Йоаким Каламарис: Политически Ципрас печели пирова победа, но икономически положението в Гърция предстои да се влошава

Йоаким Каламарис, анализатор и университетски преподавател, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Докато македонският премиер Зоран Заев си отдъхна след постигнатата в Скопие ратификация на Преспанския договор, то сюжети, наподобяващи тези от сериала „Игра на тронове“ тресат парламента в Атина. Във вторник ще започнат дебатите за вот на доверие, а гласуването се очаква сряда вечерта. Процедурата последва разрива в кабинета на Алексис Ципрас, от който си тръгна министърът на отбраната Панос Каменос заради одобрения от парламента в Скопие договор за името на страната. Обаче според гръцките медии споразумението между гръцкия премиер Алексис Ципрас и досегашния му коалиционен партньор Панос Каменос не пряко, но ясно почти гарантира, че Преспанското споразумение ще мине в гръцкия парламент, при което и двете страни имат своята изгода – Ципрас оцелява на поста, а Каменос печели институционални привилегии, като остава председател на парламентарната група на своята партия „Независими гърци“. Сложна конструкция с двойна игра на депутати, в която да ни ориентира поканиха анализатора и университетски преподавател Йоаким Каламарис, когото намирам на летището „Македония“ в Солун, току-що пристигащ от  Атина. Добър вечер, г-н Каламарис.

Йоаким Каламарис: Добър вечер на вас и на вашите слушатели.

Водещ: Какво всъщност се случва в Гърция, вие идвате от Атина.

Йоаким Каламарис: След този фарс в неделя – защото това е истински политически фарс между двамата парламентарни партньори – не знам, доколко са спечелили институционално, но Панос Каменос от „Независими гърци“, ръководителят на партията, със сигурност опитва да облекчи негативите у народа след съгласието, официалното съгласие за Преспанското споразумение. От друга страна, мисля, че вотът на доверие ще мине в полза  на управляващата партия „Сириза“ и на Ципрас без проблеми, тъй като необходимите народни представители са осигурени. В понеделник бях в парламента, в гръцкия парламент и успях да уловя пулса, накъде отиват нещата. Мисля, че на следващия след гласуването на вота ден ще бъде гласувано и споразумението, което е отредено от доста, доста отдавна за балканската история.

Водещ: Г-н Каламарис, ако коалицията „Сириза“ – „Независими гърци“ е приключила, как ще управлява занапред Ципрас?

Йоаким Каламарис: Знаете ли, не е приключила. Това е много интересен момент. Г-н Каменос отстъпва половината от неговите народни представители неофициално за подкрепа на г-н Ципрас. Така че той си остава шеф на неговата партия, а г-н Ципрас може да разчита на половината от необходимите депутати, които принадлежат на партията „Независими гърци“.

Водещ: Но той как ще управлява занапред?

Йоаким Каламарис: С половината от групата на г-н Каменос ще управлява занапред. Защото г-н Каменос, ако освободи тези депутати от своята  група, той няма как да има парламентарна група в парламента. Така че той направи нещо невъзможно: те ще гласуват в полза на „Сириза“ и ще се водят на партията на г-н Каменос. Знам, че е необяснимо, знам, че е нелогично, знам, че е невъзможно, но това е, за съжаление, цялата политическа истина.  Древната, но и съвременната трагедия на Гърция.

Водещ: Нали няма да ми се разсърдите за израза – много византийски ми изглежда?

Йоаким Каламарис: Знаете ли, за съжаление, във Византия гърците, елините не са били никога водещи фигури в тази империя, изкривена е малко тук историята. Даже Атина и Солун са били в много недобро финансово състояние и в сериозна криза и болести навремето. А повечето от византийските царе са били арменци и грузинци, включително и т.нар. Василий Българоубиец. Нито капка гръцка кръв те нямат. Това – за историята. Така че няма как да се обиждам.

Водещ: Какво получава Гърция от сделката с името на североизточната си съседка Северна Македония?

