Ирина Ботева, ИМ-Панагюрище: Храм „Свето Въведение Богородично“ отбеляза 200 години от построяването си

По повод 21 ноември – Въведение Богородично и отбелязването на храмовия празник на едноименната църква в Панагюрище, Радио „Фокус“ – Пазарджик потърси за коментар Ирина Ботева, главен уредник в Исторически музей  – Панагюрище за историята на храма.

Фокус: Г-жо Ботева, разкажете повече за историята на църквата „Свето Въведение Богородично“ в Панагюрище, която отбеляза през тази година 200 години от изграждането си?

Ирина Ботева: Черквата е построена след размирните кърджалийски времена в периода 1818 – 1823 г.  Новата черква, която е със значителни за времето си размери, е изградена до сама южната стена на старата. Нейните майстори – строители са от Банско, а дърворезбената украса във вътрешността ѝ е дело на марангози (резбари) от Дебърската художествена школа. През Възраждането до черквата се помещават метоси на Рилския и Зографския манастир, в които функционират килийни училища. Чрез монасите – таксидиоти, които събират дарения, будните панагюрци ходят на поклонение в двете най-големи духовни средища на Балканите, от където черпят вдъхновения и нови познания. През 1834 г. църковната постройка претърпява частична повреда, като е поправена своевременно. Черквата пострадва сериозно по време на Априлското въстание (1876 г.), когато е изгорена и стенописите, иконостасът и голяма част от иконите са унищожени. Но веднага след Освобождението, през 1878 – 1880 г. е възстановена от брациговски майстори, а дърворезбата по иконостаса е изпълнена от резбари от Струга. Възраждането на храма става благодарение на доброволните пожертвувания (с труд и средства) на местното население.

Фокус: Какви са архитектурните особености на храма?

Ирина Ботева: В архитектурно отношение черквата „Въведение Богородично“ представлява трикорабна псевдобазилика с една апсида и притвор и дървен навес от запад. Централният кораб е отделен от страничните посредством колонади. Страничните кораби имат плоски тавани, обшити с дървена ламперия, а централният е с полуцилиндрично сводесто покритие, в чийто център се издига купол лежащ на осемстенен барабан. Кубето на купола отвън е позлатено. В западната част на наоса е изграден дървен балкон – емпория, който в миналото, освен за църковния хор, е служел и за женско отделение. Вътрешността на храма се осветява добре с дневна светлина, влизаща през големи прозорци на южната, северната и западната стена.Северозападно от черквата, в ъгъла на черковния двор се извисява камбанария, която също е покрита с позлатено кубе. Наосът е отделен от олтара с красив дърворезбен иконостас, разделен на три части, съответстващи на трита кораба. Царският ред в иконостаса се състои от 14 големи икони, рисувани през 1880 – 1881 г. Техен автор е даровития художник Иван Доспевски, представител на Самоковската художествена школа.

Фокус: Кой е авторът на фреските в църквата?

Ирина Ботева: Макар че в пожара от 1876 г. изгарят стенописите, които са покривали стените  отвътре, след Освобождението цялата вътрешност на храма е отново изписана. Фреските са дело на самоковския зограф Никола Образописов (1895 г.) и се отличават с висока художествена стойност. Към енорията на черквата „Въведение Богородично“ са се числели следните параклиси: „Св. пророк Илия“ – намира се в местността „Илинден“, „Св. Петка“ – срещу тухларната фабрика, „Възнесение Господне“ – намирал се е на историческия хълм Маньово бърдо. Разрушен е при прокарване на един от градските водопроводи.

Ваня НИКОЛОВА