Калоян Паргов: Има проблем в контрола на Столична община по изпълнението на един или друг обект в София

Калоян Паргов, лидер на БСП-София и председател на групата на социалистите в СОС,  в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Столичната общината община хвърли вината върху листата от дърветата и калта за наводненията в току-що ремонтирания център на София. След обилните валежи от началото на седмицата под вода останаха големи части от така наречената  „Ремонтна зона 2“, включваща ул. „Граф Игнатиев“, площад „Славейков“, градинката пред църквата „Св. Седмочисленици“. Участъкът бе в ремонт до 28 май. Особено плачевно бе състоянието на реконструираната прясно улица „Солунска“. Новите отводнители по тротоарите по нея видимо не функционираха, поради което водата започна да навлиза в магазините по улиците. Освен големите неудобства за тези, на които им се наложи да преплуват въпросните участъци, завиряванията освежиха хумора на столичани. Центърът на София бе наречен „Малката Венеция“, а въпрос от колаж спечели палмата за духовитост. Въпросът е: „Ако по „Солунска“ идва сал, а от  „Графа“ кану, кой е с предимство?“ И така – кой е с предимство в резултат на многострадалните ремонти в центъра на София? Питаме лидерът на БСП-София и председател на Групата на социалистите в Столичния общински съвет Калоян Паргов.

Калоян Паргов: Аз се чувствам доста неудобно, макар че съм опозиция в Столичния общински съвет, за това, че за пореден пък Столична община и кметът на София г-жа Фандъкова станаха за смях на народонаселението след толкова много вложени средства в такива ключови и знакови ремонти на знакови пространства в централната градска част. Най-лесно е да хвърлим обвинения върху листата, които не са позволили да се оттече водата, но вина носят и различни институции в рамките на Столична община, за които поисках на Комисия по транспорт в рамките на следващата седмица да ни бъде докладвано на членовете на Комисията по няколко въпроса. Първо, каква е регулярността на почистване на канавките и на каналите, тъй като знаем от години проблема, в който те са разпределени като отговорност между почистващите фирми и между „Софийска вода“ и Столичния инспекторат, който ги контролира. По отношение на качеството на ремонта и на наклоните искаме компетентните институции в столичните администрации, а именно Дирекция „Транспортна инфраструктура“, както и инвестиционната дирекция, дали със строители, дали без строители да даде отговор по отношение на оценката си за качеството на ремонта и дали няма нарушения в рамките на ремонта, които да доведат до наводняване включително на магазините, които са на тази улица. И искаме, разбира се, г-жа Фандъкова да предприеме бързи мерки като кмет на Столична община, ако има наистина кмет, а не кмет в сянка, с  които да накара, ако има такива проблеми, а те са видими, изпълнителите да ги отстранят, тъй като все пак те са в рамките на гаранция след тяхното приключване. И да не допусне повече подобни венециански сцени в рамките на нашия град, както и да си задаваме въпроса кой е с предимство – кануто или сала, или може би тези, които ще ползват пояси.

Водещ: Г-н Паргов, какви трябва да бъдат предприето от Столична община мерки, та занапред това да не се случва?

Калоян Паргов: Първо, контрол. Говорим за климатичните промени, които изпитваме, и те са за първи път. Помня преди година-две имахме подобен ремонт на „Цариградско шосе“  в една от частите Младост – Дружба, в която в следствие на направения ремонт и паднал дъжд се получи подобно завиряване и се оказа, че имаме проблем с отводнителните системи и канавките отново, които са покрай самото шосе. Помня случай, когато в току-що прясно ремонтирания бул. „Черни връх“ в частта си до мол „Парадайс“ падна дъжд и зейна дупка и заговорихме, че дъждът е пробил асфалта – пак на шега софиянци шеговито подмятаха различни истории в социалните мрежи. Всичко това се трупа на институцията Столична община и аз считам, че ние имаме нужда от спешни мерки, за да спасим репутацията на Общината и в това отношение в сряда на колегите от Комисията им казах, че няма как да се оправдаваме с листата или падналите клони от един летен дъжд, който мисля, че не можем да го наречем като природно бедствие. От тази гледна точка трябва всички шахти, а те са 33 000 на брой, да се предприеме спешна проверка и почистване на първо място. Разбира се, ние говорим и за ангажимента към коритата на реките в София, защото знаем, че те също носят потенциален риск, тоест спешна проверка. И не на последно място като говорим за ремонти – да бъде извършена проверка, направени съответно замервания, за да не може в последствие да установяваме, че след такъв дъжд, имаме проблем с изпълнението, което води до проблеми на всички засегнати граждани плюс представители на бизнеса със своите наводнени  магазини

Водещ: Какво е вашето обяснение? Защо толкова години този, изглеждащ на пръв поглед елементарен въпрос не намира решение?

