Йордан Николов: Всички участници в Националния фолклорен конкурс „Оро се вие, цървули се кинат“ в петричкото село Първомай бяха много добри и на много високо ниво

Йордан Николов, председател на Фондация „Гайтан“ и съорганизатор на Южния национален форум за народно творчество, съвместно с Община Петрич, в интервю за Радио „Фокус“-Пирин

 

Фокус: Г-н Николов, този уикенд в Петрич и Първомай се проведе Южен национален форум за народно творчество, в рамките на който се проведоха фестивалът „Южен гердан“ и Националният фолклорен конкурс „Оро се вие, цървули се кинат“. Разкажете ни как протекоха двете събития.

Йордан Николов: Изминалият уикенд беше изпълнен с много приятни емоции, с много танци, с много песни, с много багри на български народни носии, общо взето едно много голямо веселие в парка в село Първомай и на градския площад в Петрич. Това бяха 3 дни, в които душите и сърцата на всички бяха отворени. Щастливи сме като организатори за това, че всички наши участници и приятели си тръгнаха, заредени с много приятни емоции, със спомен, който ще таят дълго в себе си и се надявам догодина отново да бъдат наши гости и участници.

Фокус: Кои са победителите в Националния фолклорен конкурс „Оро се вие, цървули се кинат“?

Йордан Николов: С удоволствие ще кажа кои са победителите, но преди това искам да кажа, че всички участници бяха много добри. Тази година аз трябваше да бъда и член на журито, тъй като единият от планираните членове нямаше възможност да дойде поради уважителни причини.

В секция „Клубове за български народни хора“ третото място си разделиха клуб „Младост“ от село Кавракирово с ръководител Станислава Фирова и клуб „Габра“ към Народно читалище „Стоян Богданлийски – 1931“, село Габра, община Елин Пелин, с ръководител Боряна Стоева. Второто място си разделиха клуб „Омайно биле“ от София с ръководител Венцислав Бучински и Център за танци „Влахов“ от Благоевград с ръководител Мартин Влахов. Единственото първо място отиде при клуб „Магия от Пирина“ от Сандански с ръководител Красимира Бойчева.

В първата възрастова група на нашите най-малки участници, тоест до 12-годишна възраст третото място отново беше за танцов състав „Младост“ от село Кавракирово с ръководител Станислава Фирова. Второто място отиде при сладурите от Център за танци „Влахов“ от Благоевград с ръководител Мартин Влахов. Първото място в тази възрастова група разделиха едни много достойни и равни по начин на изпълнение ансамбли, а именно Представителен танцов ансамбъл „Добротица“ от Добрич с ръководител Александър Александров и Представителен танцов състав „Чудесия“ към Младежки дом-Пазарджик с ръководители Таня Димитрова и Димитър Димитров. В първата възрастова група е и наградата на кмета на село Първомай – Стоян Стойчев. Тя е присъдена на Танцова формация „Нова генерация“ от Кюстендил с ръководител Евгени Вучков.

Във втората възрастова група, третото място взеха съвсем заслужено Танцова формация „Нова генерация“ към Сдружение „Вдъхновени“-Кюстендил. Второто място спечелиха Шопски ансамбъл към НЧ „Елин Пелин-1896“ в град Елин Пелин с художествени ръководители Борислав Ковачев и Яна Йорданова. Първото място е присъдено на Пирински танцов ансамбъл към НЧ „Никола Вапцаров-1866“ от Благоевград с ръководител Лилян Данчев.

В третата възрастова група третото място се присъди на Сдружение танцов състав „Станимъка“ от Асеновград с ръководител Снежана Станкова. Второто място взеха Танцов състав „Рилска самодива“ към НЧ „Самообразование-1928“ от село Бачево, община Разлог с ръководител Николай Наков. Първото място грабнаха Фолклорен ансамбъл „Българани“ от София с ръководител Владимир Недев. Наградата на кмета на Община Петрич – г-н Димитър Бръчков, бе присъдена на Фолклорен танцов ансамбъл „Самоков“ с художествен ръководител Владислав Искрев.

