на ДЛС-Тервел, където на площ от 68 декара се появи нова гора с 25 160 акациеви и 6 000 фиданки от вида гледичия. Видовете са медоносни, а изборът им е в подкрепата на сектор „Пчеларство“, който е с ключово значение не само за България, но и за Европа и в подкрепа на Националната пчеларска програма, която в бъдещите три години е с добавени мерки в полза на стопаните, с цел създаване на устойчива среда за пчелните семейства. Горите като прародина на медоносната пчела създават най – благоприятната екологична среда за съществуването и развитието на пчелните семейства. Те са основна фуражна база от медоносна растителност, чието увеличаване е от първостепенно значение за подпомагането и устойчивото развитие на отрасъла „Пчеларство“. Това е заложено и по Програмата за развитие на селските райони, където ще бъде отворен прием за залесяване с медоносни култури през 2020 година. През 2020/2021 година в 18 стопанства на предприятието ще бъдат залесени над 1500 декара нови гори. Сред тях ще има и фиданки от видовете липа, гледичия и акация, които са основните медоносните дръвчета в Североизтока. В разсадниците ще бъдат заложени допълнително липички, като всеки един разсадник ще осигури нужните бройки за точно определени териториални поделения. С всяка изминала година площите, които се залесяват в СИДП се увеличават, като експертите на предприятието подготвиха и проект за над 1 милион лева, чрез който ще бъдат възстановени нападнатите от корояди гори в тази част на страната.

Фокус: А какви усилия полагате в посока на възстановяване на лесозащитните пояси?

Инж. Георги Ботев: През последните години започва постепенно възстановяване на тези пояси в Североизточна България. Подновяват се цели участъци, за да може тези уникални за страната ни съоръжения да бъдат съхранени и в бъдеще. В ДЛС Тервел например, вече три поредни години се работи в тази насока. През 2017 година са възстановени 39 дка, през 2018 година – 53 дка и през 2019 година – 17 дка, като преди дни са залесени 16 200 фиданки от вида цер, за да бъдат възстановени част от поясите на територията на стопанството. Идеята за създаването на поясите възниква през 1950-51 година. Екип от учени прави редица изследвания и решава, че единственото спасение от суховеите, които отнасят плодородната земя на Добруджа са пояси от дървета и храсти, които да спрат ерозията. Същинското залесяване започва през 1952 година и приключва за 8 години. С труда на хората от района са залесени 6 500 хектара или 4 000 километра лесозащитни съоръжения. Тези единствени по рода си в Европа горски ивици са от ключово значение в борбата с ветровата ерозия и за подобряване на микроклимата. Те повишават добивите на земеделците до 30%,  подобряват и  разнообразяват ландшафта на района,  увеличаване  дивеча и го защитават по-добре, смята директорът на ДЛС-Тервел инж.  Георги Ботев. Той сподели, че за Североизточна България е типично нахлуването на студени и сухи континентални въздушни маси от североизток, които през зимата водят до силно застудяване и слаби снеговалежи, а през пролетта и края на лятото до силни и сухи ветрове от югоизток (суховеи). Тяхното действие причинява изсушаване на повърхностния почвен слой и значителна ветрова ерозия. Поясите задържат не само почвата, но и влагата в района. Те спират и навяванията през зимата, като снега остава сравнително равномерно разпределен в земеделските земи. Поясите водят до цялостно подобряване на микроклимата в Североизтока, категоричен е инж. Ботев. Според него възстановяването им трябва да се извършва основно с цер, защото този дървесен вид е ветроустойчив с дълбока и мощна коренова система, сухоустойчив и студо – и снегоустойчив, издържащ на екстремни минусови температури и честите заледявания.  От стопанството допълват поясите и с медоносни видове, за да подпомогнат пчеларството в района, като част от мерките предложени от министъра на МЗХГ Десислава Танева за подпомагане на отрасъла.

Ивелина ИВАНОВА