Йоаким Каламарис: Нищо. Какво печелят големите сили? Много неща, геополитически. Никой не трябваше да възпрепятства пътя на новоизградена държава и би трябвало всички да подкрепим нейното нормално развитие в този процес. Въпросът е, че имаше доста много имена, които можеше да се изберат, защо конкретно се спираха все на имена, които в момента евентуално ще застрашават след десет-петнайсетина години географската реалност на Балканите. Геополитически печелившите са ЕС, начело с Германия, Америка и по-малко Русия. Това се случва, за да може да се гарантира сигурността на един газопровод, който ще минава през земите на други държави, чиято независимост в съвременния 21-и век много малко от великите сили, големите сили уважават.

Водещ: Казахте газопровод. За кой говорите? Защото има най-различни варианти на трасета, които застават на хоризонта.

Йоаким Каламарис: Да, има. Може да се избират много версии, много разнообразие има наистина, енергийно разнообразие. Но говорим за този, който ще минава от Русия през Гърция и като последно България и Скопие.

Водещ: Казахте, че сте били днес в гръцкия парламент, защо?

Йоаким Каламарис: Силно съм заинтересован, исторически и специално икономически за политическия път на Гърция. Затова посетих  парламента и мисля, че успях да получа доста интересни информации за бъдещето на Преспанското споразумение. За съжаление, мога да ви кажа, че в парламентарните групи цари хаос, абсолютен хаос. Версии доста какво ще се случи, дали ще се случи. Но важни са фактите и фактите са налице. Тоест вот на доверие, който предстои, и споразумението, което ще мине със собствените им подписи. Наистина ще споделим една нова реалност – не само енергийно бъдещето на нашите страни, но вече и като суверенитет на нашите страни. Дано да се окажа лош пророк, но съм сигурен, че в близко бъдеще ни очакват много неприятни моменти, които евентуално ние, или по-точно нашето поколение  може да не преживее, но със сигурност нашите деца, доколкото ще остане православно население или балкански граждани, ще видят нова, много по-грозна реалност, отколкото ние.

Водещ: Тъй като сте били в гръцкия парламент, сигурна ли е информацията за продължението на „Южен поток“ през Турция, Гърция, България, Скопие? Защото ако погледнем на картата за разстоянието по частта на газопровода България – Скопие, много малко от нея ще мине през България.

Йоаким Каламарис: Да, да, достатъчно обаче за геополитически резил. Но, да, това е планът и това се случва в момента, всичко това, което се случва, е заради този план, но независимо от този план, разбирате, че се кроят паралелни геополитически планове, макар че има повторение на геополитическите промени. Аз не разбирам, защо трябва да сме предпазливи спрямо това, което анализираме, при положение че доста скоро, преди 20 години видяхме Югославия да се разцепва на четири страни. Така че не е невъзможно в бъдеще да имаме промени на националните граници на няколко държави.

Водещ: За какви геополитически промени говорите?

Йоаким Каламарис: Знаете ли, в някои държави с преобладаващо на фона на останалите им жители религиозно общество, тоест ако мюсюлманите са повече като общност, като население, те могат да искат тяхната т.нар. независимост. В правото са си хората и евентуално ще го искат. Както виждате, ние всички плачем за работна ръка, нашите деца са в чужбина и приемаме като работна ръка емигранти с  други нрави, от други култури и постепенно този феномен ще се наложи като факт и ще се превърне в нормален процес на замяна на населението.

Водещ: Говорите за албанския етнос, допускам. Но албанци живеят и в Северна Гърция. Процеса на обединението на албанците ли прогнозирате?

Йоаким Каламарис: В самата Албания живеят официално не повече от 1 милион души. Да, албанският етнос е многоброен, той иначе има 50-60-годишна история, но се е пръснал върху различни земи, ще претендира след време за тях – защото те живеят и в Скопие, и в Косово, и в Северна Гърция, както и в други страни. Например, в Черна гора също има част от тях. И могат да  претендират за обединението на своето население, географски най-вече. Аз това виждам.

Водещ: Какви сценарии се изправят пред Гърция?

Йоаким Каламарис: Със сигурност неприятни. Неприятни, не виждам никакъв възход от взетите досега финансови мерки. Много очаквания, много обещания, много лишения, много жертвания от страна на данъкоплатците и гражданите, но резултатът е нулев, даже може да кажем отрицателен. Не виждам нищо розово, което може да дава надежда. И това говорим за всички нива. Защото всички тези мерки, вместо да привличат инвестиции и ако щете, и местни инвестиции да се увеличават, безработицата да се намалява, става съвсем обратно. Съжалявам, че за някои може да звучи като лоша реклама за родината ми, но не виждаме нищо, което да подкрепя друг по-благоприятен сценарий. В икономически линии говорим.

