Калин Калпакчиев: Инициативата на президента по избора на главен прокурор е навременна и не трябва да бъде подценявана

Калин Калпакчиев, председател на Съюза на съдиите в България, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Пленумът на Висшия съдебен съвет (ВСС) ще изслуша кандидатите и ще проведе избор за главен прокурор на 24 октомври. Това предвижда времевият график за процедурата. Защо е толкова важна фигурата на главния прокурор и на какви професионални и личностни качества трябва да отговаря претендентът за поста? И освен това – как да изглеждат конкретните измерители за тези професионални и личностни качества, които както знаем са въпрос на субективна оценка? Очакваме идеите на Калин Калпакчиев, председател на Съюза на съдиите в България. Обществен дебат, ясни критерии и прозрачна процедура са трите стълба за избор на главен прокурор, но как да се постигнат и да се изпълнят със съдържание, за да сме сигурни, че са точно такива, каквито влагаме в понятията за тях?

Калин Калпакчиев: Това, което казахте във вашия анонс, напълно вярно определя част от проблема с процедурата за избор на главния прокурор, а именно наличието на критерии в закона, които звучат добре,  пожелателно, наличието на процедура, която в момента ще стартира и се наблюдава от публиката, публична е, е гаранция за това, че резултатът от процедурата, тоест изборът на главен прокурор ще бъде добър. Тоест ще бъде избран главен прокурор, който да изпълнява успешно функциите най-общо казано за установяване на законност в нашата държава, но извън това според мен важно е и друго. Тоест какво ще бъде съдържанието на самата процедура от една страна, за да бъдат запълнени общите критерии с конкретика, а от друга страна да си дадем сметка защо всъщност изборът на главния прокурор е толкова важен, защо е толкова важна дейността на прокуратурата и същевременно нещо в устройството на прокуратурата, статута на главния прокурор не създава ли от напред проблем за това да се проваляме най-общо казано вече 30 години с изборите за главен прокурор. Според мен тази – втората част на въпроса трябва да бъде разрешена, така да се каже, предварително. Тоест юристи, граждани дори, които са специалисти, и които според мен са забелязали и установили системния проблем, а именно, че прокуратурата в България сякаш е всесилна. Правомощията и функциите на прокуратурата не са само това да се бори с престъпността, да повдига обвинения и да ги защитава пред съда, но те засягат и целия обществен живот. Ако си спомняте, не са един или два случаите, в които прокуратурата се намесва в сфери, които са много далеч от наказателното обвинение, включително следи за нивата на язовирите, за цените на яйцата и козунаците по Великден и на агнешкото по Гергьовден и така нататък. Това е в сферата почти на комичното, но е самият факт. Тоест първият проблем е, че трябва да преосмислим широтата на компетенциите на прокуратурата. Те трябва да бъдат обяснени. Това е първата част от дебата. Второ, оттам-нататък като дефинираме компетенциите на прокуратурата ние ще си дадем отговор на въпроса за статута на главния прокурор, който определяме като силно овластен – не трябва ли да бъде също променен, тоест свит? Главният прокурор просто да бъде главен прокурор при ВКС, както е бил до 1947 година при ВКС, просто най-висшият при прокурорите, а не както е в момента практически той да управлява цялата централизирана пирамида „Прокуратура“ и да може да отменя и да контролира актовете на всеки прокурор. А освен всичко друго, трябва на него да не може да бъде търсена отговорност. Това само по себе си развращава. Тоест всевластният безконтролен статут на главния прокурор е притегателна сила от една страна за кандидати, които имат невинаги чисти намерения, а пък от друга страна политическите партии и други нелегитимни публични актьори в публичния живот опитват да влияят, тоест да си гарантират, че ще има главен прокурор, който ще е удобен за тях, няма да ги преследва, ще им осигури имунитет от наказателно производство или пък ще им помага да преследва икономически или политически противници, каквито случаи сме виждали не еднократно през годините: и в по-близкото, и в по-далечното минало, а пък и в близкото настояще. Така че според мен това е един от главните проблеми, който трябва да стои във фокуса на дискусиите. Мисля, че в рамките на разговорите при президента тази тема беше обсъждана. Доколкото отговорът не е еднозначен и не е лесен, дискусията трябва да продължи.

Водещ: Това обаче с дискусии може ли да се случи – да се стигне до промяна на статута и функциите на главния прокурор? Не е ли малко наивно, извинете?

