Калоян Методиев: Имаме задържане на власт на всяка цена и то крепи управлението, не резултатите от него и доверието на гражданите към него

Калоян Методиев, политолог, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”.

 

Водещ: Защо теми като циганската престъпност не намериха място в дневния ред, очертан от политическите лидери при откриването на Шестата сесия на 44-ия парламент? Въпрос към политолога Калоян Методиев.

Калоян Методиев: Най-простият отговор – защото се използват за политически цели и няма политическа воля да се реши проблемът, поради което той се задълбочава през годините. И в крайна сметка в петък сме свидетели на поредното безсмислено мероприятие: един протест, който се провежда в село n на брой. И ако трябва след него в още 1000 села на България, където съществува същия проблем да има следващи протести, това означава, че още 1000 г. напред трябва да сме свидетели на подобни безсмислени изразявания на гражданска позиция. Казвам безсмислени от гледна точка, че нито мястото е избрано правилно за това нещо, нито проблемите се назовават в тяхната цялост и дълбочина. Това е геополитически въпрос и следва да бъде решен на национално политическо ниво, а не с протести, с лозунги и т.н. – неща, на които сме свидетели в момента, което е много евтин популизъм.

Водещ: Какво е политическото решение на проблема, породен от циганската престъпност?

Калоян Методиев: Едно-единствено – закон и пред този закон всички сме равни. Той трябва да е твърд закон, защото нещата отидоха твърде далеч по отношение на тези гета и тяхното самоуправление, и на компромисите, които се правят с тях от политическите партии и от местната власт. И търговия с гласове се включва тук, и всякакви уродливи явления като наркотици, кражби, проституция, трафик – всичко, каквото се сетите, се оглежда в тези махали. Махалите просто използват слабостта на държавата. Проблемът е изцяло и единствено в държавата и то в нейния политически връх. Там трябва да е политическата воля, там трябва да е решението. Но на ниско ниво да се прави каквото и да е, е евтин популизъм.

Водещ: Господин Методиев, какво впечатление оставиха у вас политическите декларации, обръщения на лидерите на парламентарните групи при откриването на Шестата сесия?

Калоян Методиев: Какво впечатление? Най-общо казано, че сме в ситуация на бързо ескалираща предизборна кампания. Политическата обстановка е свръх динамична. Но според мен на базата на днешните заявки това е само началото. Просто въпросът на въпросите към днешна дата е: на какво се крепи това управление, защото очевидно не е на доверието на гражданите. Началото на парламента съвпадна с излизането на първите социологически резултати. А при 8% доверие реално нямаме парламент. И това са данни към средата на декември миналата година, когато все още не бяха  се развили редица скандали, които успяха да доминират общественото внимание през последните 2 седмици. Визирам тук и  винетки, визирам тук и цена на тока, и самолетите, горива и т.н.

Водещ: Касови апарати, цена на водата – каквото и да хванем и сложим н поредицата, все ще му е мястото. Но ако съдим по съдържанието на обръщенията от петък, можем ли да добием представа за парламентарния дневен ред?

Калоян Методиев: Не. Парламентарен дневен ред няма. Ние сме в предизборна ситуация. Парламентът в петък започна със Закона за животновъдите. Парламентът е изпразнен, този парламент с този състав при това доверие, което има, което пак казвам, към декември средата, преди един месец е с 8%, този парламент е приключил. Той се използва единствено за предизборна трибуна и не би могъл да има друга роля в контекста, в който се намира държавата. Свидетели сме на абсолютна война и между институциите, и ескалация на напрежението между партиите. А вече от последната седмица можем да кажем, че имаме подобно нещо и в бизнеса в страната. Той до такава степен се фрагментира по интереси и до такава степен вече недоволството между различните бизнес организации, корпоративни и каквито и да е ескалира, че можем да направим изключително важния извод, че в момента нямаме обща българска икономика. Тя като цяло е в разпад.

Водещ: Къде минава червената линия? Защото, ако има разпад, някъде трябва да има червена линия. Къде минава тя и кой я прокарва?

Калоян Методиев: Червените линии вече са настъпени във всички възможно посоки, според мен. И сме в състояние на институционална политическа, а вече и икономическа агония, в контекста на тези растящи цени, на дълговете, за които се говори, че ще се генерират в следващите месеци от правителството, социално недоволство и т.н. Така че червените линии вече са преминати и сме в състояние на летене към изборите.

