Искрен Иванов, политолог: Палестинците няма да приемат плана на администрацията на американския президент Доналд Тръмп

Администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп изготви план за разрешаването на израело-палестинския конфликт. Подробно са описани какви ще бъдат границите между двете държави, разделението на Йерусалим, дори се предвижда създаването на палестински курорт на брега на Мъртво море. Наш събеседник е политологът и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ д-р Искрен Иванов.

 

 

Водещ: Д-р Иванов, планът на САЩ гарантира съществуването на Палестина като държава, Ивицата Газа и Западният бряг ще бъдат част от нея. Въпросът ми към вас е получават ли палестинците това, което искат, и ще се съгласят ли с плана?

Искрен Иванов: В конкретния случай трябва да направим уточнението, че първо това не е лек за разрешаване конфликт. В този конфликт има много фактори. Тук не става дума само за политика, тук става дума освен това за етнически фактори, за религиозни фактори, за исторически фактори и т.н. Планът на американския президент фактически стъпва върху една концепция, която много отдавна се отстоява от американската администрация – концепцията за т.нар. two state decision – решението на двете държави. Проблемът, който съществува обаче в този план, който предлага администрацията „Тръмп“, е, че в рамките на тази държава попада, на това two state decision попада фактически по-голямата част от суверенитета, по-голямата част от, стратегическа гледна точка по-голямата част от територията попада в границите на Израел. Нещо повече, този план предвижда Йерусалим да остане столица на Израел – решение, което няма да, и то фактически изобщо не очарова палестинците, защото техните надежди бяха Йерусалим  да не бъде признат за столица на Израел и фактически да бъде върнат в положението, в статута, в който беше преди. Така че това решение на администрацията „Тръмп“ не удовлетворява палестинците. То удовлетворява единствено и само Израел. А друг е въпросът вече, че един такъв конфликт не може да се реши по начина, по който искат да го решат палестинците – със самоубийствени атентати, с насилие.

Водещ: Предвижда се Йерусалим да бъде разделен на Източен, който да е столицата на Палестина или да се нарича Al Quds и Западен, който да е столицата на Израел. Защо това да не отговаря на интересите на палестинците?

Искрен Иванов: Това не отговаря на интересите на палестинците, защото тяхната идея за Йерусалим е Йерусалим да стане световен център. Световен център, в който отделните култури да съжителстват заедно. Като идеята на Израел е този център Йерусалим да остане изцяло и единствено на територията на Израел. Фактът, че Западен Йерусалим остава на територията на Израел, фактически става израелски, в този случай става израелски, означава, че на практика Израел ще има пълен контрол над Йерусалим, тъй като западната част на града е стратегически много по-важна отколкото източната част на града. От тази гледна точка това облагодетелства Израел. А друг е въпросът вече, че исторически погледнато, етнически погледнато Йерусалим винаги е бил културен център на Израел. Йерусалим винаги е бил столица на Израел и Йерусалим трябваше рано или късно да бъде признат за столица на Израел. От тази гледна точка, историята, културата е на страната на Израел, но от гледна точка на  разпределението на решението на администрацията „Тръмп“, историята е на страната на палестинците.

Водещ: Каква е вашата прогноза? Има ли в бъдеще някак си как да бъде разрешен този диспут относно Йерусалим?

Искрен Иванов: Това е много сложен въпрос, тъй като с признаването на Йерусалим за столица на Израел беше направена една крачка, от която връщане назад няма, и ако има, то това би била една кървава крачка. Защото идеята Йерусалим да бъде признат за столица на Израел не е от вчера. Тази идея е обсъждана още по времето на администрацията „Клинтън“, след това по време на администрацията „Буш“, по време на администрацията „Обама“, но никой от тези трима американски президенти не се реши категорично да обяви Йерусалим за столица на Израел, въпреки че натискът на еврейското лоби в САЩ беше голям, никой, просто никой от тях тримата не се реши да го направи. Съвсем друг е въпросът, че вече при Доналд Тръмп нещата бяха различни, тъй като той спечели изборите в САЩ с усилената подкрепа на Израел, който го подкрепяше през цялото време на неговата кампания, по-конкретно премиерът Бенямин Нетаняху, и практически с признаването на Йерусалим за столица на Израел Тръмп извърши един приятелски реванш към израелския премиер, така щото и Нетаняху да влезе в историята на Израел, по чието време, в рамките на който мандат ето на, Йерусалим е бил официално признат за столица на Израел.

