Искрен Красимиров, режисьор: Ако Левски живееше в нашето съвремие, то много неща не биха му харесали, с много неща нямаше да е съгласен

Благоевград. Много немислимо, особено за децата сега е как така ще тръгнеш да се жертваш, да си дадеш живота за каузите, които са имали нашите революционери като Левски. Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин режисьорът и основател на проекта „НЕзабравимата България“ Искрен Красимиров. „Затова, когато говоря и за Ботев, им казвам как той е оставил семейството си и невръстното си дете, за да даде живота си за нас – потомците. Това е нещо, което много трудно се приема от сегашна гледна точка. Но хора като Левски и Ботев именно с това се издигат до най-високите висини на нашата история. Това се случва чрез тяхната саможертва. Точно затова за мен те двамата са сравними с българският Иисус Христос“, каза още Красимиров. Той добави, че ако Левски живееше в нашето съвремие, то много неща не биха му харесали, много неща не биха му допаднали. „С много неща нямаше да е съгласен. Бих Ви цитирал Стефан Стамболов, който казва за Ботев, ако беше жив, че неговата страст, неговата полемика, неговата огнена натура би го накарала да ламти за власт, за постове и евентуално накрая всичко това би го извело до бесилото. Виждате ли за какво става въпрос? Така, че ако и Левски беше жив днес, то сигурно отново щеше да стигне до бесилката, само че не турската“, заяви Красимиров. Според режисьора Левски е надскочил времето си, но е останал неразбран от съвременниците си. „Открито е обиждан в много писма, но това е защото не са го разбирали до край. А всъщност неговите стремежи са били уникални“, уточни Красимиров. По отношение на това дали Апостолът на свобода още щеше да пита: „Народе – с четири въпросителни знака, режисьорът посочи, че когато с деца гледат неговият филм „Лъвский – европеец в българско“ и стигнат до тази част с четирите въпросителни знака, те винаги предизвикват различни реакции. „Някои се смеят, други плачат. Но аз тук отново бих Ви цитирал проф. Иван Стоянов, който питаше, защото по-дългия път от Къкрина до Ловеч; от Ловеч до Търново; от Търново до София не се намери някой, който да направи нещо, за да освободи Левски. Какъвто и да е било опит. По целия този дълъг път – колко ли са станали въпросителните след „Народе“. Мисля, че са били доста повече от четири“, смята Искрен Красимиров.

Ливия НИНОВА