В секция „Ансамбли“ журито се видя наистина в едно живо чудо. Участие взеха Представителен детско-юношески фолклорен ансамбъл „Елица“ към Общински център по фолклор-Пазарджик с ръководител Маргарита Караджова; Детско-юношеския фолклорен ансамбъл „Пиринска китка“-Благоевград с ръководител Бистра Бельова и Ансамбъл за народни песни и танци „Граовска младост“ към Общински комплекс „Дворец на културата“-Перник с ръководител Венцислав Андонов. Това бяха 3 ансамбъла, които изораха сцената на „Оро се вие, цървули се кинат“. Журито и публиката се насладихме на един едночасов спектакъл и не знам как се случи така, че всичките тези състави бяха от различни етнографски области, а именно Тракия, Шоплука и Пиринска Македония. Повярвайте ми за журито беше наистина трудно да оцени тази феерия от различните багри на носиите, различната музика и песни. Може би трябваше регламентът да бъде по-различен, но това можем да си го вземем като поука занапред. И трите ансамбли бяха разкошни и невероятни. Наградният фонд, който беше 12 национални носии за първо място, съответно 8 – за второ и 6 – за трето, събрано на куп прави 26, но журито единодушно решихме носиите да станат 30 и трите ансамбъла да бъдат с призовото първо място, защото те наистина го заслужиха, просто нямаше как да решим кои да са първи. Например ансамбъл „Пиринска китка“ от Благоевград бяха с оркестър, съставен от деца. Нямаше друго решение освен и трите ансамбъла да бъдат на едно – или не трябваше да бъдат наградени, или трябваше да бъдат първи. Това беше прецедент в историята на „Оро се вие, цървули се кинат“.

Фокус: Кой беше жури във фестивала? Казахте, че единият член сте бил Вие, а другите двама?

Йордан Николов: Вторият член на журито беше хореографът на Ансамбъл „Родопа“ и преподавател в Националното училище за фолклорни изкуства в Широка лъка – г-н Тома Карапаунов, а третият член беше г-н Петьо Кръстев, диригент на Ансамбъл „Пирин“ и преподавател в Югозападен университет „Неофит Рилски“.

Фокус: Колко групи общо се включиха в Южния национален форум?

Йордан Николов: 51 групи показаха своето творчество и своите съвършени изпълнения в конкурса „Оро се вие, цървули се кинат“, а пък на фестивала „Южен гердан“ се изпяха много песни, също се изиграха немалко танци и видяхме на сцената много обичаи. Прекрасно изпълнение направиха като обичаи Женската певческа група към Пенсионерския клуб в село Първомай, както и Женската певческа група към Читалище „Мануш войвода“ в село Долна Рибница, които пресъздадоха обичая „Водене невестата за вода“. Въобще беше наистина една фолклорна приказка, започвайки от централния градски площад в Петрич и приключвайки в парка на Първомай. Хората просто не искаха да си тръгват от тази фолклорна приказка.

Фокус: Имате ли нови идеи за следващата година? Ще направите ли някакви промени в регламента?

Йордан Николов: Разбира се, че ще направим промени в регламента, защото в противен случай журито ще бъде поставено в много такива трудни ситуации за решение. Взели сме си поуки. Не може в едно такова издание да не се допускат грешки. Благодаря на танцьорите от Ансамбъл „Гайтан“ и на „Огражденска четворка“ за прекрасната организация и за това, че са плътно до нашите участници. Разбира се, ще изграждаме форума в годините напред. Има какво да направим и да допълним в организацията, така че продължаваме целеустремено – само и единствено напред и нагоре.

Фокус: Конкурсът „Оро се вие, цървули се кинат“ винаги ли се провежда на втори юни?

Йордан Николов: По традиция конкурсът „Оро се вие, цървули се кинат“ винаги се провежда през първия уикенд от юни месец, стига да не съвпада с Черешова Задушница.

Фокус: Това е осмото издание на конкурса, но как се зароди тази идея преди 8 години?

