Калоян Паргов, БСП: Димитър Благоев не спира вече 162 години да ни отваря очите за неравенствата

Снимка: БСП - София

 

Калоян Паргов, председател на Градския съвет на БСП – София, член на Изпълнителното бюро на партията и на СОС, в интервю за предаваенто „Добър ден“ на Радио „Фокус“

Водещ: Днес се навършват 162 години от рождението на Димитър Благоев. Той е роден на 14 юни 1856 г. Димитър Благоев е основател на организираното социалистическо движение в България и на първата социалдемократическа партия на Балканския полуостров. Съвременната оценка и памет за Димитър Благоев каква е, г-н Паргов?

Калоян Прагов: Днес, 14 юни,  се навършват 162 години от рождението на този голям българин, основател на организираното социалистическо движение в България. Тази година БСП ще навърши 127 г., когато в далечната 1891 г. на 2 август Благоев заедно с група интелектуалци и съмишленици е сложил на връх Бузлуджа основите на това организирано социалистическо движение. Тази година, освен тази годишнина, минава и под знамето на една друга кръгла годишнина – това е 200-годишнината от рождението на Карл Маркс и трябва да припомним, че Димитър Благоев е най-верният български последовател на Маркс, който се качва на политическата сцена на следосвобожденска България, ясно давайки си сметка за историческата мисия, която му предстои, а именно създаването на Българската социалдемократическа партия преди 127 г. Честванията и тържествата по случай рождения ден на Благоев започнаха на 9 юни в къщата му в Банкя, в която ние социалистите традиционно се събираме всяка година, за да почетем годишнината от рождението, и разбира се на самия ден днес, на 14 юни, в къщата му на ул. „Лайош Кошут“, която днес е музей и където той е живял творил до последния си дъх през 1924 г.  – 20 г. преди неговата идея за социалистическа република да се осъществи. Както написа Месия Макдермот, искам да цитирам части от нейната книга „Ален мак“ „Самотен“ биографията на Благоев, която тази година беше издадена, за което благодаря на тази бележита британска авторка – „Живите затварят очите на мъртвите, но мъртвите отварят очите на живите“. Благоев не спира вече 162 г. да отваря очите на всички  нас за неравенствата, за неправдите и ни дава сили в борбата за повече справедливост.

Водещ: През 1950 г. името на Димитър Благоев става патрон на Горна Джумая и градът и до днес носи неговото име. Социалистите в Благоевград ще почетат ли паметта му днес?

Калоян Прагов: Да. Навсякъде, където има организирани такива чествания и места, свързани с Димитър Благоев, включително в Казанлък, Стара Загора, и в Благоевград ще организират такива шествия.

Водещ: Димитър Благоев застъпва тезата за Балканска федерация. Вън от този коментар не мога да не ви попитам какво е отношението ви към споразумението между Гърция и Македония за името Северна Македония? Крие ли то някакви рискове за България?

Калоян Прагов: Едва ли трябва да правим някакъв по-тесен паралел между идеята за Балканска федерация, която после и самият Георги Димитров продължава, както знаем всички, тъй като на 18 юни ще почетем и рождения ден на Димитров. Но сега на темата за Северна Македония – от вчера това е тема номер едно на Балканите, по която се произнасят и европейци, и руснаци, свързана с намиране на изход от тази гръцко-македонско криза, която вкара Македония в едно блато. Видяхме обаче реакциите и в Македония. Среща, която блокира  развръзката в Македония, тъй като това там ще се реши с референдум, доколкото разбрахме,  наесен. Отношението на президента Георге Иванов по отношение на постигнатото, някои казват историческо, споразумение с Гърция, което ще създаде проблеми в прокарване и налагане на това решение в Македония. Перспективно трябва да гледаме и към Гърция.  Трябва да търсим и гаранции, че това географско понятие няма да излезе извън границите на сегашна Македония.

Водещ: Доколко името Северна Македония, ако се утвърди, крие рискове за България?

Калоян Прагов: Вече чухме официалните изявления на правителството, на външния министър, който каза че това име удовлетворява България. Разбира се ние вчера поставихме акцент върху гаранциите, че няма да има в бъдеще териториални претенции  и пренаписване на историята, която знаете е един от проблемите в отношенията между нашите две държави.

Водещ: Външният министър каза, че в договора, който е подписан между България и Македония има достатъчно гаранции. За БСП дали те са достатъчни и удовлетворителни?

Калоян Прагов: Вижте, в международните отношения, в международното право важи принципа pacta sunt servanda (лат.),  което означава че договорите трябва да се изпълняват, но това не изключва допълнително потвърждение и за други подобни споразумения за  поемане на допълнителни гаранции, които да затвърдят взаимното доверие и уважение. И да избегнем всякакви съмнения. Тъй като за нас и за българския народ е най-важно да подобряваме отношенията с нашите съседи, въпреки спорните исторически моменти, които бяха доста голяма пречка в последните 25 г., въпреки признаването на Република Македония от страна на България. И да можем да вървим напред към нашето общо балканско бъдеще. Дали ще бъде федеративно, дали като страни членки на ЕС, бъдещето ще покаже, но сигурността, мирът, сътрудничеството на икономически прагматична база – това е общото ни бъдеще, към което трябва да вървим, а не конфликти, породени от едни или други исторически моменти, колкото и болезнени да са те. Казвам го и като наследник на род, който е тръгнал от Загоричани, Костурско, минал е през Битоля, което е една доста романтична част от българската история и немалко българи, преобладаващото мнозинство имат техните исторически корени, родови корени са от земите на днешна Македония. Което разбира се не означава, че трябва да забравяме, но във времето, в което живеем, трябва да гледаме и напред.

Водещ: Президентът Георге Иванов е днес на посещение в България по покана на българския държавен глава. Очаквате ли това напрежение, този конфликт между Гърция и Македония, който първоначално сякаш получи своето решение, да се разрасне като цяло на Балканите?

Калоян Прагов:  Вижте, тепърва ще видим как ще се развият събитията, но очаквам в днешните си разговори българският президент да постави темата за името, защото тя не е само проблем на Гърция и Македония. Тя, както виждаме, може да бъде проблем и въпрос, който да се търси широка обществена подкрепа и политическа подкрепа и с останалите Балкански държави, включително и от геополитически центрове като Русия. Между впрочем изявлението на Лавров беше доста балансирано, напук на очакванията на някои десни представители, извънпарламентарни, които считаха, че това ще създаде проблеми за Русия. Очаквам да чуя по-конкретна позиция и на Сърбия, защото и тя със сигурност има своето ключово отношение към македонския въпрос откъм името.

Росица АНГЕЛОВА