Инспектор Живко Донков, РД „ПБЗН“- Шумен: Хора, на които сме помогнали са ни благодарили с думите „ако не бяхте вие, щеше да се случи най- лошото“

Инспектор Живко Донков от състава на РД „ПБЗН“- Шумен, пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус:Инспектор Донков, честит професионален празник! От колко време сте в състава на Регионалната дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“- Шумен?

Живко Донков:Пожарникар съм от 22 години.

Фокус: Как започнахте, това сбъдната детска мечта ли е или продължавате семейна традиция?

Живко Донков:Разбрах, че се търсят кадри, кандидатствах, одобриха ме и така до днес. Просто започнах и ми харесва. Аз съм първия пожарникар в семейството. Защо съм избрал тази професия- вероятно ще прозвучи като клише, но е професия, която помага на хората. Сега, когато вече имам толкова стаж като пожарникар най- важното е удволетворението след свършената работа. Усещането, че си изпълнил задълженията си, че си си свършил работата, е добро.

Фокус: Помните ли първия пожар в гасеното на който сте участвали?

Живко Донков: Да. Аз започнах в Смядово, първоначално тогава там имаше районна служба, а след това се преобразува в участък. Първият пожар беше през 1997 година в сухи треви и дървета. Това беше първото ми излизане.

Фокус: Какво си помислихте, по- различно ли се оказа излизането на горящ терен от обучението?

Живко Донков: Обучението е на теория,  въпреки, че има полигони, но практиката е друго. Пожар с пожар не си приличат. Няма два еднакви пожара.

Фокус: Кой пожар ири коя случка ще помните винаги?

Живко Донков: Помнят се винаги пожарите, свързани с нещастни случаи, със загинали хора. Не искам да се връщам към тези спомени.

Фокус: А случай със спасяване на хора?

Живко Донков :Спасявания сме извършвали многократно. Тази година, например се беше запалил апартамента на едно семейство. Бяха излезли на терасата и с помощта на стълба ги спасихме. Имаше риск от задушаване.

Фокус: Вълнувате се когато разказвате. Чувствате ли се герой?

Живко Донков:Не. Това ни е работата.

Фокус: Каква е реакцията на хората след като пожарът бъде потушен?

Живко Донков: Някои благодарят, други нищо не казват. Трети ни изкарват виновни. Когато хората са притеснени, в критична ситуация, струва им се, че пътуваме с часове до произшествието, което никак не е така. Те са пострадали – няма как да им се сърдим, тяхната гледна точка  е от страната на потърпевши.

Фокус:  Кога притеснението е най- голямо, когато се получи сигнал за пожар, или когато на място го видите?

Живко Донков: Притеснението за мен е когато пътуваме към случая, защото има много неизвестни. Не се знае какво ще заварим на място. Когато си там виждаш ситуацията, преценяваш как да действаш и работиш.

Фокус: Често ли спасявате животни?

Живко Донков: Постоянно.  Хората се притесняват за животните си било то селскостопански или домашни. За да ни извикат, хората или обичат тези животни или имат нужда от тях, или с тяхна помощ си изкарват прехраната.

Фокус: Това по- маловажни случаи ли са?

Живко Донков:Не. Това е спасяване на живот. Спасявали сме дори змии, улавяме ги и ги пускаме  на безопасно място в природата.

Фокус: Какво е настроението към вас, усещате ли респект към професията или пък неодобрение?

Живко Донков: Мисля, че е положително, но има различни хора  и различни мнения. Най – важно е, че носим спокойствие и сигурност. Едно е да гледаш отстрани и да коментираш, съвсем различно е да си вътре в нещата.

Фокус: „Огънят не е играчка“, толкова ли е опасен?

Живко Донков: Има и друга поговорка- „огънят е добър слуга, но лош стопанин“. Когато е контролиран огънят носи топлина, светлина, но в противен случай е опасно.

Фокус: Най- хубавото, което сте чували за професията пожарникар?

Живко Донков: Чак хвалебствия не, но хора, на които сме помогнали са идвали да ни благодарят с думите „ако не бяхте вие, щеше да се случи най- лошото“.

Фокус: Тоест сте спасители?

Живко Донков: Спасители или на живот, или на имущество.

Фокус: Носят ли ви подаръци?

 Живко Донков: За 22 години стаж, едно семейство донесе бонбони, бяхме спасили апартамента им.

Фокус:В ситуация с пожар, когато има и хора, те помагат или повече пречат?

Живко Донков: В повечето случаи хората пречат, налага се да внимаваме да не пострадат, защото в желанието си да помогнат или да извадят част от имуществото си, те влизат вътре незащитени получават обгаряния, понякога се налага да търсим съдействие от полицията. Трудността зависи от самия пожар.

Фокус: Кои са трудните пожари?

Живко Донков: Когато са обхванали по- голяма площ, когато са забелязани не навреме, когато са в по- големи сгради, когато са в къщи, долепени една до друга. По селата има много събрано сено за животни, което гори силно, горските пожари също са опасни, обхващат големи територии. Дори гасенето на сухите треви, при които няма загуби, когато са на големи площи, става много трудно, с много хора.

Фокус: Бяхте ни Хитрино след взрива на жп гарата?

Живко Донков:Да.

Фокус: Какъв е първият ви спомен, който изплува за това време?

Живко Донков: Как гори всичко наоколо, опустошено цяло ссело. Не искам да виждам отново това, дори и на филм.

Фокус:Човешки лица запомнихте ли, какво имаше в очите им?

Живко Донков: Ужас, мъка, те преживяваха трагедия.

Ивелина ИВАНОВА