Карина Ангелиева: Желанието на българските учени в чужбина да подпомогнат науката у нас е огромно

Карина Ангелиева, представител на Министерството на образованието и науката в Постоянното представителство на България към ЕС, отговорна за сектор „Научни изследвания и образование“, в интервю за предаването „Всички в час“ на Радио „Фокус“

 

Водещ: В понеделник бе открита кампанията „Българските лица в световната наука“, проведе се и кръгла маса на тема „Подходи и форми за привличане на българската научна диаспора за работа в мрежа“. Тогава вицепремиерът и министър на образованието и науката в оставка Меглена Кунева обяви, че над 300 български учени в чужбина са готови да помагат за развитието на сектора у нас. Именно за бъдещето на родната наука и сътрудничеството на учените от българската диаспора по света ще говорим в следващите минути. Наш гост по темата е Карина Ангелиева, представител на Министерството на образованието и науката в Постоянното представителство на България към ЕС, отговорна е за сектор „Научни изследвания и образование“. Госпожо Ангелиева, да започнем с това в какво ще се изразява подкрепата на тези 300 учени, които споменах в анонса на разговора ни?
Карина Ангелиева: Подкрепата има различни, но много важни аспекти. Най-вече разчитаме на подкрепата на българските учени, за да помогнат на България отново да излезе на това ниво, на което винаги е била в научния спектър, да възстановим участието на наши учени и също на новото поколение учени от България в международни европейски мрежи по проекти и изследвания на топ ниво. Тъй като вероятно знаете и чухте по време на кръглата маса, всъщност ние сме навсякъде, в цял свят имаме прекрасни представители. Мога да споделя с Вас, че тази идея не е нова – да се свържем с българската диаспора навън, но за първи път се подаде ръка. За първи път в последните 10 години се организира такова събитие и въпреки някои притеснения от наша страна, отзивът и желанието на българите в чужбина да помогнат на българската наука за възстановяването на качеството и издигането на престижа и имиджа на българските учени беше огромен. Получихме огромно съдействие, но предполагам и би трябвало всички да се замислим дали от тук нататък това е достатъчно.
Водещ: Именно за това да поговорим. Дали и какви ще бъдат първите конкретни стъпки и дали вече не са закъснели? Макар че казвате – идеята никак не е нова, всъщност за това се мисли и говори от доста отдавна.
Карина Ангелиева: Да, права сте. Само да направим и едно уточнение, защото много пъти, когато говорим за тези проблеми, ги пренасяме само на наше, българско ниво. Всъщност много други държави членки на ЕС имат същите предизвикателства, каквито и ние. Това е важно за нашето самочувствие, да не си мислим пак, че сме последни на опашката. Напротив, дори миналата година европейският комисар за наука, изследвания и иновации Карлос Моедас възстанови и сега активно работи над идеята за научната дипломация, включително използването на учените, които са извън Европа, за популяризирането на различни европейски или национални политики. Тоест използва се научният капацитет за подобряването на икономически отношения, настъпването на нови пазари, прокарването на наши иновационни продукти в трети страни. Включително този потенциал се използва и по отношение на новите предизвикателства, свързани с миграцията, сигурността и други политики. Така че не сме закъснели, но сега малко по-активно трябва да работим за привличането на изследователите. А какво конкретно може да се направи и какви са първите стъпки? Те вече се правят. Има много български университети, както и БАН, които редовно канят тези учени да изнасят различни лекции или курсове, мотивиращи младото поколение от учени, а пък и студенти да тръгнат по пътя на научната кариера. Това е важно, не е с голяма добавена стойност, науката не носи много пари, но наистина е много важно за повдигането на самочувствието ни и за сверяване на часовника. По-конкретни мерки би следвало да начертаем сега, съвместно. Това не би могло да бъде инициатива само на държавата, а съвместно с научния сектор да оптимизираме и използваме контактите ни в чужбина, за да повишим участието на българските учени в Европейската програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“. Това е абсолютно възможна и изключително необходима стъпка, защото процентът ни на успеваемост не е много голям. Ето това е прекрасна възможност за използване. Имайте предвид, че много от нашите учени в чужбина също често не знаят за тези възможности. Разбирате ли, те искат да направят нещо за България, да направят съвместен проект, но казват „Няма средства“, а не знаят къде да ги търсят. Тоест нивото на информираност както у нас, така и навън много често не е много високо. Затова в случая българската държава и Министерството на образованието и науката могат да изиграят наистина обединяваща роля и да информират по същество как да се свържат българската диаспора и нашите учени в България. Ето една конкретна мярка, която е с много силен ефект. Това каза и вицепремиерът Кунева онзи ден на кръглата маса. И действително е голяма възможност, защото в последната работна програма на „Хоризонт 2020“ за 2018-2020 година са заложени 30 млрд. евро. България трябва да има стратегия как да участва и как да привлече повече средства. И една по-дългосрочна стъпка, но трябва да говорим и за нея, тя няма как да се избегне и не е точно свързана с финансиране, свързана е със завръщането на българските учени у нас, на тези, които искат. Вие чухте онзи ден на кръглата маса, че има много български учени, които биха искали да се върнат да работят в България, но биха го направили, когато видят институционална промяна в самите научни организации.