Калоян Паргов: Вероятно поради липса или недостатъчно воля от страна на ръководството на Столична община и столичния кмет да осъществяват контрол и то постоянен контрол. Очевидно, че имаме проблем и в контрола по изпълнението на един или друг обект, което носи отговорност и избраният строителен надзор, който трябва да гарантира, че обектът е изпълнен съгласно проекта и съгласно изискванията и нормативните изисквания, стандартите, което все пак и самият контрол трябва да обясни какво е констатирал, защо е допуснал приключването на обекта, след като можем да направим такава рекламация при първия летен дъжд.

Водещ: Ползвам възможността, че сте наш гост да ви попитам и за още един проект на Столична община, а именно за ограничението на паркирането в центъра и неговото поскъпване. Предвижда се поскъпване на „Синята зона“ с 50%, а час престой в нея ще струва 3 лева.

Калоян Паргов: Имате предвид за т.нар. „Червена зона“, за която излязоха някои заглавия?

Водещ: Да.

Калоян Паргов: Това е идея, която засега пак порочно се обсъжда първо в публичното пространство преди да стигне до Комисията като проект. Вероятно това е част от стратегията на ръководството на Столична община, която ние силно  критикуваме като подход, защото няма как ние самите като съветници да участваме в този дебат и да се изказваме в публичното пространство преди нещо да е минало за обсъждане в Комисиите. Ако мога да кажа няколко думи, един от големите проблеми на столицата, който се очертава за в бъдеще – това е проблемът с трафика и паркирането. Трафикът и паркирането едва ли ще го решаваме с въвеждане на по-скъпи зони, въвеждане на нов тип зони, ако щете и червена или оранжева ги  наречете. Това, от което има нужда столицата, е на принципа на публично частно партньорство да започне да изгражда буферни паркинги, но не използвайки тези изградени по метродиаметрите, а около центъра с оглед прибиране на автомобилите. И да не допускаме София да се превърне в една голяма зона за паркиране чак до околовръстното шосе предвид постоянното разширение на зоната с оглед търсене на по-големи приходи за издръжка на столичния транспорт, който се оказа след балансовите комисии, че една голяма част от него е на загуба. Говорим и за автотранспорта, говорими за електротранспорта, а в случая говорим и за метрото. И на тези въпроси ще търсим отговор по начин и ефективността на управление и на транспортните дружества, защото не може ЦГМ да бъде печелбарско дружество само, което да генерира приходи без да прави разходи и без норма на ефективност.

Водещ: Да, това щях да ви попитам, защото ако се въведе подобен регламент за почасово присъствие в Центъра, ние ще бъдем пак новатори.

Калоян Паргов: Нека да поразсъждаваме. Каква ще бъде целта на това увеличение и въвеждане примерно да кажем на тази „Червен зона“. Тоест, искаме да ограничим притока на автомобили в централната част – добре. Тогава каква алтернатива ще осигурим на придвижване на гражданите? Нямаме нищо против централната градска част, основната бих казал еднокилометрова зона да се превърне в пешеходна зона, което означава, че трябва да осигурим първо – как да стигнат хората до тази зона, второ – къде да паркират автомобилите си, тоест нуждата от такива паркинги, трето – придвижване пеша или чрез прословутата велосипедна услуга, която вече 2 години чакаме да се реализира и която боксува, която е смокинов лист на един друг голям интерес в столицата – рекламният бизнес и неговото разпределение. Тоест, говорим за неща, които са взаимно свързани, защото градът е един жив организъм, в който отделните съставни части влияят една на друга и имат своето взаимно съотношение и влияние, което означава, че трябва да го разглеждаме града като един системен организъм. И аз откривам завесата на част от решенията, които ние мислим и предлагаме от БСП и които ще се опитаме да наложим и в следващите месеци и години. И се надявам да имаме подобаващо мнозинство, с което да го направим, както и ново ръководство на Столична община, да имаме един друг по-различен кмет, който да бъде гласът на софиянци.

Водещ: Имайте предвид в тази зона да няма паркиране до 1 час, защото не ми е известно някой да има работа в центъра на София до институции и т.н. и да я е свършил в рамките на един час.

