Капитан II ранг Тодор Димитров, Военната академия „Г. С. Раковски“:Желанието ми е да накарам все повече хора в България да се движат

Капитан II ранг д-р Тодор Димитров, преподавател във Военната академия „Г. Раковски“, българинът, който успя за 51 дни да пробяга най-дългото сертифицирано състезание в света в интервю за дневния информационен блок на Радио „Фокус“. За предизвикателствата и издръжливостта по време  на ултрамаратона „Шри Чинмой Себенадминаване 3100 мили“

Водещ: Г-н Тодоров, най-дългото сертифицирано състезание в света и вие го пробягахте. Как се чувствате?

Тодор Димитров: Чувствам се много удовлетворен, радостен, че успях да го завърша. След завръщането ми в България имам период на адаптация и възстановяване. Въпреки това не ми пречи да се върна на работа и да започна следващите предизвикателства.

Водещ: Разкажете повече за този ултрамаратон.  Да споменем на нашите слушатели, че не става дума за преминаването на различни местности и красиви гледки.

Тодор Димитров:  Накратко, този ултрамаратон е с 23-годишна история, 3100 мили е, което приблизително 5000 километра. За тези 23 години са го завършвали 43-ма, аз съм 44-ият. Както казахте, не минава през някакви планински хубави местности, провежда се в квартал „Куинс“ на Ню Йорк, който  е обграден от 4 улици, в периметър от около 900 метра, се правят обиколки на бетонна настилка. Въпреки че на пръв поглед не изглежда толкова интересно, а по-скоро монотонно, през цялият период  не съм имал време за скука, динамиката е голяма. Лично на мен ми беше много интересно, самонаблюдавах се, наблюдавах и останалите от чисто психологическа гледна точка. Може да съм имал други трудности, но не и със самото трасе. За мен лично беше много комфортно, много добре съм се чувствал въпреки тази на пръв поглед монотонност.

Водещ:  Как стигнахте до това състезание, как човек, ако реши да се включи, може да го направи?

Тодор Димитров:  Подават си документи, апликация, в която се обяснява какво си постигнал досега. Тези документи се разглеждат от комисия, която одобрява ежегодно хората, които ще участват, така че за мен дори самото участие на старта беше голям успех, понеже бях между тези одобрени осем човека. Много от тях са с огромен опит, с невероятна биография като ултрамаратонци. За мен това беше успех. Още повече че го и завърших, успехът стана много по-голям лично за мен. Много съм благодарен на хората, които ме подпомогнаха, за да се случи това. През тези 52 дни ме подпомогнаха много хора. Благодарение на тях се реализира този проект и това да участвам и да продължа докрай.

Водещ: Какво можем да кажем за участниците? Възрастта им, националности?

Тодор Димитров:  Имаше буквално от цял свят, въпреки че бяха само осем човека. От Австрия, Финландия, Ирландия, Нова Зеландия, от Русия, Словакия. Определено хора не са първа младост. Оказва се, че за този тип свръхдълги маратони е удачно човек да е на средна възраст, когато вече е натрупал психологическа увереност, която е с много голяма тежест за това състезание. Защото физически трябва да си здрав, но психологическата устойчивост е още по-важна. Тук бих желал да подчертая, че има и по-млади участници. Пример е Цветан Шопън, който е българин, и го е завършил когато е бил на 24 години. Той е най-младият, който го е завършвал въобще за цялата история за тези 23 години. Реално аз съм вторият българин, който го е завършвал това състезание.

Водещ:  С което ви поздравяваме.

Тодор Димитров: Благодаря.

Водещ: Имаше ли интерес от страна на медиите?

Тодор Димитров:  Да, почти ежедневно край нас имаше най-различни медии. Бразилската национална телевизия отрази цялото състезание, направиха филм. ББС освен пространни статии, снимаха на място, испанска голяма телевизия, американски местни регионални телевизии. Интересът беше много голям и не само от медиите, а и хора идваха, имаше публика около нас, интересуваха се, подкрепяха ни. Много голям интерес предизвиква това състезание, за което помогна и филмът, който излезе миналата година – „3100“, благодарение на което интересът към това състезание още повече се увеличи.