Водещ: Засега, доколкото разбрах, те виждат своята роля като възможни оценители на научни проекти тук, у нас. Това ли е един от начините да ги привлечем обратно към родината – като ги поканим за експертна оценка на това, което – да кажем – по-млади техни колеги биха представили като разработка?
Карина Ангелиева: Би могло да бъде.
Водещ: Но може би не е достатъчно?
Карина Ангелиева: Не, в никакъв случай. Това е малка, частична мярка, би подобрила донякъде имиджа. Но вижте, дали ще каним български учени, които са в чужбина, да бъдат оценители на проекти или просто ще каним международни оценители за оценка на проектите за мен е идентично. Има си световно качество за покриването на външна оценка на научни проекти и дали оценителят е българин или не няма никакво значение. Важното е да отговаря на дадените критерии. Трябва да се отворим към света, не ни помага, че някой е българин или не. Защо говоря за институционални промени, включително за законодателни? В много държави, включително Полша, Унгария и Чехия – казвам тези, които са по-близо до нас – вече от четири-пет години както в програми, финансирани от структурните фондове, така и чрез национални източници, които финансират научни изследвания, е абсолютно позволено и равноправно участието както на местни учени, така и на чуждестранни от държавите членки. Няма разлика между това кой участва. Това е нещо много важно.
Водещ: То няма, но може би да ги привлечем чисто емоционално, да се завърнат на емоционално ниво към родината си и да се обвържат малко повече с нея? Макар че те надали са се и разделяли на това ниво с нея.
Карина Ангелиева: И аз мисля като Вас.
Водещ: Един друг проблем в интервю за нашето предаване повдигна госпожа Златина Карова, която ръководи дирекция „Наука“ в министерството. Мисля, че преди месец и половина, ако не ме лъже паметта, тя коментира, че българските учени се сблъскват с тежък казус за тях, а именно – определянето на часовата ставка при заплащането на научна дейност, когато работят заедно със свои колеги от страни членки на ЕС по едни и същи проекти. Учените от различните държави за момента получават нееднакво заплащане. И се работи по въпроса то да се уеднакви. Имате ли информация на какъв етап е тази поставена на масата задача?
Карина Ангелиева: Тази поставена на масата задача няма скоро да приключи, трябва да бъдем честни към българските учени, това е важно. Трябва да знаете, че през 2012-2013 г., когато в Съвета на ЕС се договаряше програмата за научни изследвания, всички държави членки се съгласиха на тези правила, това вече е включено и в регламента, той не може да се промени. Правилата са чисто финансови, те отговарят на заплащането в самите държави членки. Обяснявам: има разлика в заплащането на учените в програмата, защото в някои от държавите членки националното заплащане на изследователите е значително по-високо от нашето. Съответно в предишен програмен период ние формирахме заплащането по европейски проекти по малко по-различен начин, имахме тази възможност и свобода. Този проблем не е само за България. Нека отново бъдем ясни. Той не е само за новите държави членки, по-широк кръг сме, пак има разделение в Европа, но към групата на новите държави членки се включват Португалия и Испания, които също преживяха значителни сътресения вътре в държавите и националното заплащане на техните учени също беше намалено. Комисар Моедас на Съвета по конкурентоспособност – вече на много високо ниво – обеща на нашите министри, че от януари се предвиждат – като първа стъпка към решаването на проблема в някаква посока – промени в т.нар. грантово споразумение. Това е вече на ниво проект, като се спечели, в самия проект да се търси възможно решение, например при формулирането на ставките за заплащане да се смята не само заплатата, която се взима. Много наши учени взимат допълнителни хонорари, плащат големи данъци върху своите заплати. Тоест ставката да се формира от цялата съвкупност допълнителни заплащания, за да получим малко повече, защото в момента има огромен дисбаланс, който е не само за България. Полша също е лидер в тези преговори, тя много страда от това, Румъния също и т.н. Но голямото решение трябва да се търси на национално ниво.
