Йордан Андонов: Изложбата „Свидетели: Памет за концлагера Белене“ е посветена на жертвите в най-големия лагер за политически противници на тоталитарния комунистически режим в България

Община Благоевград

Йордан Андонов, председател на общинската структура на ПП ГЕРБ в Благоевград в интервю за Радио „Фокус“- Пирин.

 Фокус: Г-н Андонов, официалното в Благоевград бе представена изложбата „Свидетели: Памет за концлагера Белене“. Тази инициатива е на ПП ГЕРБ в Благоевград. Как се роди идеята за нея?

Йордан Андонов: Това  е една инициатива на нашето общинско ръководство в града. Ние проследихме създаването на тази изложба и първите и дни в Държавен архив- София. След това тази изложба прерасна в пътуваща и ние имахме възможността да организираме следващите две седмици тя да бъде представена в Благоевград, с любезното съдействие на кмета на Благоевград- д-р Атанас Камбитов и на администрацията. Идеята на тази изложба е младите да знаят за престъпленията, които са се случвали през този период от 1949 г. до 1987 г. на миналия век. От своя страна ние възрастните да си припомним за всичко сторено от тоталитарния режим в България. Изложбата е една композиция от 18 пана, които разказват по спомени и свидетелства на оцелели лагерници, като някои от тях са все още живи. Разказвани са покъртителни истории за това през какво са преминали в лагерите. Ние говорим само за лагера в Белене, но е имало система от концлагери в България, която тръгва още 1945 година с първия лагер в Свети Врач, днешния Сандански. След това има такъв в Бобов дол и т.н., но върхът на пирамидата е имено това, което се случва в Белене, така че на широката общественост ще бъде интересно да разберат през какво са преминали наистина тези мъченици, а именно по отношение на робския труд, който са били принудени да полагат, изтезанията и побоищата над самите лагеристи, а също и мизерните условия. Те са били принудени в тези условия да живеят, които са били доста унизителни.  Мога да говоря още много и за глада, който е бил повсеместен в тези лагери, за мизерните дневни дажби. Съветвам, който е заинтересуван да посети изложбата в Благоевград до 27 април. Да дойде на място и да се запознае със съдбите на тези хора. Там са представени хора от всякакви съсловия- от дипломатическите среди, от адвокатурата, от артистичните, така че не е имало прошка и не са били подминат дори инакомислещите в редиците на БКП и са били изпращани там. Идеята е да бъде осветен този период от този маркобесен тоталитарен режим и това е най- малкото, с което ние можем да помогнем и да допуснем до тази изложба максимално повече млади и възрастни, защото няма как да вървим напред без да познаваме миналото си и без да го препрочетем.

Фокус: Казахте, че искате да привлечете младите и те да се запознаят с този период. На представянето на изложбата присъстваше ли такава аудитория?

Йордан Андонов: Бях изненадан, че половината от посетителите бяха млади хора- на гимназиална и студентска възраст. Тази изложба е за цялата общественост, тя е адресирана към всички поколения и към всички слоеве на обществото. Особено е важно младите да получат от първа ръка информация, още повече, че дълги години този период не беше споменаван в учебниците по история, в големите медии. Само че вече има национална политика по този въпрос и в новите стандарти, в новите учебници е залегнало изучаването на този период след 1944 година по един обективен и правдив начин. За съжаление 28 години преминаха от прехода, разпиля се много енергия в тези години, особено в първите години когато всички бяхме оптимистично настроени, че за две три години промените ще свършат и всичко ще си дойде на мястото си. Виждате, че комунистическата партия и към момента, макар и да е прекръстена на социалистическа такава, се съпротивлява жестоко против възстановяването на историческата истина. Много от нас имат пострадали и репресирани родители и съседи, така че дълги години затова упорито се мълчи и се говори за някаква грешка, но крайно време е престъпленията да бъдат огласени и да бъдем пречистени. Искам да споделя, че за нас е удоволствие по време на тази изложба да бъдат организирани две лекции. Първата бе проведена от г-н Христов от Фондация „Истина и памет“ , като той говори за системата от концентрационни лагери в България, а в края на периода- 24 април, проф. Евелина Келбечева от Американския университет ще говори по отношения на Народния съд от 1945 година и по отношение на други изстъпления на комунистическия режим. Имаме удоволствието да черпим от едни от най- сериозните познавачи и изследователи на този период. Това е пътуваща изложба, която вече е обиколила Враца, Ловеч и сега ние имаме удоволствието тя да бъде при нас. Жертвите и мъчените на тези лагери са били от цялата страна.

Лора КАЛЧЕВА