Йордан Николов: Благодаря за този въпрос, но всъщност идеята за конкурса се зароди още през 2003. Връщайки се от турне на Ансамбъл „Гайтан“ от Русия, когато откраднаха паспортите на целия ансамбъл и стана така, че се прибрахме с правителствения самолет на Република България, се зароди нашата идея да направим един фестивал. Тъй като реализацията на един фестивал тогава беше много трудна от гледна точка на финансите, времето премина, но ние постоянно търсехме къде, как и какво точно да се случи. Ние не сме от хората, които търсят съдействие само и единствено от Общината. Не сме такива, че да се оплакваме за това и когато през 2007 година реших да регистрирам фирма за производство на народни носии, вече нещата се случиха. Работата, която работим започна да подпомага и дейността на ансамбъла и определено тогава вече решихме да поставим началото на „Оро се вие, цървули се кинат“, като целта ни беше конкурсът да има един уникален награден фонд за мащабите на България. Аз като хореограф на ансамбъл винаги съм се радвал да участваме на фестивали в страната и извън пределите й, но винаги където сме участвали в знак на уважение съставите получават грамота за участие или плакет, а ние решихме при нас да вдъхновим участниците да се занимават с това българско изкуство, да има един хубав награден фонд, за който да се състезават – в случая български национални носии. И така през 2011 година поставихме началото на първото издание на „Оро се вие, цървули се кинат“, като продължаваме да реализираме конкурса и досега.

Фокус: В разговор между нас миналата седмица, преди да се проведе Южния национален форум за народно творчество, Вие споменахте, че обединяването на двата фестивала „Южен гердан“ и „Оро се вие, цървули се кинат“ е с цел да се вдъхне нов живот на фестивала „Южен гердан“. Смятате ли, че успяхте?

Йордан Николов: Истински вярвам в това. Да, успяхме и вярвам, че догодина „Южен гердан“ ще бъде на национално ниво. Ние още тази година поставихме началото с групи, които участваха от Община Самоков – от село Рельово и село Клисура. Те бяха толкова заредени с приятни емоции. Един от хореографите от там каза, че ще сподели за преживяването си с всички колеги от Община Самоков, така че догодина всички състави от там да се включат във фестивала. Това изключително много ни поласка. Трябва да се даде малко повече гласност на фестивала „Южен гердан“, защото смятам, че той има място в национален мащаб. Вярвам, че сега след като се събрахме и се обединихме този форум ще пребъде в годините напред.

Фокус: Г-н Николов, какво е Вашето мнение има ли място фолклора в живота на съвременния българин?

Йордан Николов: Фолклорът винаги е имал място в живота на съвременния българин. Аз ще си позволя да кажа, че когато преди около 10 години се заговори за финансовата криза, аз казах, че тази криза ще изкара фолклора напред. 500 години сме били под османско иго, и през тях фолклора ни е съхранявал и ни е пазил. Той е държал хората през тези години и аз вярвам, че и сега ще бъде така. До преди 1989 година, ако държавата правеше всичко за това фолклорът да бъде уважаван от хората – не е тайна, че много предприятия имаха свои ансамбли и танцови състави, то сега сме в един период, в който навлизайки новото време някак си културните институции останаха на по-заден план – започнаха съкращения в читалища, културни и младежки домове и т.н. Но въпреки това фолклорът тръгна отново, просто от обратната страна – сега той е подкрепян от народа, а не от държавата. Всичките тези клубове и танцови състави, които тръгнаха от преди около 10 години, са следствие на тази финансова криза. Щом народът е тръгнал, няма как да се пренебрегва фолклорът през годините напред. Виждам как хора, които не се занимават с фолклор искат да притежават фолклорна носия, като си казват че това е нещо, което трябва да притежават и дори я обличат на различни фестивали и форуми. Виждам как малки деца харесват народните песни, а хванеш ли децата, значи усилията не са напразни. Децата са нашия фолкломер, ако мога така да кажа. Вярвам, че децата на България няма начин да не обикнат българската народна музика. Българската народна музика има място в световен мащаб.

Натали СТЕФАНОВА