Водещ: Друг интересен момент е свързан с демилитаризацията на групировката „Хамас“, както и демилитаризацията на цялата Ивица Газа. Възможно ли е това да се случи?

Искрен Иванов: Аз не вярвам в тази теория, защото отново ще кажа, тук става дума за конфликт, който продължава да бушува вече повече от половин век. А тези конфликти не могат да бъдат разрешени просто с един план, по начина, по който се опитват сега в момента да го направят САЩ, ЕС. Тези конфликти, тези рани, етнически рани, исторически рани трябва  да зараснат много бавно. А това е благодарение единствено и само на т.нар. инструменти на медиацията. Необходимо е независим медиатор, който да посредничи между двете страни, така че те сами да намерят някакво решение от този спор, а не някой да им го налага отгоре. Защото спецификата на този конфликт е такава, че той не може да бъде разрешен със спуснато решение. Ето сега примера, който вие давате за това, че групировките ще бъдат демилитаризирани. Аз категорично не вярва в това, защото ако този план на САЩ влезе в сила, това означава крачка назад, това означава мобилизация на Израел и отговорът няма да закъснее. Защото историята е показала, че ако Израел успя да изгради светска държава, чиято териториална цялост може да се гарантира от армията и т.н., то палестинците използват друга стратегия. Те си служат със самоубийствени атентати над мирното население, което от своя страна отново поражда ответна реакция от страна на Израел и прави този конфликт неразрешим. Като пак отново ще повторя, тук е необходима медиация. И ще дам дори един исторически паралел, а именно това е ситуацията през 60-70-те години, когато египетският премиер Ануар Садад протяга ръка към Израел и за пръв път и може би за първи и последен път в историята на този конфликт ние имаме опит конфликтът да бъде разрешен с помощта на медиация. За жалост Ануар Садад заплаща за това свое начинание с живота си. Знаем, че по-късно той е убит.

Водещ: Това ли е причината досега да не бъде използвана медиацията, за да бъде разрешен този конфликт? Вие сам казахте, че той вече десетилетия продължава.

Искрен Иванов: Аз смятам, че е така. От една страна, разбира се, това е така, защото никоя от арабските държави в региона не се навива да инициира нов процес по посредничество, най-малкото защото е рискова за самата нея. Представете си как ще гледат останалите арабски държави в района на един такъв процес по посредничество, иницииран от друга такава държава. И второ, малко или много международното посредничество е все още, как да кажа, слабо развит инструмент за разрешаване на конфликт, най-малкото защото държавите в момента, които доминират ООН, се намират в остра конфронтация помежду си. И много трудно би било от държава от постоянните страни – членки на Съвета за сигурност на ООН, да бъде медиатор на този конфликт. Аз не мисля, че това може да се случи. Дали ще става дума за САЩ, дали ще става дума за Русия, дали ще става дума за европейските държави, дали ще става дума за Китай – няма значение. Която и да е от тези държави, които са членове на постоянния Съвет за сигурност на ООН, те имат своите интереси и малко, или много това ще повлияе на нейното решение. Ето както в случая. Ние видяхме едно изказване, което направи висше федерален служител на САЩ, който каза, че фактически палестинците не са направили нищо полезно в историята на своята държава. Той използва думите „pathetic life“. Един такъв термин в изказването на висш федерален служител във Вашингтон  свидетелства за това колко обективна би била една такава преценка, един такъв план за разрешаване на този конфликт. От другата страна пък имаме едно друго лоби, което се нарича още Арабското лоби във Вашингтон, което настоява Вашингтон  категорично да спре всякакъв вид оръжейни доставки и финансиране за Израел. Което представете си пък как би се отразило на предстоящите избори, президентски избори в САЩ, първо. И второ, по какъв начин би намалило стратегическото влияние на САЩ в Близкия изток. Така че нещата не са толкова прости и не могат да бъдат решени просто с един план. Тук е необходима много дълга сложна процедура, посредничество, ако трябва, пак казвам, смяна на няколко посредника. Но тук трябва  двете страни да седнат на една маса и сами да намерят решение. Едва тогава аз смятам, поне това е моята теза, че би могло да се намери някакво приемливо решение на този конфликт.