Водещ: Казвате летене към изборите, но в петък в парламента се наложи темата за евроизборите. За тях ли говорим или за предсрочни парламентарни?

Калоян Методиев: Като начало говорим за евроизборите. Те са редовни, очаквани и вече сме в предизборна кампания реално за европейския вот. Това е безспорно. Но с оглед на очертаната ситуация, ако няма и парламентарни избори, не знам дали самата конструкция на държавата може да издържи това управление. Визирам абсолютния срив, който имаме и който върви и се задава по отношение на икономика, социални системи, бизнес, справедливост, демография, медиа критичност и т.н.

Водещ: Господин Методиев, защо управляващата коалиция, правителство и политици не виждат това?

Калоян Методиев: Те го виждат, наясно са със ситуацията. Не е тайна за обществото, до всичко до което се докоснат като опити за прокарване на политика – гърми. И винетките, и горивата, и самолетите, и цените на промишлен ток и т.н., те са наясно със ситуацията, виждат какво е общественото настроение. Но очевидно се опитват по формулата „и по корем да се влачим, трябва да стигнем до евроизборите, да ги спечелим, да дойде летния сезон и да отидем към местните избори“. Така че имаме в момента задържане на власт на всяка цена. Това е, което крепи управлението. Не е доверието на гражданите, не са и резултати. Резултати това управление няма. Всички са наясно с това, а и самото управление. Просто властта се задържа със силови мерки, на инат, на пук, всичко каквото се сетите. При нормална ситуация при тези рейтнгови числа, при това доверие, което има, всяко правителство би трябвало да си е отишло.

Водещ: Но виждате, че парламентарната опозиция не е достатъчно силна в натиска си за предсрочни избори. И сякаш не ги иска. Какво е мнението ви?

Калоян Методиев: Не, не. Доста категорично, аз днес такива декларации чух от страна на БСП, доста категорична е позицията с изказването на Нинова, което в петък чухме.

Водещ: Те искат предсрочни избори, но какво има в действията им?

Калоян Методиев: Е, действията им. Останалото, което може, е улицата. БСП са институционална партия. Предполагам обмислят всякакви варианти. Но от гледна точка на политически инструментариум, институционален, там се прави максималното, според мен. Интересното е при ДПС, които знаете, че през октомври и ноември говориха за край на управлението, за предсрочни избори, за курс към предсрочни избори. Изведнъж тази риторика се смекчи, изчезна през декември. И сега през януари – това е новото – и те започнаха дори да внасят общи предложения с управляващите. Което показва новата динамика в управляващото мнозинство, което при едни се разпада, при Патриотите вече е достатъчно фрагментирано, за да можем да говорим за гласуване по интереси. И ДПС, които по някакъв начин крепят цялото това статукво. Имаме четворна коалиция, от една страна е БСП, от друга – останалите.

Водещ: Къде е алтернативата?

Калоян Методиев: Алтернативата я няма към днешна дата и това е също една от добрите новини за управлението. То се крепи на базата на собствения си инат, както казах и на базата на това, че няма отчетлива, голяма, ярка алтернатива, която да повлече след себе си търкалящата се по улицата власт. И която очевидно вече се търси в обществото. Защото всички са наясно, че така не може да се продължава при тези резултати на управлението.

Водещ: Ако властта се търкаля по улиците – по кои я виждате?

Калоян Методиев: Виждам я по всички улици, по селата, по градовете, в София, в държавата, ако щете, и в Брюксел. Това не е български феномен. Това е и европейски феномен. Свидетели сме на промяна, на разместване на пластовете на политическо ниво. Т.е. тази година е изключително важна и за България, и за Европа, като промяна, като търсене на алтернативи на някакъв рестарт, на някаква развръзка.

Водещ: Ще видим ли разместване на пластовете у нас до края на годината?

