Инж. Румяна Цвяткова, природен парк „Странджа“: Хората, които обичат планината, я посещават и преоткриват във всеки един сезон, независимо какво е лятото и какъв е сезонът по Черноморието

Снимка - СИДП - Шумен

Инж. Румяна Цвяткова, директор на природен парк „Странджа“ в интервю за Радио „Фокус“ – Бургас
Фокус: Г-жо Цвяткова, какъв е интересът към природен парк „Странджа“ в разгара на летния сезон и наблюдава ли се спад в посещаемостта?
Инж. Румяна Цвяткова: Аз не мисля, че е спаднал интересът към Природен парк „Странджа“, тъй като хората, които обичат планината, я посещават и преоткриват във всеки един сезон, независимо какво е лятото и какъв е сезонът по Черноморието. За съжаление, не разполагаме с мониторинг, които да следи точно посещаемостта, тъй като паркът е най-големият в България и трудно можем да обхванем туристите на цялата ни територия, но мисля, че спад в броя им няма.
Фокус: А кои са най-предпочитаните маршрути на територията на парка?
Инж. Румяна Цвяткова: На територията на парка имаме около 300 км веломаршрути, екомаршрути и пътеки, към които има различен интерес от страна на туристите в различните сезони. През лятото имаме най-голяма посещаемост на пещерите и изворите на река Младежка, тъй като там е прохладно, това е много атрактивен маршрут. Туроператори от Черноморието водят на еднодневни екскурзии там изключително и само чужденци. По него са изградени мостове над реката, наблюдателни кули и платформи, откъдето се открива обзорна гледка към Странджа планина, както и към живописния пролом над река Младежка. Там, през пролетта и есента, може да се наблюдава прелетът на птиците от миграционния път Виа Понтика. Този маршрут много добре се съчетава с водопада Докузак, който също е много атрактивен и посещаван. Младежите много обичат там да си правят селфита. Това е най-големият водопад в Странджа планина. Също така, този маршрут може да се съчетава и с архитектурния резерват в село Бръшлян, където обикновено туристите посещават църквата „Свети Димитър“, килийното училище от 1872 г. и музеят на традиционното земеделие, където добрите баби показват как излиза хлябът, показват и седянките, които също са много атрактивни за чуждестранните туристи.. Друг много атрактивен маршрут е „Птици“ край река Велека в близост до село Синеморец и пясъчната коса на река Велека. Маршрутът започва с кула за наблюдение на водолюбиви птици по река Велека и завършва на възвишение над моста над реката с фотоси на хищни птици в естествена им големина. Децата обичат този маршрут, тъй като могат да разперят ръце и да видят на коя птица крилата достигат размерите на техните ръчички. Долното течение на реката е също място за миграция на реещи се птици и тук могат да се наблюдават 5 от световно застрашените в света видове пернати. Този маршрут е лек – около 1 час, и може да се съчетае с информационния ни център в град Ахтопол. Там също има много български и чуждестранни посетители. Бях изненадана, че английски турист е пожелал самостоятелно да посети центъра и да види макет на нашата планина, всички параклиси, маршрутите, както и да се запознае с видовете птици и растенията. Имаме много интересни места, които се виждат в посетителския център. Има и служител, който разказва увлекателно за природата на Странджа планина. Друго, представляващо интерес в момента, са два маршрута – тракийският некропол и куполните гробници в местността „Пропада“, както и тракийският култов комплекс в местността Мишкова нива. Целогодишно има интерес към тях. Те са свързани с мистичната Странджа и заради това хората не престават да питат за всичко, свързано с мистериите около Людмила Живкова и всичко, което се е случило в миналото. Тракийският некропол се намира северозападно от Малко Търново, има около 40 надгробни могили – това е своеобразен Град на мъртвите през Елинистическата и Римската епоха. Това са обекти от 4 век сл. Хр. Архитектурата на куполната гробница на върха на хълма напълно съответства на датираните през 5-3 век пр. Хр. тракийски култови сгради с могилен насип. Другият тракийски култов комплекс в Мишкова нива буди интерес, защото големите камъни, които се намират там, са свързани в идеален кръг и незнайно как са донесени дотам. Цялата дължина на маршрута е 6 км, намира се на югоизточния склон на връх Голямо градище. Комплексът включва куполна гробница, светилище, укрепена сграда, могилен некропол, античен водопровод, рудник и крепост. Тази сграда е била гробница на тракийския племенен вожд и жрец. Храмът е играел първостепенна роля в религиозния живот на тракийските племена от цялата планина. Също така, голям интерес представлява образът на котката – този на богинята Бастет. Това се намира на една пропукана скала и се вижда образът на котка. Това е под самият връх Градището, който е най-високият в Българска Странджа. Изкачвайки го, има място, където се вижда и турската част на Странджа, а при добро време се вижда и връх Махиада, който е най-висок за цяла Странджа планина. Нашата планина е мистична, има много красиви места, всеки турист би могъл да отпусне и да се зареди с нова енергия.
