Кирил Дрезов, преподавател по европейска политика: Очертава се конфликт около интерпретацията на Преспанския договор

 

 

Кирил Дрезов, преподавател по европейска политика в Университета Кийл, Великобритания в интервю за седмичното обзорно предаване „Метроном“ на Радио „Фокус“

 

Водещ: Г-н Дрезов, кой се оказа по-примамлив проект за Западните  Балкани, членството в НАТО или в ЕС?

Кирил Дрезов: По принцип членството в ЕС e по-примамливият проект, защото с този проект са свързани инвестиции, възможност за работа в чужбина, безпрепятствено, и членство в едно голямо европейско семейство. Това винаги е било така. Не само за Западните Балкани, така беше и за България, за Румъния, а преди това страните от Вишеград. Сега виждаме и Западните Балкани членството- в НАТО предшестваше членството в ЕС. Това членство в НАТО в настоящия си вид налага по-малки изисквания. Даже не е важно да имаш някаква армия в някакво състояние. Просто трябва да имаш някакво стратегическо положение, а всички страни в Европа имат стратегическо положение.

Водещ: Каква е придадената стойност на Западните Балкани в НАТО, защо е примамлив региона?

Кирил Дрезов: Основно по две причини. Първо, се затваря една дупка в структурата на НАТО. Ако погледнете картата, ще видите, че от Естония до Гърция всичките страни, цялата верига страни са членки на НАТО, като единственото изключение е това празно пространство на Западните Балкани. Така че поради страх да не се запълни този вакуум от някой друг, НАТО неизбежно се стреми да го запълни това пространство. Същото важи и за ЕС. Относно ЕС има и други, чисто прагматични причини. Докато Сърбия не е член на ЕС, България не може да получи бързи и удобни комуникации с ЕС. Добрите пътища към страните от ЕС, с изключение на Румъния, добрите пътища минават през Сърбия.

Водещ: А прелюдия ли бе Преспанският договор към жадуваното успокоение на Балканите?

Кирил Дрезов: Не бих казал. Такива бяха, разбира се,  очакванията. От чисто формална гледна точка се получи някакво замитане на споровете и на дългосрочните конфликти. Това са, от една страна, самият Преспански договор, но не само той, него го предшестваше договорът с България, който, както знаем, има много несъвършенства. Самият Преспански договор е зле приет от мнозинство и на юг, и на север в Македония, и в гръцка Македония, и в независима Македония. Третият аспект, който също е много проблематичен, е вътрешното положение в Македония, що се отнася до албанския фактор и малцинственото население, който пък беше уреден фактически едновременно с публикуването на Преспанския договор в македонския Държавен вестник, беше публикуван и Законът за езиците. Който пък е като един вътрешен Преспански договор, с много строги разпоредби. Абсолютно  по същия начин Преспанският договор има срокове. До 6 месеца всички институции да приемат правила във връзка с въпросния закон. До една година трябва всички подзаконови актове да се уеднаквят с този закон. Създава се агенция за албанския език, тя се нарича „За езика на 20 % от населението“. И отделно инспекторат, който да следи и да глобява с глоби от 4 до 5 хиляди евро за нарушаване на този закон. Така че  това, което беше Република Македония, в рамките на една година претърпя няколко много радикални промени, от които този закон с тези строги правила, с агенции и инспекторати е може би най-фрапантният случай. Следва Преспанският договор, също с много ясни и точно разписани правила. И най-мъглявият договор, разбира се,  между България и Македония, където четем в последно време какво става около комисията, какъв бил Самуил и т.н.

Водещ: След като Македония на практика подписа за членството си в НАТО, настъпи криза във властта между големите коалиционни партньори – Социалдемократическият съюз и Демократичния съюз за интеграция, тоест голямата албанска партия. Това членство сякаш не може да уталожи вътрешните ежби.

