Кирил Огненски, кмет на село Бистрица: Интересът от туристи става огромен, но в село Бистрица имаме проблем с настаняването им

Кирил Огненски, кмет на село Бистрица, община Дупница в интервю за Радио „Фокус“- Пирин.

 Фокус: Г-н Огненски, разкажете за историята на село Бистрица?

Кирил Огненски: За самото село няма много точни данни кога е създадено. По сведения, които са събрани от стари хора, началото му датира от XVIII век,  между 1730 и 1760 година. Знае се, че в началото на XVIII век селото е имало 17 къщи, като някои от тях са турски и черкезки. Причината за заселването са природните дадености, тъй като село е изключително красиво и се намира на 720 метра надморска височина. Има идеален климат и месторазположение за живеене. Селото е населено от около 2000 човека. Имаме читалище, черква,  природни забележителности. Това е едно райско кътче. Читалището в селото е основано 1827 година, а идеята е на Страшимир Петров и неговият син Любен Страшимиров. Още с идването си като учители през 1920 г. , Страшимир Петров привлича млади хора около себе си и през 1927 година се създава читалището, а името е „Светлина 1927“. То е създадено на 11 септември 1927 г. и се учредява от 24 души. Това са Страшимир Петров, Любен Страшимиров, Георги Христов Костов, Яне Огненснки, Миладин Илиев, Апостол Огненски, Васил Киев, Николай Овчаров, Георги Миладинов Илиев, Александър Очев, Атанас Димов, Георги Крумов, Страшимир Караколев, Васил Начов, Васил Стоименов, Никола Стоименов, Георги Гонев и т.н. На учредителното събрание за председатели са избрани Страшимир Петров, Любен Страшимиров, Георги Христов и Яне Огненски. В селото има прекрасна черква . Още след Освобождението населението на село Бистрица има огромно желание да се построи черква, а преди това са се кланяли на Бога на параклиса, който се намира над селото „Св. Спас“. Ние имаме няколко параклиса в селото- „Св. Марена“, черквата „ Възнесение Господне“ . Черквата е създадена между 1900- 1905 г. Тогава е построена с дарения на хората, инициативен комитет. В центъра на селото имаше паметник, на който не бяха отбелязани всички загинали във войните. Миналата година благодарение на нашите жители в селото и мои приятели, както и ръководството на Община Дупница,  успяхме да направим нов паметник, който включва всички загинали, а информацията за тях е почерпена от Военно историческия музей.

Фокус: В село Бистрица са запазени редица празници. Разкажете за тях.

Кирил Огненснки:Село Бистрица никога не си е променяло името, а заради това, че през населеното място минава много чиста река, която носи името Бистрица, оттам селото носи това име. Стараем се да поддържаме празниците и традициите в селото. Основни празници са Йордановден и Тодоровден, а имаме събор на селото, който е на Спасовден. От известно време са стараем да отбелязваме всички народни празници и обичаи, които са били и до преди. Тодоровден е празник за животните и конете. Прави се традиционна кушия, с атракциони, събират се доста хора. Това е интересен празник, който си заслужава си всеки, който има желание е добре дошъл да го види. Другият празник е Йордановден, който празнуваме много традиционно в студените води на река Бистрица. Смело мога да кажа, че в Бистрица най- традиционно и живописно се отбелязва този празник.

Фокус:С какво се занимават жителите на село Бистрица, какъв е основния им поминък?

Кирил Огненски: Преди години, докато съществуваше  селското стопанство имахме голям селскостопански двор, в който се трудеха хората от Бистрица. Сега за съжаление все повече се увеличава безработицата, като хората разчитат на предприятията и заводите в Дупница и района. Стремим се развиваме селски туризъм, за да може да има препитание за хората.

Фокус: Кои са основните проблеми, с които трябва да се справяте?

 

Кирил Огненски: Основен проблем на населеното място е старият водопровод. Основният проблем е пряко се свързва с народната поговорка „Вода гази, жаден ходи“ – по точно има вода, но водопреносната мрежа е стара. През селото преминава река Бистрица, чиято вода е достатъчна за снабдяване не само на нашите жители, но и на общинския център. Проблем е и пътната инфраструктура. Стараем се да направим един проект с Община Дупница и да прокараме нов водопровод, а след това улиците да се асфалтират“, каза Огненски. Тежко е и през зимата, тъй като на територията на населеното място пада голямо количество сняг, а улиците са доста стръмни.

 

Фокус: Г-н Огненски, село Бистрица става все по-привлекателно място за туристи, отправили се към по-девствената част на Рила планина. Кои са маршрутите, които те избират?

Кирил Огненснки: Основно хората търсят път към хижа Иван Вазов. Там пък е пресечната точка към другите атракции – Рилски манастир, Седемте езера, Мальовица. Напоследък, ми прави впечатление, че туристите, които идват в селото се интересуват от нови дестинации. А това са Градински и Воденичарски езера. Изключително красиви и мистични, които само човек, който ги е посетил може да усети тяхната магия. Други атрактивни места за посещение в този дял на Рила са езерата Птичо и Отовишко. Уникални гледки и невероятна природа. Имаше туристи, които искаха да се изкачат до връх Дамга и платото на Пазар дере. Интересът им  бе подбуден от самото име Пазар дере, което произлиза от това, че до преди 150 години там са се провеждали най-големите пазари на добитък. По стара българска традиция, животните са били дамгосвани и оттам самото име носи върха.

Фокус: Разполагате ли с необходимата леглова база?

Кирил Огненски: За съжаление легловата база е крайно недостатъчна. Селото се намира на 720 метра надморска височина, което е доказано, че е и най-добрия климат за живеене. Имаме само една къща за гости. Тук е мястото да призова жителите на Бистрица да обърнат по-сериозно внимание на селския туризъм. Да, този интерес към селото в последната година ни свари неподготвени за подобно нещо, но в тази ситуация трябва да се реагира вече бързо. Най-пресният пример за това е Сапарева баня, където в почивните дни, къщите за гости и хотели са препълнени. А голяма част от туристите от България и чужбина вече търсят и искат нещо по-различно от утвърденото. Хората са пренаситени от предоставяните услуги в хотелите и искат различното.

Фокус: С какво туристите ще запомнят престоя си в село Бистрица, освен природата?

Кирил Огненски: Знаете ли какво задоволство изказват туристите, когато сутрин им замирише на прясно изпържени мекици с току що издоено мляко, на филии с домашно сладко. Или пък домашно направен качама. Много започна да се търси например медът, който се произвежда на място от пчеларите в селото. Почти няма гост на селото, който да не си е тръгнал с мед. Но пак казвам, всичко е хубаво и много хубаво дори, но липсата на леглова база ни е сериозен проблем. В последно време село Бистрица е само изходна точка, а крайната е винаги Паничище, Сапарева баня.

Фокус:  Има изградена екопътека до екодом „Самоковището“. Какво могат да видят гостите тръгнали по нея?

Фокус: Разбира се, трябва да спомена Бистришкия водопад, който е около 40 метра с няколко пада. Най-високите морени в България са именно тук и туристите минават покрай тях. Гледките пък няма как да се опишат, те трябва да се видят и почувстват. На екодом „Самоковището“ има места за отдих и почивка, които са изградени по проект на Община Дупница. За любителите на планинския туризъм интерес представляват още езерата Карагьол, Калините, както споменах вече Градинските и Воденичарските. И не случайно, точно за тази територия на Рила, големият Иван Вазов я описва като „Великата Рилска пустиня“ и всички върхове, езера и забележителности са като едни оазиси.

Лора КАЛЧЕВА