Инж. Клавдия Ганчева, ГЕРБ: Ние, от ГЕРБ, не можем да бъдем заложници и да се съобразяваме с политики, които не съответстват на визията ни за цялостен модел за развитие на държавата

През изминалата седмица ГЕРБ заяви, че няма да участва в съставянето и формирането на кабинет в 43-я парламент. Решението на партията е да не подкрепя никого в съставянето на кабинет в рамките на това Народно събрание. БСП също реши да не подкрепи кабинет на ПФ. Има ли вариант да се избегнат предсрочни парламентарни избори и ще доведат ли те до трусове в политиката? На тези въпроси в интервю за Радио „Фокус“ – Велико Търново отговори народният представител от ПП ГЕРБ Клавдия Ганчева.

 Фокус: Г-жо Ганчева, ГЕРБ заяви, че няма да участва в съставянето и формирането на кабинет в 43-тия Парламент. Решението на партията е да не подкрепя никога в съставянето на правителство в рамките на това Народно съставяне. Има ли, според Вас, вариант да се избегнат предсрочни парламентарни избори и ще доведат ли те до трусове в политиката?

Инж. Клавдия Ганчева: ГЕРБ няма да подкрепи кабинет, който е предложен от Патриотичния фронт, дори формацията да получи от президента мандат за формирането на такъв в 43 Народно събрание. Ние, ГЕРБ, не можем да бъдем заложници и да се съобразяваме с политики, които не съответстват на визията ни за цялостен модел за развитие на държавата. Давам за пример искането на Патриотичния фронт за ръст на минималните пенсии. Това предложение би развалило цялата пенсионна система. Ние сме доказали, че отстояваме тези политики и няма да допуснем подмяна на това. Няма да допуснем едно мнозинство, което сега се преформатира, да изнудва ГЕРБ и да промяна хода на икономическите политики в цялата държава. В заключение – няма вариант да се избегнат предсрочни парламентарни избори. Дори и Патриотичният фронт да се опита да състави правителство, чисто математически няма кой да ги подкрепи, след изявленията на ГЕРБ, БСП и ДПС за неподкрепа на правителство в рамките на този парламент.

Фокус: Вие споменахте Патриотичния фронт, но защо не може да има кабинет между ГЕРБ и БСП?

Инж. Клавдия Ганчева: Не е възможно да бъде съставен кабинет между ГЕРБ и БСП в рамките на това Народно събрание поради големите различия между тези партии във възгледите за развитието на България, разликите между приоритетните секторни политики, както и разликите в икономическите механизми за реализирането на тези политики.

Фокус: С оглед на политическата ситуация в страната, по какъв начин може да се излезе от политическата криза и реално има ли такава, според Вас?

Инж. Клавдия Ганчева: След оставката на Правителството най-вероятния сценарий беше президентът Росен Плевнелиев и новоизбраният държавен глава Румен Радев да съставят общо служебно правителство. Те трябваше да се договорят така че съставеното сега служебно правителство да продължи да работи и след 22 януари, когато Радев встъпи в длъжност. Отсъствието на Радев от Консултативния съвет за национална сигурност и отказът му да участва в политическия диалог осуетиха тази възможност. От там нататък вариантите са два. Единият е да бъде съставено служебно правителство след около 2-3 седмици, което да работи до 22 януари, а след това г-н Радев да назначи свое служебно правителство. Вторият вариант е сегашното правителство да продължи да работи в оставка до 22 януари, след което Радев да назначи свое служебно правителство и да насрочи нови парламентарни избори.

Фокус: Кой е по-добрият вариант, според Вас?

Инж. Клавдия Ганчева: По-добрият вариант е вторият, за да няма смяна на две служебни правителства, които да си противоречат в политиките и въобще в своята работа.

Фокус: Какъв е вашият коментар за политическата обстановка в страната през изминалата седмица? Беше приет Бюджет 2017. Очакват ли се стачки в някой сектори заради приемането му и защо той бе определен от редица политолози като много по-добър от Бюджет 2016?

