Кирил Бельов, хореограф: „Симитлия – Древната земя на кукерите“ се превърна във фестивал с национален мащаб и значимост

Кирил Бельов, танцьор, хореограф и дългогодишен член на журито на фестивала „Симитлия – Древната земя на кукерите“ в интервю за предаването „Симитли – минало, настояще и бъдеще“ на Радио „Фокус“ – Пирин по повод предстоящото издание на маскарадните игри, които ще се проведат на 13 януари на стадион „Септември“ в Симитли.

Фокус: Г-н Бельов в следващите минути с Вас предстои да говорим по повод XV юбилейно издание на фестивалът „Симитлия – Древната земя на кукерите“. Да започнем с това какви са Вашите очаквания от предстоящото издание на маскарадните игри?

Кирил Бельов: Очакванията ми са големи поради факта, че за 15 години подред, фестивалът  „Симитлия – Древната земя на кукерите“ се превърна във фестивал с национален мащаб и значимост. Той е уникален по своите мащаби за това, защото по статут се води общински. Заради неговата отвореност през годините започнаха да идват групи, които са от всички краища на нашата държава. Има много групи от цяла Благоевградска област, от Перник, Кюстендил. Силно присъствие отчитаме и на Ямболска област. Община Карлово също редовно присъства с много групи от населените места, които са разположени на нейна територия. През годините дори имахме участие на групи от Област Бургас – „Меден рудник“. Дойдоха и групи от Шумен, където има преселници от селата Железница и Сухострел. Те са пренесли със себе си традицията на Сурва от Симитли чак в северна България. Не на последно място ми се иска да спомена и силното участие на местните групи от Община Симитли, защото без тяхната колоритност и масовост фестивалът не би бил същия.

Фокус: С какво точно фестивалът в Симитли е уникален и различен от останалите в страната?

Кирил Бельов: Както споделих преди малко този фестивал е „отворен тип“, тоест няма ограничение за брой и групи участници. По предварителна информация с която разполагам, защото продължават да се записват групи, в дефилето в Симитли ще участват над 30 групи от цяла България, а дори и от чужбина. Освен това сурвакарските групи от Община Симитли сами по себе си са много интересни, дори бих казал уникални. Отделните персонажи, които участват в групите като бабугери, мечки, мечкари, старци, младоженци, дяволи, попове и разни други такива, които са с геоморфни маски са уникални сами по себе си за цялата страна. За пример мога да дам бабугерите, които се правят с кожи от кози и пръчове, които са с дъги косми. Участниците в сурвакарнският фестивал и специално бабугерите отглеждат специални сортове кози за направата на своите костюми. Те са много интересни, красиви и същевременно респектиращи. Нашите групи, които са участвали в разни фестивали у нас и в чужбина винаги са привличали интерес върху себе си със своята колоритност и уникалност. Заедно с това винаги печелят и първите места. Мисля, че за да се уверят в това, то хората задължително трябва да посеят фестивала в Симитли.

Фокус: Вие имате преки наблюдения върху българският фолклор и традициите ни. В тази връзка мислите ли, че фестивалът в Симитли успява да ги съхрани подобаващо и ще успее да ги предаде на идните поколения, защото виждаме в последните години, че има много малки деца, които участват в него?

Кирил Бельов: Като говорим за традиционност, то бих искал да вметна, че общинският фестивал представлява по-скоро едно дефиле, шествие, един празник за Община Симитли. В него обредната функционалност е по-скоро заместена от развлечението, играта, от театъра, тоест превърнал се е в един празник. В своята същност самият обичай Сурва строго изпълнява своите многофункционалности и обредност, а именно прогонването на зли сили чрез магически практики. Чрез обредността се цели да се осигури още берекет и плодородие. Подготовка на ергените за женитба. Казвам това, защото искам да подчертая, че сурвакарските групи правят своите шествия и обичаи на самият 1 януари и там наистина строго спазват обредността. Докато на фестивалът взимат участие и жени, и деца, и възрастни хора. Това показва, че наистина фестивалът се е превърнал в празник, който може да ни служи и като пример за поддържането на нашите традиции.

Фокус: Вие като жури какво ще очаквате да видите и на какво най-много ще държите по време на фестивала?

Кирил Бельов: Една от основните задачи на журито е оптималността, тоест да се спазват строго критериите за оценяване. Един от основните критерии е традиционност. В себе си той включва участието на обичайните обредни практики и участието на основни персонажи като тези, които споменах малко по-рано в нашият разговор. Друг основен критерии, по който оценява журито е костюмирането, тоест гледаме облеклото на отделните персонажи – дали те са традиционно облечени или не. На трето място ще поставя критерият „артистичност“. В него вече трябва да проличи майсторлъка, с който се изпълняват обредните практики и начинът им на представяне пред публиката. Както споменах вече фестивалът е един театър на живо и в самото изпълнение трябва да включва и публиката, за да се получи истинско шоу. Друг критерии, който също е важен е масовостта. Тук е важно да отбележим, че ако една по-масова група не успее да представи добре своите участници и не ги разположи правилно, то това може да се окаже негативно за тях.

Ливия НИНОВА