Водещ: Но важен фактор за приемането на решение ще бъдат и съседните на Палестина и Израел държави, така ли?

Искрен Иванов: Разбира се. Той вече започва да се очертава този, аз бих го нарекъл още геополитически пръстен в Близкия изток, в който ние виждаме, че зад Израел твърдо застава, кой, Саудитска Арабия. И въпреки изказванията на кралския двор, че Саудитска Арабия застава зад правата на техните братя палестинци, братя по религия и т.н., геополитически това съвсем не е така, защото има един друг голям актьор, Иран, който е изключително агресивно настроен към Израел и към Саудитска Арабия. Така че Саудитска Арабия много повече би предпочела да има стабилен съюзник в лицето на Израел срещу Иран, отколкото да подкрепя палестинската кауза, която честно казано, кралският двор подкрепя на думи, но иначе смята за обречена. А що се отнася до  останалите държави в региона, аз смятам, че като изключим Египет, те не са в позицията да бъдат медиатори, защото след т.нар. арабска пролет в тези държави настъпиха едни процеси по децентрализация, примерно на една Либия, която почти не функционира. Там имаме едно правителство, което беше сменено, и другата страна от Либия, която се отцепи, фактически там има радикален ислямистки емират. Така че тези държави в момента са заети със собственото си оцеляване и едва ли биха се нагърбили с такава роля. Докато Египет примерно, който успя да се запази, и то не благодарение на някой външен актьор, а благодарение на, колкото и да е парадоксално, на военна диктатура на генерала  Ал Сиси. Другият вариант е Египет да се нагърби с тази роля, но аз отново ще кажа Египет има печален исторически опит в това отношение и много се съмнявам той да прояви желание да посредничи.

Водещ: Как продължаващата нестабилност и продължаващите конфликти влияят върху Европа и смятате ли, че е правилна тезата, че Европа се е изтеглила от региона на Близкия изток, или по-скоро не е допусната в него?

Искрен Иванов: Аз смятам, че Европа, Европа, ако приемем, че Англия вече не е част от Европа, като цяло Европейският континент много отдавна е напуснал Близкия изток, въпреки че до ден днешен има,  Франция е запазила някакво влияние там по линия на бившите си колонии. Но това влияние е ограничено, то е по-скоро културно. А и аз не мисля, че друг актьор в лицето на САЩ и Русия биха допуснали Европа в региона на Близкия изток. Този регион е много важен, ключов. Защо? Първо икономически, веднага се сещаме – петролът. Второ, културно. Тук става дума за древен регион, регион с история. Това е все едно да кажем ЕС да изостави Гърция. Ами няма как да стане. Видяхме, че дори във време на икономическата криза в Гърция Европа застана зад Гърция, защото Гърция е културата – майка на  Европа. И така нататък, и така нататък, биха могли да бъдат дадени много примери в това отношение. Но това, което ЕС прави в момента, е да прилага т.нар. мека сила, в която той традиционно подкрепя палестинската кауза. Тази линия отново не е нова, тази външнополитическа линия отново не е нова. Тя датира от 70-те години на 20 век, когато е основано т.нар. Европейско политическо сътрудничество, в което държавите – членки на ЕС, се съгласяват да изразяват общи позиции. Тоест това да дава рамката на общата външна политика, която по-нататък ще бъде учредена с Договора от Маастрихт. ЕС винаги е подкрепял Палестина и точно затова, отново казвам, точно затова нито САЩ, нито Русия имат интерес ЕС да се меси в Близкия изток. Европа има по-скоро икономически интереси и те не са толкова в контекста на арабо-израелския конфликт, колкото в Иран, където обаче историята, знаем, е съвсем друга.