Кирил Дрезов: Това е напълно разбираемо. Защото този брак по сметка между бившите комунисти, между социалдемократите и хората на Али Ахмед и съюза Интеграция, той беше доста насилен брак по сметка. И след като се изпълни една програма минимум около влизането в НАТО и най-вече около приемането на Закона за езиците, който беше вкаран с подпис именно на председателя на събрание в Македония, на парламента и без подпис на президента, както и Преспанският договор- просто се изчерпа това, което ги свързваше тези два фактора. Партията на Али Ахмед с много нишки продължава да бъде свързана с техните бивши партньори от ВМРО-ДПМНЕ. Това го видяхме много ясно около този скандал в парламента, когато Трайко Веляновски, бившият председател на парламента, всъщност не му беше свален имунитетът. И  именно това ескалира отношенията, защото не само социалдемократите, но и другите албански партии обвиняват хората на Ахмед, че са част от корупционния кръг на бившата власт, че всъщност са подпомогнали и бягството на Груевски и не искат реално разчистване на въпроса за корупцията, защото самите те са свързани. Това е напълно разбираемо. Може би в Македония след президентските избори, вероятно ще има и парламентарни, които вероятно ще разчистят някои въпроси. Но в момента всички се боят, независимо от кризата, всички се боят от парламентарни избори. Социалдемократите не искат особено такива избори в момента. Защото населението продължава да е яростно настроено, мнозинството население е яростно настроено срещу Преспанския договор, а също и срещу договора за езиците. Така че те вероятно ще понесат тези пасиви. А от друга страна, хората на Али Ахмед също се страхуват от избори, защото там има по-млади и по-борбени албански формации, които много е вероятно да ги изпратят в архива.

Водещ: При едни предсрочни парламентарни избори и обръщането на палачинката, грубо казано, връщането на власт на ВМРО-ДПМНЕ, този път отново с коалиционно съдружие с албанските партии, със Съюза на интеграция, стария им коалиционен партньор, няма ли да се пренареди пасиансът, който бе нареден от Преспанският договор?

Кирил Дрезов: Може да се направи опит и такива гласове се чуват. Никола Груевски от Унгария също даде такава поръчка, как да се  преустроят нещата, но тези неща за момента изглеждат малко реалистични. Според мен голям конфликт се очертава, даже без да е сменена властта, около интерпретацията на Преспанския договор. Oт страна на Гърция има голямо нежелание да се използва думата „македонски“ и „македонци“ за населението в новосъздадената Северна Македония, а от друга страна пък, насоките, които е дало македонското външно министерство, е да се настоява на тези термини, именно като етнически термини. Така че тук възниква проблемът с интерпретацията. Именно гърците разглеждат термина „македонец“ като гражданство, гражданин на Република Северна Македония. В самата Македония това се разглежда по друг начин, там се набляга на етническия характер и това скрито поставя въпроса и за населението, което говори на съответните диалекти в сегашна Северна Гърция. Така че най-малко около интерпретацията на Преспанския договор ще прехвърчат искри дори между сегашните правителства. Бих казал донякъде като положението между България и Македония, където периодично прехвърчат искри кой какъв бил, какъв език имало, какъв език нямало. Като че ли такава ситуация ще продължи и с Гърция, още повече пък и ако в Гърция се смени властта. Но самите договори вероятно ще останат в една или друга степен, но тяхната ценност някак си ще бъде по-малка. Все пак балканските общества не са така строго привързани към буквата на закона, законът е „врата у поле“ и само будалите минават през тая врата. А пък другите ще интерпретират нещата, както си искат. Както виждаме и в случая с България.

Водещ: Направи ми впечатление скорошна публикация в македонските медии, заглавието бе „И все пак Александър Македонски е македонец“. Така че на ти Преспански договор, на ти премахване на иредентизъм…

Кирил Дрезов: Това чисто логично е абсолютно вярно. Александър Македонски не случайно е наречен Македонски, в самата Македония се казва той не е наречен Елински, а е наречен Македонски. Въпросът е какви са тези македонци, те са съвсем  други македонци. Просто има една дупка от около десетина века, която е неясно как може да бъде запълнена, между едните македонци и другите македонци. Така че Александър Македонски си е Македонски, там има и от гръцка страна пресилване на нещата, колко  Александър Македонски е обединител на Гърция. Когато е ставало това т.нар. обединение на Гърция от Александър Македонски, много от гърците са били яростно против. Знаем и за Демостен как говорил, и за македонските управници. Така че и в Античността нещата са сложни, но това по никакъв начин, разбира се, не оправдава някакви претенции на сегашните македонци за това наследство. Просто самият термин „Македония“ е възроден за масова употреба през 19-и век. Ако погледнете данните от турско време, турците въобще не знаели за такъв термин. Те са владели тези места пет века и някак са пропуснали да го чуят.

Водещ: Да и си го знаят като българи.

Кирил Дрезов: Да, българи, рая, християни, не винаги ги наричат българи. Не бива да пресилваме и това, че навсякъде е имало много ясно и категорично българско съзнание. Но езикът безспорно е бил, за гърците е бил вулгарикан. И всичките тия приказки за славофони идват да заместят именно вулгарофоните. Това става някъде около 90-те години на 19-и век и тогава Гърция е била толкова отчаяна от българското настъпление в Македония и на екзархията, че е била готова да се хваща за всичко, включително и за това да говори за македонско население. Именно гърците много активно популяризират термина „македонци“ и названието на езика да е македонски, а не български, че се отличавал бил от българския и съответно, че са славофони, а не вулгарофони. Това е една много ярка страница от гръцкото настъпление в Македония, която, разбира се,  когато те завладяват тези земи, захвърлят цялата тази терминология и започват да им разправят направо, че са елини и македонщината, македонизмът като един междинен етап към елинизация. Просто такъв е бил за гърците македонизмът, такъв е бил и за сърбите, както знаем.

