Калоян Методиев, политолог: Случващото се на политическата сцена е признак за регресия на демокрацията, мълчанието на обществото е най-притеснително

Промените в Изборния кодекс отново на дневен ред. Какво следва след наложеното президентско вето върху част от текстовете – порочен кръг без изход или усъвършенстване на родния изборен процес? За политически маневри и изходът от казуса разговаряме с политолога Калоян Методиев в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

 

Водещ: Здравейте.

Калоян Методиев: Здравейте. Първо да изкажа съболезнованията си за кончината на г-н Узунов. Това наистина е една загуба и за свободата на словото в България в известна степен.

Водещ: Наистина тежък момент. Светла му памет. Г-н Методиев, няма как обаче да пропуснем случващото се около нас. Как вие гледате на това, какво следва оттук нататък? Очаква се ветото да се преодолее, отново да се върне сегашното състояние на ИК. Не се ли обезсмисля цялата тази ситуация?

Калоян Методиев: Цялата ситуация така или иначе е обезсмислена. Изчерпано е това Народно събрание първо като обществено доверие, второ като продукт, и трето и най-притеснителното – като морал. Опитът за присвояване на изборите, мисля че стана достояние на цяла България. Така че това, което се случва, просто е една агония. И аз не виждам смисъл това Народно събрание по някой от тези три изброени критерии да продължава своето съществуване. Влизаме в порочния кръг на времето, в което трябва да изчакаме края на срока на годност на това събрание. Тоест, това е загубено време.

Водещ: Загубено време казвате, вероятно такъв ще се окаже и повторният дебат по целия този казус, ако в крайна сметка е като предишните, които наблюдавахме. Какъв ще бъде ефектът? Доводът е: това ще бъде за успокоение на обществото. Какво успокоение, след като повече от 12 часа видяхме какво се случва в парламента при дебатите?

Калоян Методиев: Няма да има. От друга страна пък ми се ще да дръпна малко картината – виждате в Албания какво става: опозицията напусна парламента, отказа се от мандата си. В Сърбия опозицията цялата и леви, и десни, и националисти заедно напуснаха парламента, навън са. Общинските съветници в Сърбия напуснаха общинските съвети поради същите причини, поради които и в България се стигна до политическо напрежение. Имаме проблеми в целия регион, включая и България с неща, които в началото на 90-те години съществуваха като проблеми: свободни медии, свободно изразяване, честни избори – това е най-важното. Върнахме се в една изходна точка, при която трябва да говорим за демократични достижения, които се загубиха. И ние го правим в рамките на Европейския съюз. В Румъния горе-долу натам върви разговорът и натам вървят нещата. Тоест, свидетели сме на един процес, който е регионален, който е в момента общ за повечето страни тук. И тази пасивност, която се случва в България, в известна степен ме притеснява. Казвам го, защото у нас някак си се опитваме да минем по тънката лайсна – нещо да замажем ситуацията, пък да поправим малко закона, пък ако можем да се промушим покрай цялото, за да оцелеем в този момент. Върви исторически процес и ние или ще сме в крак с него, или пак ще се окажем на опашката излъгани.

Водещ: Да разбираме ли, че очаквате по-скоро опозицията да не се върне в парламента, въпреки призивите на държавния глава?

Калоян Методиев: Според мен, по-добре да не се връща. Опозицията няма място в този парламент, който казах е изчерпан като обществено доверие, като продукт и като морал. Поне някой да измие позора на народното примиренчество в момента. Казвам го в контекста на това, което се случва в региона, и сравнението. Вече с европейски страни да не се сравняваме, западно и източноевропейски, да се сравняваме с регионалните. Но не може да продължава така. Тази агония, не виждам смисъл от нея. Старото СДС би постъпило по същия начин, ако някой би се опитал да открадне изборите, ако не може да се генерира обществено доверие достатъчно само заради това, че го прави БСП. Въпросът тук е принципен. Не може по този начин да се опитват да се отнемат права, да се присвояват избори, да не кажа откраднат. Но това, което се случва, наистина е регрес на демокрацията, и това примиренчество в обществото, това мълчание наистина ме притеснява.

Водещ: Добре, в крайна сметка, не е ли по-добре за избирателя, за обществото като цяло в парламента да има един ползотворен дебат между управляващи и опозиция, не това, на което ставаме свидетели –игри от едната и другата страна? Какво печелим ние в крайна сметка?

