Инж. Милка Матушева, Държавен архив – Смолян: Съхраняваме документи от периода на Съединението с лични преживявания от тежките ситуации, нищетата и несгодите в дните на войната и еуфорията от всяка завоювана победа

Снимка: Pixabay.com

Интервю на Радио „Фокус“ – Смолян с началника на Държавен архив – Смолян за документите, съхранявани в институцията, свидетелстващи за участието на родопчани в Съединението.

 

Фокус: Инж. Матушева, днес България отбелязва 134 г. от Съединението, припомнете как се стига до този така очакван акт, който е изцяло българско дело?

Инж. Милка Матушева: По силата на Берлинския договор от 1878 г. Южна България, наречена по искане на английската дипломация Източна Румелия, е откъсната от възобновената българска държава и включена отново в пределите на Османската империя, макар и с известна автономия. Българското население от областта не се примирява с несправедливите решения на Берлинския договор и незабавно повежда борба против тях. Връхна точка на борбите за национално обединение е извършеното на 6 септември 1885 г. съединение на Княжество България с Източна Румелия. Това е едно от най-успешните събития в историята на възродена България, което е изцяло българско дело. Това е първата стъпка по пътя към пълното освобождаване на българските земи, останали под чужда власт и първият акт на национално обединение след Освобождението през 1878 г.

Фокус: Знаем, че в този период, голяма част от област Смолян за съжаление остава в пределите на Османската империя, а освобождението за родопчани идва през 1912 г., но какви са документите, които се съхраняват при вас свързани с акта на Съединението и участието на родопчани в него?

Инж. Милка Матушева: Тъй като по силата на Берлинския договор нашият край остава в пределите на Османската империя, документите за Съединението, съхранявани в Държавен архив – Смолян, са малко по обем, но са особено ценни. Изключителен интерес представляват оригиналните документи, съхранени от книжовника Христо Попконстантинов от с. Петково, наречени от самия него „Паметни книжа по съединението на Румелия 1885“. В неговия личен архивен фонд са съхранени прокламации на Александър І Батенберг за обявяване на Съединението и за провъзгласяването му за княз на Северна и Южна България; прокламация за управление на Временно правителство; известия за организирането на митинг в София и за присъствието на тържествен молебен в катедралната църква „Св. Крал“ („Света Неделя“) в София по повод обявеното Съединение; препис на телеграма от княз Александър І Батенберг, изпратена от Русе на 7 септ. 1885 г., до председателя на опълченското дружество в София за организирането на доброволчески отряди от опълченци и възвание от Опълченското дружество в защита на Съединението; речи произнесени от митрополит Климент и Ив. П. Славейков при молебен край Паметника на Цар Освободител в София, по повод влизането на княз Александър І в Пловдив. Във фонда са съхранени и притурки към в. „Независимост“ от септ. 1885 г. съдържаща сведения от Захари Стоянов за обстановката в Източна Румелия непосредствено след Съединението и към в. „Търновска конституция“ от 11 ноем. 1885 г. с отзиви от западноевропейски вестници за Съединението и международната политическа обстановка след него; речи от митинги; позиви, телеграми, известия. Притежаваме и обръщението от княз Александър І Батенберг към народните представители при откриване на IV извънредна сесия на Народното събрание – първа след Съединението (1885 г.) и Сръбско-българската война (1885-1886), в което се казва: “Няма, Господа Представители, думи, с които да мога да изразя своята безпределна благодарност към доблестния български народ, който като един човек стана да защити своето отечество от неприятеля и всичко пожертва за запазване честта, свободата и целостта на земята ни…”.  Във фонда също така се съдържат и работните варианти на брошурата „Митингът в София на 6 септември 1885 г. за провъзгласяване Съединението на Източна Румелия с Княжеството“ (1885), с редакторски корекции от автора и издател Христо Попконстантинов и др.

Фокус: По това време дейност развива и Рупчоския революционен комитет, разкажете малко повече за него?

Инж. Милка Матушева: Други архивни документи, съхранявани в Държавен архив – Смолян от този период дават сведения за дейността на Рупчоския революционен комитет и доброволчески отряд, изградени в Чепеларе. По подобие на създадения през февруари 1885 г. в Пловдив Български таен централен революционен комитет, начело със Захари Стоянов, изиграл изключително важна роля в организирането на Съединението, целите на Рупчоския революционен комитет, наречен Таен рупчоски родолюбив комитет били: да подпомага за освобождението на Македония;  да помага за съединението на Южна със Северна България; да следи и научава какво става зад граница; да следи и проверява какво вършат турците – чиновници в Рупчос и да сплашва и наказва ония турци, които са против съединението. В личния фонд на известния родоповед и книжовник Васил Дечев от Чепеларе са запазени документи, които дават подробни сведения за дейността на този комитет и на самия Дечев, който е един от неговите основоположници. Съхраняваните в Държавен архив – Смолян документи за Рупчоския родолюбив комитет и Рупчоски военен отряд са изключително ценни източници за обогатяване на историческата информация за доброволческите и военните формирования в защита на Съединението, и по безспорен начин доказват стремежа на родопчани за присъединяване към освободена България.

Фокус: При вас се съхраняват и спомени на родопчани, участвали в Съединението. Кои са те?

Инж. Милка Матушева: В Родов фонд Найденови е съхранен личният дневник на генерал Калин Найденов – бележит български офицер и политик, роден в Широка лъка, пряк участник в Съединението и Сръбско-българската война от 1885 г. Документът представлява тефтерче в джобен формат, с кожена подвързия, озаглавен от ген. Найденов „Кратък очерк за живота ми“. Дневникът съдържа данни от завършването му на Военното училище, през участието му в Съединението, до раняването му в Сливнишконо сражение по време на Сръбско-българска война. В архива са съхранени също и спомени на Никола Мерджанов от с. Върбово, на Атанас Калинов от Чепеларе, както и ръкопис от статията от Никола Жалов „Съединението“, съдържащи сведения за този исторически момент.

Фокус: С каква стойност са съхраняваните при вас документи от този период на българската история?

Инж. Милка Матушева: Притежаваните от нас спомените и лични дневници са извънредно интересни, тъй като в тях, за разлика от официалните военни документи, са отразени моментните преживявания на авторите им в тежките ситуации, трудностите, нищетата и несгодите в дните на войната, еуфорията от всяка завоювана победа, и затова предполагам, че биха предизвикали интерес у проучвателите и любителите на историческата наука.

Нели ГЕРГЬОВСКА