Калоян Паргов, БСП: Няма как да се примирим, докато не видим повече средства за крайните квартали на столицата

Калоян Паргов,  председател на Групата общински съветници от БСП в СОС, в интервю за предаването “Това е България“ на Радио „Фокус“

 

 Водещ: Г-н Паргов, какъв е броят на децата в столицата, които трябва да бъдат първи клас, но не са в училище? Какъв е броят на отпадналите след първи клас деца? Каква е информацията, с която разполагате?

Калоян Паргов: Преди един месец, в началото на септември, съм помолил Дирекция „Образование“ и ресорния зам.-кмет, пък и г-жа Фандъкова, защото все пак тя се идентифицира с този сектор, от който излиза чисто професионално, да предоставят на Общинския съвет такава информация, за да можем всички да следим напредъка по изпълнение на този правителствен приоритет. Още повече, че има и междуправителствена ведомствена комисия, която се занимава с този важен проблем, тъй като инвестицията в нашите деца днес, ще се върне след 20 и повече години, като инвестиция за цялата държава, като квалифицирани  кадри. Но за съжаление, още нямаме отговор на този въпрос. Оказа се, че липсва добре изградена връзка по този въпрос между Дирекция „Образование“ на общината и Регионалното управление по образование, което отговаря за територията на град София, където има 166 училища само общински, както и държавни – стават над 200, в които ние трябва да имаме ежемесечна информация, или поне в рамките на година, такава колко деца не са обхванати от първи клас, първи критерии, и защо не са? Така че заедно с районните администрации, с Детските педагогически стаи, МВР, Районните полицейски управления, както и психолози, да помогнем на тези семейства, на тези деца да започнат образованието си. Вторият обаче въпрос е по-съществен, тъй като едно е да започнеш, друго е да завършиш своето образование, а там, очевидно е, че ще имаме все по-голям проблем с контрола на точно на този проблем от гледна точка на това, че няма данни колко деца са отпаднали съответно от класовете след първи клас, втори,  трети, до дванадесети. Което е по-същественият проблем. А това, което сме помолили, тази справка, в рамките на този месец със съвместните усилия и на Министерството на образованието, и Дирекция „Образование“ към Столична община да бъде изготвена, за да можем на тази основа да планираме и да възложим задачи на районните администрации заедно с другите компетентни органи да помогнат за преодоляване на този все по-задълбочаващ се проблем.

Водещ: На този етап очаквате информация за броя на  децата, които не са обхванати?

Калоян Паргов: Както виждате вече втори месец не можем да получим данни. Това показва как се изпълнява този държавен приоритет, като пример в столицата. Самата информация с данните все още отсъства като такава, а тя трябва да залегне като основа, да се вземат нужните мерки, да се поставят нужните задачи.

Водещ: Немалък проблем в страната се оказват т.нар. „маломерни паралелки“. Съществува ли този проблем и в столицата?

Калоян Паргов: В столицата, където има най-много образователни институции – училища общински и държавни на фона на останалите общини, този проблем е нормално да бъде най-ярко изразен. Той минава през призмата на т.нар. „дебалансирано развитие на столицата“. Тоест, така, както имаме струпване на инвестиции, на концентрация на внимание на интервенции на общината в централните райони на София, в централната градска част, на същия принцип се дебалнсира и столичното образование. Имаме 20 училища, които са с над 1000 места, тоест, голям наплив на деца, дори неотговарящ на показателя „живеещ в съответния район“, за да учи в това училище от една страна и от друга много на брой училища, които първо, имат проблеми с делегираните бюджети, защото те са на база брой ученици, и второ, точно тази дебалансираност кара родителите, съвсем естествено, да търсят училища, които считат за по-добри от тези в квартала, в който живеят. Следствие на това в повечето райони – те са до преобладаващи периферни районни в столицата, като започнем от „Връбница“, „Надежда“, „Нови Искър“, „Люлин“, „Банкя“, „Кремиковци“, „Подуяне“, „Витоша“, „Панчарево“, където имаме проблеми с маломерни паралелки, допускаме по наредбата да учат по-малко на брой деца в съответния клас, отколкото е държавното изискване.

Водещ: Освен тема „Образование“ за столицата един от горещите проблеми е свързан с т.нар. „транспортна схема“. Доколкото разбирам, имате идея за включване на жп превоз в тази транспортна схема. Бихте ли пояснили каква точно е тази идея?