Фокус: Опазват ли туристите красотите на Странджа чисти?
Инж. Румяна Цвяткова: Туристите, които обичат природата, те я опазват по всякакъв начин. За съжаление, по пътя към границата, могат да се видят много боклуци и това според мен е основният проблем, който съществува. Хората, от колите или спирайки на местата за почивка, си изхвърлят боклуците, не ги прибират. По маршрутите, туристите спазват указаните места за почистване. Затова сме се насочили и към малките, детските градини, училищата от 1 до 4 клас да ги учийм да опазват природата, защото смятам, че ако при младите направим такова обучение, тпов ше бъде дза цял живот. Във връзка с 14 септември мисля да направя цяла седмица за почистването на територията на парка. Паркът ни е твърде голям и имаме много места, които искаме да почистим. Ще известим местата и се надявам всички да се включват в тази инициатива.
Фокус: А в какво се състои обучението на учениците?
Инж. Румяна Цвяткова: Най-атрактивно е нашето училище на открито при Марена река, където ги запознаваме с природата, как да я опазваме, както и как да предпазват себе си. Освен това, организираме и уроци в бургаските училища, тъй като знаем, че посещението на нашия парк е свързано с някои трудности – необходими са много документи преди децата да ни посетят. Ние сме отворени и посещаваме часовете на класа, където обясняваме с голяма любов за нашия парк.
Фокус: Наскоро на територията на парка открихте цъфнал бял лопен, което е изключително рядко срещано растение. Как се случи?
Инж. Румяна Цвяткова: Това е едно от чудесата на Странджа. При една от проверките нашият служител Видко Йовков го забеляза, слязохме и го заснехме. Не знаехме, че е толкова рядък. Започнахме да търсим в литературата и никъде не открихме да съществува такъв цъфнал бял лопен. Обърнахме се към ботаници и разбрахме, че това е генна мутация. На 50 сантиметра от него беше цъфнал жълт лупен, който е характерен за планината и е особено често срещан в Родопите. Разбрахме, че преди 15 години – през 2004 година, в местността „Петрова нива“ само веднъж е забелязан същият екземпляр, затова сме много горди, че го забелязахме. Това също е една от мистериите на Странджа.
Фокус: Много актуална тема в момента е Африканската чума, която достигна и нашата област. Какво бихте искали да кажете в тази връзка?
Инж. Румяна Цвяткова: Искам да отправя апел към всички посетители. Призовавам всички хора, които забележат умряла дива свиня или труп на диво прасе, в никакъв случай да не го пипат. Да се отдалечат, да маркират мястото така, че да се забелязва от разстояние, да фиксират точното му местоположение, ако е възможно с точните координати и незабавно да информират горските власти, местните ветеринарни служби, може да се свържат и с нас, за да може да известим веднага съответните служби и така да се вземат необходимите мерки. Ако случайно някой все пак пипне или доближи животното с дрехите си, те да се изперат поне на 60 градуса за около 30 минути , защото този вирус е много устойчив и можем да го пренесем, което не е добре и застрашава популацията на дивата свиня. Затова моля всеки, който забележи нещо такова, да информира веднага, за да може съответните власти да реагират адекватно.
Мария ПОПЧЕВА