Кирчо Киров: Ще продължи натискът върху Вучич за нормализиране на отношенията между Сърбия и Косово

Кирчо Киров, началник на Националната разузнавателна служба в периода 2002-2012 година, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Две интервюта пред водещи медии разбуниха духовете в Западните Балкани. Пред британския „Гардиън“ президентът Хашим Тачи съобщи, че постигането на споразумение за нормализиране на двустранните отношения между Косово и Сърбия по подобие на историческия договор между Гърция и Северна Македония все още е възможно през тази година. Пред американския „Уошингтън поуст“ комисарят по европейска политика за съседство и преговори за разширяване Йоханес Хан обяви, че ЕС би могъл да подкрепи размяната на територии между Сърбия и Косово. Пред „Гардиън“ Тачи поясни, че корекцията на границата може да бъде част от всяко цялостно споразумение за взаимно признаване с уточнението, че „не може да има граници по етнически признак“. Двете интервюта, дадени броени дни преди срещата на лидерите на Западните Балкани в Берлин, поставят за пореден път двата основни за перспективата на региона въпроса: постижимо ли е нормализирането на отношенията между Косово и Сърбия и дали това няма да стане с цената на размяна на територии между двете държави. Въпросите са към генерал Кирчо Киров, началник на Националната разузнавателна служба в периода 2002-2012 година. Генерал Киров, дали в обозримо бъдеще е възможно нормализирането на отношенията между Косово и Сърбия така, както се произнесе днес в интервю президентът на Косово?

Кирчо Киров: Това е основната цел, основното желание, бих казал дори и основното пожелание и на международната общност, и на ръководството в Прищина. Като казвам „международната общност“, имам предвид  преди всичко факторите ЕС и САЩ. От една страна, без всякакво съмнение желае го днешното ръководство на Косово и държавата Албания, но няма никакво  съмнение – нормализирането се търси в не по-млака степен и от Белград. Въпросът е, дали това е възможно, както и вие го поставяте. Струва ми се, че на този етап така, както е ситуирана обстановката в двустранните отношения между Прищина и Белград, от една страна и между западните – да ги обобщя – сили в лицето на ЕС и САЩ от друга и Русия от трета – това все още е в сферата на добрите пожелания. Но няма съмнение, че това е основната цел и методологията за нейното постигна е насочена основно към това: Сърбия да бъде принудена към отстъпки във връзка с диалога с Прищина от една страна. И от друга страна на по-глобално ниво, по-геополитическо и геостратегическо ниво да бъде, ако мога така да се изразя – максимално минимализирано влиянието и възможностите на Русия в района на Балканите. Русия да бъде изтласкана така, че нейното влияние на Балканите да бъде  сведено до минимум. Така че предстоящата на 29-ти април среща в Берлин между лидерите на Косово, Сърбия от една страна и интересно защо се прибавя и ръководството на Албания в лицето на Еди Рама и президента Илир  Мета и европейските комисари – от друга. Плюс срещите, които предстоят на Вучич с Меркел и Макрон. От тази среща някакъв конкретен, реален  резултат едва ли може да се очаква за момента. Аз го виждам единствено в това да продължи натискът върху Вучич и в негово лице върху Сърбия за промяна на нейната политика и признаване на Косово от Сърбия, което е основното препятствие за приемане на Сърбия е ЕС.

Водещ: Генерал Киров, как този натиск може да бъде упражнен върху Сърбия без да се приеме или отхвърли възможността за размяна на територии, например? В понеделник косовският премиер Рамуш Харадинай обвини и Федерика Могерини, и Йоханес Хан, че са пропилели година на ЕС и Балканите с  настояването им за корекцията на границите, което косовският премиер смята за абсурдно.

Кирчо Киров: Както знаете, а и с вас сме го обсъждали нееднократно, в самото Косово има сериозни разногласия на върха, междуличностни разногласия между премиера Харадинай и президента Тачи. И те са главно на тема възможна или невъзможна е размяна на територии и население от една страна, а от друга страна доколко това е възможно да се случи вследствие на преговори без условия така, както ги нарече Хашим Тачи, което на мен на този етап ми изглежда невъзможно, тъй като 100-процентните митнически такси върху стоките от Сърбия, които Косово наложи, са без съмнение препятстващ фактор в това отношение. Така че аз мисля, че натискът върху Сърбия ще продължи както на тема възможна или „невъзможна“ размяна на територии и население, така и по други линии. На първо място идват  нестихващите протести в Белград. Извън всякаква съмнение те са насочени към промяна на управлението, към режима на Вучич под благовидната формула за свобода на мнението, на медиите, въобще за по-големи граждански права и свободи в Сърбия. От друга страна появилите се индикации за създаване на нов политически субект във Войводина, което е нов момент и то е той е от последните 2 седмици и това свидетелства за откриването на нова направление за натиск върху Сърбия, свързано с нивото на сегашната автономия на Войводина и появата, без всякакво колебание можем да го кажем, появата на определени сепаратистки тенденции и в областта Войводина. Това е много сериозен двустранен натиск върху Белград и дипломатическата гъвкавост на Вучич ще бъде поставена и е поставена на голяма изпитание.