Калин Калпакчиев: Права сте, че само с дискусия, ако спрем дотук, нещата няма да бъдат променени. Но както вчера отбеляза и програмният директор на „Отворено общество“ Иванка Иванова, последната такава дискусия за функциите на прокуратурата и главния прокурор е правена през далечната 2004 година. Оттогава по темата никой не говори – нито професионалистите, нито политическите партии, които имат компетентност, или пък изпълнителната власт, които имат компетентност да направят законодателните промени. Така че дискусията трябва да се води и то, ако е възможно, в детайли,  конкретно и ангажирано. Естествено, тя трябва да доведе до резултат. Резултатът може да обедини  идеи за промени в Конституцията и в законите – Закона за съдебната власт, Наказателно-процесуалния кодекс. Вярно е, че политическите партии и изпълнителната власт, която в случая най-често има интерес прокуратурата да не ги преследва може би и виждаме, че не са активни нито в дискусията, нито в идеите за промяна, така че може би тук президентът, който е равно отдалечен от властите, който е непартийна фигура по дефиниция, правилно иззе инициативата на свой терен да води тази дискусия, а той самият знаем, че разполага, макар и не с много, но силни правомощия. Той може да прави предложения за конституционна промяна. Знаем, че има роля и в процедурата за избор на главен прокурор.

Водещ: Той я разписва накрая.

Калин Калпакчиев: Да. И този указ, който той издава, никак не е формален или поне не трябва да бъде гледан като формален акт. Той първо има едно силно правомощие да върне веднъж мотивите, тоест като върне избора поради нарушения в процедурата или поради липса на убедителни мотиви на ВСС за избор на определен кандидат. Това му правомощие може да бъде много силен фактор, дори ако щете в името на това гражданите да разберат какво нередно се е случило и по този начин президентът да активизира гражданска енергия за промяна. Защото до момента президентите, които са връщали, има няколко такива случаи в историята: и президентът Стоянов, и президентът настоящият Радев за връщали по веднъж избор от ВСС – те не са излагали мотиви, защо предприемат това действие. Това омаловажава силата на този акт, който не трябва да подценяваме. Така че това е от една страна. Иначе процедурата, която в момента стартира, за избор на главен прокурор би могла да бъде проведена по начин, който да гарантира някаква промяна, но това означава воля от страна на ВСС, а и ако щете проявяване на активност на самите прокурори. От една страна ВСС, прокурорската колегия би могла, има такова правомощия. Аз предлагах като член на ВСС това да се случи преди 7 години, неуспешно го предложих – да се направи дълбочинен анализ на състоянието на прокуратурата в момента. Дори, ако щете, само по годишните доклади на главния прокурор, които той изготвя за дейността на прокуратурата. И да се види по тези анализи и публични данни всъщност къде се проваля прокуратурата и къде има успехи, разбира се, да се даде някакъв задоволителен отговор къде са проблемите на прокуратурата и на какво се дължат те. В зависимост от този дълбочине анализ би могло да се изготви профил за длъжността на бъдещия главен прокурор. Тоест какви качества са нужни за главния прокурор, за да може той успешно да се справи с проблемите на прокуратурата. Ако това не се направи, ние ще имаме едни общи пожелателни, добре звучащи критерии в закона, които обаче няма как да бъдат запълнени с конкретно съдържание. Ще работим на сляпо, както досега се е правело. От друга страна, много е важно тези, които предлагат, до 25 юли разбрахме, че ще тече срок за номинации, могат да предлагат по трима членове на прокурорската колегия и министъра на правосъдието. Досега винаги е бил неясен пътят, по който номиниращите достигат до определен кандидат. Затова за мен, аз предложих това и на дискусията при президента, би било добре редовите прокурори в една неформална процедура, дори Асоциацията на прокурорите или просто редови прокурори в рамките на една неформална процедура да номинират колеги, които те познават и считат, че са достойни поради професионализъм и нравствени качества за длъжността главен прокурор. Това ще предаде много силна легитимност на процедурата. Сиреч номинираните в тази неформална процедура, излъчени автентично от колегите си кандидати могат да бъдат предложени на прокурорската колегия и тя да упражни правомощията си по закон да номинира.

Водещ: Как се прие това ваше решение? Прокурорската колегия дали ще го приложи на практика?

Калин Калпакчиев: Това е друг въпрос. Ние имаме, макар и скромен, и противоречив опит с такава процедура. Ако си спомняте, през 2014 година Съюзът на съдиите в България организира такава, неформална процедура за номиниране на съдии за длъжността главен съдебен инспектор. Помните, тогава имаше за повече от година криза в невъзможността парламентът да избере нов главен съдебен инспектор. Тогава в резултат на тази наша процедура, на която имаше номинации, колегите бяха изслушани публично, бяха предложени на Народното събрание и се стигна до избор. В парламента депутати припознаха и двете кандидатури. И двете кандидатури бяха предложени на обсъждане и едната беше гласуване успешно. Така че това не е прецедент. Пак казвам – опитът е противоречив, но все пак е стъпка, която в ограничената процедура в момента може да доведе до някаква положителна промяна. От друга страна, много е важно, има определено лицемерие в цялата процедура и по номинация, и по избор конкретно на главен прокурор и на председатели на върховните съдилища.

