Инж. Иво Иванов, специалист по мълниезащита от Варна: Функцията на мълниезащитните инсталации е при директно попадение на мълния да улови нейния ток и по безопасен начин да го отведе в земята

Снимка: Информационна агенция "Фокус"

Инж. Иво Иванов, специалист по мълниезащита от Варна, в интервю за Радио „Фокус“ – Варна.

Фокус: Инж. Иванов, какви са изискванията за поставяне на гръмоотводи на сградите в населените места?

Инж. Иво Иванов: По принцип наредбата, която регламентира проектирането, изграждането и поддържането на тези инсталации е Наредба номер 4 – мълниезащита на сгради, външни съоръжения и открити пространства, на база на тази наредба се проектират, изграждат и поддържат тези съоръжения.

Фокус: Задължително е сградите да имат мълниезащитна инсталация?

Инж. Иво Иванов: Да, всяка една сграда, за да бъде въведена в експлоатация и да получи Акт 16 трябва да има такава изградена инсталация, което да отговаря на тази наредба.

Фокус: Как да разберем дали сградата ни има гръмоотвод и можем ли да бъдем санкционирани ако тя няма?

Инж. Иво Иванов: Най-правилния начин, за да разберете дали имате гръмоотвод е да се обърнете към специализирана фирма, защото тези фирми са в детайли запознати с Наредба номер 4, а и не само Наредба номер 4, а и европейски наредби, които регламентират тези системи. За да направят една проверка на покрива, на самата инсталация и да ви кажат реално сте защитени. А относно санкцията все пак след като се изгради тази инсталация и се въведе сградата в експлоатация, самата поддръжка се възлага на самите собственици или ползватели на сградата. В случай една частна къщичка или един дом не виждам по какъв начин може да бъде санкционирана, но примерно една сградата, която е с обществено предназначение или производствена сграда, където работят хора, все пак санкцията ако недай си Боже стане нещо, трябва да бъде на самия директор, управител, самото материалноотговорно лице, което отговаря за дадената сграда. Примерно в една градина, училище, болница е редно тази сграда да бъде защитена и в случая според мен носи отговорност директора. Все пак ако стане нещо с тези деца, някой трябва да си носи отговорността. Още повече, че тази инсталация, нейната функция е не само да се направи, ами тя трябва да се поддържа и да се стопанисва правилно, като всяко едно съоръжение тя си изисква своята поддръжка. Тя трябва да се проверява извънредно и периодично. Примерно тя трябва да се проверява на 1-2 или 3 години, а пък всяка извънредна проверка трябва да се осъществи след всяко попадение на мълния и ако стане някоя голяма буря, и някои части то самата инсталация да бъде компрометирана,  защото ако падне една мълния върху такава инсталация се генерират големи токови напрежения, които могат да доведат до разкъсване на някои от компонентите на системата и тя трябва да бъде проверена за да може при второ попадение на мълния да си изпълни своята отговорност.

Фокус: Проблем ли е във Варна липсата на гръмоотводи по жилищните сгради, особено може би по-старите такива?

Инж. Иво Иванов: Като цяло не само във Варна, това е проблем в цялата страна. Според мен сградите, които отговарят на Наредба номер 4 са под 20%. Тука говорим за по-новите сгради. Вече п-старите сгради нямат мълниезащитна инсталация. Ако имат мълниезащитна инсталация тя поради ремонт на покрива е прекъсната, премахната, или въобще няма. Мога да ви дам пример с един панелен блок. Тези блокове масово им се извършва ремонт на покривите и тези инсталации се премахват и след това не се възстановяват. А пък примерно един панелен блок, той е изцяло направен от стомано-бетон, който е силен проводник и при евентуален удар на мълния, ако няма такава инсталация, самия ток на мълнията може да проникне през самите арматури, панели и дори да порази човек вътре в самото жилище, което е много тревожно и трябва да се вземат незабавни мерки, защото България е държава с тенденция към увеличаване на тази дейности и занапред ще има все повече гръмотевични бури.

Фокус: Какво може да се случи ако сградата ни няма гръмоотвод? Какви са опасностите?

Инж. Иво Иванов: Функцията на тази инсталация е при директно попадение на мълния да улови тока на мълнията и по безопасен начин да го отведе в земя, като по този начин да осигури безопасността на сградите от пожари, разрушения и др. вредни въздействия, в не малко случаи и най-лошото, като загуба на човешки живот. Ако няма такава инсталация самата сграда може да бъде запалена, разрушена, може да убие и човек.

