Катя Митова-Ганева, историк: Отхвърлянето по мирен начин на несправедливите клаузи на Берлинския договор през 1908 година дава изключителен тласък на развитието на България

Катя Митова-Ганева, историк и уредник в РИМ-Велико Търново в интервю за предаването „Царевград Търнов-славата и величието на България“ на Радио „Фокус“.

 

 Водещ: Г-жо Ганева, нека първо припомним какво се случва на 22 септември преди 109 години?

Катя Митова-Ганева: Само три десетилетия след Освобождението от османско робство, на 22 септември 1908 година България става напълно независима държава. Избирането на Велико Търново за място, в което да се извърши този крупен държавно-политически акт не е случайно. Активна е подготовката на великотърновци за това голямо събитие и всеки великотърновец става абсолютно съпричастен с този голям държавен политически акт – обявяване на Независимостта на България.

Водещ: Безспорно, говорейки за тази дата, Велико Търново е градът, заемащ изключително важно място. Случайно ли е избрано мястото за обявяването на независимостта – храмът „Св. 40 мъченици“?

Катя Митова-Ганева: Не, никак не е случайно. Дори в спомените на Александър Малинов четем думите на княз Фердинанд: „Е, господин Малинов, най-после дългоочакваният ден от вас и мен, от целия български народ, дойде. Решението, което взехме в Карпатите, време е да турим в изпълнение. Намислил съм това да сторим във Велико Търново – старата столица на българските царе“. Само тези изречения недвусмислено доказват ролята и мястото, за историческата приемственост, която съществува в нашия град. И съвсем не е случайно обявяването на независимостта да се случи точно във Велико Търново.

Водещ: Малко известен факт е, че всъщност Манифестът е писан в царския влак, в сутрешните часове на 22 септември.

Катя Митова-Ганева: Да, царският влак всъщност пристига от Русе и се застопорява в нощта срещу 22 септември точно на жп моста. Така е избрано това място, защото се охранява много добре на двата тунела в двата края на моста. Всъщност манифестът се пише още по пътя от Русе, след Две могили, Русенско, насам със сигурност е подготвен. Макар че се съмнявам, предположението и на други историци е, че той е бил маркиран, но всъщност се написва в самия влак официално и точно в 9 часа, когато пристига влакът с официалните лица, Фердинанд спира на гарата Трапезица и оттам се отправя пеша с охраната си и стига до църквата „Св. 40 мъченици“, докато останалите членове на официалната делегация са посрещнати на търновската гара по стар български обичай с хляб и сол. Начело на посрещачите е кметът на града Иван Виделов. Всъщност в църквата църквата „Св. 40 мъченици“, придвижвайки се по-натам по пътя, са посрещнати от великотърновци много възторжено. Любопитен е фактът, че този акт, това политическо събитие е пазено в дълбока тайна. Но великотърновци някак си са усещали, че градът им ще стане център на голямо историческо събитие. Те казват, че във въздуха е витаела тази атмосфера, това предзнаменование, че ставаме център наистина на голямо политическо, да не кажа и такова европейско събитие. И затова навсякъде по домовете им са постлани красиви, пъстри, шарени черги, те са пременени с новите си дрехи, жените държат хубави цветни букети, децата с китки в косите участват в самото тържествено шествие. Военната музика минава с тържествен марш по главната улица и също се отправя към църквата църквата „Св. 40 мъченици“ в Асенова махала, където очаква да се разбере и да се види какво се случва.

Водещ: Как се гледа на личността на Фердинанд от българското население и от международната общност по това време?

Катя Митова-Ганева: Вижте, в този случай търновци, въобще българският народ гледа на него като на своя цар. Впрочем, Фердинанд пристига в Търново като княз, а всъщност си тръгва оттук като цар. Само по това можем да разберем колко е знаменателно събитието, защото вече държавата е превърната в царство – Царство България, начело не с княз Фердинанд, а с цар Фердинанд. И на него са гледали като на свой велможа, на свой ръководител, на свой цар. Действително още повече нараства неговият авторитет, когато в тържествената обстановка прочита манифеста, по силата на който България къса с васалния си статут и става независимо царство. Манифестът завършва с думите: „Да живее свободна и независима България, да живее българският народ“.