Водещ: В какво се състои това лицемерие, съдия Калпакчиев?

Калин Калпакчиев: Това лицемерие според мен се състои в следното: от една страна политическите сили, изпълнителната власт конкретно, които имат силните лостове за влияние, казват: „Съдебната власт е независима и нека тя сама да си избере главния прокурор“. От друга страна обаче тези, които избират главния прокурор – членовете на ВСС, в своето мнозинство са номинирани от самите политически партии чрез парламента и по този начин те непряко, скрито, не публично оказват влияние върху процеса на избор, но не носят отговорност след това. Ето това е лицемерието и всъщност то поражда в голяма степен и проблемите след това при функционирането  в рамките на мандата на главния прокурор: съмненията, които са непрекъснати за едни или други зависимости, за решения да се повдигнат обвинения в определена политическа конюнктура и така нататък. Примери има такива немалко. И в други държави впрочем, едно интересно изследване на „Отворено общество“ за това как се избират и какви са правомощията на главните прокурори на страни от Европейския съюз, се оказва, че има различен опит, който естествено не трябва да бъде сляпо следван, но може да ни покаже, че носенето на отговорност за избора на главен прокурор и за дейността му може да бъде уреден по много по-ясен начин като от една страна се предвидят механизми за отговорност, но работещи, включително и възможност за търсене на наказателна отговорност на главния прокурор, което е проблем с повече от 10-годишна давност, констатиран за България. И все още няма успешно решение. Защото наистина властта на главния прокурор така, както е по Конституция, в голяма степен, дори и при фактическото й прилагане, е абсолютна. Както знаете, властта развращава, абсолютната власт развращава абсолютно. Така че тук наивният опит да се търси едва ли не неопетнен професионалист, който да бъде избран на поста, е обречен от самото начало. Именно поради тези фактори. Трябва да бъде направено така, че фигурата на главния прокурор да стане непривлекателна за нездрави апетити. Това ще стане само тогава, когато огромната власт бъде разпределена на повече центрове, а не бъде съсредоточена на едно място.

Водещ: Смятате ли, че някои от вашите идеи, съдия Калпакчиев, ще бъде приложена до месец? И от какво зависи приложението им?

Калин Калпакчиев: За съжаление, опитът през годините е показал, че трудно се приемат предложения за промяна, особено когато няма активно застъпничество, тоест ако много хора, професионалисти пък и граждани, ако щете, не настояват за това, така че наистина да има някакъв легитимен, бих казал, не друг натиск за промяна. Така че аз не съм наивен и през години лично съм правил опити и съм предлагал едни или други, пред ВСС имам предвид, промени и те не са се приемали. Може би и този път ще бъде така. Но трябва да си даваме ясна сметка, че промяната, която трябва да бъде извършена по отношение общо на осмислянето на функциите, ролята на прокуратурата, структурата, устройството, така че тя наистина да бъде ефективен регулатор, да изпълнява успешно функциите си за възстановяване на законност, за борба с престъпността, това няма как да се случи, ако положението остане такова, каквото е в момента. Затова смятам, че  наистина инициативата на президента не само че е навременна, но в никакъв случай не трябва да бъде подценявана, не трябва да бъде и търсен друг, скрит смисъл в нея, поне моето мнение е такова.  Аз останах с впечатление, че президентската институция съзнава ясно отговорността си в този процес и иска да покаже лидерство, и то дългосрочно, за това да има промяна в именно тези процеси. Тука борбата с престъпността, въобще престъпността в държавата, новият, различен подход, който трябва да се приложи по отношение на престъпността е повече от наложителен.  И тук въпросът не е само до прокуратурата, разбира се,  но доколкото там проблемите, така или иначе, в голяма степен са унаследени от годините и са проблеми наистина на модела. Освен това силната централизация на самата институция и йерархичност в голяма степен пречат, капсулират самата институция и пречат отвътре тя да бъде променена. Вие виждате, че много рядко редови прокурори публично се изявяват, публично са склонни да участват в дискусия за промяна в работата на институцията. Те приемат, обяснимо поради тези специфики, да замълчат и да бъдат пасивни.

Водещ: Как реагира на вашите идеи вчера президентът?

