Кирил Бельов,  хореограф: Фестивалът „Симитлия – Древната земя на кукерите“ е пример за опазване, съхраняване и популяризиране на сурвакарската традиция

Кирил Бельов, хореограф и член на журито на фестивала „Симитлия – Древната земя на кукерите“, в интервю за предаването „Симитли – минало, настояще и бъдеще“ на Радио „Фокус“ – Пирин.

Фокус: За поредна година бяхте жури на фестивала „Симитлия – Древната земя на кукерите“, в тази връзка каква е Вашата равносметка от маскарадните игри?

Кирил Бельов: Ако трябва с няколко изречения да направя кратък анализ, бих искал да кажа, че в крайна сметка 16 фестивал на кукерските и маскарадни игри е вече история. Поредното издание потвърждава факта, че той се е утвърдил като един от водещите в Република България. Община Симитли се превръща в един своеобразен център на сурвакари, станчинари, кукери, дервиши и джамалари,  не само от Югозапада, а и от цялата страна и чужбина. Всички те сътвориха един истински празник за жителите и гостите на общината, със страховити маски, сурати и викове. Под непрекъснатия звън и ритмизация на звънци, чамове, точлии, хлопки, клумби, хлопатари, разтърсиха замръзналата земя на община Симитли и прогониха злите сили, вампири, караконждоли, демони и други в отвъдното. Със своето символично заораване и оплождане изпълнителите осигуриха берекет и плодородие през новата година и, не на последно място, подготвиха ергените за женитба.

Фокус: Като хореограф, а и експерт в областта на фолклора в България, кое Ви направи най-силно впечатление и коя група изпъкна сред другите?

Кирил Бельов:  Едно от уникалните неща на фестивала в Симитли е, че там е много силно запазена традицията, а и неговата масовост. Като цяло, оценката, не само моята, а и на журито, е категорична, че, обхвата на фестивала непрекъснато се увеличава и разширява. И не само това. Наблюдава се едно възраждане на традицията, като необходимост от начин на общуване и социализация, и опит за запазване на бита и културата, която същевременно е гарант за етническа и национална идентичност. На фона на различните обредни практики, персонажи и иновации, журито трябваше да се справи с нелеката задача, да отличи тези, които са се представили най-добре и най-традиционно. Тук е мястото да посоча за пример „Васильовден“ на младежката група на град Симитли, колоритните старци на село Полена,село Крупник,село Звегор, от Република Македония, обредното заораване на село Калчево, община Ямбол. Суратите с безподобни бабугери от село Коларово, община Петрич. Семейство Колеви от град  Благоевград, с техните две малки дъщерички, които са истински пример за традиция и приемственост. Страховитите костюми на бабугерите от град Симитли и Крупник, от село Полена,село Черниче,село Брежани. Искам да обърна специално внимание и на нашите гости, които бяха на фестивала от град Смолян.Те взеха участие с 4-ти квартал на град Благоевград „100-те гайди“, освен това иновативните Магарцедес и Фермата. Русалиите от град Петрич, Дервишите на село Церово. Ритмизацията на сурвакарите на село Сирищник, Земен, Габра, Домлян, Жабокрът,ще забравя някои, може би, Ябълково. Имахме специални гости от Шумен, от Северна България. И въпреки всичко в крайното класиране на първо място от гостуващите групи са село Калчево, община Ямбол и 4-ти квартал на от град Благоевград –  „Плаж махала“. На второ място са село Церово, област Пазарджик, село Жабокрът, община Кюстендил. На трето място са село Бачево, които за първи път се явиха на  нашия фестивал. При общинските групи за цялостно представяне – три първи места – на квартал Ораново, Крупник и село Полена. Второ място – Симитли – младежка група, село Брежани и село Черниче. На трето място – Полето и Симитли – трети квартал. Искам тук да подчертая и нещо много важно – определените критерии за оценяване. В това се включва традиционност и обредност, начинът и последователността, по които се показват обредните функции на самия обичай. Костюмирането – дали е традиционно и  характерно за обичая Сурва облеклото на отделните персонажи. Иновативност, като механизъм за обновяване и внасяне на нови елементи в народната култура. И същевременно масовост, артистичност и уникалност. По-скоро задачата на журито е да консолидира и чрез журирането да даде насоки как трябва да бъде показан обичая, за да се съхрани традицията. Да не се наруши тънката нишка между традиционност и иновативност.

Фокус: Как виждате вие перспективата за развитието на фестивала в Симитли?

Кирил Бельов:  Симитлийският фестивал има отворен характер и тази година се учредиха нови награди, освен това се родиха и нови идеи за следващото издание. Първата нова награда е в памет на Богдан Христов, или както всички в региона го познават – Бончо, за ревностното пазене на сурвакарската традиция. Наградата взе член на неговото семейство – Станислава Христова от село Крупник. Другата награда, която се учреди за първи път – за артистично поведение, е в памет на почетния гражданин на община Симитли – Николай Кимчев. Освен това, тази година, бяха раздадени медали за участие във фестивала на всички деца, което показва, че децата заемат централно място в политиката на общината, и в лицето на кмета на община Симитли Апостол Апостолов, под чийто патронаж се провежда фестивала, и без чиято финансова подкрепа реализацията на този грандиозен празник със значимо обществено значение, не би могла да се случи. И за финал, Бих искал да завърша с това, че „Симитлия – Древната земя на кукерите“, е пример за опазване, съхраняване и популяризиране на сурвакарската традиция, пример за запазване на нематериалното духовно и културно наследство, което е част от културно наследство на Европа и света.

Ливия НИНОВА