Йордан Цонев: Ако в обществото има натрупана енергия за промяна, политическите сили – стари и нови – да предложат накъде да се насочи тя

Йордан Цонев, заместник председател на ПГ на ДПС и член на ръководството на Движението, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

Водещ: В пленарната зала на Народното събрание сряда е денят за дебатите по приемането на Републиканския бюджет за догодина. Поканих за разговор Йордан Цонев, заместник-председател на парламентарната група на ДПС и член на ръководството на движението, който излезе от дискусиите за това интервю. Добър вечер, господин Цонев.

Йордан Цонев: Добър вечер.

Водещ: ДПС няма да подкрепи бюджета. Позицията изразихте в началото на дебатите. Определихте разчетите като най-рекламираните и напомнихте, че те не са торба с пари за социални плащания. Кое ви дава основание за констатациите?

Йордан Цонев: Всъщност току що приключи гласуването, да, ние гласувахме наистина „против“. Аз напомних на колегите в един скромен макроикономически анализ, който се опитах да направя на бюджета, тъй като времето за изказване е много малко, за да се прави обширен анализ, че всъщност онова, което ГЕРБ смятат за особен плюс на бюджета – големите разходи, всъщност е най-големият минус. Защо? Не защото не трябва да се увеличат заплатите на учителите, напротив, трябва да се увеличат и подкрепяме тази мярка. Не защото не трябва да се дадат на майките с деца с увреждания, които протестираха шест месеца и си извоюваха правото да бъдат подкрепени. Не защото не трябва да се дадат на държавната администрация определени средства, като увеличаване на заплатите, техните заплати не са увеличавани от десет години, а защото тези разходи, които се правят, не са подкрепени с никакви реформи. И аз дадох един пример: казват, че увеличават с 500 милиона разходите за здравеопазване. ГЕРБ дойде на власт 2009 година. Тогава разходите за здравеопазване са били 2 милиарда и половина, сега са 5. Два пъти са увеличени за 10 години. Някой да има усещането, че тази  услуга се е подобрила? Никой. Значи даването на пари без реформи е минус, не плюс. В образованието – повишаваме заплатите на учителите – чудесно. Но къде са реформите в образованието, които да доведат до това, че бизнесът да получава образовани хора със съответните специалности, които са му нужни на него, за да открива работни места? Бизнесът навсякъде в страната, всички организации казват – основният ни проблем от няколко години е, че няма кадри – няма инженери, няма определени специалности, защото университетите не ги дават. Другият голям проблем, за който казва бизнесът, е от средното образование – излизат хора без професии, къде да ги назначим на работа? Тъй като чухме приказки, че има време, в образованието като започнат реформите, те дават след няколко години резултат. Аз припомних, че хората, които днес, тази година, догодина ще завършат своето средно образование и ще бъдат абитуриенти, са започнали своето образование, учили са се да пишат, когато ГЕРБ дойде на власт през 2009-та. Разбирате ли, цяло едно поколение, 10 години, 11, това е образованието от 1 до 11 клас. Тоест едно и също, а парите се увеличават. Тоест наблегнахме на това в анализа и в оценката си, че разходите сами по себе си не могат да бъдат критерии за качеството на един бюджет, а ефективното изразходване, ефективността на тези разходи е критерий за качеството. А ефективността на тези разходи обществото казва, че е лоша. Това е.

Водещ: Господин Цонев, очаквахме повече дебати, малко бързо сте приключили. Не е ли попретупана работата по бюджета?

Йордан Цонев: Ами дебатите се правят на база на определено време на парламентарните групи. Нашата парламентарна група имаше 16 минути и си ги изразходва. ГЕРБ имаха 40 и няколко минути, не ги изразходваха. Те сметнаха, че не е нужно министърът на финансите да защити бюджета, председателката на бюджетната комисия – също. И така. Обединените патриоти имаха едно изказване. Всеки преценява, какво да каже и колко. Ние си изразходвахме времето, за да покажем нашата гледна точка.

Водещ: Искам да ви върна и към политическата обстановка в страната. От ДПС настоявате за излизане на националистите от властта, демонтаж на управленската конструкция, отиване на предсрочни избори. Обаче засега нищо от това няма изгледи да се изпълни, независимо че трети парламентарен ден в началото на всяко заседание вашите депутати изчакват, без да се регистрират. Чакат управляващите да осигурят кворум. Какво ще предприемете отсега нататък?