Водещ:  Дни преди финала изоставахте с доста километри, но в крайна сметка успяхте да финиширате. Кое ви даваше сили?

Тодор Димитров:  Бях добре с километрите, но около седмица преди финала имах сериозна стомашна инфекция, която за два дни ме накара да намаля скоростта, просто нямаше друга опция и реално изоставах  с над 50 километра. И съм радостен, че за последните 5 дена, даже и 6-ият успях да се концентрирам. Това, което ми даваше сили, на първо място е огромната подкрепа, която имах от България и извън нея, от семейството, от приятели, от бегаческото общество. Определено те бяха зад мен. Усещах тая сила, тая психологическа подкрепа. И тя ми даваше много сили да продължа напред. Лично за себе си реших, правя каквото мога максимално, за да знам, че съм изпълнил това, което съм могъл. Оттук нататък вече не зависи само от мен. И така се получи, че наистина дадох всичко от себе си, въпреки че не бях в много добра физическа форма. Накрая бях свалил малко и килограми. Но събрах сили и въпреки че доста хора бяха ме отписали, така стана, че успях да покрия това изоставане и да финиширам 50 минути преди финалното отчитане и спиране на състезанието, а именно 52-та дни.

Водещ:  Което прави успеха ви още по-голям.

Тодор Димитров:  Да, определено бяха много впечатлени всички. Голяма подкрепа имах и на местно ниво от хората, които бяха около състезанието. На самия финал присъстваха буквално стотици хора. Много впечатляващо и на тази цялата обстановка да се развее българският флаг беше много приятно усещането.

Водещ: Наистина е било състезание за себенадминаване. Такива състезания се провеждат вече и у нас. Могат ли организаторите да почерпят опит от вас, от оригиналното издание?

Тодор Димитров:  Разбира се, да. В България има маратон „Себенадминаване“ в Пловдив, но също така и много други аматьорски състезания, които с удоволствие бих им споделил за организацията, която беше наистина на световно ниво. И с най-голямо удоволствие също бих споделил и опита си дори само като бягане с хора, които се занимават с бягане или  искат да се занимават, бих мотивирал всеки, който пожелае. Това като цяло е и моето желание-да накарам все повече хора от България да се движат, да изкарат и децата си навън. Защото движението е здраве, радост и носи много удовлетворение. Дори не е казано да бягате, просто се движете, това е много хубаво нещо.

Водещ:  В тази връзка не обмисляте ли да участвате в някоя инициатива, вие да сте инициатор?

Тодор Димитров:  Засега не съм обмислял, но съм отворен за всякакви предложения и всякакви инициативи в това отношение. Защото определено в България има необходимост да работи в тази област. Аз съм отворен, давате ми идея, ще обмислям бъдещи такива събития.

Водещ:  Проявяват ли интерес вашите студенти към това, което правите?

Тодор Димитров: Да, и досегашният ми опит като ултрамаратонец, като маратонец съм го споделял със слушатели, със студенти, които са проявявали интерес, а също така и други мои приятели. Определено има интерес, защото се впечатляват хората от такива големи разстояния. Това, което им давам като съвет, е да са постоянни в това, което правят, да не се отказват. Както на един маратон е важно да си постоянен от началото до край, на един ултрамаратон е още по-важно. Така е и във всяко начинание, дали ще си пишеш дипломната работа, дисертацията, важно е постоянството. Не моментният спринт и след това да очакваш пълни резултати. Човек е добре да си преследва целите, да се забавлява с това, което прави, да му носи наистина радост, да не очаква някакви огромни награди или заплати. И най-вече да не се предават. Това, което правят, да си го преследват, нека другите да им казват, че не е правилно, когато си имат мечти, когато си имат цели, да си ги преследват.

Елеонора Чолакова