Калоян Паргов: Да, така е наистина, което означава, че трябва да има алтернатива. Алтернатива на придвижване, както и възможност до определена степен да се влиза в автомобил в тази част. Ако вземем пример от Лондон, вие знаете, че  кметът на Лондон повиши цените за влизане в централна градска част, което също е вариант, защото вместо да превръщаме централната градска част в огромен паркинг, за който всеки ще си плаща, и за който, както вие отбелязахте – едва ли времето ще стигне докато се паркира, докато се отиде до институцията, докато се върне човек, тоест ако целта е да затворим централната градска част за автомобили, има и друг вариант да го направим. И аз ви го предложих като алтернатива, а именно една еднокилометрова зона например да я направим чисто пешеходна, без автомобили, единствено специализирани автомобили на министерства, линейки, полиция, пожарна да могат да влизат в нея, а всички да се придвижват свободно пеша или ползвайки велосипедна услуга, ако Общината успее да я реализира след 2-годишно буксуване. Казвам го предвид проблемът с чистотата на въздуха – те имат пряко влияние. Това е свързано и със здравето на хората, защото все пак ходенето пеша е здраве, нека да го кажем. Това също ще помогне и на Общината да поддържа по-лесно тази площ, защото паркиралите автомобили не дават възможност нито на фирмите на чистотата да могат да си вършат редовно своята работа по почистване на платната и на пространствата или пък, когато се налага някакъв ремонт по отстраняване на проблем на платното и на тези пространства.

Водещ: Може би тази идея е необходимо да се представи пред столичани, за да се получат най-добрите решения.

Калоян Паргов: Разбира се. Идеята за буферните паркинги не изключва да се администрират от Центъра за градска мобилност и те да бъдат на принципа на публично-частно партньорство с участие на частни инвеститори с оглед привличане на ресурс и с оглед това да приберем повече автомобили от улицата и да им дадем алтернатива на паркиране на платната.

Водещ: И още един въпрос, ако позволите. Имахте разговор преди това интервю с извънредния пълномощен посланик на САЩ в България Ерик Рубин. Какво обсъждахте?

Калоян Паргов: Първо, аз искам да благодаря на Негово превъзходителство за това, че прие поканата, която му бе отправена от един от нашите клубове „Млад дипломат“. Това са редовни срещи на този клуб, в който идват посланици или дипломати от кариерата или действащи, журналисти, млади хора предимно, които правят редовни срещи с техни превъзходителства от различни държави посланици. В сряда беше срещата с посланик Рубин. Тя, разбира се, е и повод за довиждане, тъй като той в момента приключва своя мандат. Аудиторията даде висока оценка за неговото професионално отношение към задълженията си в този мандат от гледна точка на това, че не се поддаде на изкушението, което негови предшественици правеха – да дават наставления от медиите какво да правим и кое е правилно и кое не – и мога да споделя, че от 1968 година насам това е посланикът с най-дълъг мандат, което е и оценка за неговите лични качества. И той е първият , който прекрачва прага на градската централа на БСП и може би вторият след генералния секретар на Американската комунистическа партия, която той е направил навремето. Но, разбира се, висока оценка той получи за своята дипломатическа и политическа култура, която му позволи да има делови и ползотворни контакти с целия политически спектър, включително и с представители на БСП и тази среща е доказателство за това. Говорихме за редица теми и въпроси, които му бяха поставени, включително и теми, които са от важност за деня като сделката с изтребителите Ф-16. Знаете, че БСП се въздържа от подкрепа на тази сделка поради редица съображения. Посланик Рубин изложи някои страни по тази сделка, чу и мнението на присъстващите, свързано с наши съображения, най-вече за офсетните програми, с добавената стойност, която трябва да имаме при такава сделка и такова партньорство. Поставих му акцент върху тема, която трябва да допълни трите фундамента на американската политика тук на Балканите и в България, която винаги се е основавала на сигурност, енергетика и на сдържане. Поставихме темата за инвестициите и за това, че има очакване американската държава да има по-голям и по-засилено инвестиционно присъствие в България с оглед това, че българската икономика се нуждае от инвестиции, от работни места, от добавена стойност, за да може да заема едно по-достойно място не само на общия европейски пазар, но в глобален план. Тоест, нуждаем се от високотехнологични и конкурентоспособни производства. Което той разбира се прие. Той постави и въпроса за енергийната диверсификация, за културно-историческото наследство, за миграционната криза и помощта, която се оказва на българската държава за запазване сигурността на границите, за модернизацията на българските военни сили, военнопромишления комплекс. Все важни теми, които бяха в основата на неговата дипломатическа активност. И накрая му подарихме за спомен иконата на св. Иван Рилски, която той да отнесе в дома си в САЩ като спомен от своя мандат.

Водещ: Закрилникът на България да го пази и него.

Калоян Паргов: Да. Пожелахме му го това. И разбира се му пожелахме, когато има възможност, да се връща отново в България, както и да предаде поздрави на неговия наследник г-жа Херо Мустафа, към която всички проявяват голям интерес откакто беше обявена нейната номинация, предвид и нейния произход, предвид това, което се случва на Балканите на югоизток от нас, което буди много въпроси, които тепърва ще разберем и от нея самата, когато тя пристигне в България, за която той, разбира се, като колега даде и висока оценка на нейните качества.

Цоня Събчева