Водещ: По-рано споменахте, че по време на президентските избори през 2016 г. президентът Тръмп е получил подкрепата на Израел, в контекста на вече започналата предизборна кампания в Щатите, знаем изборите там са насрочени за ноември месец тази година, използва ли се целият този план, който предлага администрацията на Тръмп относно израелско-палестинския конфликт като част от кампанията?

Искрен Иванов: Аз отново ще кажа, че този план, поне според  мен, той теоретично е издържан, теоретично е написан, структуриран логично, но самият план няма да може да сработи, просто защото накрая и двете страни ще го отхвърлят. Що се отнася до  американските избори, аз смятам, че администрацията на Доналд Тръмп гледа на този документ като на стратегически коз. Защото можем само да си представим какво би станало, ако този документ сработи. Тогава Доналд Тръмп ще влезе в историята като първия американски президент, който е предложил успешно решение на близкоизточния конфликт. Което ще го изстреля много нагоре. Сега знаем, че единственият кандидат на Републиканската партия за втория мандат е Доналд Тръмп. Но изборите на САЩ този път няма да бъдат толкова леки за Тръмп, защото ние виждаме, че сенаторът Сандърс набира сила, а той има широка подкрепа сред по-младото поколение в САЩ. Битката ще бъде тежка и затова американският президент иска да се подсигури срещу един такъв, пак казвам, срещу един такъв силен кандидат. Друг е въпросът обаче, че, отново казвам, аз не бих заложил на ефективността на едно такова решение.

Водещ: Процедурата по импийчмънт, която вече продължава може би един или два месеца в Щатите, до каква степен ще окаже влияние върху изборните резултати там?

Искрен Иванов: Процедурата по импийчмънт започна много силно, но по мои наблюдения в тази процедура имаше значителни процедурни нарушения. И ще кажа защо. Начинът, по който тя беше проведена, облагодетелства демократите и по-конкретно определени кръгове в Демократическата партия, които искаха просто да си направят добър пиар преди изборите. Нека да не се лъжем, аз смятам, че демократите много добре са си давали сметка, че този импийчмънт няма да мине. А самите републиканци също са си давали сметка, че този импийчмънт няма да мине. Ето защо процесът беше така претупан, сякаш минало толкова незабележимо. И ето на, Сенатът оправда американския президент. А демократите искаха да инициират този процес, за да покажат, че могат да хапят, за да покажат, че са в състояние да се изправят срещу американския президент и едва ли не по някакъв начин да отслабят неговата решимост за втори мандат. Това обаче не се получи. Най-малкото защото практиката показва, че такива атаки имаше и по време на надпреварата между Тръмп и Клинтън, но и тогава Тръмп не се разколеба. Тази процедура за импийчмънта няма да окаже влияние върху изборните резултати. Най-малкото защото, аз пак ще кажа, подкрепата за Доналд Тръмп е много стабилна и този ход на демократите даже нещо повече, може да им изиграе много лоша шега повече, отколкото по някакъв начин да ги облагодетелства. Защото в крайна сметка какво би означавало един импийчмънт, успешен импийчмънт? Това означава Майк Пенс да стане президент и малко или много политическа нестабилност. А, как да кажа, да се стремиш към политическа нестабилност в навечерието на президентските избори, това е катастрофа, това е стратегия самоубийство, защото по този начин демократите показват на своите избиратели, че тяхната цел не е да спечелят изборите, а да отстранят Доналд Тръмп.

Слав Механджийски