Йордан Янев – Зайн, илюзионист: Вярвам, че зад всяко изкуство трябва да стои една хубава кауза

Йордан Янев – Зайн, обявен за „Илюзионист на годината“, в интервю за Радио „Фокус“ – Бургас

Фокус: Какво Ви провокира да изберете илюзионното изкуство за свой професионален път?

Йорда Янев – Зайн: Когато бях много малък, помня, че играех с майка ми на куклен театър. Тогава сами изработвахме куклите и декора и изнасяхме представление за останалата част от семейството. Това ме подтикна към професията на артист. По-късно баща ми ми показа няколко фокуса, без да ми обяснява как се получават, и помня, че се чудих по цели дни и нощи за тези загадки. Това ме заплени да се занимавам именно с илюзионно изкуство. Реших да превърна хобито в професия, защото това е единственият начин да избягаш от порочния кръг, в който са пленени много хора – работа-вкъщи, работа-вкъщи. Това ми звучи като робство. Когато вършиш това, което обичаш, ти не работиш нито един ден. Освен това, фокусите са скъпо хоби и реквизитите, които са ни нужни, са страшно скъпи и за да имам извинение пред себе си, че харча толкова много, какво по-голямо от: „Това е професията ми“.

Фокус: Кой е бил най-трудният Ви момент досега и кой, съответно, най-хубавият?

Зайн: Много ми е трудно да степенувам най-труден и най-хубав. Може би най-трудно ми беше, когато в четвърти клас дядо ми почина, а след това в пети клас се удави най-добрият ми приятел. Друг труден момент за мен беше, когато бях в Макао, Китай. За първи път работех в чужбина и то чак в Китай, и правех по 5 шоута на ден, 6 дни в седмицата. Тогава не усещах много подкрепата на останалите артисти там, бях далеч от семейство и приятели, но смятам, че с всичко се свиква. Един от най-щастливите ми моменти досега беше, когато майка ми дойде да гледа шоуто ми в един от най-добрите хотели на нашето Черноморие. Гледаха ме близо хиляда души, бяха страхотна публика – викаха, пляскаха, тропаха с крака, изкараха ни на бис, а тя дойде след шоуто и се разплака от радост. Пожела ми винаги да работя на такива сцени и винаги да получавам такава реакция. И знаеш ли, това подейства! Оттогава винаги се радвам на уникална любов от публиката, независимо да е съставена от българи или от други националности. Работил съм на сцени, на които, ако ми бяха казали, че ще работя, нямаше да повярвам. По време на турнето ми със спектакъла „Вълшебствата на Зайн“ играхме в оперите и в страхотните, изпълнени с история, театри в цялата страна. Веднъж бяхме в Народния театър „Иван Вазов“ по повод годишнината на Астор, заедно с асистентката ми и други гост-изпълнители. Като стана дума за турнето, друг май изключително щастлив миг, бе, когато в Пловдив събрахме хиляда и сто души публика и всички те пяха на асистентката ми Теди Русева песента „Happy birthday“, защото тогава имаше рожден ден. Такива моменти не могат да се заличат! И когато изпадна в депресивно състояние, винаги си ги припомням. Винаги съм бил подкрепян от семейството си – от майка ми Даниела, от баща ми Димитър и от баба ми Добринка. Другата ми баба Йорданка, на която съм кръстен, дълго време беше разочарована, че не станах лекар или стоматолог, но на представлението в Пловдив, докато все още не бяхме приключили с финалния поклон, тя беше вече „цъфнала“ с букет с рози на сцената. Беше много сладко! Вече не съжалява, че не вадя зъби, а зайци.

Фокус: Каква е идеята, която искате да изразите с изкуството си?

Зайн: Искам да събудя любопитството на хората към света, който ги заобикаля. Искам да се научат да оценят малките неща – изгрева, как цветето разцъфва и това как понякога си довършваме изреченията. Магията на природата и еволюцията за мен са доказателство, че има Бог. Иска ми се да накарам хората отново да се почувстват деца и когато гледат мой спектакъл, да си спомнят както е било да бъдат такива и как всичко е било вълнуващо за тях. Привидно руша законите на физиката, аз всъщност използвам много от тях. Просто магьосниците знаем малко повече за тези закони и ги използваме, за да създадем този приказен свят за вас – зрителите. В моето шоу се стремя да правя така, че ефектите, които създавам, да изглеждат като истинска магия. Също така вярвам, че зад всяко изкуство трябва да строи една хубава кауза. На турнето ми „Вълшебствата на Зайн“ каузата беше и ще продължава да бъде, когато бъде подновено, „Остани в България! Промени България!“. Вярвам, че това е единственият шанс тази държава да върви напред.

Фокус: Към какво се стремите оттук нататък?

Зайн: Аз всяка година работя на нашето Черноморие в резортите пред чужденци. Те са страхотна публика, но ми липсва да представям шоуто си пред българи. В турнето посетихме девет от най-големите български градове. Залите бяха препълнени и това ме направи безкрайно щастлив! Иска ми се да направя така, че всяка година да имам турне в България и, ако успея, бих искал да посетя и по-малките градове. Всеки заслужава да се докосне до магията. Надявам се, че ще ми стигнат силите и да продължавам да се развивам в youtube канал – Magic of Zain, който се радва на все по-голяма популярност. Скоро надхвърлихме десет хиляди абоната и поздравявам всички вас от вашето студио. Имам и други проекти, които подготвям, но засега, ще ги запазя в тайна.

Фокус: Какви качества трябва да притежава човек, за да бъде добър илюзионист?

Зайн: Преди всичко трябва да бъде харизматичен. Ако публиката не те харесва, трудно ще те остави „да я излъжеш“. Илюзионистът трябва да умее да помни всяка една стъпка на всеки свой фокус. Ако умеете да помните много вицове, ще се справите и с това. Освен това, трябва да обича да се усамотява, защото тренировките за магьосника са доста дълги и винаги протичат сам пред огледалото. Няма да навреди, ако има дълги длани и дълги пръсти, макар че моите не са такива, но това не ми е попречило досега. Хубаво е, ако илюзионистът има други артистични заложби, които да вплете в магията си. Може да са танци, хумор, актьорски заложби или дори културизъм. Всичко е позволено, стига да те откроява от другите.

Фокус: Защо избрахте да се развивате в България?

Зайн: Защото много обичам сърмички и баница със сирене. Шегата настрана, но и това наклони везната доста в полза на България. Постоянно ни „бомбардират“ с това колко е лошо положението у нас и колко това в другите държави е по-добро, но познайте какво! В другите държави говорят същото. Да кажем, че има хора, които са безкрайно доволни, когато масите са нещастни. Тревата на съседа изглежда винаги по-зелена. Аз обаче съм посетил много държави, в някои от които съм живял и мога да кажа, че там не е по-добре от тук. При някои от тях положението дори е доста по-лошо. Имаме много плюсове да живеем тук и съм убеден, че все повече млади хора ще се върнат в България, ще използват своя потенциал и ще я променят към по-добро! Надявам се аз да бъда един от тях! Колкото и лошо да ви се струва всичко, най-тъмно е преди зазоряване!

Фокус: Има ли реализация за младите български таланти у нас?

Зайн: Няма да се лъжем, в момента е трудно. Навсякъде цари шуробаджанащина, не е лесно да се пробие. Старите не дават път на младите да се развиват, дори примерите в българското кино са показателни. Навсякъде виждаме едни и същи актьори. Аз не мога да давам оценки за това кои от тях са добри и кои – не, само казвам, че съм сигурен, че там някъде има и други млади таланти, „сърбящи ги ръцете“ да се изявят. Смятам обаче, че е възможно. Дълго време чаках някой, който да пожелае да застане зад мен и да реализира моето турне. Никой не изяви желание. Ами добре тогава, си казах, сам ще си го направя. И го направих с изненадващ за мен страхотен успех. Разбира се, успяхме и да намерим прекрасни спонсори, които повярваха в нашата идея и благодарение на тях напълнихме България с билборди. Мисълта ми е, че, който е смел и рискува – успява. Или, ако се провали, поне ще знае, че е опитал.

Фокус: Кое от опитът Ви в чужбина би могло да се приложи и в България, за да се подобрят условията във вашата професионална сфера?

Зайн: Най-хубавото нещо, което видях, е, че масово, поне в държавите, в които съм бил, се дава път на младите артисти. Публиката подкрепя и младите, неизвестни все още от тях. Появява се нов изпълнител в града със спектакъл и хората отиват, за да разберат кой е той. В България е много трудно да направиш така, ако не си известен първо от телевизията. В чужбина харесват и неизвестните. В България, за голяма моя радост, забелязвам, че сред по-младата публика вече се проявява такава тенденция да се подкрепят новите и не толкова известни артисти.

Мария ПОПЧЕВА