Йордан Цонев: Каквото трябва да предприемем, вече го правим. И по отношение на тона в пленарна зала и в медиите, и по отношение на парламентарно позволените средства, и по отношение на политическите средства. ДПС си е казало мнението по тази тема и ние сме последователни от деня на съставянето на този кабинет. В случая нещата се изостриха покрай исканата оставка по морални съображения на вицепремиера Симеонов. Ние я искахме по-рано и по политически, сега подкрепяме искането на майките, които бяха абсолютно незаслужено обидени с един циничен, арогантен език. И нещо повече, настояваме вече не той да си подаде оставката, а да бъде отстранен.

Водещ: Господин Цонев, Централният съвет на ДПС от 26-ти октомври реши ръководството на партията, Централното оперативно бюро и парламентарната група да ускорят демонтажа на този управленски мандат. Обаче, как да стане това ускорение?

Йордан Цонев: Виждате, че това правим, с възможните политически и парламентарни средства. Общата оценка на партията е, че този управленски формат губи политическото време на България. И критиката към този бюджет, която направихме във вторник и в сряда, и общият тон на критиките, които отправяме по отношение на управлението, съвпада с мнението на обществото – това е загуба на време, не се правят нужните стъпки към реформиране на отделните системи – здравеопазване, образование, социалната сфера и т.н. А това е загуба на политическо време. Няма административна реформа. Смятаме, че трябва да се премине към малко по-друг модел на управление. Когато България е имала консенсус по една-две големи цели, е постигала успех, за няколко години е успявала да ги постигне. Мисля, че трябва следващото управление да бъде изградено върху програма за ускорено развитие на страната, за справяне с демографската катастрофа и за дълбоко реформиране на всички обществени системи с цел по-бърз растеж и догонващо развитие на страната, увеличаване на доходите, пак догонващи в Европейския съюз. Изобщо адекватна политика спрямо управлението в Европа, в света и в България.

Водещ: Предлагате такъв дебат – накъде върви страната в следващите 10 години, но и от БСП предлагат сроден. Даже са си изготвили документ „Визия за България“. Вие участвате ли в дебата за тяхната визия или готвите отделен документ?

Йордан Цонев: Готвим отделен. На този етап е полезно всяка партия да каже, това е началото на всеки дебат и е полезно всяка партия да каже, как вижда развитието на страната не за следващия мандат, а извън рамките на един мандат, и то концептуално по основни теми с приоритети. След това може би трябва да се включи гражданското общество, академичните среди, разбира се медиите категорично, за да се види: какъв консенсус в обществото може да се оформи за развитието на страната. Навремето, в средата на 90-те годни се оформи такъв консенсус, че страната трябва да тръгне по пътя на създаване механизмите на пазарната икономика и по пътя на присъединяване към НАТО и Европейския съюз. И трите цели бяха постигнати, защото и по трите цели имаше консенсус между всички политически сили, което не значи те да станат еднакви. Всяка със своята идеология да върви към тази цел, и със своите мерки, които предлага. Нали пътищата към една цел са различни. Но е хубаво страната да има общи цели, цялото общество.

Водещ: Господин Цонев, това е хубаво, звучи чудесно. Но позволете ми да ви кажа, боя се, че е малко теоретично, защото докато вие постигате и работите по консенсуса, си върви управлението на правителството с всички недостатъци, които вие му виждате. Ще се стигне до едни избори, до втори.

Йордан Цонев: Не всеки управленски мандат трябва да завършва с революция. Има си политически, парламентарни средства, с които обществото да иска промяна. Ако обществото не иска промяна, какво от това, че ДПС я иска или БСП я иска. Трябва да видим, дали обществото иска тази промяна. Аз към този момент виждам, че обществото го иска.

Водещ: Как ние ще го видим? Как трябва да се прояви, бихте ли ни го онагледили?

Йордан Цонев: Досега как се е проявявало? Хайде да се върнем в историята последните 20 години и да видим какво се е случило?

Водещ: Ако отидем към 2012 година, 2013-та, си спомняме какво стана. Ако отидем към 2007-ма, по същия начин.