Водещ: Да сменим леко аспекта на разговора ни. Ще Ви попитам, тъй като знам, че имате богат опит в професионалната си кариера с подкрепата и промотирането на изобретения и иновации, та искам да Ви попитам кои достижения от последните години на българската наука бихте отличили с най-голям принос за обществото и какви бяха авторите им – млади или вече утвърдили се учени?
Карина Ангелиева: Това е много хубав въпрос, много предизвикателен. По принцип никога не разделям учените на по-млади и опитни, всеки работи в различна област. Имаме и изключителни опитни учени, вече утвърдени, със страхотни постижения. Водещи сме в математиката и информатиката, което има много аспекти. Много пъти си говорим, особено с вас, журналистите, за математика и информатика. Трябва да обясняваме, че там има много различни приложения. Например един от водещите сектори, в който сме абсолютно признати, но е хубаво малко повече да настъпим, да покажем какво можем, е киберсигурността. В момента тръгва огромен европейски проект, в който също има голям шанс за участие на български учени. Той е свързан с квантовите технологии, бъдещото развитие на компютърните системи и въобще на цялото приложение на дигиталните технологии. Така че в дигиталния сектор определено имаме какво да покажем, но също така имаме много постижения в медицината и участваме в няколко големи европейски мрежи. Има и изследвания, които са много важни за самата държава. Не можем да отречем, че имаме прекрасни хуманитарни специалисти, свързани с археология и история, които участват в открития от световен мащаб. Дълги години бяхме една от малкото държави, които участваха в археологически разкопки в чужбина. Обратно, Франция и Германия от години подпомагат наши археологически екипи, свързани с изследвания на траките например. Те смятат, че имаме страхотни постижения въобще в методологията на археологията, картографията, историята. Но често не го показваме или обществото не вижда конкретна пряка полза от това. А ползата е огромна. Това е знание за нашите деца, би могло да има полза за туризма, за нови продукции. Проблемът по-скоро не е, че нямаме качествени и нови иновационни идеи, а дори и приложения, проблемът е в тяхното популяризиране. Често нямаме уменията за трансфер на тези нови знания в различни области, защо не и в образованието. Това е нещо, което сега се опитваме да подпомагаме както от министерството, така и с широка мрежа от учени от БАН и университетите, неправителствените организации, а именно – самите учени да участват повече в нови образователни модели. Сигурно сте запозната вече, говорите за идеята за създаването на иновационни класни стаи, за повече иновации в училище. Въобще бих казала, че най-голямото предизвикателство е свързано с т.нар. предприемаческа нагласа. Което не е проблем само на учените в България, бих казала и на самия бизнес много често. Това са умения, които не се създават бързо.
Водещ: Тоест по-добра комуникация и по-добър бизнес нюх. Да се надяваме, че и политиците – с научната дипломация, за която говорихте в началото на разговора – ще се вслушват все повече в съветите на учените, за да решават големите проблеми, пред които сме изправени всички. Благодаря Ви много, госпожо Ангелиева, за коментара, който направихте за нас, и за хубавия разговор. Може би да се разделим с пожелание към българските и не само българските учени за основните предизвикателства пред тях догодина?
Карина Ангелиева: Да, много благодаря за това включване. Винаги се радваме, когато има интерес от медиите. Вие сте много важен фактор, без вас няма как да си кажем какво е важно. А това, което бих казала и поставила като предизвикателство, но и пожелание, е да си поставяме малки, но реализуеми стъпки. Всички трябва да работим за промяната, дори и да е малка, промяната на организация и начин на мислене. Това е, което си пожелавам, а и на вашите слушатели за новата година, да не чакаме. Моделът трябва да се смени – от очакване нещо да се случи към това сами да се опитаме да го променим. Това пожелавам.
Лора ТЪРКОЛЕВА