Водещ: Следващите редовни парламентарни избори в Гърция са през септември, възможни ли са предсрочни и кога?

Йоаким Каламарис: Не мисля, че ще има предсрочни избори. Вижте, ако наистина Панос Каменос се оттегля като човек, на когато са му доверили конкретен мандат с конкретен ангажимент, бихме говорили за март месец. Но след тази политическа инсценировка, предвиждам редовните парламентарни избори малко преди получаването от г-н Заев и г-н Ципрас на Нобелова награда от Норвегия, тоест през октомври месец. Но политическият маркетинг позволява на правителството на Гърция през юли месец да даде т.нар. данъчни облекчения от порядъка на 10-20 % за данъците: данък смет, данък сгради и данъка за имотите. Също така ще въведе преференциални мерки за погасяването на кредити или задължения на тези, които имат към държавата, като им даде възможност да ги изплатят на 120 равни вноски. Тоест говорим, че вместо връщането им през следващия месец ще получат правото да ги погасяват на 120 месечни вноски, т.е. през следващите 120 месеца. Също така ще дадат увеличение от порядъка на 15-20 евро месечно на доста граждани и това означава, защото ме попитахте, кога ще бъдат националните избори, означава, че „Сириза“ ще бъде преизбрана и Циприс ще бъде преизбран и ще получи Нобеловата награда за това, което толкова време очакваме всички ние на Балканите: да се появи големият политик. И неговият мандат ще продължи след октомври 2019 г.

Водещ: А „Нова демокрация“, опозицията, къде е в тази игра?

Йоаким Каламарис: Ще има пирова победа за Ципрас с по-малко депутати, с промяна на доста народните представители като региони, от които ще бъдат избрани. Оттук нататък „Нова демокрация“ и г-н Мицотакис ще увеличат парламентарната си сила, а г-н Ципрас ще намери коалиционен партньор в лицето на бившия т.нар. ПАСОК и друга партия, която ще се появи като патерица на системата, както партията на г-н Каменос.

Водещ: Какво остава за хората, които протестират срещу Преспанския договор? Според премиера Ципрас с Преспанския договор Гърция се освобождава от логиката на национализма и квазипатриотизма.

Йоаким Каламарис: За съжаление, живеем в епоха, където национализмът и патриотизмът се третират като шовинизъм. Доста от терминологията и от съществените значения на термините се объркват в този съвременен свят. Нашите деца затъпяват в недостойни училища и в липсата на даскали, и на достойни интелектуалци, и на книги, които трябва да говорят за историята. Ще продължаваме да не правим разлика между термините, когато говорим за шовинизъм, за патриотизъм, за родолюбие. Родолюбието не мисля, че вреди на някой. Друго е шовинизъм, друго е родолюбие. Но най-важното е народът, не държавата. Държавата, самата държава, тоест Гърция без гърци не може да ни радва. Както България без българи на мен не би ми харесала. Но за това никой не ме пита. Затова мисля, че най-важното е да се интересуваме за гражданите, за местните хора, а не за самата държава, която в съвременната епоха, която споделяме, някои я искат с други граждани, с други нрави, с други култури. Относно г-н Ципрас, говорейки, че Гърция се освобождава от родолюбието, то говори за неговата култура и за неговото ниво като човек, като политик. Известно е, че този човек е политик без да има религиозна сватба, без да има религиозни нрави, той е атеист, нормално е за неговите качества да споделя такива разсъждения, не очаквам нещо различно от подобен тип човек. Така че ценностната ни система, част от ценностната система на народа, е дори, ако щете, част от протокола на политическите управленци и би трябвало те да спазват елементарните традиции в тези процеси. Като да имат официална съпруга, да почитат религията, да знаят, че над тях има и друг, по-силен и това не са великите сили, а Господ. Но тези хора не вярват в нищо. От човек, който не вярва в нищо, не можеш да очакваш нито да бъде дисциплиниран, нито да обича своя народ, камо ли съседния.

Цоня Събчева