Йордан Йорданов: Много повече хоризонти отваря пред пограничен район като нашия членството в европейското семейство

Йордан Йорданов, кмет на община Добрич, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: В Букурещ започна 8-та европейска среща на върха на регионите и градовете. В нея заедно с над хиляда изборни лица на местно и регионално ниво от Европейския съюз участва и кметът на Добрич Йордан Йорданов. Участниците с високопоставените представители на Европейската комисия и Европейския парламент, Европейския съвет, включително председателите им, президентът и министър-председателят на Румъния обсъждат какви възможности предлага реформираната политика за сближаване за периода 2021-2027 г. на регионите и градовете и подготовката за изпълнението й. Подробности за форума ще научим от кмета на Добрич Йордан Йорданов. Какви теми обсъждате в Букурещ, каква е атмосферата на форума?

Йордан Йорданов: Първо да кажа, че току-що излизам от срещата с Мишел Барние, главно преговарящо лице относно Брекзит, т.нар. „развод“ с Великобритания. Посланията от една страна към целия ЕС са много положителни. На срещата се говореше за силно обединение, което да превъзмогне предизвикателствата на 21-ви в. От друга стана, обаче се говореше и за предизвикателството за това страна-членка до момента да напусне ЕС, защото това са единни пазари, това са също единни процеси. Надига се много голямо притеснение, че все още няма крайно решение как Великобритания ще напусне ЕС. Мишел Барние е изключително притеснен, но в същото време той каза, че запазва спокойствие, самообладание и най-добри отношения към Великобритания и британските граждани. По-добрият вариант за него е Великобритания и ЕС да имат „развод“ с правила, отколкото хаотичен „развод“, който води след себе си изключително неясни пътища и хаосът, който ще настъпи е изключително притеснителен, включително и в ЕК.

Водещ: Г-н Йорданов, преди срещата с главния преговарящ Барние вие участвахте в панел „Териториално сближаване и обединяване на гражданите на ЕС“, за какво разговаряхте?

Йордан Йорданов: Основен акцент на този панел е  т.нар. „кохезионна политика“ или да го кажем с други думи, това е политиката, която стига и до най-крайния ъгъл на ЕС, до всеки жител на ЕС, до всеки един от 500-те милиона граждани, до всяко селце, до всеки град или градче, независимо къде се намира на територията на ЕС. Разговаряхме за това, което предстои в следващия програмен период и по-конкретно, че трябва да се води политика на сближаване на регионите. Комитетът на регионите е такъв проводник. Той заедно с местната власт са стимулът и движещата сила, за да може всеки гражданин във всяка страна да усети какво означава да сме членове на ЕС. На заседанието в този панел бе съобщена много интересна статистика, която ЕС е подготвил, а именно, че  доверието в правителствата на всяка страна-членка на ЕС се равнява на около 35% от общия брой гласували, доверието към самият ЕС обаче е на малко по-високо ниво – около 52%, а доверието към местните власти в различните райони на ЕС е над 75%. Резултатите са показателни и от тях се вижда, че местните власти са изключително важни за прилагането на  европейските политики и онагледяват на гражданите, какво означава да сме европейци. От друга страна да добавя, че ние, местните власти, би следвало да сме в много партньорски отношения с правителствата си и оттам нататък всяко правителство пък би следвало да бъде добър партньор с ЕС. Така че връзката е двояка, в единият случай местните власи могат да бъдат изключително голям представител на местно ниво на местни политики, обратно: ЕС може да е уверен, че в наше лице има партньора, от който има нужда, за да постигаме добрите политики, доброто развитие за всички нас.

Водещ: Къде е мястото на община като Добрич и на вашия екип в европейските процеси?

Йордан Йорданов: Аз бих казал, че ние сме частица от целия пъзел, но много важна частица, защото още повече, че сме граничен район имено с Румъния. Без ЕС надали бихме могли да реализираме всички онези програми, които през последните 3 години започнахме, кандидатствахме, спечелихме и в момента реализираме. Надали нашият регион щеше да се промени без помощта на европейските политики и на европейското финансиране, надали щяхме да успеем да се развием в сферата на образованието, ако щете, по простата причина, че всички онези добри практики, които ЕС предоставя, те разбира се зависят и от работата на месните власти, но те до голяма степен могат да бъдат приложени и изградени на местно ниво. Регионът има за партньор отсрещната страна в Румъния, например. Даже няма да споменаваме и свободното пътуване и така дай боже и след известно време и в Шенген да се случат нещата, но мисля, че членуването на един такъв район като нашия и на ниво община и на ниво област в европейското семейство и европейската общност отваря много повече възможности и много повече хоризонти. А ние младите хора, какъвто е и форумът днес, на който и аз участвам, младите хора имаме нужда от хоризонти, за да можем да гоним нашите цели и да се развиваме.

Водещ: На форума обсъждате ли, какъв ЕС искаме, от какъв ЕС се нуждаем? Какво очакваме да се случи от ЕС през следващите години?

Йордан Йорданов: Това също е акцент, самата 8-ма среща на Комитета на регионите е озаглавена по следния начин „Нова Европа или обновена Европа“. Всъщност това е може би към което вървим: дали искаме нова Европа с нов и различен модел на политика, или искаме просто да дадем тласък, да дадем обновена визия на това, което ние разбираме и виждаме. По тази причина и лидерът на Комитата на регионите г-н Карл-Хайнц Ламберц много ясно заяви, че бъдещето на Европа сме ние младите и че той застава твърдо зад нас и нашите действия. Той прикани всеки регион, всяко населено място в ЕС да подпомага своите млади политици, да ги изгражда като такива, за да могат и в годините напред те да определят каква точно Европа искаме: нова или обновена.

Водещ: Вие каква Европа искате, вие лично г-н Йорданов?

Йордан Йорданов: За мен лично Европа ще бъде нова след „развода“ с Великобритания, няма как да бъде обновена. Но това предупреждава повече от всякога, че Европа е изправена пред опасността от разделение. За мен това не е добра политика и най-важното към този ден, към тази дата, след като Великобритания напусне ЕС, всички оставащи страни 27 на брой да положат общи усилия да бъдат обединени, защото пред нас стои изключително голямото предизвикателство да бъдем разделени, ако щете и от външни сили. Старата поговорка „Разделяй и владей“ изключително много ще важи в случая. Не трябва да позволяваме ЕС да се разпада  по какъвто и да е начин. И тук ще се възползвам само да ви разкажа накратко това, което Мишел Барние ни разказа за срещата си с Найджъл Фараж – едно от действащите лица на кампанията във Великобритания за напускане на ЕС. Мишел Барние го попитал: „Какъв би бил пътят за вас, след като напуснете ЕС?“, а Найджъл Фараж му отговорил – „След като Великобритания напусне ЕС, то ЕС няма да има“. Това трябва да ни говори изключително много, изключително много за това, което някои очакват, че предстои. И ние трябва с всички сили да защитаваме единството си в ЕС, защото от  създаването си през 1951 г. ЕС никога не е бил пред по-голямо предизвикателство и опасност от разделение.

Цоня Събчева