Калоян Методиев: Ние нищо не печелим при това Народно събрание. При тази конфигурация нещата си се случват и някакви кучета лаят отстрани, керванът си върви. Тоест, опасното, когато се стигне до тази ситуация, е, че може със законови средства да се отнеме най-важното – свободата, на свободен избор, на честни избори. И това да стане по законов ред. Когато се изчерпат тези средства се търсят други мерки. Пак се връщам на региона: напускане на парламенти, граждански протести, медийно изразяване на интелектуални среди – това са университетски преподаватели, това са интелектуалци. У нас – също дефицитна стока, университети да надигнат глас. Това са формите, които също са демократични, за изразяване на мнение и спиране на тези негативни процеси, които тръгнаха в българската политика.

Водещ: Къде стои обаче фигурата на държавния глава в този случай? Знаем, поредно президентско вето, реакциите от страна на управляващите не бяха особено изненадващи, сходни, както преди. Правилно ли обаче се интерпретираха думите на Радев в този случай от ГЕРБ?

Калоян Методиев: Вижте, те водят срещу него една целенасочена негативна очерняща кампания, която вече е минала всякакви граници. Декларацията, която Младежкия ГЕРБ прие в събота, е безпрецедентен документ, който аз не съм виждал, понеже съм се занимавал с темата, в последните 70 години да излезе от младежка организация. Такъв език, такъв тон, такава стилистика и такива нападки. Върви целенасочена кампания. Президентът се опитва да е коректив на случващото се колкото му стигат силите с инструментариума на президентската институция. Опитва се да балансира по някакъв начин между политическите сили като обединител на обществените настроения. Но пак казвам, при тази ситуация, при този агресивен тон, който върви в политиката, няма чуваемост, замърсена е средата. Имаме проблем с демократичния характер на институциите, с медиите, с всякакви други показатели – икономически, социални, демографски най-вече, хората масово бягат от страната. Университетите са изпразнени от съдържание, няма кой да излезе да вдигне глас за това, което се случва, и сме в един порочен кръг.

Водещ: Цялото това заиграване с Изборния кодекс, скандалите, на които ставаме свидетели, с очакване на два важни предстоящи вота, как в крайна сметка ще се отрази на активността на избирателя?

Калоян Методиев: Има два варианта: или ще отврати окончателно и без това отвратената публика, или ще намали избирателната активност до критични нива, при които ще излязат само твърди партийни ядра, корпоративният вот, купен вот, вихрещи се комисии с правене на невалидни бюлетини, което е напоследък любим спорт. Или другият вариант – имаме в момента трайно обществено настроение, пълзящо недоволство, което не е видимо, и което ще излее с изборите, за да накаже политически сили в една или друга посока, или да подкрепи такива с известно повишаване на избирателната активност. Това са двата варианта, като разбира се тук има проблеми с Изборния кодекс от гледна точка на непрочистването на избирателните списъци от мъртви души и другите проблеми, които съпътстват изборния процес като липса на прозрачност. Имам предвид машинното гласуване, комисиите, които трябва да взимат решения с 1/2 от гласовете, което вече компрометира техните решения и т.н.

Водещ: На фона на цялата тази битка, ако можем така да я наречем, между основните играчи ГЕРБ-БСП, малко позабравихме малката коалиция, позабравихме случващото се там, а там също, знаем, има проблеми. Следите какво се случва. За пореден път не успяха да се разберат за съвместно явяване на евровота. Ще става ли тепърва интересно в техните редици? Ще се стигне ли изобщо до подобно решение или разговорите са загубена кауза отначало?

Калоян Методиев: Те отдавна не са интересни, защото едно и също нещо се върти 2 години. Те няма нещо, което да не казаха, няма нещо, което да не направиха. Приличат на една група в една стая, която твърди, че са приятели – заради това са се събрали в тази стая, и се ръгат с ножове, и хвърчи пред публиката кръв и агресивни възгласи. Така че нищо ново там не се е случило форсмажорно. Все очакваме някаква развръзка. Те ще се опитат да стигнат до изборите. Не виждам как вече ще стане. Просто, чакаме поредния скандал другата седмица. И това е – нищо. Нищо интересно, нищо ново, нищо форсмажорно, което да ни изненада оттам.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА