Искрен Красимиров, режисьор: Левски е бил различен, бил е изпреварил времето си

снимка: "НЕзабравимата БЪЛГАРИЯ"

На 22 февруари от 13.30 в Градската библиотека „Паисий Хилендарски“ в Асеновград ще бъде представен филмът „Лъвский: европеец в българско“. Това е един художествено-документален филм, направен от сдружение „Незабравимата България“. В него има игрални възстановки, анимационни сцени, също части от интервюта с известни наши историци като проф. Пламен Митев, Дора Чаушева, Теодор Тончев и проф. Иван Стоянов, който вече не е между живите. С прожекцията на филма за Левски ще завършат събитията по повод 145 години от гибелта на Апостола, организирани от Община Асеновград. В интервю за Радио „Фокус“ – Пловдив режисьорът на филма и основател на проекта „НЕзабравимата БЪЛГАРИЯ“ Искрен Красимиров разказа повече за това как е възникнала идеята за филм за Левски и колко трудна е всъщност тази мисия.

Фокус: Г-н Красимиров: Как възникна идеята ви да направите филм за Апостола на свободата Васил Левски и как всъщност бе реализирана тя?
Искрен Красимиров: Всичко започна в началото на миналата 2017 година, когато се роди идеята и започнахме работа по проекта. Премиерата се състоя на 13 юли в СУ „Климент Охридски“, във връзка с 180-годишнината от рождението на Левски. Вече станаха 6-7 месеца, в които филмът обиколи доста градове и села в цяла България. Най-ценното за него продължава да живее като част от уроците ни по родолюбие, с които обикаляме цяла България, а и всъщност целия свят – навсякъде, където има българи. Показваме филма най-вече на децата от училищата, детските градини и читалищата. Така че, филмът продължава своя живот и извън големите екрани.
Фокус: Как се осмелихте да направите подобен филм? Знаем, че образът на Левски е светиня и всяко посегателство върху него би се осъдило.
Искрен Красимиров: Същият въпрос ми беше зададен, когато направихме и първия филм – този за Христо Ботев. Тогава дори един колега режисьор ми каза въобще да не се захващам с тази тема, защото е необятна и е „голям залък“. Преди пет години направихме първия си филм, за Христо Ботев, след това за всички герои от проекта „НЕзабравимата БЪЛГАРИЯ“, сега и за Васил Левски. Най-важното и ценното нещо, срещу което не може дам излезе и да възрази никой критик е, че във филма Левски говори с точни цитати от писмата си. Всичко това, което е в неговото документално наследство, ние сме го използвали и не сме слагали нито една чужда дума в неговата уста. Той се движи в собствената си среда, говори на собствения си език. Децата много се вълнуват когато го видят, защото е съвсем друго когато героите оживеят и могат да се докоснат до тях.
Фокус: Предполагам, че подобна прецизност изисква много усилия и жертви?
Искрен Красимиров: Главният актьор във филма Симеон Владов го казва много хубаво –  много е трудно да влезеш в цървулите, защото с  цървули беше обут Апостола. Заслужава си, когато видим усмивките по лицата на децата. Най-важното е да им покажем просто, че героите не са застинали икони, които са замрели някъде във времето. Те са били хора от плът и кръв, като нас самите – с грешки, със собствената си представа за борбата, така както я имаме и ние сега, но отдали живота си да ни има нас. А това е най-ценното, което трябва да уважаваме винаги.
Фокус: Основно към децата ли е насочен този филм?
Искрен Красимиров: Да, основно е насочен към децата – от най-ранна възраст, от 3-4 години, в детските градини, до вече 12-ти клас, но, разбора се, и за всички възрастни, особено за българите в чужбина. Те наистина много се вълнуват.
Фокус: Какви са реакциите на хората при досегашните представяния и прожекции на филма „Лъвский: европеец в българско“?
Искрен Красимиров: Винаги са били положителни. Досега няма нито една отрицателна реакция. Всеобщото мнение е, че всеки опит да бъде показан Левски, Ботев и героите ни е много ценен най-вече за децата, защото в това поколение те някак изгубват връзката с ценностите, с типично нашите си български ценности. И начина да ги върнем към тях е именно с такива уроци по родолюбие, които ние правим, с различни филми, с различен поглед към героите. Целта е децата да ги усетят много близо, да могат да се идентифицират по някакъв начин с тях и всеки да намери своя Левски, своя Ботев.
Фокус: В този контекст, дали вселената на Левски се допира до нашата, допират ли се нашите светове?
Искрен Красимиров: Мога да говоря лично за себе си, че като че ли моето дело е много подобно на неговото. И аз като него обикалям от село на село, от град на град. Понякога на кон, случвало ми се е на магаре в Родопите, с обществен превоз. И аз като Левски имам ятаци на места. Но в края на краищата осъзнах, че както той някога е бил сам, сега и аз съм сам. За да тръгнеш на такова апостолско, мисионерско дело, наистина трябва да си малко различен. Левски е бил различен, бил е изпреварил времето си. И доста са му завиждали. Той умира сам, огорчен и травмиран. И дори е предаден – да, разбира се. Но това е библейски мит. За нас той е българския Исус Христос. Той трябваше да бъде предаден и обесен, за да може да добием свободата си. Това е библейското начало. Така че, малко тъжен образ – такъв го показваме и във филма, но по този начин става още по-вълнуващ, по-разбираем, по-близък за децата.
Фокус: Можете ли с три думи да опишете Левски?
Искрен Красимиров: Позволете да ви поздравя за въпроса. Задават ми го за първи път. С три думи не бих могъл, но ще ви цитирам една негова фраза, която описва всичко. Тя е малко повече от три думи, но мисля, че ще ви хареса. Това са всъщност последните му думи пред турския съд в София. Той казва така: „Нашите българи желаят свободата, но приемат я, ако им се поднесе в къщите на тепсия“. Мисля, че това мисля казва дори повече от хиляди думи.
Тони МИХАЙЛОВ