Водещ: Защо натовизирането на Македония не сваля напрежението между Косово и Сърбия? Нещо, което можеше да се очаква. И могат ли да стигнат двете страни до размяна на територии?

Кирил Дрезов: За такава размяна на територии се говори много активно и разговорите между Вучич и Тачи явно са били стигали по-далеч от това, което четем по пресата. Виждаме, че и от американска страна имаше ако не окуражаване, то най-малкото едно съгласие с такава корекция на границата, ако е по взаимна договореност. Натискът и в двете страни е такъв, че и Вучич, и Тачи се дръпнаха от този възможен компромис и започнаха, Тачи през последните няколко дни започна да говори съвсем  други неща. Че не може да се приема разделена Митровица, че язовира  „Газивода“.

Водещ:  И мините „Трепча“.

Кирил Дрезов:  Мините „Трепча“, да.

Водещ: Това са най-хубавите хапки, както се казва, ключовите хапки.

Кирил Дрезов: Да, ключови. И той започна да говори, че не могат да се делят и трябва да са косовски. Но същевременно продължава да говори за това как Прешево и Бояновец…

Водещ: И Медведжа.

Кирил Дрезов: Да, за Медведжа е доста по-спорно, защото там няма албанско мнозинство, за разлика от Прешево и Бояновец, така че Медведжа те говорят, но аз не виждам кой ще им я даде, особено като няма албанско мнозинство. Теоретично този въпрос би могъл да се повдигне и има очертание на един такъв компромис и най-потърпевши от един териториален компромис ще бъде т.нар. Република Северна Македония. Защото ако има един такъв компромис, специално Бояновец и Прешево, ако се погледне на картата, ще се види, че това отрязва единствения път, единствената магистрала, която свързва Скопие с Белград и остават едни селски пътища около язовира „Св. Прохор Пчински“ да свързват двете страни. И албанският фактор още по-плътно ще обгърне Македония от север, както го прави и от запад, и както, разбира се, той присъства и вътре в Македония. Как ще се развиват нещата след един такъв компромис, просто натискът и отвътре, и отвън върху Македония ще бъде много по-голям. Но за Сърбия като че ли не че отсъства интерес към Македония, напротив. Сърбия продължава да присъства много активно, даже много повече от България и да се ползва с много по-големи симпатии от България сред македонското мнозинство, но някак си косовският фактор е много по-важен, въпросът с Босна, така че Македония не е такъв приоритет, както примерно е бил 2012 г. И затова могат да се случат всякакви неща. Големият въпрос е, разбира се,  ние виждаме, Сърбия си има свои приоритети, своя политика, Албания, или албанският фактор, като говорим за Албания и Косово и вътре в Македония, си имат ясно очертани приоритети и стремежи. Гърция също и с Преспа, и с противодействието на Преспа също доста ясно очертани приоритети. Големият въпрос е какви са приоритетите на България.

Водещ: Вие разчитате ли ги?

Кирил Дрезов: Не, не бих казал. В смисъл там се разчита много ясно едно нещо. Там се разчита това, че България е за натовско и евросъюзно бъдеще на Западните Балкани, включително Македония. Това, разбира се,  само по себе си е добре и е разбираемо, но какво повече от това. Целият въпрос е какво би могла България да предложи и на самата Македония като партньорство. Даже ние виждаме една железница се строи вече не знам колко години.  Близо 30 години се говори за въпросната железница и още е на никъде. Македония продължава да не е свързана сериозно от гледна точка на пътища, на железници, продължава да не е свързана сериозно с България. Именно там трябва да бъде голямото ударение, да се развиват човешките контакти, контакти между отделни общини, бих казал, масово, което го няма. Защото аз съвсем  неотдавна бях на една конференция, където с учудване видях, че даже съвсем  млади хора, които са на по-малко от 30 години, независимо, че сръбският език вече не се преподава в македонските училища, някак си са научили сръбски и все се въртят около бившите югославяни, там им е сърцето. Така че докато някак не се преобърне сърцето, да погледнат към България, общо взето, каквото и да се случва с Македония, България там няма да присъства.

Цоня СЪБЧЕВА