Фокус: Скъпо ли е монтирането на защитна инсталация от гръмотевици и мълнии?

Инж. Иво Иванов: Всяка една инсталация се проектира и се изгражда съгласно спецификата на обекта – типа на сградата, широчина, височина, тип на покрив, региона в който се намира, самата интензивност в този регион.  За това цената на всяка една сграда си е конкретно за нея, но мога да ви дам пример, че една такава инсталация излиза под 1% от себестойността на цялата сграда. Един хубав лаптоп или телевизор излиза по-скъпо от една такава инсталация от най-висок клас.

Фокус: Възможно ли е да възникнат допълнителни опасности или проблеми ако инсталацията напр., ако тя не е от добро качество? Предлагат ли се такива системи на по-ниска цена, но и с по-лошо качество в България?

Инж. Иво Иванов: Не само на по-ниска цена, а много хора предлагат тази услуга защото в България няма закон, който да регламентира кои хора могат да го правят. И в България това нещо могат да го прави всяка една фирма, а тези хора за жалост не са запознати. Пък една инсталация, ако не е изпълнена правилно, както казах –радиус на действия, специфика на обекта, води до големи рискове. И може да си мислите, че имате такава инсталация, но реално да нямате и да бъде поразена самата сграда. Още повече, че ако тя е компрометирана, няма да си свърши своята работа и може да се стигне до нещо лошо.

Фокус: Какво е подходящо да направим, ако някой около нас е ударен от мълния?

Инж. Иво Иванов: Значи удара на мълния може да се предвиди чрез усещането на статично електричество, наелектризиране на дрехи, настръхване на кожа, изправяне на косите по тялото, но въпреки това времето за реакция е твърде кратко. Когато човек бива ударен от мълния е твърде вероятно сърдечната му дейност или дишането му да спре. При това положение трябва веднага да се направи изкуствено дишане – при всяко вдишване да се прави сърдечен масаж и трябва веднага да се извика медицинска помощ или пострадалия да се откара по най-бързия начин в най-близката болница, за да могат да се вземат адекватни мерки и да се спаси живота му.

Фокус: А за сгради?

Инж. Иво Иванов: Ако мълния попадне върху сграда, която няма такава инсталация най-малкото, което ще стане да се запали покрива, ще възникне пожар и някакъв вид разрушение. Така, че не виждам какво може да се направи. Трябва незабавно да се направи такава инсталация, ако има такава инсталация незабавно да се провери след попадение на мълния. По време на гръмотевична буря потенциала, който се образува между облак и земя, може да достигне до 100 млн. волта. Тока, който се генерира е в порядъка от 30 хил. до 200 хил. килоампера. Температурата на канала около мълнията може да достигне до 30 хил.  градус по Целзий с налягане до 100 бара. Сами разбирате за каква сила въпрос.

Фокус: Значи, заключението е, че отговорността за обезопасяване на дадена сграда пада върху собствениците/ползвателите?

Инж. Иво Иванов: Точно така, самата отговорност е на самите  собственици или ползватели на сградата. Ако няма такава инсталация е разумно да си я направят, защото както казах самата дейност е се увеличава и занапред все повече гръмотевични бури ще има. След като си я направят просто да проверяват тази система, защото тя има живот. Една система изпълнена с качествени компоненти има живот над 30 години, но както всяко едно съоръжение те си изискват своята поддръжка и просто те трябва да бъдат по-разумни и да вземат адекватни мерки. Като цяло не е толкова скъпо, не е нищо фрапантно. Ние българите по принцип даваме пари за какви ли не неща, а за неща които ни предпазват, не вземаме никакви мерки. Иначе когато стане белята тогава взимаме мерки, но то вече е късно.

Фокус: Искате ли да допълните нещо?

Инж. Иво Иванов: Новите сгради трябва да имат инсталации, но проблема е, че никой не го проверява. Минава една лаборатория, замерва съпротивлението на коловете, а вече нагоре как е направена на покрив, по колко начина е заведена към земя, как е заземена, никой не се интересува. Затова според мен трябва да се направи един паспорт на тази сграда. В него да се опише типа на инсталацията, радиус на действие, как е направена, кой я е направил, как се поддържа, как се експлоатира и др. неща. Това нещо, като започне да се спазва всичко ще се нормализира. Вече друг е въпроса, че заради стандарта в България някои хора наистина не могат да си го позволят. Особено ако говорим за селата. Там 5% от самите сгради имат мълниезащита. Всички други сгради нямат.

Бояна АТАНАСОВА