Водещ: След Берлинския договор България е била изключително ограничена в много сфери. Променя ли се това и ако да, как точно след 22 септември 1908-ма?

Катя Ганева: Да. Както казах, България става една равнопоставена държава. Вие нали си представяте какво значение има да отхвърлиш клаузите на несправедливия Берлински конгрес и то по мирен начин, съвсем безкръвно, по дипломатически път да можеш да отхвърлиш този васалитет от Турция, да станеш наистина независима, равнопоставена европейска държава. Това е много значим акт. Като че ли все още дали ние, историците, не го обясняваме добре; дали самият български народ и днешните ученици не разбират значимостта и същността на този огромен акт, който разбира се е предходен от такъв голям политически момент – Съединението от 1885 година. Но все пак, знаете, в резултат на това събитие избухва Сръбско-българската война. Докато тук, при обявяването на Независимостта, това се решава много дипломатично, брилянтно подготвено, избран момент. Много малко са събитията от този характер – такива, които се решават без да има бойно поле, да има военни действия, да бъде съвсем по мирен начин.

Водещ: Казвате, много добре е бил избран точният момент на този акт. Тоест можем да приемем, че по-скоро вътрешнополитическите и международните условия са били подходящи за обявяване на независимостта.

Катя Митова-Ганева: Разбира се. Не мислете, че това не е съгласувано с Европа. Не мислете, че това е било просто ей така – събудили се, станали и тръгнали. Не. Това е съвсем обмислено действие, това е съвсем споделено, има опората и защитата на големите европейски държави. И все пак Фердинанд е бил много притеснен. Не знаел как ще се отреагира на този политически акт. Той неслучайно сам тръгва от гара Трапезица към църквата „Св. 40 мъченици“ само със своя адютант. По спомените на Хлебаров той е в затворена… самата църква преди още да дойде множеството, е седнал на един камък в двора на църквата, подпрял е своята брада замислено и все още е обсъждал как и по какъв начин ще се случат събитията.

Водещ: Дълго време значимостта на това събитие не се оценява, както от обществото, така и от управниците. Как стои ситуацията към този момент? Вие казахте, че младото поколение като че ли не разбира акта на независимостта.

Катя Митова-Ганева: Ами да, аз съм с такова впечатление, въпреки че толкова много години го обяснявам. Мисля си, че впоследствие вече развитието на българската държава, пак казвам, равнопоставеността й с другите големи европейски държави, това, че тя не е васална вече на Турция, вече е отхвърлила клаузите на Берлинския договор – всичкото това е много крупно като акт за по-нататъшното развитие на българската държава. И то постепенно намира отражение в нейното по-нататъшно развитие. Защото това е било голяма пречка за развитие на икономика, на търговия, на стопанското положение, транспорта, ако щете – въобще всичко е било свързано с този васалитет. Докато от този момент вече държавата ни е съвсем равностойна.

Водещ: Тоест можем да обобщим, че събитията на 22 септември дават един много сериозен тласък на българската държава.

Катя Митова-Ганева: Много, много сериозен тласък, което е следствие на обявената независимост. Ние сме много горди, че точно в Търново, точно тук става това събитие. Интересен е и фактът, че първият препис от оригинала на Манифеста също се прави на гара Търново от кмета на града. Представяте ли си какво чувство за историзъм е имал този човек, за да вземе пишещата машина от кметството, да отиде с файтона на гара Търново, където се е намирал телеграфът и там да препише самия оригинален текст на Манифеста. Всъщност прави първото копие, първия препис. За радост той се съхранява в нашия музей. И Иван Вителов саморъчно под този препис е написал: „Манифестът е снет на гара Търново на 22 септември 1908 година по обяд с пишеща машина от оригиналния Манифест, прочетен на Хисаря“. Този препис послужи и за написването на манифестите, които се разпръснаха същия ден в града и България. Всъщност от гара Търново полита тази новина из цялата страна, залива България, Манифестът се чете от мало и голямо, и всъщност се разбира колко величаво събитие се е състояло в града.

Виктория МЕСРОБОВИЧ