Калоян Паргов: Това е стара идея. Ето тук пак основният проблем е свързан с това как работят институциите. Вече второ или трето заседание поставяме този въпрос заедно с неправителствени организации, свързани с развитие на железопътния превоз, с които заедно правим предложение за пускане на допълнителни линии за влакове около София, които да тръгват, не само от Централна гара, но и от други гари, като „Казичене“, например. Това, което трябва да направи Столична община, е да изпрати заявление към Български държавни железници и Министерство на транспорта респективно, с което те да предвидят тези допълнителни разписания, и те да бъдат обвързани като разписание с разписанието на метрото и градския транспорт в тези точки на града. По този начин хората могат да ползват жп връзка до Централна гара, откъдето да хванат метрото, или до гара „Подуяне“,така ще може да се облекчи натоварването на градския транспорт, тъй като ще се използва тази алтернатива. По-нататък това е свързано с изграждане на тикет системата, която разбрахме, че с мое запитване към Министерство на транспорта, те също мислят за модерна тикет система в железниците, което е свързано с издаването на билети, карти, но те да включват комбиниран превоз между жп и градски транспорти. Или идеята, която беше заложена и в някои градоустройствени планове, да отида по-натам – да бъдат изградени още две централни гари освен тази, която съществува в момента, а именно едната е гара „Искър“, другата е гара „Север“, откъдето също да тръгват влакови разписания. Целта е  по начин да преминем към по-модерно железопътно обслужване, което е комбинирано с градската транспортна схема. За съжаление, пак казвам, все още се молим на институциите, на г-жа Фандъкова, да изпрати едно писмо, което да ангажира държавата в лицето на Министерството на транспорта.

Водещ: Неотдавна стана ясно, че световноизвестният датски урбанист проф. Ян Геел работи по проекта „София град за хората“. Презентацията на проекта беше в началото на месец октомври – каква е вашата оценка за предложението?

Калоян Паргов: Не знам защо, но това е някаква практика в България, в народопсихология се е превърнала, че трябва да извикаме някой, който не е българин, за да ни каже как най-добре да се справим с даден въпрос или проблем, и на него да му повярваме, а не на самите нас и нашите експерти. Ние, социалистите отдавна алармираме за тези диспропорции, за тези неща, за които говори Геел. Очевидно, понеже сме опозиция, и управляващите са свикнали да им минават нашите предложения покрай ушите, не ги приемат чисто политически, се оказа, че ние сме били прави. И аз мога да му благодаря на г-н Геел за тези констатации. Второ обаче, заданието, което той е имал от общината, касае централната градска част за пореден път, което повтаря нашата теза, че общината освен за центъра, за друго повече не мисли, защото има райони на София, в които общината вече 28 години не е стъпвала като интервенция – да подмени асфалтова настилка, плочки, бордюри, да облагородява градинки, площадки. Има такива места много в София. Тоест, общината за едни е майка, за други е мащеха. И точно това е нашето виждане и предложение, което за пореден път в идващия бюджет 2018 не се предвижда. Г-жа Фандъкова, която в предизборната си кампания 2015 година, очевидно съзираща, че това й е проблем, го прие на думи просто за кампанията, но до този момент не свърши нищо. Бяха се отделили в началото средства за повече вътрешноквартални улици, след това се прецени, че могат да бъдат похарчени за други неща, и че това не е приоритет. Въпросът е, че мнозинството от софиянци, които живеят в тези т.нар. „спални“, очакват да видят общината, която им прибира редовно иначе данъците и таксите, да ги върне по някакъв начин, показвайки грижи и отношение към заобикалящата ги среда, в която те живеят, и която не отговаря на европейските изисквания. Така че трябва г-н Геел, ние това ще настояваме пред главния архитект, да направи втора разработка, с която да свърже неговата визия за центъра и централната градска част, с това как изглеждат жилищните квартали на София, където ние прекарваме също немалко време като жители на столицата.

Водещ: Вашата визия за столицата, или поне една много малка част от нея, предвижда израждане на паметника на създателя на българската държава хан Аспарух. Кажете ни повече за тази инициатива?