Калин Калпакчиев: Президентът беше подготвен по темата, от неговите изказвания това пролича. Показа съвсем  искрена загриженост за това да се придвижват въпросите. Пое дългосрочен ангажимент да продължи дискусията. Според мен той беше реалист за това, че по-радикалните или по-смелите идеи, които се предлагат, не е реалистично да бъдат въведени сега, в близките месеци. Неговият фокус беше върху конкретната процедура и как може да стане така, че тя наистина да бъде по-качествена, по-убедителна за гражданите. И тук ми идва наум нещо, което аз също предложих. Защото той попита, президентът: „Добре, де, посочете ми как да измерим тази независимост и почтеност“. Както и вие казахте преди малко, субективна е често преценката и обективни измерители за тези качества трудно могат да бъдат намерени. Според мен, от опита ми в участието като член на ВСС в такива процедури, настоявал съм пред предишния съвет за това, когато се обсъждат качествата на кандидатите, разговорът да бъде максимално конкретен. Да не се замества с общи клишета и заклинания. Тоест конкретни факти, какви случаи имаше и за главния прокурор Цацаров, и за избрания председател на Върховния апелативен съд. Когато има конкретни факти, които трябва да бъдат проверени и оценени, и носят мнение за професионализма или за интегритета на кандидатите, трябва да има конкретна дискусия с конкретен отговор. Това е един от индикаторите, че процедурата наистина е качествена и съдържателна. Ако има общи приказки за това как всички кандидати са много добри и в крайна сметка страничният и разумен наблюдател така и не може да разбере,  всъщност защо го избраха този, който спечели, и с какво той превъзхожда останалите? И защо дори тези факти, които са известни за него, не са проблем? Като примерно, ако си спомняте, за предишния главен прокурор имаше данни за имотни сделки, имаше въпросителни, имаше данни за негови контакти, макар и официални, с изпълнителната власт, които могат да бъдат разглеждани като съмнителни от гледна точка на независимостта, и т.н. Когато няма конкретни отговори на такива съмнения, остава впечатлението, че процедурата всъщност е била предрешена и че цялата тази публичност, телевизионни камери, онлайн излъчване и прочее театралности, бих казал, са само за пред публиката.

Водещ: Да, да, спектакъл.

Калин Калпакчиев:  Спектакъл, да, който на практика не ни позволява да се убедим, че тази процедура има за цел всъщност да избере кандидат, който трябва да свърши по най-добрия начин работата по ръководството на прокуратурата. Но пак казвам и подчертавам, наистина наивно е да смятаме, че при това устройство на прокуратурата и при този всевластен статут на главния прокурор ние ще можем да изберем едва ли не съвършения, идеалния кандидат. Няма как това да се случи обективно. Всъщност последните 30 години точно това ни показват.

Водещ: Съдия Калпакчиев, кой трябва да направи анализ за свършеното във времето от различните главни прокурори? Не за да им се търси сметка или  да им се прави оценка, а да се види какво може да се подобри занапред. Такъв анализ кой трябва да направи? Към кого да се насочат усилията?

Калин Калпакчиев: Точно с такава цел трябва да бъде направен анализът и за предишните. Вижте, естественият автор на такъв анализ е прокурорската колегия на ВСС. Те такава функция имат. Кадрова и общите политики по управление, администриране на прокуратурата са в тяхната компетентност. Разбира се,  такъв анализ може да бъде направен и от независими юристи, да речем.  Академични авторитети в областта на наказателното право и наказателния процес също биха могли да направят анализ. Публична информация има предостатъчна. Въпросът е да има кой да се заеме с тази задачи. Тя няма да отнеме толкова много време, тъй като голяма част от проблемите са известни. Така че вариантите са различни, дори не би било зле и да има съчетание между анализи. Нищо не пречи един анализ от академични авторитети и един анализ от прокурорската колегия. Но бяга се от това, защото всъщност един такъв анализ ще позволи в голяма степен да се разобличи лицемерието на процедурата. Защото, когато проблемите са ясни, пък се говори за съвсем  други неща, хората ще разберат, че всъщност нещо не е както трябва. Че тази процедура, която се провежда, няма за цел да постигне добър резултат, а по-скоро да избере удобен за останалите власти главен прокурор, който всъщност има една изключително голяма компетентност, монопол, както се казва, на обвинението. Между впрочем имаше идеи през годините на покойния доцент Кристиан Таков и нашия съдия от Съда в Страсбург Здравка Калайджиева, преди две-три години в публична лекция те предложиха идея, която може би звучи радикално за някого, т.нар. приватизация на обвинението. Тоест да има случай, когато, не да бъде принципно положение, ни изключение, при които, когато прокурор откаже да повдигне обвинение, това да може да стори гражданинът директно пред съда и съдът да задължи прокурора да повдигне обвинение. Защото в момента отказът на прокурора да образува наказателно производство, както и самото образуване на наказателно производство не подлежат на съдебен контрол. Една голяма част от правомощията на прокуратурата, с които често се злоупотребява, извън всякакъв контрол, това само по себе си също е част от проблема. Но това е от темата за дискусия, функция и правомощия и компетенция на прокуратурата, която трябва да продължи. Тя, както казах, започна или беше по-скоро подновена, но тя трябва да продължи при президента.

Цоня Събчева