Калоян Методиев: Дай Боже. Надявам се да има разместване. Защото, пак казвам, при тази ситуация ние гнием като държава, като общество и добрата новина е, че идва време разделно. Все повече виждаме и в медиите, и в публичното пространство, се определят и политически субекти, и лица, и структури. От коя страна стоят: за промяна или за статукво? Това са новите разделителни линии, това е важното през тази година, което трябва да се случи. Едното от двете е излишно. Или промяната няма да се случи и ще бъде изместена. Или статуквото ще трябва да си отиде.

Водещ: Замислих се като ви слушам, господин Методиев, ако управляващите не успяват да овладеят държавата, защо продължават да стоят на власт?

Калоян Методиев: На инат.

Водещ: То на инат се седи, седи, но е до време и инатът.

Калоян Методиев: Не може на инат. Имам чувството, че Борисов превръща държавата в заложник на  собственото си политическо оцеляване. Той търси изход за себе си. Но по време на това търсене просто се жертва всичко, което може да се жертва като развитие, като икономически, социални показатели, демографски, бизнесът. Просто свидетели сме на един модел, който се е вкопчил във властта. Има я вече умората на тези 10 г. Има я липсата на изход за него. Има я естествено отговорността, която чука на вратата. Ясно е, че някой трябва да носи отговорност за това, което се е случило в държавата. Така че на лице са серия от фактори, които задължават партията в негово лице и надолу всичките по-малки борисовчета да се вкопчат в модела, от който успяха да се реализират в живота.

Водещ: Не виждате ли поне един светъл лъч от управлението на ГЕРБ?

Калоян Методиев: Кой да е светлият лъч? На прима виста не се сещам, честно казано.

Водещ: Само мрачна картина, така ли?

Калоян Методиев: Аз гледам статистика, гледам Евростат, чета новините в България и на базата на тези показатели, това са данните. Днес, ако отворите изявленията и на работодателски организации, и на политически партии, и на гражданите, ако отворите интернет сайтовете, протестите които вървят малки и големи, навсякъде ни заливат проблеми, проблеми, проблеми. Така че е по-добре да наречем  нещата с истинските им имена и да се вгледаме в реалностите такива, каквито са. Иначе няма да можем да намерим правилното лечение и да преживеем катарзиса като общество и като държава, за да тръгнем напред.

Водещ: Всички говорят сякаш за апокалипсис, но ситуацията си остава същата.

Калоян Методиев: Не, не. Чак апокалипсис не. Далеч съм от тези апокалипсиси. Просто трябва да дойдем до положението като държава, което според мен е най-доброто, да си зададем въпроса: работещ ли е един модел или не е работещ. Работещ е, ако работи, ако допринася стойност за цялото общество като разрешаване на проблемите и стигнем през социални цени, доходи и т.н., демография да растат, семействата да се връщат. Тогава значи е работещ моделът. Ако не е така по всички тези показатели, значи моделът е неработещ. Значи ни трябва друг модел. Това е простата формула, по която успешните общества работят. И смятам, че като наложим матрицата, се вижда, че ние в момента сме неработещо общество като управление. Следователно ни е необходима промяна.

 

Водещ: Управляващите други ли статистики четат, та не наложат тази матрица?

Калоян Методиев: Вижте, върви много пропаганда, но пропагандата е до време. Винаги и всякога реалността се сблъсква като товарен влак с едни пропагандни клишета. Истината е такава, каквато виждаме по статистически данни, по място на България в ЕС, и по новините.

Водещ: В заключение какво ни очаква – светлина в тунела или светлината от насреща идващият влак?

Калоян Методиев: Очаква ни това, което си направим като общество, като гражданско участие. Всеки един от нас притежава по една акция в държавата България и е редно да я употреби по начин, по който е най-добър за него, за семейството му, за обществото като цяло. Защото наистина не заслужаваме това позорно място, на което се намираме в момента – и регионално, и в европейски мащаб, и в глобален, ако щете, по редица показатели. Наистина апелът ми е всеки да помисли. Няма по-важно нещо от политиката в едно общество. Нищо не е по-важно, защото това е върхът на пирамидата на развитието. Така че оттам нататък в обществото и в неговите ръце е бъдещето на тази страна.

Водещ: Така е. Ако ти не се интересуваш от политика, тя ще се заинтересува от теб.

Калоян Методиев: Точно така. Това е кратката стара формулировка, която за съжаление е абсолютно на 100% вярна.

Цоня Събчева