Калоян Паргов: Вижте, много запитвания и въпроси са ми задавани под най различни форми – в приемните, в най-различни приятелски разговори защо няма паметник на основателя на българската държава, като има много други паметници, включително и на хора, свързани с нашат6а история, които не са българи. Този въпрос го поставих в понеделник за обсъждане в Комисията по образование. Да обсъдим за такъв паметник особено защото сме все пак и столица, както и разбира се и за други, тъй като възникна и такова предложение от колеги, както и да обсъдим тяхното място и разположение. Между другото, мисля че в Рим, всички гарибалдийци можеш да ги видиш на едно място в Рим. Там може да се разгледа някаква културна забележителност, може да бъде урок по история за подрастващите и за туристите, и т.н. Но със сигурност имаме нужда от паметник на създателя на българската държава, с която ние всички така се гордеем и сме закичили патриотизма като брошка на ревера. Това минава и през паметта, която минава през издигането на такива паметници. Така че нашето предложение ще настояваме да се осъществи. Ако трябва ще инициираме и такъв комитет, както е модерно в момента, някой да поеме разходите за това, тъй като е очевидно, че Общината е бедна за такива инициативи. Разчита инициаторите и гражданите, които искат да се случи това, сами да си платят за един подобен монумент, който мисля, че трябва да е за сметка на държавата и всички държавници да се наредят пред него и да се поклонят. Ако въобще говорим за държавници, тъй като между политик и държавник има огромна разлика.

Водещ: Къде виждате място на такъв паметник в столицата?

Калоян Паргов: Имаше една ексцентрична идея на Слави Трифонов тя да бъде на мястото на Мавзолея. Ние нямаме претенции за мястото, но то трябва да бъде в централната градска част. Това, което група граждани обсъдиха и предложиха и, на което аз съм преносител като общински съветник, който се срещна с тях и го обсъдихме това предложение, е в парк „Възраждане“. Това също не е лоша идея, макар че на мястото на Самуил, който е в най-централната градска част, точно до църквата „Света София“ – един от символите на София, пред сградата на „Св. Александър Невски“, Светия Синод. По-добре е там някъде да има паметник на хан Аспарух, тъй като все пак там се приемат и държавни глави, делегати. Другата година това място ще бъде наситено ежедневно със събития – ще има  делегации, високопоставени гости от Европейската комисия, или друга държава членка, които ще бъдат посрещнати по един или друг начин с почести. Там всеки, всички ние, които ще участваме в това посрещане, е хубаво да го правим под зоркия поглед на хан Аспарух, който е основател на българската държава, и който все пак има символика в поставянето на такова централно място на такъв паметник. Нека го оставим този въпрос на архитектите, на културни специалисти, историци, но едно е ясно – всички се обединиха, че такъв паметник трябва да има в София.

Водещ: Каква е комуникацията, която имате с общинските съветници от другите политически сили в Столичния общински съвет по всички тези важни за столицата теми?

Калоян Паргов: Вижте, това че сме опоненти не означава, че сме врагове. Това искам много ясно да се разбере. Ние не враждуваме, ние си опонираме и се стремим в рамките на дейната дискусия да спасим верните решения. Но, разбира се, няма как ние като опозиция да приемем отношението на управляващите, които неглижират много често добри предложения от нас, които ги неглижират само защото идват от БСП. И от БСП не трябва нищо да се прави, защото видите ли това ще повлияе на отношението на гражданите към изборите след време. Ние не държим на авторството си, темата с паметник на хан Аспарух е такава, трябва да обедини всички, които сме българи, които милеем за родината си. Това е консенсусна тема, но разбира се има и теми като начина на разпределение на парите на софиянци, по която няма как да се примирим, докато не видим повече средства за крайните квартали и отчетливи резултати. Когато твърдим, че изтичат парите на софиянци през ред обществени поръчки, с които се правят прескъпи ремонти и то по няколко в рамките на няколко години на едни и същи места, а след това никой не държи за гаранциите, които са поели тези изпълнители. Показното отстраняване на две фирми за поддръжка само по себе си може би е следствие на обществения натиска на това, което направи БСП през лятото във връзка с текущите ремонти, но има и теми, по които няма как да се съгласим и една от тези теми е точно този начин за харчене на парите на софиянци по този непрозрачен начин. А що се отнася до друг проблем, за който ще настояваме и, за който ще имаме консенсус, това го подчертавам – това е темата за енергийната ефективност. Консенсусът свършва с това, че трябва да има енергийна ефективност, но тя няма да има консенсус по начина, по който я прави общината, защото ПР мероприятието на г-жа Фандъкова вчера, за да каже, че всичко върви в срок, не е вярно защото София изостава, а най-големия бенефициент на енергийна ефективност, именно тези държавни фондове за саниране, е Столична община, защото най-много блокове, жилищни етажни собствености има в столицата – над 10 000. А ние изоставаме. Ние сме на 166 позиция. Представяте си колко сме в сроковете, които сме разписали, при положение, че в други градове вече на практика ние виждаме какво се свърши. Вярно с по-малко обекти и интервенция, тъй като няма толкова блокове от този тип в тези градове.

Росица АНГЕЛОВА