Йордан Цонев: И ако отидем 1997-ма, по същия начин. Значи един е начинът. Това е.

Водещ: Тоест вие очаквате обществото да излезе на граждански протест?

Йордан Цонев: Ако излезе. Ако не излезе, значи не иска. Как да го обясня по-ясно? Ако обществото иска, то реагира – чрез медиите, чрез неправителствения сектор, чрез отделните съсловни организации, чрез протести по определени теми, каквито вървят всеки ден, впрочем, чрез определени случки, като случката с Валери Симеонов, а преди това имаше протести по различни други поводи. Така се случват нещата. Въпросът е има ли натрупана енергия за промяна? Ако има натрупана такава енергия за промяна, политическите сили, които и да са те, стари и нови, също трябва да реагират, като предложат накъде да се насочи тази промяна. Не само да има промяна. Знаете нашата позиция, че промяна на един кабинет с друг от същия тип не върши работа. Има една максима, приписват я на какви ли не автори – ако правиш едно и също нещо всеки път, получаваш едни и същи резултати. Ние от 2009-а година правим едно и също – една партия печели изборите и прави някакъв коалиционен кабинет на база аритметично мнозинство да събере в парламента над 121, без да я интересува има ли сходство в програмите, има ли фокусиране върху национални цели. И това се повтаря от 2009-а година и важи за всички кабинети досега. Включително и за кабинета „Орешарски“, в който участвахме. И той беше на този принцип. И резултатът е лош от всички кабинети. Опитваш се да направиш нещо, но то не се получава, защото няма съгласие между политическите сили накъде върви страната. Има само противоборство.

Водещ: И докато очаквате ситуацията да ферментира, грубо казано, вие ще продължите тази тактика да не се регистрирате в парламента за кворум?

Йордан Цонев: Ние имаме решение да не си обявяваме тактиката. Виждате, каква ни е тактиката. Ами да, така сме решили. Имаме право да решаваме ден за ден.

Водещ: Разбира се, това е ваше право. И още един въпрос. Ако все пак ситуацията стигне до някакъв нов вариант за правителство на ГЕРБ без Патриоти, вие бихте ли участвали в подкрепата?

Йордан Цонев: Ние вече казахме мнението си, че този парламент вече е с изчерпани ресурси, вижда се отвсякъде. Имахме такова предложение в началото на мандата – ГЕРБ да състави правителство на малцинството, да получи правото да управлява – да управлява, да бъде подкрепяна програма. Да се състави детайлна програма за развитието на страната. Но ГЕРБ не приеха тази формула. И офертата беше към онзи момент. Към този момент няма политическа оферта от ДПС за нищо.

Водещ: За нищо?

Йордан Цонев: За нищо.

Водещ: Да ви помоля за прогноза за предсрочни избори, кога ги виждате? Предсрочни парламентарни?

Йордан Цонев: Вижте, аз не обичам гадаенето. Но политическата логика, нашият доста богат опит ни подсказва, че при този управленски формат предсрочни избори са неизбежни. Кога – е въпрос на случки, събития и желание на обществото. Но, че ще има предсрочни парламентарни избори, в това сме убедени. Всичко до този момент подсказва това.

Водещ: Какви случки трябва да се случат?

Йордан Цонев: Не ме вкарвайте в хипотези, защото не обичам излишно да говоря.

Водещ: Опитвам се да се ориентираме в ситуацията и да дадем максимална информация.

Йордан Цонев: Ами всеки да се ориентира сам. Достатъчно факти, достатъчно аргументи дадохме. Когато обществото не е доволно, тези процеси се ускоряват. Всичко зависи от степента на готовност на обществото да промени нещата. В политическите сили има такава готовност, макар да няма готовност все още за промяна на модела. А и това трябва да се случи, защото обществото иска да види алтернатива, за да ферментира за тази промяна.

Водещ: Да. И това общество трябва да бъде лидирано. То само трудно ще се организира.

Йордан Цонев: Така, така, точно за това говоря. Така че процесът е двустранен, взаимнозависим, сложен. Но да се надяваме, че пред България ще има по-добри времена и че ще можем да ги продуцираме заедно.

Цоня Събчева