Ирина Тодорова, мини фестивал „Лято с документално кино” : Документалното кино измерва пулса на времето

Снимка: Радио "Фокус" - Бургас

Ирина Тодорова, организатор на Мини фестивал за документално-художествено кино „Лято с документално кино”, който ще се проведе в Бургас на 24, 25 и 26 септември, с подкрепата на Община Бургас, в интервю за Радио „Фокус“ – Бургас.

Фокус: Здравейте, г-жо Тодорова! Бихте ли ни казали какво представлява мини фестивалът „Лято с документално кино”, който ще се проведе в Бургас през следващите няколко дни?
Ирина Тодорова: Здравейте на Вас и на Вашите слушатели! Радвам се, че съм в Радио „Фокус“. Фестивалът представлява три дни в кино или „кино в казино“. Това е една изкушаваща възможност, в която всеки човек може да се включи. Защо три дни? Това са три дни, които човек може да вземем със себе си, като три думи – море, Бургас и вдъхновение. Надявам се за зрителите да е интересно. Филмите, които ще представим, са документални. Започваме с „Формулата на Тео“, продължаваме с „Пътят на мъдростта“ и завършваме с „Какъв цвят има този свят“. Темата на фестивала тази година е „Личности, които вдъхновяват“, затова филмите са обединени около тази тема. Аз вярвам в това, че има много личности в България, които могат да вдъхновяват със своя пример и е хубаво те да бъдат по-видими, по-напред в обществото. Специалната изненада, която сме подготвили, е възможността зрителите да се запознаят с режисьора на две от трите ленти – на „Формулата на Тео“ и на „Пътят на мъдростта“ – Николай Василев. Той ще бъде тук, ще очаква и вашите въпроси.
Фокус: Благодарим за поканата. А къде ще бъдат представени трите безплатни прожекции?
Ирина Тодорова: Наш дом тази година отново е Културен център „Морско казино“, зала „Петя Дубарова“, за което благодаря. Всички прожекции са с начален час 18.30 часа. На 24-ти септември избрахме да започнем с „Формулата на Тео“, който е филм от 2019-а година – доста актуален е и гостува в много градове, включително и в Бургас. Това е още една възможност за всички, които не са успели да го видят, а имат желание, да го направят. „Пътят на мъдростта“ е заснет преди това. Интересно е, че това е първият филм на режисьора Николай Василев и се получава така, че ще излъчим неговия първи филм последен. Между двете прожекции обаче има една метафорична връзка или по-скоро игра, която се надявам зрителите да открият. Той ще бъде представен на 25-ти, отново от 18.30 часа. „Какъв цвят има този свят“ също е прожекция от 2019-а година. Той е получил награда от международен фестивал в Индия, доколкото знам. Посветен е на поетесата Данила Стоянова, която си отива млада от този свят. Чрез нейните думи, ще се опитаме да потърсим цвета на света и това доколко думите приличат на нас – хората.
Фокус: Често ли се организират подобни събития, свързани с документалното кино, в България или може да се каже, че Бургас е своеобразен първенец?
Ирина Тодорова: Хубавото е, че Бургас по някакъв начин се отличава в това отношение. Може да се каже, че сме първенци,защото преди това отново тук се проведе подобен фестивал. Мисля, че в България има някакви идеи да се осъществяват подобни прожекции на документални филми, което е хубаво и ме радва, защото документалното кино не е толкова излъчвано, колкото игралното. Хубаво е да се върви в тази насока. В София има повече кина, където могат да се видят такива прожекции, но в Бургас, за съжаление, няма. В „Лято с документално кино“ филмите са три – по един на вечер. По този начин излъчването ще бъде хем по-синтезирано, хем неутежняващо за зрителите.
Фокус: Къде е разликата и кое е по-привлекателно в документалното, спрямо игралното кино?
Ирина Тодорова: Документалното кино по някакъв начин измерва пулса на времето. То се превръща в документ на времето. В сегашно време то рядко се среща в чист вид. Интересното е, когато то се преплете с художествен елемент. В тези филми ще видим именно използвани художествени похвати. В единия от тях -„Какъв цвят има този свят“, става въпрос за творец – Данила Стоянова. По някакъв начин метафората или това, което е отвъд – онтологичното, в този филм присъства и в прожекцията „Пътят на мъдростта“. А колкото до „Формулата на Тео“, самият Теодосий Теодосиев е много интересен като личност. Филмът е разказ – колкото е реален, толкова е и метафоричен, защото самият Теодосий Теодосиев разказва за своята история. При някои филми в документалното кино камерата е много приближена. По този начин самите ние можем да се доближим, да бъде скъсена дистанцията, да усетим душевността и чувствителността, докато при игралното кино винаги някакъв елемент взет от действителността, но надграден с много фантастичен елемент. В документалното кино има много творческа работа, но тя е опряна на факти и това е базата, от която се започва, а след това се надгражда, посредством търсене на по-художествен елемент.
Фокус: Можем ли да очакваме и в бъдеще подобни мини фестивали?
Ирина Тодорова: Много се надявам отново да се проведе този мини фестивал. За мен е важно да се запази концепцията му – да бъде три дни, да бъде посветен на български режисьори, на актуални и вълнуващи филми. Затова, за да е интересно всяка година, темата е различна. Тя се избира съобразно това, което ми се вижда актуално в живота и това, което като човек намирам за ценно и стойностно.
Фокус: Чий живот бихте искали да представите още?
Ирина Тодорова: Имаме много вдъхновяващи личности и творци, не само хора на изкуството – учители, лекари. Това са хора, които са смели, храбри, борят се за доброто на обществото. За в бъдеще може да бъде направена специална селекция, където да бъдат представени тези филми. Не случайно Петя Дубарова е наш символичен домакин. Не случайно сме избрали тази зала, защото тя много вдъхновява и показва един много светъл пример. Неслучайно нейно четиристишието:

Най-синьото вълшебство на Бургас
са сенките, прогонили съня си.
Сред тях намирам своята и аз
и гоня я, тъй както радостта си.

Петя Дубарова остава много светъл пример с добротата и истините, в които е вярвала. А ние, ако ги следваме, това само по себе си е едно голямо богатство.
Мария ПОПЧЕВА