Кинка Михайлова, Исторически музей – Белоградчик: Икономическото замогване на хората от Белоградчишкия край в началото на 19 век води и до духовното им израстване

Разговаряме с Кинка Михайлова, уредник в Исторически музей – Белоградчик

Радио „Фокус”: Килийното училище в белоградчишкото село Рабиша все още е запазено, кога е поставено неговото начало?

Кинка Михайлова: Едно от най-старите килийни училища се намира в белоградчишкото село Рабиша, основано през 1835 година. Сградата на килийното училище в Рабиша съществува и до днес , тя е построена в типичния възрожденски стил. Целият долен етаж е една стая с неподвижни нари и служи за спане на учениците. Горният етаж има една голяма северозападна стая, която е предназначена за занималня и една североизточна малка стая за даскала. В началото на 19 век настъпва относително спокойствие в Белоградчишкия регион след размириците на Осман Пазвантоглу, което се отразява върху икономическото замогване на хората от този край и духовното им израстване. Все по-силен става стремежът към просвета. В началото на 30-те години на 19-и век селските първенци от село Рабиша измолват от турските власти разрешение за разширяване на черквата „Св. Илия” и строеж на самостоятелна пристройка за просветни нужди в двора й. През 1833-1834 г. сградата е построена, а от следващата 1835 г. килийното училище е официално открито.

Радио „Фокус”: Кои са изявените ученици в това училище?

Кинка Михайлова: В училището е учил Цоло Тодоров, един от инициаторите на Белоградчишкото въстание през 1850 година. Интересен надпис е останал в килийното училище. Той ни е завещан от един от учителите – Рангел Костов. Надписът гласи – учите се дети во млади лети, кога приемете старост да не ви остане жалост. Под този текст са изписани и божите заповеди.

Радио „Фокус”: Какво се случва по това време в Белоградчик, как там се развива просветното дело?

Кинка Михайлова: В Белоградчик се знае, че килийно училище е открито през 1821 година в двора на църквата, а през 1851 година отваря врати и класното училище. През 1874 година старата сграда на школото е съборена и на нейно място е изградена нова, като новото школо носи името на „Свети свети Кирил и Методий”.

Радио „Фокус”:Кои са били учители в Белоградчик по това време?

Кинка Михайлова: Първоначално учители са били калугепи и местни жители, а старите граждани на Белоградчик помнят името на така наречения гърбав даскал като първи учител. Известно е името на поп Йоаникий, който е бил учител през 1835 г. – 1840 г. като той учел децата на география и геометрия. Петър Златков е бил учител през 1845 г. – 1850 година, обвинен от турските власти в непокорствои буди раята. Той е бил принуден да избяга в Русия. Там учи децата на българите в Крим и умира в село Новостаричино. Бончо Цолов и Иван Кръстев са учители през 1845 г и 1855 г. Васил Филипов – Делията от Пловдив е учител 1860 г.- 1874 г., а Васил Тодоров и Иван Велков са учители от 1874 г. до Освобождението на България. В белоградчик учители са били Даскал Симеон, Петър Лефтеров Арнаудов, завършил Болградската гимназия.
Анна ЛОЗАНОВА