Инж. Клавдия Ганчева: През изминалата седмица бе приет на второ четене бюджетът на Р България за 2017 година. Бюджет 2017 може да се определи като бюджет на спокойствието в икономиката – бюджет, гарантиращ ръст на доходите, на капиталовите разходи и ръст на икономиката, който ще се ускорява през следващите години. В бюджета е заложено увеличение на всички разходи с 3,5 млрд. лева, което е невиждано от 10 години насам. Заложен е фокус върху мерки, свързани с насърчаване на реформите в сектор „Образование“, поддържане на модерни и боеспособни въоръжени сили и развитие на отбранителните способности на страната, подобряване на функционирането на системата на здравеопазването, както и изпълнение на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилища. За сектор „Отбрана и сигурност“ увеличението на средствата е с 825 млн. лева. На образованието са отпуснати допълнително 230 млн. лева. Здравеопазването ще получи 270 млн. лева повече, а за социалните грижи ще се изхарчат около 430 млн. лева. За периода 2017 – 2019 година се очаква реалният растеж на брутния вътрешен продукт да се запази на относително стабилни нива – в границите на 2,5 – 2,7% от брутния вътрешен продукт. Очакванията за нивото на безработица също са с положителни тенденции за намаляване – от 7,3% през 2017 година до 6,5% през 2019 година. Очакванията са за умерено ниски нива на инфлацията, която през периода ще се движи в границите на 1,5 до 1,8%. Запазва се заложената в управленската програма на правителството политика за запазване на ниските нива на данъчно облагане при преките данъци и прехвърляне на данъчната тежест от преките към косвените данъци. В същото време отчитаме тенденция към повишаване на приходите и намаляване на дела на сенчестата икономика в резултат на засилените действия на приходните администрации. През 2017 година доходите от труд ще нараснат с 5,4%. Нарастването на доходите ще изпреварва повишаването на цените. Основните промени в данъчната политика са свързани с увеличаване на акцизите на цигарите, въвеждане на данъчно облекчение за извършени безкасови плащания, ограничаване на размера на плащанията в брой, промени, свързани с данъчното облагане за деца с увреждания и други. Повишава се размерът на осигурителната вноска за фонд пенсии на държавното обществено осигуряване по 1 процентен пункт през 2017 и 2018 година. Не се предвижда поемането на нов външен дълг през 2017 година. За първи път ще се изплатят много повече стари заеми, отколкото ще се вземат нови. Планират се 1,2 млрд. в рамките на гласуваната миналата година тригодишна прогноза и връщането на 2,8 млрд. стари заеми. Максималният размер на държавния дълг към края на 2017 година не може да надвишава 23,9 млрд. лева. Съотношението държавен дълг към прогнозирания брутен вътрешен продукт се очаква да бъде около 25% в края на 2019 година. В НЗОК са предвидени 3 452 000 лева за приходи и трансфери. Законопроектът е съобразен с приоритетите и политиките на националната здравна стратегия, приета от Народното събрание. В нея е посочено, че е необходимо пренасочване на финансовите ресурси на Здравната каса от болничната към извънболничната медицинска помощ с акцент върху финансиране на дейности в първичната помощ. В областта на здравеопазването приоритетни направления и дейности остават спешната медицинска помощ, електронното здравеопазване, майчиното и детско здравеопазване, лечебните заведения за болнична помощ, както и лекарствената политика. За реализиране на приоритетите в областта на образованието ще се изпълняват интегрирани мерки и действия за гарантиране на равен достъп до качествено образование и професионална подготовка и растеж, основан на знанието и науката и развитието на младите хора и привличането на млади учители в системата на средното образование. Националната програма за енергийна ефективност е насочена към обновяване на многофамилни жилищни сгради, като чрез нея се цели чрез изпълнение на мерки за енергийна ефективност да се осигурят по-добри условия за живот за гражданите, топлинен комфорт и по-високо качество на  жизнената среда. Като цяло бюджетът е балансиран и не би трябвало да се очакват някакви протестни действия от хора от различни направления. Трябва да има разбиране, че бюджетът е балансиран и конструиран по най-добрия начин, така че във всички сфери тези 3,5 млрд. лева, които ще бъдат похарчени повече в сравнение с 2016 година, да бъдат що годе равномерно разпределени между отделните сектори.

Надежда КРЪСТЕВА

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *