Искрен Красимиров: Левски е канонизиран в паметта и в нашите сърца, а това е нещо, което никой не може да му отнеме

Искрен Красимиров, режисьор на филмът  „Лъвский: европеец в българско“ и основател на проекта „НЕзабравимата БЪЛГАРИЯ, в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин по повод 182-ата годишнина от рождението на Васил Левски.

Фокус: Какво означава за Вас личността на Васил Левски?

Искрен Красимиров: Левски, всички знаем, че е най-великия българин, най-големия, най-грандиозния наш сънародник, ако мога така да го нарека. На това ни учат още в училища, а надявам се също повечето българи – дори в семействата да ги учат, че е така. Но рядко се замисляме с какво той е велик, като дори преди години имаше класация, в който той бе избран за най-великия българин, но добре, знаем ли с какво той е велик? Този въпрос задавам и на децата, където ходя, изнасяйки своите уроци по родолюбие, но те се затрудняват. Да, някъде казват, че той е направил комитети, той е вдигнал Априлското въстание, което всъщност не е така, в общи линии на повечето места децата гадаят, да не кажа, че и възрастните, особено в чужбина, когато изнасям моите спектакли. Истината за мен е, че Левски е велик с това, че се превърна в живия идеал, в живия пример за българите. Той е пример за себеотрицание, пример за саможертва, пример за това как можеш да оставиш своя личен живот и да се отдадеш на едно общонародно дело без да искаш нищо за себе си. Левски е бил абсолютен безсребреник, така че ето това е за мен той.  С това той е велик – че стана живия идеал на българите още приживе, а не както много гении – чак, когато си отидат.

Фокус: За българите Левски е приеман като светец, но въпреки това Светия Синод писмено отказва да го канонизира. Защо според Вас това се случва и всъщност необходимо ли е Апостола на свободата да бъде канонизиран?

Искрен Красимиров: Много пъти са ми задавали този въпрос и моят отговор винаги е един и също – не. Левски е канонизиран в паметта на народа ни, той е канонизиран в нашето сърце. А тази канонизация и тази награда, както е казал поета „Стига ми тази награда…“ няма кой да му я отнеме и няма кой да му даде по-висока награда, защото това е най-голямото признание – да станеш най-големия герой на цял един народ, какъвто е Левски. Така, че няма нужда от допълнителни канонизации, няма нужда от афиширания. От това никой няма да спечели, най-малко Левски. Когато той е бил жив не е наричал себе си Апостол, това прозвище идва в годината, след като той е обесен и е въведено по подобие на италианските апостоли – Мацини и Гарибалди. От тях сме го взели. Левски е наричал себе си „работник“ докато е бил жив. Не герой, не апостол, не месия, не светец, а „работник за освобождението на България“. Ето това е истината. Той не е искал никакви почести. Когато го питат: „Бай Василе, като се освободим кого ще си турим за цар? Тебе ли да си изберем за цар?“, той казва: „Не, аз ще отида да освобождавам други народи, ако трябва, на мен това ми стига – да гледам Отечеството си свободно. А за мен – най-ниската работа“. Така, че ето това е скромния човек, скромния човек Левски. С това той също е велик.

Фокус: Поводът за днешния ни разговор е 182-ата годишнина от рождението на Левски, но ми се струва, че по-масово отбелязваме годишнината от неговото обесване. Защо е така според Вас?

Искрен Красимиров: Таке е и с Ботев, така е и с Левски, така е останало в поколенията  и в нашата традиция. Аз обаче бих попитал нещо друго – защо трябва да отбелязваме само един или два дни? Лично аз всеки ден „живея“ с тези хора, всеки ден „лягам и ставам с тях“. По цял ден си говорим за тях с децата, с хората, с които се срещам. Неискам никой да следва примера ми и знам, че трудно може да стане – да оставиш личния си живот и работата, но завета на Левски какъв е? – всеки да прави по нещо малко в своето ежедневие. Както е казано „Мисли глобално, действай локално“, за да може да се сбъдне мечтата на Левски.

Фокус: В тази връзка една от мечтите на Левски е била „Чиста и свята Република“. Днес успяхме ли да я постигнем или още много трябва да се работи?

Искрен Красимиров: Не сме успели все още да постигнем този идеал. Това казвам и на децата, с които се срещам, че Левски е имал една мечта, а тя е свобода и чиста и свята Република, в която ще живеят хора от различни етноси, от различни раси, с различни вероизповедания, но ние няма да гледаме на тях като различни и да се делим, а спазваме ли закона – всички ще бъдем братя и ще се обичаме и почитаме. Виждате ли колко е просто и лесно за изпълнение или поне на мен така ми се струва. За съжаление вече век и половина се оказва, че е невъзможно за изпълнение и затова много специалисти наричат идеите на Левски утопични, а идеята за „Чиста и свята Република“ една утопия, но според мен това не е така. Според мен всичко зависи от самите нас, но явно е, че колко поколения се изредихме след него, за съжаление все още не може да достигнем до неговите разбирания. Именно затова той е бил сам в своето дело, защото той е бил много над съвременниците си, които са го обиждали, завиждали са му, някои дори са го отричали с най-грозни думи, но така е с всички гении, които много са изпреварили времето си. Често се шегувам, че ако Левски беше роден днес и имаше социални мрежи, както и интернет на разположение, то той би създал страхотно много по-голяма организация, от тази, която е създал тогава и то само с един бял лист и перо. Какво да Ви кажа – Левски е нещо, което ние дори не може да осъзнаем, той е нещо, което ни е дадено от Бог. Затова и много често казвам на децата, че Левски и Ботев са българските богове.

Фокус: Дали точно това, че днес не успяваме да достигнем техните идеали е и причината – в повечето случаи портретите и на Левски, и на Ботев, но и на другите наши герои да бъдат закачани на стените зад гърбовете ни, а не пред нас?

Искрен Красимиров: Разбира се. Трудно е да погледнеш в очи един морално чист човек, един духовно извисен човек, а какво остава да се съревноваваш или всеизмерваш с него. Затова на много места, където ходя политиците се правят, че не ме забелязват, а и не само те, но и други властимащи хора. Левски и Ботев още някога са били неудобни, защото са нарушавали спокойствието на чорбаджии, на управници, така е и сега – историята се повтаря и вървим към едно второ българско възраждане, когато пак по-революционно мислещите хора сме неудобни. Но няма как. Трябва да се продължи борбата. Още сме на нивото на Паисий и Софроний, още „пишем на свещ, с паче перо, още скърцаме по белият лист“. Мисля си, че обединявайки се и насочвайки се повече към децата, които са бъдещето, то нещата ще се случат. Така, че уроците по родолюбие продължават, няма да спра до тук и дано един ден „да берем плодовете“ от този труд.

Фокус: А кой от заветите на Левски е най-важно да приложим в нашето съвремие?

Искрен Красимиров: На този въпрос ще ви отговоря с един контра въпрос, който също така е насочен към нашите слушатели и читатели – знаете ли коя е най-често употребяваната дума от Левски в неговите писма, в неговото документално наследство, в това, което той ни е оставил и което всеки един от нас може да прочете? Когато задам този въпрос, особено хората в чужбина, много се вълнуват. Много казват „революция“, „пари“, „идеали“, „свобода“, но не е нито една от тях, думата всъщност е „работа“. Точно затова той казва ѝ на себе си – „работник“, а документа, който той и Ангел Кънчев пишат за освобождението ни се казва „Нареда на работниците за освобождението“, а не на апостолите. Именно това искам да вземем от Левски – неговата работност, неговата всеотдайност, неговата всеотдайност. Когато вечер се е прибирал, той е започвал да пише писма, да прави сметки, а не да си сипе ракия, да си направи салата, да пийне, да хапне и да си полегне. Напротив. Той е започвал наново работата – път, работа, срещи, създаване на комитети. Това е. Ясно ми е, че в днешно време не може да искаме това от никой, но поне малко да спрем да се оплакваме колко ни е лоша държава, в момента, в какво лошо състояние сме ние като народ и общество, да спрем да мрънкаме и да се оплакваме, а да започнем да работим. Ето това е най-важното нещо от заветите на Левски.

Фокус: Извън темата за Левски, то какво се случва с Вас по отношение уроците, които правите, срещите и филмите?

Искрен Красимиров: За момента срещите, които правим прекъснаха, тоест сме в лятна почивка. Тя обаче беше доста планувана и желана, защото особено напоследък направихме доста изтощаващо турне. Имах огромни пътувания – Америка, Малта, Лондон. Наистина имаше един период, в който не спях, точно както Левски, така че сега сме малко почивка. Отново ще започнем през есента, като на 6 септември ще бъдем в Дюселдорф, след това в Бремен и така нататък. Като цяло през септември ще бъдем в Германия. След това започваме и в нашите училища уроците по родолюбие, които ще бъдат в нов формат. За сега няма да Ви издавам какъв, но определено ще бъде още по-впечатляващ, а на децата ще им бъде още по-интересно да видят филмите, да видят мен в ролята на Ботев.

Фокус: В такъв случай ще оставим разговорът отворен за септември.

Искрен Красимиров: Аз също благодаря и на днешния ден да си пожелаем да четем Левски, да четем Ботев, да спазваме заветите им и да се гордеем с тях.

Ливия НИНОВА