Водещ: Генерал Киров, казвате, че има натиск. Откъде идва този натиск? Кой организира, кой е в дъното на организацията на протестите в Белград и в по-големите градове на Сърбия? Кой е в дъното на сепаратистките тенденции за Войводина?

Кирчо Киров: Бяхме свидетели как в интервю за българска медия един от изявените югославски и пост-югославски политици Владислав Шешел открито заяви, че протестите се ръководят от няколко западни посолства в Белград. Дори да засилва преднамерено това нещо Шешел, извън всякакво съмнение тези протести имат за крайна цел промяна в политиката на Сърбия. Сърбия остава единственият привърженик на добри отношения с Руската федерация в региона на Балканите след приемането на Македония в НАТО. И натискът тук е както да бъде признато Косово, за да бъде премахната основната пречка за приемане на Сърбия в ЕС, така и създаване на основа за перспектива за Сърбия за приемането й в НАТО. Това е тема, по която все още не се говори усилено, но трябва да се има предвид, че така или иначе и днешният сръбски президент Вучич, въпреки своите реверанси и добри отношения с Москва, е политик, който е одобряван и приеман и на Запад.

Водещ: Тогава защо ще му правят протести?

Кирчо Киров: Правят му протести за това, защото той досега поддържа топла линията с Москва. И това е пречка за атлантизиране, ако мога така да се изразя, и европеизиране цялостно на региона на Балканите, в това число и Сърбия. Независимо, че той е приеман на Запад, във всеки случай се търси негова замяна в не толкова далечно бъдеще. Всичко това съставлява картина, която е отражение на геополитиката, на глобалните отношения между така наречените Велики сили в лицето на САЩ, НАТО и ЕС от една страна и Русия и тук добавям и Китай, не бива да го пренебрегваме с неговите сериозни икономически интереси и инвестиции в района на Балканите и донякъде Турция, въпреки че е парадоксално от гледна точка на това, че Турция е сериозен член на НАТО, но Турция има своите собствени интереси. И както добре знаем и вие, и аз, и всички наблюдатели-експерти, Турция играе доста по-различна роля в НАТО, имайки предвид амбициите и за регионално лидерство от една страна и тесните икономически, политически, а и военни отношения с Русия по редица проблеми и въпроси от друга страна. В икономическата сфера това е съотношението на Турция с Русия в сферата на енергетиката, в сферата на военно-техническо сътрудничество и закупването на руски зенитноракетни комплекси “С-400”. Това е участието на Турция, заедно с Русия и Иран в процеса „Астана“ и съвместните им действия в омиротворяването  на Сирия и така нататък.

Водещ: Генерал Киров, в понеделник се появи новина, на която сякаш не се обърна особено внимание: Русия прекратява изцяло сътрудничеството си с НАТО. Москва няма да участва в надпреварата със страните от Алианса за увеличаване на военни бюджети, а ще разчита на икономически, точни и ефективни средства. Това твърдят от Министерството на външните работи на Русия. Как новата ситуация в отношенията ще се прояви на Балканите?

Кирчо Киров: Във всички случаи, струва ми се, ще се прояви в нарастване на напрежението в отношенията между НАТО и Русия. Както не само в района на Балканите, а и въобще във всички възможни театри на политико-икономически и преди всичко – на военни действия. Обяснимо е Русия да заема такава позиция при положение, че бюджетът на държавите от НАТО, начело със САЩ, е с около над 20, може би 22-23 пъти надхвърля военни, отбранителния бюджет на Русия. Но очевидно Русия си прави своите сметки, популярно казано, и предприема тези мерки. И те според мен са свързани преди всичко с усилията тя да бъде изтласкана от всички възможни зони на свое влияние или така, както тя ги е считала за зони на свое влияние, в това число от региона на Балканите. И особено с опасното за нея приближаване на инфраструктурата на НАТО в различните разновидности: ракетни съоръжения, създаване на ударни, бронирано-механизирани групи в близост до нейната граница. Нарастване на усилията за засилвана на Източния фланг на НАТО под претекст за заплаха от страна на Русия особено за Източно европейските и преди всичко Балтийските държави от страна на Русия, която откровено трябва да го кажем, че е измислена риторика, но тя позволява да бъдат отделяни огромни средства за въоръжение под формата на отбранителни съоръжения в близост до границата с Русия. И като че ли от руска гледна точка последното й решение следва да се приема за логичен ход.

Цоня Събчева